Квантова Синхронизация (КС)

Техники и подходи, които можете да използвате като допълнение или заместител на ТЕС.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Да, вярваш, че ако си в първоизточника без да възнамеряваш каквото и да е, ще се случи най-доброто за теб и да правиш някаква техника за да влизаш в първоизточника от някъде, където си бил "извън него", за да се случи най доброто, също е намерение. :idea:

Това е едната страна на медала.
Другата е, че ако първоизточника съдържа всички варианти в себе си, то той съдържа и варианта, в който ти си мислиш, че си извън него. И всъщност ти никога не си извън него. Тогава какъв е смисъла да се пънеш да влизаш в него, след като вече си там?

Всички тези еквилибристики са игри на ума.

Когато влизам с КС в първоизточника, аз влизам с идеята да изтегля от многото варианти, съществуващи там, един, който аз си мисля, че е най-добрият за мен в момента. Това е намерение.

Да вляза в първоизточника за да изтегли той за мен най-добрия вариант, т.е. да се доверя, че докато съм там, ще се случи най-доброто за мен и то може да не е това , което аз виждам като най-добро в момента, пак е намерение.

Но тъй като аз не мога да съм извън първоизточника, то той вече е изтеглил за мен най-добрият вариант. Това, което всъщност се опитваме да направим с всички тези техники е да се почувстваме добре, т.е. да спрем да се тревожим и да се доверим, че най-доброто се случва, макар и да не го разбираме в момента.

Това също е намерение.

:)

Целият проблем е в отношението ни към нещата и в идеята, че успяваме само тогава, когато нещата се случват по начина, по който ние искаме да се случат.
Ако не стане както искаме си мислим, че сме се провалили, чувстваме се зле, ядосваме се, обвиняваме се и т.н.

В крайна сметка не нещата трябва да променяме, а отношението си към тях. Там е успеха.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

ivangp написа: Но тъй като аз не мога да съм извън първоизточника, то той вече е изтеглил за мен най-добрият вариант.
"Златни ти уста, Йоане!" :lol:, както се казваше в оня стар неприличен виц, който сигурно и ти знаеш. Значи вече мога да легна, да вирна лапи и да се чувствам добре, знаейки, че ТО/ТОЙ/ОНОВА е наредил работата и на мен само ми остава да се радвам и да се приемам. Не искам да навлизам в излишни философствания, но всеки човек, за да започне дори да се интересува от някакви подобни техники, е започнал, имайки някакъв съвсем реален проблем, който не е могъл да разреши по традиционните начини. Може да е болест, може да е нещо, свързано с комплекси, може да е всичко, но е съвсем определим в реалността проблем и човек търси начин за разрешаването му, а не само начин да започне да се чувства добре, въпреки, че продължава да има същия този проблем. И няма нужда да си повтаряме, че човек като започне да приема нещата по друг начин и се почувства добре, то и проблемът ще изчезне, или вече няма да го определя като проблем, защото едното може и да има връзка с другото, но може и да няма. Точно затова дадох примера със себе си и сегашната си ситуация - аз се чувствам добре, не се обвинявам /минах този етап/, не се гневя, не изпитвам вече дори нужда да контролирам нещата, продължавам да се радвам на всеки един свой ден, но ...реално нищо съществено от проблемите ми не се е решило. Те си стоят и ми намигат, пък дали аз им обръщам внимание, или - не, това тях не ги касае; те пак са си там. И като съдя по постовете тук на доста от старите потребители, ситуацията е почти сходна.
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

paraboloid написа: Започвам КС с намерието, но в процеса, самото намерение напълно изчезва и просто си "вися" в триъгълника и се кефя. Резултатът - чувствам се много добре, но нищо от проблема не се решава.
В "Чудото на квантовия живот" се обяснява как точно става привличането с КС в такива случаи:
Първо мислиш известно време за проблема - как не върви и т.н. След това правиш триангулацията и когато усетиш благочувството, пускаш намерението - напр. Финансова свобода. Това е. Не мътете чистите води на ЧО с многословни намерения.
Миналата година имах един такъв месец, в който всички плащания идваха по банков път, което мен не ме устройваше. Направих го по описания начин и хоп - следващия месец всички плащания бяха в брой. :)
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Paraboloid, докато виждаш нещата като проблеми, а не като неутрални факти, имаш още за чистене. Не само ти. И аз и всеки друг.

Диана, ако не ти се бе осъществило намерението за плащанията, това какво щеше да означава за теб?
1. Че КС не работи?
2. Че ти не си изразила правилно намерението си?
3. Че си некадърна в правенето на КС и, че на други се получава, а на теб не?
4. Че първоизточника има други намерения за теб?
5. Че не му е дошло времето?
6. Нещо друго?

Ти даваш този пример, като пример за успех с КС.
Но успех ли е?
От коя гледна точка е успех?

Спомнете си приказката за селянина, който имал един единствен кон!
Не мътете чистите води на ЧО с многословни намерения.
В чистите води на ЧО по дефиниция, не би трябвало да има намерения. Има ли намерение си извън ЧО, според това, което чичо Франк описва като ЧО. Ама всички ние тичаме към това ЧО с намерението да се избавим от някакъв "проблем" и да излезем от ЧО с някаква постигната цел.

Както проблемът така и въжделената цел са двойствени и проблемът е толкова цел, колкото и целта проблем от друга гледна точка. Сменете гледната точка.

Най-вече, апел към овните.
Спрете да се опитвате да разбиете с глави стена, която може лесно да се заобиколи! Освен ако не изпитвате мазохистичен кеф от това да си блъскате главата.

За да премине от другата страна на стената овенът просто трябва да промени мисленето си (т.е. да промени себе си, а не външните обстоятелства - в случая стената). Да спре да мисли, че единственият начин да премине отвъд е да разбие стената. ( ....да му просперира фирмата или да му дойдат плащанията кеш и т.н.) Когато отмести поглед от стената, само тогава ще види пътя покрай нея. Вторачен ли е в нея, нищо друго не може да види.

Даже и да разбие стената с глава и да начеше егото си с привидния успех, в дългосрочен план ще се появяват нови и нови стени, които да бъдат разбивани. А блъскането в стените неизменно дава своя дан в здраволсовен, личностен и семеен план.

Живеем в общество в което успеха се асоциира с пари и постижения, но колко богати и успешни като позиция в обществото хора познавате, които имат здрави семейства и са в цветущо здраве?
Я се поогледайте наоколо и се замислете, кое е по-ценно. И къде е баланса.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

Аз, отдавна не разглеждам нещата, които не се случват по начина по който аз искам, като неуспех. Именно защото съм се научила да приемам живота и да не се съпротивлявам на това, което ми поднася. Не смятам, че нещата които ни се случват са случайни и съм убедена, че подходящата вибрация, излъчена под формата на чувство няма как да не привлече съответен резултат, по начин, който може да е различен от това, което си представям. Винаги съм отворена към новото и неочакваното и това ме кара да съм по детски любопитна какво ще се случи, т.е. подхождам с доверие към живота и той го оправдава. Чувствам как животът се живее чрез мен. Рядко правя планове и върша нещата едно по едно. Появява се нещо и го свършвам, не мисля за други неща напред, т.е. живея главно в Тук и Сега. Това чувство е толкова освобождаващо и е точно обратното на контрол. Всеки миг е различен и ми носи усещане за безметежност.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Съветите от овен към други овни винаги са ценни, защото са изстрадани. :lol: Усещам, че си прав, иска ми се да имам подобна на твоята гледна точка и да изместя фокуса, но за сега не ми се получава. Прав си и за стените; разбия една, известно време ми е добре и веднага на дневен ред се появява следващата, че и по-голяма. От друга страна пък и самият процес на разбиването често е приятен и много удовлетворяващ. Но от всичко написано до тук, съвсем се обърках - на практика влизането в КС за какво точно помага и е нужно на човека? Освен да му е приятно, де.
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

paraboloid написа: Но от всичко написано до тук, съвсем се обърках - на практика влизането в КС за какво точно помага и е нужно на човека? Освен да му е приятно, де.
Аз мога да споделя само собствения си опит, а това, което ми носи е описано в предния ми пост. За мен КС носи центриране и чувство за покой и сигурност, както и чувството за Единство с всичко съществуващо. Благочувството е това, което те кара да се разтвориш в Единното съзнание и за мен е като дълбините на океана. Доста бързо при мен практиката на КС доведе до спонтанното изпитване на благочувство в ежедневния живот и дистанциране от игрите на егото, изхождащи от чувството за разделение и съпътстващите го емоции на страх, ревност, гняв и т.н. - всичките на повърхността на океана, където всяка вълничка иска да е по-преуспяла и мокра от другите, неразпознавайки, че това, което я дразни в тях е само нейно отражение.
КС за мен е като окото на урагана. В крайна сметка всеки път - дали хоризонталния в постигане на успехи или този, навътре към себе си, изразяващ се в различни духовни практики и техники, ни кара да извършваме някаква дейност, която само създава повече енергия, която е точно обратното на покой. Центрирането чрез КС води до този покой, защото те застопорява в точка на нищонеправене и е въпрос на състояние и "бъдене" тук и сега. Този покой не може да бъде цел, защото целта винаги е свързана с нещо извън нас, в което се изразяват и външния и вътрешния път. А тук - в момента в който осъзнаем благочувството, вече сме пристигнали. Този покой кара енергията в нас да тече безпрепятствено и няма блокажи за чистене, още по-малко симптоми или болести, които са тяхно следствие.
С една дума носи ОСЪЗНАВАНЕ. Докато сме в периферията, неосъзнати за Вътрешния Аз, зад всяка емоция, стои чувството на страх. Колкото и парадоксално да звучи, дори и зад щастието и радостта стои страха. Ако си влюбен и щастлив с любимия, стои страхът, че утре можеш да го загубиш. Ако си богат - сянката на фалита е фонът на който се развива привидното ти щастие. Нищо външно не може да ни донесе удовлетворение, защото всичко придобито може да бъде загубено. Покоят, когато сме центрирани в Аз-а никой не може да ни го отнеме. Това е осъзнаване, отвъд контрола на разума, което ни кара да осъзнаем силата, която носим и която твори чудеса.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
Аватар
гената
Майстор
Мнения: 1805
Регистриран на: 22 Яну 2011 16:28

Мнение от гената »

Диана,така обяснено от теб всичко за мен лично и от моя гледна е много сложно и неразбрано.Хареса ми въпроса на един човек в един разговор,всъщност някой виждал ли го е този АЗ,който така често се споменава,както и Егото?
Забелязвам от преди и сега,че когато аз се страхувам и се притеснявам за нещо точно това и получавам като реалност.Примерно ми предстои вноска по кредит,нямам пари и поръчки от където да дойдат и се започва едно мислене и чудене от къде ще намеря пари за да си платя.В един момент макар и в последният момент като се замислям,все от някъде идва решението на проблема.Явно все пак с нещо макар и не много убедително в мен съм привлякъл решението или помоща в случая да излезна от затрудненото положение.Виждам го и го осъзнавам,че не е имало нужда да се притеснявам,но въпреки това човек продължава да си мисли в повечето случаи пак по старият си начин.Също така,че когато планирам нещо и го мисля,че е добре да се получи и изживявам това като реалност всичко се извършва както съм си направил списък в точният момент и час се развиват нещата.
Споделял съм тук и сега пак го правя,че след като съм си написал на лист някои мои желания,те се осъществяват и стават.Дори в една започната,но непрочетена книга имаше един цитат,че силата на написаното желание е много голяма.Всичко е до това кой как мисли и ако нещо наистина го желае и иска.Лично съм забелязал също,че когато съм искал много да се запозная с една жена съм се запознавал,,искам други неща да си купя,да имам,а тогава не съм чувал и за техниките които тук говорим и споделяме.Само знаех и виждах,че ако искам нещо силно то се случва.Просто и елементарно.Няма подобни обяснения и висши Азове,ЧО-та и т.н. :D
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Аватар
гената
Майстор
Мнения: 1805
Регистриран на: 22 Яну 2011 16:28

Мнение от гената »

Това е от човек,който ми е приятел във фейсбук и виждам,че е изминал един не малък път към духовно израстване,над 20г:
Често ме питат как постигнах просветление?

1. Никое мое действие, мисъл или чувство не са достойни за да постигна просветление. Просветлението ми се даде даром.
2. За да функционира добре една сложна система като Човекът трябва да има няколко прости правила и да реагира творчески във всяка ситуация въз основа на тези правила.
3. Ако знаете много, мислите много и четете много - ще се объркате и нищо няма да постигнете. Знанието има два източника - външен и вътрешен. От външният можете да научите само тези няколко прости правила. От вътрешния той е истината пътят и живота и можете да научите всичко останало.

Спрете търсенето. Бъдете сега.

10-те прости правила водещи до просветление:

1. Спрете търсенето.
2. Запазете покой, мир, смирение и приемане в умът.
3. Не се отдавайте на страстите - те са измамния път към щастието.
4. Не четете, не мислете, съзерцавайте, концентрирайте се в третото око и нищо друго не правете.
5. Яжте малко и чиста храна.
6. Пийте жива вода.
7. Хранете се с прана и светлина.
8. Къпете се в студена вода.
9. Нулирайте кармата си с не реагиране.
10. Не си създавайте други сложни правила, а само няколко подобни на тези но не тези а вашите, следвайте ги и сами ще видите какво ще стане. Ще станете просветлени още тук и сега в този Живот.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

Гена, опитвам се с думите, които са дуални по природа да пресъздавам усещания. Това е много трудно, още повече, че тези усещания са отвъд мисълта. След като ги изпитам, аз трябва да включа ума за да ги интерпретирам. Изрично на няколко пъти съм писала, че това е мое мнение. Не е на Кинслоу или някой друг. Това, че казаното от Кинслоу се припокрива с моите усещания и изживявания е така. Както не се припокрива например с това, което е изпитал човекът, цитиран от теб и определящ се като получил просветление. Аз за себе си никъде не съм казвала такова нещо, нали? Тези квалификации са от егото, според мен. Не смятам, че съвети от рода на яжте това, пийте онова или още повече пък къпете се със студена вода, ще ме доведат, мен лично, до вътрешен покой и приемане на света. Аз ям всичко, което ми се яде и пия, това което ми се пие. Къпя се с гореща вода. От време на време ходя на фитнес, но не ми е приоритет. Не пия никакви хранителни добавки, нито правя нещо за прочистване на организма си, защото вярвам, че е чист и няма такава нужда. С бактериите сме в мирно съвместно съществуване. Четенето ми помага изключително много в промяната на записите в подсъзнанието ми и по-скоро не самата история, която често ми е позната, а вибрацията зад думите. Почувствах го с последната книга на Стив Ротър "Спомни си". Доведе ме до много интересни състояния на съзнанието. Имах чувството, че Вселената е тялото ми. Може да е автохипноза, може да е всичко. Важното е как се чувствам аз. Мнението на другите има повече връзка с тях самите, дали са в мир със себе си или не, а не с мен.
А що се отнася до въпроса ти "някой виждал ли го е този Аз" би трябвало да знаеш, че всички духовни учители карат учениците си да подирят този Аз и когато накрая не го намерят да разберат, че такъв просто няма, защото всички сме Едно...

Колкото до привличането на ситуации, моето убеждение е, че чувстствата са тези, които привличат и е важно да излъчим тези вибрации. Не е нужно да знаем кое чувство колко херца е, излъчете покой и радост и гледайте какво ще стане. Това е като въртене на копчето за намиране на определена станция. Съблюдавайте чувствата си, не мислите. За мен "мислете позитивно" е глупост, защото не ние мислим мислите, те просто се появяват и умът моментално си приписва заслугата за това. Ако не вярвате в това, знаете ли каква ще бъде следващата ви мисъл? Мислите са такива, каквито са и наблюдението им ни кара да не се идентифицираме с тях и да страдаме, ако са нежелани.

Ето по този повод един интересен пасаж от "Холографската Вселена":
УМЪТ И ЧОВЕШКОТО
ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ

"Трябва да бъдем извънредно предпазливи при правенето на изявления, че сме открили някаква конкретна структура или модел в човешкото енергийно поле, когато може действително да сме създали онова, което сме открили. Важно е, че едно изследване на човешкото енергийно поле води до точно същото заключение, което прави Прибрам, след като открива, че мозъкът преобразува входящата сетивна информация в език на честоти. Това означава, че ние имаме две реалности: една, в която нашите тела изглежда да са реални и притежават точно местоположение в пространството и времето; и една, в която самото наше същество изглежда да съществува първично като един блещукащ облак от енергия, чието най-последно местоположение в пространството е донякъде неясно. Това разбиране повдига няколко важни въпроса. Един от тях е: От какво е създаден умът? Ние сме научени, че нашият ум е продукт на нашия мозък, но ако мозъкът и физическото тяло са просто холограми, най-плътната част на един все по-фин континиум от енергийни полета, какво ни казва това за ума? Изследването на човешкото енергийно поле ни дава един отговор.
Наскоро откритие, направено от неврофизиолозите Бенджамин Либет и Бъртрам файнщейн от болницата „Маунт Зиън" в Сан Франциско предизвика сензация в научната общност. Либет и файнщейн измерват времето, което е необходимо за стимула от докосване върху кожата на пациента да достигне мозъка като електрически сигнал. Пациентът е помолен също да натисне един бутон, когато той или тя осъзнае, че е бил докоснат. Либет и файнщейн откриват, че мозъкът регистрира стимула за 0,0001 част от секундата, след като той бъде осъществен, а пациентът натиска бутона 0, 1 секунда след прилагането му.
Но забележителното е, че пациентите не съобщават, че са осъзнали или стимула, или натискането на бутона за почти 0,5 секунда. Това означава, че решението да се реагира е взето от подсъзнанието на пациента. Осъзнаването на действието от страна на пациента става най-накрая. Още по-смущаващото е, че никой от пациентите, които Либет и файнщайн подлагат на проверка, не разбира, че тяхното подсъзнание вече ги е накарало да натиснат бутона, преди те съзнателно да решат да го сторят. По някакъв начин техните мозъци създават удобната заблуда, че те съзнателно контролират действието, макар всъщност да не го правят. Това кара някои изследователи да се запитат дали свободната воля не е една илюзия. По-късни изследвания показват, че секунда и половина преди ние да „решим" да помръднем някой от нашите мускули, примерно да повдигнем пръст на ръката си, нашият мозък вече е започнал да генерира сигналите, необходими за изпълняването на движението. Освен това кой взема решението - съзнанието или подсъзнанието?
Хънт е направила още по-добри открития. Тя открива, че човешкото енергийно поле реагира на стимули дори преди мозъка. Тя снема ЕМГ на енергийното поле и ЕЕГ на мозъка едновременно и открива, че когато се произвежда гръмък звук или блясва ярка светлина, ЕМГ на енергийното поле регистрира стимула преди той да се появи върху ЕЕГ. Какво означава това? „Аз мисля, че ние надценяваме мозъка като активния компонент в отношението на човека към света - казва Хънт. - Реално той е просто един добър компютър. Но аз изобщо не виждам в мозъка аспектите на ума, които имат нещо общо с творчеството, въображението, духовността и всички тези неща. Умът не е в мозъка. Той е в това проклето поле."
И ако умът не е в мозъка, а в енергийното поле тогава това обяснява хората без мозък: ХОРА БЕЗ МОЗЪК
Последно промяна от MagicWoman на 17 Май 2012 10:46, променено общо 2 пъти.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

paraboloid написа:...Но от всичко написано до тук, съвсем се обърках - на практика влизането в КС за какво точно помага и е нужно на човека? Освен да му е приятно, де.
Влизането в ЧО имаш предвид, а не влизането в КС. КС е техника за влизане в ЧО.
ЧО е цел на йогите, които медитират за да постигнат това състояние на свръхсъзнание или не-АЗ. В него ти си просто наблюдател на живота. Т.е. само регистрираш какво се случва без да влагаш чувства и оценки. Т.е. на класифицираш нещата които се случват като добри или лоши, желани или нежелани, стойностни или нестойностни и т.н.
За теб това което е добро за друг е лошо. Т.е. оценките са субективни.
Обективно всичко е двойствено и само по себе си неутрално. Когато започнеш да го виждаш като такова ти си в ЧО.

Но, според мен, в ЧО не можеш да стоиш дълго, нито пък ще искаш да стоиш дълго, защото там е скучно. Ние сме дошли на тази земя за да изпитваме страсти, да оценяваме, да се тревожим и възторгваме, да се борим и предаваме, да обичаме и мразим. Т.е. да изпитаме нещо различно от ЧО. Като се избавим т материалното си съществуване ще се върнем в ЧО, откъдето сме дошли. Там ще постоим, ще ни омръзне и пак ще се преродим за да изпитаме нови страсти, болка, възторзи и вълнения.
Не можем да изпитваме само щастие, защото ако го изпитваме няма да знаем, че го изпитваме. Ще ни трябва нещо с което да го сравним. Т.е. ще искаме да изпитаме и нещастие.

ЧО е път към избавление от страданието, но също така е и път към избавление от удоволствието.
Сега Диана, ще каже, че в ЧО се чувства добре. Ако тя осъзнава, че се чувства добре, т.е. прави разлика между добре и зле, тя не е в ЧО.
Там е цялата уловка. ЧО както всичко друго е двойствено. Желано и нежелано, добро и лошо, с плюсовете и минусите си. Така е от позиция на логичния ум, който разделя и класифицира.
Само по себе си ЧО си е ЧО, неутрално и хич не му пука ние какво си плямпаме и мислим за него.

Та за какво ние това ЧО. Защото в него приемаме болката, страданието и т.н. нещата от които бягаме, без да ги съдим. Т.е. избавяме се от болката.
В ЧО не страдаме, но не се и възторгваме.

Но понеже целта ни е да се възторгнем ние обикновено заявяваме намерение да се случи нещо, от което вярваме, че ще се възторгнем преди да влезем в ЧО, с надеждата, вярата, упованието, че докато сме в ЧО сме в досег с многообразието от варианти, които съществуват и, че от тях ще изтеглим, желаният от нас вариант, вместо този, който изживяваме преди да влезем в ЧО.
Правим го забравяйки, че всичко е двойствено и, че желаният вариант е толкова лош, колкото и нежеланият от гледна точка на свръхсъзнанието. От гледна точка на Аз-а /Егото единия вариант е по-добър от другия.

Та ЧО може да помага да си постигаме целите.

Тукще ти разкажа една приказка, която току що измислих.

Приказка за ЧО:

Живял някога един мъдър възрастен човек - "знаещ всичко". Той имал няколко деца. Едно от децата му, което сега навлизало в живота и "не знаело всичко" като възрастния човек му било най-любимо. Един ден това дете играейки си с другите деца, виждяло че няколко от тях имат червени блестящи велосипеди и то закопняло за такъв велосипед. Научило от старата си баба, която знаела много тайни заклинания, че можеш да получиш такъв велосипед, ако отидеш при възрастния човек и му кажеш тайна дума - ЧО.
Отишло то при възрастния човек и казало - ЧО. Възрастния човек обаче, понеже много го обичал му подарил космически кораб. Тъй като детето никога не било виждало космически кораб и никое от другите деца нямало такъв, не знаело какво да прави с него. Не му приличал на нищо познато, не знаело за какво служи и вместо да започне да го изследва и опознава, да пробва да го използва или да потърси информация за него, то започнало да плаче, да се тръшка и да настоява за червен велосипед. Другите деца се подигравали на космическия му кораб. Присмивали се на детето и го съжалявали. Детето страдало. Мислило си, че не е казало правилно думата ЧО, или не я е казало с правилната интонация, в правилния момент и т.н. Започнало да се ядосва на себе си, на мъдрия човек, на съдбата, да завижда на другите деца и т.н.

След време мъдрият човек, виждайки го, че страда му дал червен велосипед. Детето най-полсе било щастливо. Перчило се с новия си велосипед. Доволно било, че е успяло. Другите деца го поздравявали. Тези без червени велосипеди му завиждали. То с наслада карало червения си велосипед. Минали няколко седмици и започнало да му омръзва да кара червения си велосипед, видяло, че няколко от другите деца имат лъскави сребърни автомобили, които се движели по-бързо от велосипедите, стигали по-далече, не ги валял дъжд докато ги карали, не изисквали физически усилия за придвижване и давали възможност да возиш няколко приятеля с теб, както и да ги товариш с разни багажи. Детето страстно пожелавло да притежава такава кола и се затичало към мъдреца, крещейки ЧО, ЧО, ЧО-О-О-О-О-О. А космическият му кораб тихо ръждясвал и събирал прах в задния двор.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

ivangp написа: Ние сме дошли на тази земя за да изпитваме страсти, да оценяваме, да се тревожим и възторгваме, да се борим и предаваме, да обичаме и мразим.
ЧО е път към избавление от страданието, но също така е и път към избавление от удоволствието.
Сега Диана, ще каже, че в ЧО се чувства добре. Ако тя осъзнава, че се чувства добре, т.е. прави разлика между добре и зле, тя не е в ЧО.
Там е цялата уловка. ЧО както всичко друго е двойствено. Желано и нежелано, добро и лошо, с плюсовете и минусите си. Така е от позиция на логичния ум, който разделя и класифицира.
Само по себе си ЧО си е ЧО, неутрално и хич не му пука ние какво си плямпаме и мислим за него.
Цялото се е разделило на привидни индивидуалности за да преживее себе си чрез противоположностите. Това е Играта, но тя е към своя край, разберем ли, че люлката на противоположностите не е всичко и имаме възможност и да не се люлеем, застопорявайки се в оста й. Това е избор, който е края на страданието и осъзнаването ни за силата ни на Творец и Създател на тази илюзия, наречена Живот. ЧО не е двойствено. Там няма себеосъзнаване, има чувство за Едно, изразяващо се в безметежност и покой. И винаги можем да се полюлеем на люлката, когато ни стане скучно, но вече осъзнаваме, че това е роля и тогава наистина е забавно, защото знаем как да се върнем у дома. Дори и да изиграеш скандал, в теб е спокойно езеро. Кастанеда го нарича Контролирано Безумие. Играйте осъзнато...прекрасно е!
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
paraboloid
Напреднал
Мнения: 362
Регистриран на: 24 Авг 2011 17:18

Мнение от paraboloid »

Благодаря! Мисля, че започнах да ви разбирам.
MagicWoman
Активен
Мнения: 290
Регистриран на: 12 Фев 2011 20:46
Местоположение: София

Мнение от MagicWoman »

Умът е винаги в периферията и прави сравнения, квалификации и заема позиции. Една позиция никога не може да бъде истината. Тя винаги съдържа и двете позиции, които са противоположни и са двете страни на една и съща монета. Да се върнем към чудесната картинка с която илюстрирах излизането ми от една дискусия.

Изображение
И интерпретацията на Алиса:
Alisa написа: Маг...то и дупето чуждо...и да, тъпче на едно и също място, пък явно си вярва че напредва, я виж колко е наперено! О, да бе... То е Осъзнато и Чисто...голо! :lol: :lol: :lol:
Кой се сеща на каква енергия съответства червеното?! А и черното?
:wink:
И моята:

Аз не се срамувам от голотата, както и от нищо, което съм, а вие? Наперено е защото силата е в него, не я разпилява да се бори със света. Тъпче на едно място защото има само Тук и Сега. Умът е този, който чрез паметта дава живот на миналото. Без памет - няма минало. Бъдещето пък е още по-голяма илюзия - то може никога да не настъпи...за нас. На каква енергия съответства червеното - на любовта. Ако някой си е помислил нещо лошо, това е само негова проекция. А черното - то е контраста, без което червеното не може да бъде определено. Няма нищо лошо в тъмнината - тя просто ни помага да разберем светлината.
~ Чудесата които можем да извършим са ограничени единствено от нашето съзнание ~
http://www.nad-dietite.com
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

С повечето неща които си написала, Диана, съм съгласен, но с някои не съм.
MagicWoman написа: Цялото се е разделило на привидни индивидуалности за да преживее себе си чрез противоположностите....... ЧО не е двойствено.
Ако нещо може да се раздели то е поне двойствено. От гледна точка на логичния ум е така. От гледна точка на цялото то си е каквото си е и двойствено и едно.
Там няма себеосъзнаване, има чувство за Едно, изразяващо се в безметежност и покой.
Не можеш да опишеш неописуемото.
Всяка дума носеща някакво значение ограничава това, което описва и го разделя от останалото.
Така че в ЧО вероятно има И безметежност, И покой, И себеосъзнаване, И чувство за Едно, но има И всички останали чувства, И неосъзнаване, И чувство за разделеност. Умът избира с какво да се идентифицира в ЧО.
Може да избере да се идентифицира с безметежност, а може да избере да се идентифицира с тревога. С каквото и да се идентифицира, в момента на идентификация той излиза от нулата и влиза в едната противоположност за започне нова игра.

Така че пребиваването в ЧО се изразява в пребиваване в ЧО. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор