Arethuse написа:По принцип съм съгласна с разсъжденията ти, но не смятам, че е толкова "нормално" да боледуват децата. Не повече от това да са дебели, нещастни, депресирани, късогледи и прочие. Както и възрастните, впрочем.
Вълната е изградане от върхове и спадове, а не само от върхове или възходи.
Всичко е дуално. За равновесието в природата са нужни и негативи и позитиви. Колкото и да не ни харесват негативите, те са нужни и не можем да ги избегнем, а само да ги приемем.
Номерът е да не се страхуваме от негативите, да не преувеличаваме значението им. Да не чертаем мрачни картини на ужасно бъдеще и така да създаваме вторични, третични и т.н. проблеми. А да помним, че всичко е част от един кръговрат и че ще отмине.
Има една стара приказка, за баща който подарил на сина си пръстен, на който било гравирано - И ТОВА ЩЕ ОТМИНЕ. И му завещал да поглежда пръстена всеки път когато се чувства нещастен и в безнадеждна ситуация, както и когато е супер щастлив.
Според мен тази идея е страхотна. Поддържа правилна перспектива в живота.
Но с това го свързах моето разболяване и много се надявах детето да не го хване, защото аз свалих 3кг 
Но и детето и баща му го хванаха, макар че е доста по-леко от мен за щастие. Както и да е. Не драматизирам и не се паникьосвам, просто не искам да е болен.
