Страница 1 от 1

Няколко встъпителни думи.

Публикувано на: 09 Апр 2008 19:38
от ivangp
Отварям тази тема защото на 6-ти Април ми се роди дъщеря и се сблъсках лице в лице с грозната действителност царяща в родилните отделения. Искам да разказвам тук за собствения си опит като баща, за проблемите, трудностите и решенията свързани с отглеждането на първото ми дете. И с изложената информация да помогна и на всички вас да излезете от омагьосания кръг на лъжите и митовете с които ни програмират още от люлката.
Всички майки и бащи са поканени да споделят и коментират собствените си мисли и опит разбира се.
Вярвам, че това ще е полезно за всички. Дори и за тези които все още не са родители.
По-здрави!
Иван

Публикувано на: 10 Апр 2008 14:20
от Теодора Манова
Иване, първо искам да те поздравя за това, че си станал родител. Нека твоята дъщеричка расте здрава, весела и щастлива.
Аз имам две деца. По-голямото го родих, когато бях на 22г., сега той е на 19. По-малкият ми син е на 8г. Почуствах тези две важни събития по-съвсем различен начин. И това не е,че съм помъдряла и че съм узряла да бъда родител. А просто първият път имах чувството, че е станало чудо. И именно за това "грозната действителност" сякаш ме "попари". Вторият път бях в много по-затруднено материално положение, но предварително си бях казала, че никой и нищо няма да ми попречат да изживея пълноценно чудото че съм създала живот, чудото, че едно чисто и невинно създание поема своя път в този свят. Първото ми дете се роди 3, 250 г., но на мен ми спря кърмата и пропуших на 20-тия ден от нерви. Второто ми дете се роди 1, 700 г. Аз го кърмих до 6-тия месец и въобще не пуших. Моето мнение е, че в България желанието на хората да отгледат здрави, умни и щастливи деца е определящо. И в повечето случаи отчайващата действителност се преодолява именно с общуване с други родители, които са готови да направят всичко възможно нещата да са поносими. Аз съм много благодарна на всичките си приятели с малки деца, с които общувам на детските площадки, които в последствие ми станаха и лични приятели. Те наистина са чудесни и правилно разбират повелите на новото време/ имам предвид някои книги като " Децата индиго" и. т. Не твърдя,че повечето от тях са ги чели или че се интересуват, но наблюдението ми е че те инстинктивно и подсъзнателно се водят от някои принципи и неписани закони ... :lol:

Публикувано на: 09 Апр 2010 10:37
от Femme
Гледам тая тема не е пипана 2 години....
Аз имам две деца - едното на 17, другото на 4. Непрекъснато се твърди, че положението в родилните домове е ужасно. Искам да кажа, че не е така. Дъщеря ми трябваше да се роди секцио заради мой проблем с очите, лежах 1 месец в Майчин дом и накрая докторът реши, че ще се роди нормално. Аз само дето не припаднах, но човекът всичко ми обясни и ми гарантира леко раждане. Хич не му повярвах, но резултатът е раждане за по-малко от 15 мин., без нито един шев!
Вторият път наистина всичко стана със секцио, но нямам никакви оплаквания към персонала, този път в Шейново. Толкова внимателни бяха, всичко беше нормално.
А и досега навсякъде съм срещала само желание да помогнат. И никога не са ми искали и лев! Не съм попадала на търгаши в болниците.
Пък раждането на сина си няма да го забравя никога, това беше нещо невероятно, имах усещане за някакво невероятно присъствие, сякаш небесата се отвориха и .... сина ми проплака! Сякаш някой го придружи до този свят :)

Публикувано на: 09 Апр 2010 10:45
от ivangp
Аз неказвам, че навсякъде е така.Явно има и свестни лекари и акушерки все още тук и там. По-скоро в малките градове отколкото в Големите.

Публикувано на: 09 Апр 2010 10:49
от Femme
Става въпрос за София :)
Но никога не знаеш на кого ще попаднеш и кога. Просто досега така се е случвало с мен, което навярно не е гаранция, че няма да се разочаровам, но по принцип не тръгвам с нагласата "Ах, тия разбойници!" :)