"Заповед-разрешение" и "Пусни котлона"
Публикувано на: 03 Дек 2013 14:33
Чета книгата "Абсолютна свобода" на Мона. Още не съм я дочела, но искам да споделя какво срещнах в теорията.
Две думи за книгата.
Животът е лашкал Деница Лалева насам-натам през нещастия и стремеж да разбере какво е смъртта, за да се гътне най-сетне на спокойствие и да се махне от нещастията. В резултат на това един ден я чуква просветлението. От тогава тя се нарича Мона и ги разбира нещата. Какво разбира - в книгата.
Общо взето повечето неща, които пише, ги бях срещала, но имаше няколко истински находки за мен.
Общата Истина, около която са двете идеи, които споделям тук, е че човекът е цъфнал на Земята, за да се чувства добре. Между другото еволюира и има програма да си ходи, но понеже не знае как да си тръгне, е измислил болестите, остаряването и тяхната цел - смъртта.
"Пусни котлона"
Мона казва, че емоциите са нашата навигация. Ако изпиташ гадна емоция, това е знак да спреш да мислиш мисълта, която предшества тази емоция (емоцията винаги е следствие от някоя мисъл, вярване или убеждение, най-общо - мисъл.)
Никой не иска ние да страдаме и да изпитваме нежелани емоции. Сами по себе си те не са някакви уроци, а са сигнали, които казват "Пусни котлона". Както една малко дете, което докосва топъл котлон за първи път. То усеща болката и започва да реве, но не знае, че трябва да си махне ръката. Смешно е как детето държи ръката си на топлия котлон. Също така смешно е как ние стискаме гадните си емоции.
Дори и след всичкото тесане, което съм хвърлила, никога до сега не съм гледала по този начин. До сега кротко си тесах и чаках емоцията да се махне. Да, търсила съм и вярвания и убеждения, които да променям. Но не правех директната връзка. А тя е - щом не се чувствам добре, значи съм помислила нещо, което ме води в посока, в която няма да изпълня главното си намерение - да се чувствам добре. Което за мен означава, че веднага трябва да се освободя от тази мисъл/вярване.
От два дена започнах да го правя. Оказа се, че понякога е трудно да откриеш вярването, което предшества нежеланата емоция. А понякога са толкова много, все едно се появяват като пуканки.
"Заповед-разрешение"
Не само, че в дизайнът ние заложено да се чувстваме добре. Но и всеки път, когато не се чувстваме добре, нашето висше съзнание на мига знае какво точно не искаме и обратното му - какво искаме. Много преди ние да се разтесаме или да си намислим позитивното намерение (ако решим да го правим). Не само това, ами в същия този миг нашата висша духовна същност пуска една заповед-разрешение (както си я наричам аз), с която ни дава възможността на мига да изпитаме хубавата страна, която искаме. Проблемът тази заповед да влезе в сила е, че ние не вярваме, че това е възможно. И заповедта осатва да виси, докато повярваме във възможността й, което обикновено става след смъртта.
В този контекст започнах да тесам така - когато има нещо, което искам да се случи, си казвам "Заповедта ми е пусната. Не се изпълнява, защото не вярвам в нея." И така нататък тесам, докато повярвам.
Две думи за книгата.
Животът е лашкал Деница Лалева насам-натам през нещастия и стремеж да разбере какво е смъртта, за да се гътне най-сетне на спокойствие и да се махне от нещастията. В резултат на това един ден я чуква просветлението. От тогава тя се нарича Мона и ги разбира нещата. Какво разбира - в книгата.
Общо взето повечето неща, които пише, ги бях срещала, но имаше няколко истински находки за мен.
Общата Истина, около която са двете идеи, които споделям тук, е че човекът е цъфнал на Земята, за да се чувства добре. Между другото еволюира и има програма да си ходи, но понеже не знае как да си тръгне, е измислил болестите, остаряването и тяхната цел - смъртта.
"Пусни котлона"
Мона казва, че емоциите са нашата навигация. Ако изпиташ гадна емоция, това е знак да спреш да мислиш мисълта, която предшества тази емоция (емоцията винаги е следствие от някоя мисъл, вярване или убеждение, най-общо - мисъл.)
Никой не иска ние да страдаме и да изпитваме нежелани емоции. Сами по себе си те не са някакви уроци, а са сигнали, които казват "Пусни котлона". Както една малко дете, което докосва топъл котлон за първи път. То усеща болката и започва да реве, но не знае, че трябва да си махне ръката. Смешно е как детето държи ръката си на топлия котлон. Също така смешно е как ние стискаме гадните си емоции.
Дори и след всичкото тесане, което съм хвърлила, никога до сега не съм гледала по този начин. До сега кротко си тесах и чаках емоцията да се махне. Да, търсила съм и вярвания и убеждения, които да променям. Но не правех директната връзка. А тя е - щом не се чувствам добре, значи съм помислила нещо, което ме води в посока, в която няма да изпълня главното си намерение - да се чувствам добре. Което за мен означава, че веднага трябва да се освободя от тази мисъл/вярване.
От два дена започнах да го правя. Оказа се, че понякога е трудно да откриеш вярването, което предшества нежеланата емоция. А понякога са толкова много, все едно се появяват като пуканки.
"Заповед-разрешение"
Не само, че в дизайнът ние заложено да се чувстваме добре. Но и всеки път, когато не се чувстваме добре, нашето висше съзнание на мига знае какво точно не искаме и обратното му - какво искаме. Много преди ние да се разтесаме или да си намислим позитивното намерение (ако решим да го правим). Не само това, ами в същия този миг нашата висша духовна същност пуска една заповед-разрешение (както си я наричам аз), с която ни дава възможността на мига да изпитаме хубавата страна, която искаме. Проблемът тази заповед да влезе в сила е, че ние не вярваме, че това е възможно. И заповедта осатва да виси, докато повярваме във възможността й, което обикновено става след смъртта.
В този контекст започнах да тесам така - когато има нещо, което искам да се случи, си казвам "Заповедта ми е пусната. Не се изпълнява, защото не вярвам в нея." И така нататък тесам, докато повярвам.