Прокси, визуализации и утвърждения за 3 годишно дете
Публикувано на: 30 Юли 2013 01:40
Здравейте!
Използвам ТЕС от началото на април тази година, когато прочетох и книгата на Иван Петърнишки. От тогава не спирам да чета и форума. Първите седмици имах добри резултати с физически проблеми – спрях една едва започваща настинка, както и няколко пъти главоболия. След това, обаче, не успях да се справя с друга настинка, а и с два случая на главоболие. Бях разочарована, тъй като бях уверена, че ще стане отново. Но не съм изгубила вяра в ТЕС. Ползвам техниката за “пресни” негативни емоции всеки ден.
Това, за което реших да се регистрирам точно сега, и да пиша тук и аз, са въпроси, свързани с дъщеря ми. Тя е почти на 3 години и тръгва на полудневна детска градина/предучилищна в края на август. До сега е гледана само вкъщи. Имам големи притеснения относно адаптацията й в началото, тъй като тя до скоро беше доста плаха около други деца, изпитваше буквално паника, когато някое дете се приближеше към нея. Сега е много по-смела и спокойна, но все още има първоначален страх в ситуации с деца. Ние живеем в САЩ, и според нас ще е проблем и това, че тя говори само български. Когато разбрахме преди месец, че е приета в предучилищната, започнахме да вмъкваме тук-таме основни ежедневни фрази и думи на английски, за да има поне някакъв минимален запас в началото.
Директен ТЕС не мога да й правя, първо защото тя няма да ми позволи, и второ – мъжът ми не е съгласен (няма никакво желание на този етап да се запознава с ТЕС). Значи ми остава прокси. За прокси обаче знам, че аз трябва да се изчистя от емоциите си, а тук, за сега, удрям на камък. Когато тесам този проблем, за момента определено намалявам степента на чувството, но след няколко дни, когато отново си дам сметка, че края на август наближава, страховете са пак налице. Ако успея да ги изчистя трайно и започна да й правя прокси, не съм сигурна как да формулирам декларациите. Защото аз няма как да знам какво точно ще изпита тя първия ден. А на този етап не мисля, че има някакви емоции по отношение на тръгването й на градина – не осъзнава точно какво е, и следователно не мисля, че чувства нещо особено по въпроса.
Много ми се искаше да правя визуализации и утвърждения, но в една от темите прочетох мнението на Иван, че те не могат да се правят за друг човек. Правилно ли съм разбрала? Няма ли да се получи с някакви подобни визуализации например: че я взимам след градина, и тя е относително спокойна, разказва ми с вълнение какво я е впечатлило. Или че учителката ми казва, че тя се адаптира добре, че общува спокойно с другите деца. Като целта ми не е първите дни да не плаче изобщо, или да не изпитва каквито и да било емоции. Напротив – това си е голяма промяна, и аз бих искала тя да си изразява чувствата – каквито, и колкото и силни да са. Много се притеснявам от паниката, която си мисля, че ще изпита, в момента, когато я оставям там за първи път. А в дългосрочен план много ме е страх да не и се вкорени в подсъзнанието чувство за неадекватност, малоценност, защото няма да разбира в началото какво й се говори, а и заради страха й от деца, който още не е преодоляла. Изобщо страх ме е да не останат каквито и да е неизразени емоции, и да не си създаде убеждения, които ще я спират за напред.
Имам почти 4 седмици на разположение. Много се надявам Иван да ме посъветва какви са ми възможностите в тази ситуация. Ще се радвам на препоръките и на всеки друг от форума.
Използвам ТЕС от началото на април тази година, когато прочетох и книгата на Иван Петърнишки. От тогава не спирам да чета и форума. Първите седмици имах добри резултати с физически проблеми – спрях една едва започваща настинка, както и няколко пъти главоболия. След това, обаче, не успях да се справя с друга настинка, а и с два случая на главоболие. Бях разочарована, тъй като бях уверена, че ще стане отново. Но не съм изгубила вяра в ТЕС. Ползвам техниката за “пресни” негативни емоции всеки ден.
Това, за което реших да се регистрирам точно сега, и да пиша тук и аз, са въпроси, свързани с дъщеря ми. Тя е почти на 3 години и тръгва на полудневна детска градина/предучилищна в края на август. До сега е гледана само вкъщи. Имам големи притеснения относно адаптацията й в началото, тъй като тя до скоро беше доста плаха около други деца, изпитваше буквално паника, когато някое дете се приближеше към нея. Сега е много по-смела и спокойна, но все още има първоначален страх в ситуации с деца. Ние живеем в САЩ, и според нас ще е проблем и това, че тя говори само български. Когато разбрахме преди месец, че е приета в предучилищната, започнахме да вмъкваме тук-таме основни ежедневни фрази и думи на английски, за да има поне някакъв минимален запас в началото.
Директен ТЕС не мога да й правя, първо защото тя няма да ми позволи, и второ – мъжът ми не е съгласен (няма никакво желание на този етап да се запознава с ТЕС). Значи ми остава прокси. За прокси обаче знам, че аз трябва да се изчистя от емоциите си, а тук, за сега, удрям на камък. Когато тесам този проблем, за момента определено намалявам степента на чувството, но след няколко дни, когато отново си дам сметка, че края на август наближава, страховете са пак налице. Ако успея да ги изчистя трайно и започна да й правя прокси, не съм сигурна как да формулирам декларациите. Защото аз няма как да знам какво точно ще изпита тя първия ден. А на този етап не мисля, че има някакви емоции по отношение на тръгването й на градина – не осъзнава точно какво е, и следователно не мисля, че чувства нещо особено по въпроса.
Много ми се искаше да правя визуализации и утвърждения, но в една от темите прочетох мнението на Иван, че те не могат да се правят за друг човек. Правилно ли съм разбрала? Няма ли да се получи с някакви подобни визуализации например: че я взимам след градина, и тя е относително спокойна, разказва ми с вълнение какво я е впечатлило. Или че учителката ми казва, че тя се адаптира добре, че общува спокойно с другите деца. Като целта ми не е първите дни да не плаче изобщо, или да не изпитва каквито и да било емоции. Напротив – това си е голяма промяна, и аз бих искала тя да си изразява чувствата – каквито, и колкото и силни да са. Много се притеснявам от паниката, която си мисля, че ще изпита, в момента, когато я оставям там за първи път. А в дългосрочен план много ме е страх да не и се вкорени в подсъзнанието чувство за неадекватност, малоценност, защото няма да разбира в началото какво й се говори, а и заради страха й от деца, който още не е преодоляла. Изобщо страх ме е да не останат каквито и да е неизразени емоции, и да не си създаде убеждения, които ще я спират за напред.
Имам почти 4 седмици на разположение. Много се надявам Иван да ме посъветва какви са ми възможностите в тази ситуация. Ще се радвам на препоръките и на всеки друг от форума.