Силициева вода!

Информация за здравословен начин на живот.
Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Силициева вода!

Мнениеот гената » 07 мар 2011 14:44

ВЪЛШЕБСТВАТА НА КРЕМЪКА
СИЛИЦИЕВА ВОДА СРЕЩУ АТЕРОСКЛЕРОЗА И ЖЛЪЧОКАМЕННА БОЛЕСТ

Цар на неорганичния свят

Удивително черно камъче! А и то невинаги е черно. Може да е тъмносиво (значи съдържа магнезий) или червеникаво (богато е на желязо). Но за лечебни цели се използва само тъмносивият или черният кремък.
Силициевите камъни са много устойчиви химически, но много от тях добре се полират и се използват за изработ­ване на украшения. В някои от тях има жилки от планински кристал, морион, пушен топаз и аметист - истинска красота! В други жилките са от халцедон, яспис, аметист, цитрин, ахат и сердолик. И всички те са кремък. Ето какви благородни роднини има той. С такова родословие не е срамно да се покажеш пред хората.
И действително, историята на кремъка е неразривно свързана с историята на човека. Като се започне от камен­ната ера, той винаги е бил редом с хората като камък на огъня, на битките и като... лекар. На някои камъни се виж­дат концентрични кръгове - като годишните пръстени на дърво, сякаш по този начин камъкът отброява годините от човешката история. Такива камъни се ценят много и се из­ползват за лечение на много болести, дори рак.
Произходът му е органичен - това означава, че се е об­разувал при отмирането на колонии живи организми, като запазва в състава си техните раковини и скелети. Мнозина ги смятат за сгъстена енергия или за колонии вкаменени бактерии. Зараждането му традиционно се свързва с перио­да креда, когато в топлите водоеми са се появили познатите ни форми на живот. Но в Алтай например има силициеви скали, образувани от утайки от девонския, че дори и от до-камбрийския период. По-старите утаечни силициеви породи геолозите наричат силицилити, в тези сиви, тъмносиви и черни на цвят камъни съдържанието на силициева кисели­на е над 90%! Към по-младите силициеви породи се отнасят кварцитите метасоматити.
Силицият (от латинската дума silicium) е най-древният и верен спътник на човека. Този химичен елемент е с атомен номер 14 в периодичната таблица и се отнася към IV група. Като самостоятелен химичен елемент е открит от шведски геолог през 1825 година - доста скоро от гледна точка на историята. Думата „кремък" (а и руското название кремний) идва от гръцката дума „кремнос", която означава „скала". Черният кремък е един от минералите, в чиято основа е силициевият диоксид (SiO2), и по разпространението си държи второ място след кислорода. Неговите съединения - силикати и алуминати (оксиди) - съставляват 75% от зем­ната кора.
Твърд като кремък. Изразът не е случаен. Ту тук, ту там из планината Алтай могат да се видят единични скали или гребени, непокорени от ветровете и стихиите. Силициевите атоми са основата на строежа на почвата, глината, пясъка и скалите. Това дава основание силицият да бъде коронясан за цар на неорганичния свят.

Уникалните свойства на силиция
Днес чистият силиций е един от най-важните полупро­водникови материали. Той може да бъде открит в съвре­менните радиоприемници, фотоелементи. Силициевите фотоелементи превръщат в електричество до 15% от при­етата слънчева енергия. Ето защо на космическите кораби, луноходите, изкуствените спътници на Земята работят сили­циеви кристали, обединени в слънчеви батерии.

Дълго време хората са използвали силициевите камъни за лечение, макар механизмът на тяхното действие да си оставал непонятен. Днес вече нещата започват да се изяс­няват. С изучаването на свойствата на силиция се занимават цели лаборатории, като използват последните постижения на науката и техниката.
Изследванията показват, че във водата кремъкът отделя силициева киселина. Дозите са много малки, но са достатъч­ни при попадането й в организма тя да разтваря шлаките и отложените соли. Освен това водата, в която е престоял кремък, помага за разтварянето и извеждането на камъни и пясък от пикочния и жлъчния мехур, от черния дроб, бъбреците, прочиства гънките на дебелото черво, укрепва имунитета. Такава вода е незаменима за хората, които жи­веят в зони с радиоактивни замърсявания. А ако се отчете, че всички видове обмяна се осъществяват с помощта на во­дата, че тъкмо водата регулира жизнените процеси, че без нея е невъзможна нито една форма на живот - въглеродна, силициева или каквато и да е друга? Днес вече е доказано, че водата, както и всяко вещество, притежава информаци­онна памет, при това може да променя своята структура и физико-химичните си свойства. Под влияние на силиция водата става „жива" и за пореден път можем да се уверим, че многото народни приказки и предания имат като основа напълно реално обяснение.

Нашите предци са си правили изводи за свойствата на кремъка, наблюдавайки промените в природата. В Тибет се употребява за различни цели вода от извори, която преми­нава през силициеви залежи. Водата се филтрира по естес­твен начин и придобива лечебни свойства. Болните в тези райони са малко, а хората живеят дълго. Подобни извори има и в Крим.

Науката прави добро
Лечебните свойства на силиция стават известни срав­нително скоро, в края на 70-те години на XX век. Заслугата за откриването на удивителните качества на силициевата вода принадлежи на инженера от Минск А. Малярчиков. Не случайно се казва, че всичко гениално е просто. Наистина простотата на решенията и откритията идва при този, който е достоен за нея и се е стремил да разгадае тайните на при­родата дълги години.
Малярчиков е роден и израснал край езерото Светлое, разположено на 150 км от Петербург. Ето какво си спомня той: „На дъното на това езеро има много кремък и то винаги е изглеждало странно на хората: водата му е чиста като дет­ска сълза и дъното на 10-метрова дълбочина се вижда ясно. В него няма риба, не растат и водорасли, отсъстват и други представители на биосферата. Местните жители го смятат за мъртво и избягват да ходят там. Но ние, момчетата, въп­реки забраната на възрастните се къпехме в него, пиехме вкусната му вода и почти не обръщахме внимание, че всич­ките ни рани и драскотини зарастваха мигновено, че много бързо ни растяха косите и ноктите..."
Разказват, че докато се разхождал край железопътната линия, Малярчиков обърнал внимание на разноцветните камъчета. Друг би минал покрай тях, но той ги събрал в полиетиленова торбичка и у дома ги поставил в буркан с вода, за да ги измие от калта. Струпала му се работа и съвсем забравил за находката си. И чак след десет дни си спомнил за камъчетата. За това време водата в съда би трябвало да се е изпарила. Какво било удивлението на инженера, когато видял, че водата не само не се е изпарила, а се е променила! Тя била чиста и прозрачна, много по-чиста от водопровод­ната. А на вкус била не по-лоша от изворната. Инженерът се досетил, че причината за подобна метаморфоза са намере­ните от него камъчета.
Но всички камъни ли притежават подобни свойства? Той поставил всяко камъче в отделен съд. И след седмица ста­нало ясно, че само в един от тях водата е кристално бистра. Там лежал обикновен, невзрачен кремък, който подритваме буквално навсякъде. А какво се знаело за него? Че с негова помощ се секват искри. Приличал на омазаната с пепел Пе­пеляшка, чието място не е на бала.
Оттогава Анатолий Дмитриевич сериозно се заинтригу­вал от този природен феномен и цялото си свободно време посветил на неговото изучаване. Наложило му се прочете много томове историческа и специална литература за про­изхода на този удивителен камък, да се запознае с опита на далечните ни предци, които използвали кремъка като болкоуспокояващо и обеззаразяващо средство. Наложило му се да проучи състава, физичните и химичните свойства не само на камъка, но и на течната среда, с която той встъп­вал във взаимодействие. Като инструмент за измерване на лепливостта, повърхностното напрежение на водата, сте­пента на еластичност използвал игла и острие. А обикновен часовник му помагал да определи продължителността на протичащите процеси.
Въз основа на опитите и наблюденията си Малярчиков направил извода, че активираната със силиций вода ста­ва бактерицидна, унищожава вируса на грипа, успокоява зъбобола, лекува ангина, хрема, помага при стомашни разстройства, намалява количеството на захарта в кръвта, подобрява функционирането на бъбреците, черния дроб, нормализира обмяната на веществата в организма. Същев­ременно има достатъчно основателни причини да се смята активираната вода за ефективно средство в борбата с онко­логичните заболявания. Като изследвал кремъка, Малярчи­ков открил останки на микроорганизми, които допринесли за образуването на камъка от тинята в топлите водоеми от периода креда. Ученият доказал, че силицият активира и регенерира водата и я превръща в течност с уникални свойства.
Това прилича на приказка. На учените било трудно да повярват, а някои дори отказали да го сторят, че един обик­новен камък притежава почти вълшебни възможности. Ала Малярчиков продължил да пропагандира своето откритие. Щом не му вярвали учените, той се обърнал към практиците. Започнал да уговаря ръководителите на колхози, совхози и промишлени предприятия да изпробват неговата методика. Намерили се смелчаци, които му повярвали и се съгласили да му сътрудничат. Резултатите надминали всички очаква­ния. В крайна сметка слуховете за прекрасните свойства на кремъка плъзнали из страната и накрая стигнали и до пра­вителството. От най-високото място взели решение: „Ако това са измислици, време е да им се сложи край. Ако не е така обаче, работата трябва да се постави на държавническа основа."Така на 4 февруари 1991 година излязло разпореж­дане на министерския съвет на република Беларус № 41-Р. На пет академични и четири отраслови научни института, чиито основни направления съвпадали с изследванията на А. Малярчиков, се възлагало да проучат проблема с цялата възможна сериозност и с помощта на научния, техничес­кия и лабораторния потенциал, и в срок от две години да представят резултатите. От държавния бюджет за целта били отделени 100 хиляди рубли, немалко пари по онова време. Координацията на работата се осъществявала от ви­цепрезидента на републиканската академия на науките А. Степаненко. Изследванията се провеждали в най-различни направления - от въздействието на силициевата добавка в цимента и бетона по отношение на надеждността и биоло­гичната здравина на строителните материали до лечението с никога неразвалящата се вода на стомашни разстройства при телета. Резултатите били смайващи.
„В системата кремък-водни разтвори на неорганич­ни соли протича интензивно утаяване на редица метали - алуминий, желязо, кадмий, цезий, цинк, олово, стронций" (П.Аладовски, ръководител на лаборатория на Централния НИИ по използване на водните ресурси, доктор на химич­ните науки).
Водата, обработена с кремък, оказва въздействие на адсорбционната способност на радионуклидите. Това ве­роятно ще позволи тя да бъде използвана за решаването на някои радиохимични задачи на замърсената с радионук-лиди територия на Беларус" (Ю.Давидов, ръководител на лаборатория в института по радиологични проблеми към Академията на науките на република Беларус, доктор на химичните науки).
„Първите получени резултати свидетелстват за перспек­тивността на по-нататъшните изследвания за създаване на източници на електричество с използване на кремък" (В.Новиков, старши научен ръководител на института по топло- и масообмен „АЛиков" към Академията на науките на Беларус).
„Силициевата вода след петия ден увеличава способ­ността на кръвта да се съсирва" (Е. Иванов, директор на института по хематология и кръвопреливане към минис­терството на здравеопазването на Беларус, доктор на меди­цинските науки).
„Най-интересните резултати, получени при изучаване въздействието на активираната със силиций вода по ме­тодиката на А. Малярчиков върху покълнването на семена на селскостопански култури, са следните. Изследванията сочат, че предпосевната обработка на семената на домати, бобови и зърнени култури ускорява тяхното покълнване и по-нататъшното развитие в ранните етапи на ентогенезата" (С.Касинская, старши научен сътрудник в института по ге­нетика и цитология към Академията на науките на Беларус, кандидат на биологичните науки).
„В продължение на няколко години не съм наблюдавал ракови заболявания при много болни, които по различни причини са използвали активирана силициева вода. Уста­новихме, че на петия-шестия ден след започване на приема на силициева вода (6-8 пъти дневно) при болните с многоб­ройни трофични язви на долните крайници се увеличава количеството на Т- и В-лимфоцитите. Това свидетелства за способността на активираната вода да възстановява загубения или отслабения имунитет. Освен това активираната вода намалява холестерола в кръвта, особено при затлъстяване. По такъв начина силициевата вода служи за профилактика на атеросклерозата. Активираната със силиций вода може да се препоръча като средство против бръчки, за ускорено зарастване на рани и др. Миенето на главата с такава вода укрепва корените на косата и съдейства за бързия й растеж. По наше дълбоко убеждение силициевата вода предотвра­тява развитието на аденоми и импотентност при мъжете, а също предотвратява безплодието при жените" (М. Синявски, професор в катедрата по медицинска подготовка на Могильовския държавен университет).
По-късно около силициевата вода се вдигнала невероятна суматоха: започнали да й приписват възможно най-необи­чайните свойства - което си било „мечешка услуга". Имало и такива непроверени заключения: „Органичните останки в кремъка не са нищо друго, освен биокатализатори, способни да преработват светлинната енергия и десет хиляди пъти да ускоряват окислително-възстановителните реакции". Започнало активно внедряване на вътрешната употреба на силициевата вода. Към медицинските показания отнасяли практически всички болести. Скоро съобщенията за чудо­дейните свойства на водата станали по-сдържани, а списъ­ците с препоръчителни за лечение с нея болести постепенно се скъсявали. Ето как коментирал ситуацията кандидатът на физико-математическите науки и директор на „Минерална продукция" О. А. Рисев: „Да, силицият действително е мощен активатор на водата и притежава значителни бактерицидни свойства. Водата не се разваля, запазва се дълго, пречист­ва се. Но използването й като лекарство трябва да става с голяма предпазливост. Лекарите са забелязали, че хората с предразположение към онкологични заболявания трябва да се откажат съвсем от нея. Нещо повече, преди да се използва кремък, той трябва да се провери за радиоактивност. Ска­лите, от които се добива тъмният кремък, съдържат висока концентрация на уранови минерали, поради което, ако няма възможност да се измери радиацията, аз бих препоръчал използването на светли камъни. Безспорно всички отбелязани ефекти съществуват. Но те трябва да бъдат още проверявани и проверявани. А тъй като подобни изследвания, доколкото ми е известно, няма, то силициевата вода трябва да се упот­ребява много предпазливо. За външна употреба - да, тя доб­ре лекува рани от залежаване, изгаряния, рани, подсичания, пъпки, циреи, хрема, ангина (като гаргара). Много е полезна в козметиката - почиства кожата, премахва пърхота, подоб­рява растежа на косата".
Днес изследванията, за които говори Рисев, са проведе­ни. Пътят към използването на силиция за лечебни цели е открит.

Силицият - елемент на живота
Нека обобщим. Както казва В. И. Вернадски, „нито един организъм не може да съществува без силиций".
Слънцето, Земята, Луната имат един и същ химичен със­тав. Милиарди години на Земята съществува живот, който се развива от просто към сложно. Разбира се, Земята не прилича на другите планети. Но всичко съществуващо във Вселената се подчинява на едни закони. Може да не ги зна­ем, но те съществуват. Какво позволява на нас, хората, да се чувстваме като частици от живото вещество на Земята?
В учебника по химия за 9-и клас пише: „Силицият е изк­лючително важен полупроводников материал, използва се за изработване на микроелектронни устройства - микросхеми. Прилага се в производството на слънчеви батерии, превръща слънчевата енергия в електрическа. Сред еле­ментите в периодичната система на Менделеев на силиция е отредена особена роля. Той е пиезоелемент. Това означа­ва, че силицият може да превръща един вид енергия в друг: механичната в електрическа, светлинната в топлинна и т. н. "
Тъкмо силицият лежи в основата на енергоинформационния обмен в космоса и на Земята. Най-разпространеният елемент в този свят е кислородът - 47%, второто място зае ма силицият - 29, 5%, съдържанието на останалите елементи е значително по-ниско.
Водните разтвори, образуващи се около силиция, въз действат благотворно върху организма и играят огромна роля в неговото развитие. Силициевата вода се отличава балансиран веществен състав.


Настойка от кремък

Силициевата вода е настойка от кремък, която се прилага външно и вътрешно. Какви ли не настойки ни предлагат в аптеките. Но да киснат камъни, все още не правят. Какво се получава, след като камъкът престои във водата? Водата променя своята структура, по състав тя става по-близка до кръвната плазма и междуклетъчната течност. Хората от народа, без да имат кой знае колко задълбочени познания по химия, са познавали отдавна свойствата на тази вода. И до днес в много села се е запазила традицията да настилат с кремък дъната на кладенците.

Лекарството е под краката ни, или къде да намерим кремък

На сбогуване с ласкавото море мнозина си вземат за спо­мен камъчета, изгладени от вълните. Но малцина знаят, че те могат не само да напомнят за отпуската, но и да оказват оздравяващо действие. В баластрата от морския бряг се съ­държа необходимият на всички нас силиций. Едни и същи камъчета могат да бъдат използвани в продължение на де­сетилетия - толкова висок е енергийният им потенциал.

Много добра поддръжка за всеки от нас е силициевата вода, получена като обикновена настойка. Това е мързелив метод. Нищо не се налага да правим, трябва само да почака­ме известно време.

Възползвайте се от отпуската си. Ако сте решили да почи­вате на море, взели сте най-доброто решение. Ще съчетаете приятното с полезното. Най-важното е да не сбъркате с пла­жа. На „черните" плажове (такъв е естественият цвят на кре­мъка) водата е наситена с неговите естествени съединения. Ще попълните своите запаси от силиций, като вдишвате влажния въздух и се къпете.

На „белите" плажове преобладават калциевите породи. Силицият тук е дори по-малко, отколкото в човешкия ор­ганизъм. Болестите, предизвикани от недостиг на силиций, след почивка на „бели" плажове обикновено се обострят, а след почивка на„черни"самочувствието се подобрява, сим­птомите не са толкова изразени.

Сега можете да избирате място за почивка с отчитане не само на цените, но и на цвета на плажа. За някои е полезно да се повъргалят на „черен" плаж, като този в Сочи напри­мер, а за други са по-подходящи „белите" плажове в Таупс, Кабардинка, Новомихайловка и др.

И така, избрали сте „черен" плаж. Можете да си съберете черен кремък, той е в изобилие на морския бряг. Придър­жайте се към напълно разбираемото правило: колкото по-малки са камъните, толкова по-голяма е повърхността за съприкосновение с водата, следователно толкова по-добър ще е резултатът.

Старателно измийте камъчетата и ги залейте с вода. Кол­кото по-голям е съдът, толкова по-добре. Оставете да прес­тои, за да можете да я употребявате и вътрешно. А „неузрялата" вода можете да използвате за клизми, ако сте решили да се върнете у дома наистина здрави. Долният слой вода не бива да се използва - там се събират разни примеси, които невинаги са полезни за организма. В отпускарски условия обикновено камъчетата се киснат 2-3 дни.

Когато отпуската ви свърши, не забравяйте да си вземе­те тези невзрачни черни камъчета, те още ще ви послужат. Черният кремък е практически неизтощим природен мате­риал. Този „вечен двигател" ще работи без да е необходимо да го сменяте и за вас, и за децата ви. В дома кремъкът е най-добре да се постави високо над пода - върху шкаф, рафт, ниша и др.

Домашен източник на жива вода

Ако не желаете да чакате милостта на природата, можете да си направите източник на жива вода и у дома. За целта са достатъчни няколко камъчета. Сложете ги във вода и след 2 -3 дни лековитата течност е на ваше разположение.

Методиката за приготвяне на силициева вода е много проста.

В 3-литров съд поставете 4-7 малки кремъчета, на­лейте вода от чешмата, но е по-добре да я филтрирате предварително, поставете съда на защитено от преки слънчеви лъчи място. Ако съдът е по-голям, добавете още камъчета.

Водата може да стои на стайна температура, най-добре е съдът да е емайлиран или стъклен.

За приготвяне на храна и за клизми водата трябва да е престояла 2 дни.

Ако водата ви е нужна за лечебни или профилактични цели, ще трябва да почакате. Покрийте съда с няколко слоя марля и го поставете на светло при температура 5°С за 5-7 дни. Тази вода може да се използва за пиене, а също за гот­вене на ястия, супи, компоти, чай и др.

Спазвайте следните правила:

♦ Всеки път след изливането на водата измивайте съда и камъчетата под течаща вода. При изливането на водата ще видите примесите, утаили се на дъното.

♦ Водата, получена от киснене на кремък, можете да кипвате, но самите камъни не бива да се кипват, тъй като в такъв слу­чай водата се пренасища с биологично активни вещества.

♦ За лечебни цели е желателно да използвате кремък с тъмно­кафяв или черен цвят.

♦ Използвайте само природни минерали. Свойствата на кремъка се обуславят от съдържащите се в него останки на микроорганизми, съществували през периода креда и дори още по-рано. Именно тогава се е образувал кремъкът, притежаващ такива полезни свойства.

♦ Използването на „технически" кремък, останал от запалка, филтър и др., не само не се препоръчва, но е и опасно. Не е известно на каква обработка са подлагани изделията, в които кремъкът е използван с техническа цел.

♦ Водата запазва лечебните си свойства в продължение на няколко месеца. Парче кремък с размер 1 кубически санти­метър е достатъчно за приготвянето на 1 кубически метър - силициева вода.

♦ Категорично се забранява водата заедно с кремъка да се държи в хладилник.

Как да подготвим кремъка за повторно използване

След еднократно или двукратно използване измийте камъка с хладка вода и за 2 часа го оставете да се проветри на чист въздух.

При появата по повърхността на камъка на наслоения или налеп, трябва да го поставите за 2 часа в 2% разтвор на оцетна киселина или в подсолена вода, а след това го изплакнете 2-3 пъти с чиста вода. После пуснете камъка в разтвор на сода бикарбонат и отново го изплакнете.

След като сте използвали кремъка около година, трябва да го възстановите. За целта раздробете камъчетата, за да обновите „работната им повърхност".

Активиране на водата с помощта на електроактиватор

Всички знаем, че непречистена вода от чешмата не бива да се пие, дори тя да мирише на хлор и да е прозрачна на вид. Загрижени за здравето си, хората купуват различни пречистватели за вода. Пътят е правилен, но не е единствен. Защо да не съвместим грижите за поддържане на здравето с възможностите да го подобрим?

Електроактиваторите от ново поколение (ЕАВ-ЗК, ЕАВ-бК, ЕАВ-9К) използват в качеството на анод материал, наречен екосил, съдържащ силициеви съединения. Отличителната му особеност е следната: обикновената вода от чешмата, минала през активатора, придобива лечебни свойства. Тя се пречиства от солите на тежките метали, а също и от други вредни съединения, включително органични. Същевре­менно се унищожават микроорганизмите. Водата се зареж­да без помощта на екстрасенси, придобива биоенергиен потенциал за сметка на насищането със силициеви йони в най-лесно усвоимата им форма. Електроактиваторите не са скъпи, надеждни са, трайни, лесни за експлоатация и не изискват никакви подмени на материали за целия период на експлоатация.

За разлика от другите известни системи за пречиства­не, водата, приготвена по този начин, дава възможност за профилактика на различни заболявания, следователно поддържа здравето.

Активираната вода може да се пие, без да се преварява предварително, с нея не само може, но и трябва да се при­готвят напитки (кафе, чай, екстракти, настойки), без да се кипва, при температура до 70 °С.

Активираната вода може да се използва за обеззаразява­не и дезинфекция на помещения, медицински инструменти, обзавеждане, съдове, месо, зеленчуци.

В козметичните препарати тя е незаменима: съставките стават по-ефективни. Ето защо, ако си миете лицето и косата с тази вода, а също приготвяте козметични маски, ще се под­младите без да посещавате скъпи козметични салони.

Постига се прекрасен ефект, ако използвате активирана вода за къпане на бебета.

Собствениците на земеделски стопанства ще оценят ви­соко възможността на активираната вода да дезинфекцира растенията, а също и да стимулира растежа им. Тя е прекрас­но средство за подхранване и лечение на домашни птици, животни, пчели.

ПИСМА ОТ ЧИТАТЕЛИ

Обработената със силиций вода придобива чистотата на изворна вода, но най-важното е, че е бактерицидна, то­ест способна е да унищожава микробите. Затова силицие­вата вода нормализира кръвното налягане, лекува всевъз­можни обриви по кожата, успешно се бори с хранителните алергии, при измиване подобрява цвета на лицето. Силици­ят неутрализира такива опасни примеси във водата, като хлор и арсен.

Водата има и профилактично въздействие. Ще живеете без болес­ти и всичко това ще се дължи на малките кристалчета, които тихо ще вършат работата си, без да искат нищо от вас в замяна.

Върни се в “ЗДРАВЕ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта