КС е уникална с това, че обединява външния /хоризонтален/ път на егото и вътрешния /вертикален/ път на вътрешния Аз и така двата пътя се нулират взаимно, както една морска вълна, която отива към брега и се среща с друга, която се връща - деструктивна интерференция. Това, което се случва е, че наблюдавайки двете точки чрез сетивата, умът зависва и точно това е полето на чистата потенциалност - Източника или Чисто Осъзнаване. То може да се разбере, чрез липсата на опит за него, т.е. Нищо, което обаче се отразява в ума като Благочувство, което варира през тишина, покой, радост, блаженство, екстаз. Никое не е по-добро от друго. Благочувството може да се сравни с нулевата точка или енергията на вакуума. Така че ние не излъчваме енергия, но благочувството, което резонира в другия е форма на енергия и възстановява перфектния ред в тялото и ума. Обикновено трудността идва от желанието да контролираме процеса. Наблюдението на двете точки не е концентрация на ума. Когато умът притихне, усещаме най-малкото тишина или покой в нас и тогава просто е добре да държим в съзнанието си този триъгълник - двете точки и покоя в нас, като странични наблюдатели на процеса. Ако се появят мисли, просто връщаме вниманието към двете точки, не се опитваме да ги гоним или да се упрекваме за тях. Източникът на мислите е Чистото Осъзнаване и колкото сме по-близо до извора, толкова по-хармонични са те.
Идеята е, че балансът между Наблюдавано и Наблюдател ни превръща в Свидетел и те двете се сливат в Едно, което води до изпитването на Благочувствата, светът се усеща като сигурно и уютно място и повече нищо външно не гоним ЗА ДА се чувстваме добре, а каквото и да предприемем е ЗАЩОТО се чувстваме така.
Ето как Ошо описва този процес:
Седиш близо до някоя роза: погледни я. Първото нещо, което трябва да направиш, е да бъдеш с изострено внимание, да насочиш цялото си внимание към розата, така че целият свят да изчезне и да остане само розата - съзнанието ти е изцяло насочено към розата. Ако вниманието е всепоглъщащо. тогава светът изчезва, защото колкото повече вниманието е концентрирано върху розата, толкова повече всичко останало се отдалечава. Светът изчезва; остава само розата. Розата се превръща в света. Това е първата стъпка - да се концентрираш върху розата. Ако не можеш да се концентрираш върху розата, ще бъде трудно да се насочиш към познаващия, защото в такъв случай умът ти винаги ще се отвлича. Затова концентрацията се превръща в първата стъпка към медитацията. Остава единствено розата; целият свят е изчезнал. Сега можеш да се насочиш навътре; сега розата се превръща в точката, от която можеш да се движиш. Сега виж розата и започни за осъзнаваш себе си - познаващия. В началото няма да успяваш. Когато се превключиш към познаващия, розата ще отпадне от вниманието ти. Тя ще избледнее, ще се отдалечи. Отново ще се насочиш към розата и ще забравиш себе си. Играта на криеница ще продължи, но ако упорстваш, рано или късно ще настъпи момент, когато ще си между двете. Познаващият, умът и розата ще присъстват едновременно, а ти ще си по средата, гледайки и двете. Тази средна точка, тази точка на равновесие, е Свидетелят. Щом веднъж го усвоиш, ти си се превърнал и в двете. След това розата - познаваното и познаващият - ума, са твоите две крила. След това обектът и субектът са две крила; ти си центърът и на двете. Те са твое продължение. След това светът и божественото са твои продължения. Достигнал си до самия център на битието. И този център е свидетелят. Възприеми съществото като познаващия и познаваното. Започни с концентрацията върху нещо. Когато концентрацията стане тотална, опитай се да се насочиш навътре, стани внимателен за себе си и след това се опитай да балансираш. Да застанеш между двете е най-финото равновесие. Но то става и когато се случи, си достигнал до центъра на съществуването. В този център ти си вкоренен, заземен, безмълвен, блажен, в екстаз и двойнствеността повече не съществува. Това индуистите наричат самадхи. Това Исус нарича Царството Божие.
Миналата седмица излезе и следващата книга на Кинслоу : "Чудото на квантовия живот". Там процесът е опростен чрез премахването на двете точки и разгледан още по-задълбочено чрез прилагането на техниката във всяка сфера на живота, а не само за лечение.