TEC

Преименувах го от "Изчистване на живота" на "Изчистване на родословното дърво".

Много ми допада как си преплела различни техники и най-вече констелациите (на които аз лично за момента съм луд фен ).
На другото място ти казах, че за момента не ми допада тази техника, но после се зароди едно приятно чувство на желание да я изпробвам. Ще споделя след като я опитам.

ОК

Мислейки отново по темата с достойнството ми хрумна, дали егото всъщност не е форма на болно, деформирано в опита си да се защити, достойнство?!

Егото не е нещо лошо. Има си здраво его и болно его. Когато говорим за егото като проблем, тогава имаме предвид болната страна.
Егото ни е дадено по природа. То е границата между нас и другите.
Аз си правя следната аналогия - егото съответства на тялото, а достойнството - на душата.

mayadob

Аз си правя следната аналогия - егото съответства на тялото, а достойнството - на душата.

Това ми звучи странно!
Даже си мисля по повод на "Човек се ражда със 100% достойнство и 0% умения", че не е съвсем така. Мисля си, на базата на осъзнаването ми към днешна дата, за момента на раждането ми, че се чувствам с наранено достойнство в онзи момент, И защото външният свят в лицето на неговите представители, не са допуснали да допроявя умението си- да се родя сама, да проплача сама, да продишам сама, да засуча когато аз почувствам нуждата за това, да прекъсна физическата връзка с тялото на майка ми когато аз съм готова за това физически освен психически. Значи аз имам съзнаване на набор от умения. Имам и смътото осъзнаване, че имам потенциално заложен и умения за употреба на тялото ми освен "то със себе си за себе си" и за "то с външния свят за себе си"- оцеляване в света извън него. Не съм имала възможността напълно да проявя този потенциал тогава и така, както ми е заложено поради наличието на активен външен свят. За това съм си проявила възможностите тогава и така както тогава съм успяла. Това се случва и днес разбира се! И понеже освен натрупани рамки от активния външен свят имам и реализирани умения поради активния личен физически и психически потенциал, ако искам мога да променя всичко и днес да изчистя емоционалните последствия от тогава, да отместя рамките и да активирам още от потенциала си.
Сега ми хрумва и следното. Ако се рода без една ръка, да речем, то аз си идвам с програма само за една ръка. Реализирам тази програма. Ако се родя с две ръце, то реализирам тази програма- действия с две ръце. В първият вариант ако ми се появи изневиделица втора ръка- ей това ще е голямо объркване какво да я правя. Ако остана от 2 с 1 ръка пак объркване, ама по- малко навярно, защото си имаме двойно подсигурена програма. Какво става с достойнството? В първия и втория варианти, то бива подкопано ако допуснем външния свят да ни убеди, че да си с 1 ръка е недостатък. Ако живеем в свят на поне 50% едноръки- едва ли ще имаме подобен сблъсък.

Alisa написа: "Човек се ражда със 100% достойнство и 0% умения", че не е съвсем така. Мисля си, на базата на осъзнаването ми към днешна дата, за момента на раждането ми, че се чувствам с наранено достойнство в онзи момент,

Съгласна съм, че към момента на раждането може да не е 100% достойнството. Затова не казах, че "човек се ражда със 100% достойнство", а че "човек идва на тоя Свят със 100% достойнство". А от кога се брои идването на тоя Свят? Тук вече могат да се развият много теории, но не виждам особен смисъл. Идеята е да се създаде някаква груба представа, че някога си имал 100% достойнство и че можеш да си го възстановиш. От тук нататък - тесане

Това да, фокуса ми обаче не е само там.

Вчера правих изчистването на родословието с майка ми. Беше интересно.
Като изключим фразата "Благодаря ти" на всички останали не усетих нищо. Нямаше съпротива, но и нямаше особена емоциия, неутрално беше, нуличка. Даже за по-сигурно минах по три пъти по точките. На благадоря ти ми дойдоха едни приятни топли чувства.
През цялото време ми се въртеше в главата нещо от рода на: "простила съм ти, но с разума си не искам да ти прощавам", "не искам да те обичам"... и разни такива. Някакъв инат ме е обзел по темата, който тесам.

Яна тупкай под носа точно с думата инат. Тропай с как, инати се всякак, изрази ината тупкайки тази точка.

Благодаря за идеята, ще пробвам.
Какво ѝ е особеното на тази точка, когато става въпрос за инат?

Там се отзовават всички НЕ-та: съпротиви, непрощаването, ината... такива неща.

Откъде е тази информация за точката под носа?
Според теб в нея се складират разни неща ли?
Или пак не си се изразила правилно.

Това не е склад а телефонна линия! Четено, пробвано и работещо. Комбинира се отлично с точката под окото- точката на страховете и всички други точки- представители на пряка телефонна връзка с дадени емоции, имащи отношение по темата на работа. Четено и проверено също за:
-точката в началото на веждата- сексуални травми, травматични преживявания, регулиране на течности в тялото
-точката на окото- гняв, омраза, бяс, възмущение, презрение, надменност
-под окото- ужас, страх, отвращение, гадене, унижение и всичко свързано с чувството за нараняване на достойнството ( подиграване, подценяване, омаловажаване, игнориране, отхвърляне... )и иначе казано усещане за прекомарно много или прекомерно малко имане на... емоция, материалности (лишаване, затрупване, без- силие, умора), сащо не- приемане
- под носа- не-тата- инат, прощаване, съпротиви/ ПО
- под устата- срам, вина
- ключицата- страхове, несигурности, течности- освобождаване
- под гърдите- щастие/ нещастие
- под мишницата- силна омраза и още нещо което не съм му уловила името, но дава усещане за канал за освобождавания
- китката- увеличаване на фокуса, избистряне и прозрения за името на проблема/ проблема, самосъжалението, мъката...(логично освобождавани, щото меридианите от пръстите минават от там)
-палец- не го усещам по- силен от точката под окото, но понякога да- страх за живота, страх за изява/ изказване
- показалец- също не го усещам ного, но понякога- срам и вина, задръжки/ скрупули да се освободя от.....разни мисли и емоции,
- среден пръст-завист, ревност
- безименен пръст обратна страна!!!- съмосъжаление, отчаяние, усещане за крайна невъзможност
- кутре- тъга, мъка
Точките за декларация- по- силно ми откликва тази при лимфите отколкото РД

Т.е. горният списък е базиран на твои възприятия.
Не си го преписала от някъде, а е твое творение. Така ли?
Ако да, можеш ли да твърдиш, че и при всеки друг човек той ще е валиден?