СВЕТЪТ ОКОЛО НАС, ЛОГИКАТА И ЗДРАВЕТО

Информация за здравословен начин на живот.
ivan ianev
Участник
Мнения: 5
Регистриран на: 06 Яну 2013 18:18

СВЕТЪТ ОКОЛО НАС, ЛОГИКАТА И ЗДРАВЕТО

Мнение от ivan ianev »

СВЕТЪТ ОКОЛО НАС, ЛОГИКАТА И ЗДРАВЕТО
Напоследък все повече се изтъква лошия здравен статус на населението. И с право. Аз като хронично неболедуващ споделям моята позиция относно заобикалящия ни свят и начинът, по който го възприемам. Дали моята логика ще доведе здраве и при Вас? Надявам се!
ПЪРВО ЗА ЛОГИКАТА
Логиката предполага предположение, което при приложение на практика дава съответния резултат. Когато той не е налице, търсете логиката на друго място. Ето един пример. Предположение: Напредъкът на медицинската техника и технология спомагат за повишаване здравния статус на населението. Приложение на практика: Звучи добре но резултати има само при животоспасяващи ситуации. А да си здрав не означава само да си жив. Извод: Съвсем очевидно е, че здравето не е следствие на технологичния напредък в медицината.
СИСТЕМАТА
Всеки е чувал за системата на здравеопазване. Тя регулира отношенията между търсещите здраве и всички останали, от които зависи какво ще получат първите. За да изясня ситуацията нека първо видим участниците, т.е. компонентите на тази система:
1. Пациенти – те са тези, без които системата губи смисъл.
2. Здравни заведения – там болните очакват да възстановят здравето си.
3. Индустриални предприятия – те произвеждат медицинска техника и лекарства.
4. Аптеки, дрогерии и т.н. продаващи лекарства.
5. Държавата – тя създава механизъм за регулиране на отношенията в системата /включващ законодателство, здравна каса, надзор .../.
И така задавам фундаменталния въпрос: Какъв е характерът на тази система? Каква е тя изначално? И веднага отговарям. Това е търговска система. Ще се обоснова защо.
1. Всеки, решил да предоставя здравни услуги, медицинска апаратура, лекарства и т.н. първо се регистрира като търговец и след това извършва дейността си, т.е. той е първо търговец и после какъвто и да било друг.
2. Всички участници в системата влизат помежду си в търговски взаимоотношения. Получаващият услугата я заплаща независимо дали на 100% сам или в някаква степен чрез здравната каса. Държавата е най големият клиент на регистрираните в системата търговци.
Какво следва от горните констатации:
1. Участниците в системата се подчиняват на търговските правила и търговската логика.
2. Критериите за оценка на работата на системата трябва да изхождат от гледна точка на търговията.
Стигам до моята логика: Системата работи добре. Ще кажете: Как така, като сме все по-малко здрави. Припомням – това е търговска система. Оценявайте я според търговските критерии. Колко процента от доходите си харчи българинът за здравеопазване? Вероятно най-високият процент в ЕС е у нас. Ето Ви го най-добрият показател за оценка. Ако питате къде е мястото на здравето в една търговска системата и не можете да си отговорите – ще ви подсетя - здравето е най-добрата реклама!

ЧОВЕКЪТ

Нека сега Ви изясня позицията си относно ползващите услугите в здравеопазването. Първото и основно нещо е да научим кои са те, т.е. каква е тяхната позиция и каква е ролята им. Независимо, че ги наричат пациенти, те са клиенти! Нали така се определят участниците в търговския процес, които потребяват стоки и услуги. Какво означава това? Когато някой търси нещо на пазара обикновено има предвид да намери най-доброто на поносима цена. А знаят ли кое е най-добро за тях?

ТЪРГОВЕЦЪТ

Той ще ви обясни кое е най-добро за Вас, но винаги ще има предвид, че гони първо собствените си интереси, т.е. ако нещо не е добро за него то той няма въобще да Ви го предлага.
Едно кратко отклонение. Винаги са ни учили, че докторите са голяма работа, трябва винаги да ги слушаме и никога да не оспорваме предписанията им. До къде ни е довело това? Отковорете си сами. Обаче не забравяйте! Докторите са или търговци, или служители в търговски предприятия. Когато действията им противоречат на търговската логика, системата ги отстранява.
Връщам се към търговеца. При него идва клиент, възпитан да слуша безропотно дадените му указания. Мечтана ситуация! Когато клиентът не знае кое е най-добро за него знаете ли какво получава? Ами най доброто за търговеца. Не си мислете, че това винаги е най-скъпото или онова с най-голяма печалба. Подценявате добрите търговци. А тези в здравеопазването са наистина такива – от най-добрите! ПЕРФЕКТНИЯТ ТЪРГОВЕЦ ЩЕ ВИ ПРЕДЛОЖИ ОНОВА, КОЕТО ЩЕ ВИ НАПРАВИ ПОСТОЯННИ КЛИЕНТИ!!!

АПТЕКИТЕ, ДРОГЕРИИТЕ И ДРУГИТЕ ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО

Тях не ги бройте за фактор. Те зависят от поведението на големите в бизнеса, които на практика притежават и големите вериги аптеки /най-често с подставени лица, за да замаскират конфликта на интереси/. Изпълняват ролята на трансмисия между производители и клиенти. Личният им принос в системата се състои в продажбата на лекарства на онези, които не искат лекарски съвети или не могат да си ги позволят. За лекарствата с рецепта заслугата на докторите е решаваща.

ДЪРЖАВАТА

Освен като най-голям клиент /чрез здравната каса/, тя приема нормативни актове, регулиращи отношенията в системата и контролира тяхното прилагане. Онези, които си мислят, че държавата определя правилата са доста заблудени. Крупните производители имат лостовете за управление в ръцете си и дали ще има един или друг вид регулация зависи само от тях. Държавните чиновници по правило са ниско платени и съответно корумпирани /България е на челно място по корупция в ЕС/ и приемат онова, за което са получили съответния стимул.

ПРИЧИНАТА, СЛЕДСТВИЕТО И ЛОГИКАТА

С оглед изяснените позиции на страните в процеса, наречен здравеопазване, нека гледаме без розови очила случващото се около нас. Без болни няма система за лекуването им, а без тяхното увеличаване не е възможен растеж и подобряването на търговските показатели. Следователно без системата да създава болни няма как да оцелее и да се развива. От което пък следва, че първа грижа на системата е да създаде условия за развитието на болести.
Да дефинираме понятието болест така както го разбират докторите. А то накратко е „съвкупност от симптоми”. Някой питал ли се е какво е симптом. Аз ще ви кажа. Това е реакция на организма т.е. по същество той е следствие. Колко от Вас се питат за причините, пораждащи го? А какво правят докторите? Онова, което търговската система очаква от тях – борят се с болести т.е.насочват се изцяло към симптомите /следствието/, а не към причините. Защото без причини няма болести, а без болести системата рухва.
Нека вземем за пример най-баналното. Грип. Индивидът Х вдига температура, кашля, изпитва неразположение и т.н. Идва доктора и казва, че това е грип и трябва да се лекува като се свали температурата със съответното лекарство, да се спре кашлицата с друго лекарство и да се убие вируса с антибиотик. Голям процент от клиентите /наречени пациенти/ спазват това указание. И какво следва? Според медицината, ако няма отрицателна реакция към някое от лекарствата, след няколко дни грипът отминава. А питали ли сте се какво става, ако не спазите указанията на доктора и пиете чай с мед и лимон? Ами същото, само че без опасността от усложнения. Не е случаен вицът, че грипът при прием на медикаменти отминава за седем дни, а без тях - за една седмица. Има обаче една огромна разлика. Когато организмът се справи сам с елементарната болест грип, той изгражда имунитет, за разлика от медикаментозното лечение. А естествено изграденият имунитет е враг № 1 на системата, защото намалява броя на болните.
Когато някой попита доктора за причината ще получи стандартното обяснение, че вирусите разболяват хората. Е да де ама и аз гълтам всякакви вируси, но не се разболявам. След като докторът бъде притиснат в ъгъла със съответната логика си признава, че причината за болестите е отслабването на имунната система. Питате се дали той ще промени поведението си след разговора. Не разбира се! Гладен ли да остане?

РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА

Тук ще изброя условията, които според мен предполагат сегашния възход на системата на здравеопазване, за да може тя да подсигурява развитието си? Иначе казано как от здрави хора се произвеждат пациенти? Има няколко метода:
1. Култивиране на убеждения у здрави хора, че са болни. Например настинката бива третирана като болест, а тя е най-обикновена предпазна реакция на организа. Някои доктори дори предписват антибиотици „за всеки случай”. Замислете се и за други такива и сами ще ги откриете. А дали е случайно, че преди да роди, жената ползва „болнични”?
2. „Борба с болестите”. Както вече отбелязах, според съвременната медицина болестта е съвкупност от симптоми т.е. от реакции на организма. Докторите броят за излекуван онзи, при който са туширани симптомите. При този метод причината за болестта остава и не само, че не се подобрява, но и след време се проявява в нова, обикновено по-тежка болест. Например: когато при хрема бъде предписан медикамент за отпушване на носа, неговото действие е преди всичко да запуши порите, през които излизат секретите, а с тях и доста токсини, които оставени в тялото ведно с токсините на самия медикамент са предпоставка за отслабване на вътрешните органи и причина за нови болести.
3. Разрушаване на имунната система още от най крехка възраст чрез имунизации, ваксиниране и т.н. „мероприятия”. Даже напоследък се опитват да наложат в САЩ доживотна задължителна ваксинация против няколко вида болести.

МИСЛЕНЕТО И ДЕЙСТВИЕТО

И така, какво да направим, за да подобрим положението си. По-правилният въпрос е: Какви условия трябва да създадат хората за да могат да подобрят и опазят здравето си въпреки системата?
1. Мислене. Под това аз разбирам да се прави разлика между причина и следствие и да се търси логиката помежду им. За съжаление повечето от нас не са на това мнение. За мнозинството мисленето означава при определен проблем да потърсят готово решение, измислено от някой друг. Ами ако този някой друг е измислил и проблема с идеята да предостави после и „решението” му?
2. Изясняване на това що е здраве и какво е нужно за опазването му.
Според мен здравето не е просто липса на симптоми. То е динамично състояние, изискващо ежедневни грижи за поддържането му в оптимални или поне достатъчно приемливи граници. На първо място умствена, психическа и душевна устойчивост и уравновесеност. Там, където не е налице може да се постигне чрез съответните практики. След това да следим какво влиза в нашия организъм и какво излиза от него /вода, храна, въздух, напитки, цигари, емоции/и да сме наясно от какво е нужно да се „лишим” в името на качеството ни на живот. Не на последно место е и двигателната ни активност. Все пак човекът е динамична система.
3. Изграждане на навици за поддържане на добро здраве. Без тази точка горните две са без смисъл. Тук идва и трудната част. Повечето от онези, които разбират всичко до тук не стигат до никъде, защото не предприемат нищо.

СЪЗНАНИЕТО И ПОДСЪЗНАНИЕТО

Действията на хората се управляват от два вида мислене:
1. Съзнателно мислене. То командва онези наши действия върху които сме се съсредоточили пряко. Това най-често се случва когато работата има елементи на творчество и по-малко рутинни действия.
2. Подсъзнателно мислене. Него бих го определил като квази мислене /т.е. не същинско мислене/. При него действията /по правило над 70% от тях/ се ръководят от навиците.

СИЛАТА НА НАВИЦИТЕ

Казвам, че изграждането на навици е най-трудната част от пътя към здравето, защото съм го забелязал при над 90% от онези, които се съгласяват с моята логика. Освен съгласието е необходима и промяна на начина на живот т.е. отказване от стари навици и изграждането на нови. Навикът се изгражда чрез повторение. Необходими са /според психолозите/ поне 6 месеца през които новото действие да се извършва съзнателно. Иначе казано трябва да се осъществи рекултивиране на подсъзнанието чрез съзнателни действия в продължителен период от време.
Кои са основните пречки:
1. Стари навици – за да отшумят е необходимо дори повече време, отколкото за изграждането на нови такива.
2. Околна среда – страх от подигравки, сътресения при редуциране или прекратяване на отношения с онези, които ни пречат да се променим, вероятност от неприемане на промяната от най-близките.
3. Преодоляване на зависимости – не става въпрос само за наркотици, алкохол и цигари. Много от нас не осъзнават от колко неща са зависими. Ето два примера: Първият е храни със силни добавки за овкусяване /колко хора се интересуват има ли ги в продуктите, които купуват и дали и как се изписват на етикетите/. Вторият е гледане на телевизия. Някой интересува ли се как влияе на мозъка. Екрана излъчва на определена честота. Запознатите с материята са наясно, че това е честотата на която работи и подсъзнанието, т.е. посланията попиват директно там като заобикалят съзнанието..

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Ами първо мислете и после действайте. В древността някой беше казал: „Мисля, следователно съществувам”. Написаното по-горе е за онези, които мислят, пък дори и да не е правилно и логично, но все пак се опитват. Така като проследят логиката на един успял да запази и поддържа здравето си човек ще е малко по-лесно да намерят своя път към пълноценен живот. А останалите? Ами те не съществуват!

P.S. Статията е писана от мен. Тя не е с комерсиална цел и всеки може да я копира и разпространява и без изричното съгласие на автора. Ако написаното Ви звучи познато, не се учудвайте – не съм първият, засегнал тематиката и нямам самочувствието да съм открил топлата вода. Причината да го направя е онова, което виждам около себе си: хората масово отказват да мислят, предоверяват се на всякакви „авторитети”, а пропускат да забележат толкова очебийни неща и най-вече ЛОГИКАТА. Може би е от мързел, знам ли?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Mного хубава статия.
Благодаря!

Само да допълня, че повечето хора мислят за здравето, като липса на болести. А това не е така.
Здрав е този човек, който боледува и успява да преодолее болестта и да излезе по-силен от нея, т.е. с по-здрав имунитет.

Не можем да избегнем напълно болестите. Т.е. изобщо да не се разболяваме. И не трябва при първите симптоми на заболяване, т.е. неразположение от какъвто и да е вид, да тичаме веднага при доктора за хапчета, с които да махаме симптомите.

Същото се отнася и за успеха във всяка сфера. Успял не е човек, който не се проваля. А този, който след всеки провал успява да намери сили да се изправи, да се поучи от провала и да продължи да върви към набелязаната цел.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор