Сама си правя контра...
Публикувано на: 03 Авг 2008 13:55
Привет!
Приди около седмица-две за пръв чух за ТЕС от Мая. Постарах се да запомня точките и ги запомних, но формулировките ми бягат. Порових се малко из нета и освен да се убедя в ползите, до друго не стигнах.
Та, имам нужда от малко насоки.
Ние от два дни се каним да се раждаме. Казвам "каним се", защото бебето още преди седмица даваше сигнали, а аз го възпирах докато приключим с всички ремонти, пранета, чистенета и пр. И когато приключихме, си казахме "хайде". Ама точно тогава на бебето явно хич не му беше до това. Пък и съвпадна периода с новолунието точно.. Вчера следобед обаче нещата се раздвижиха след една стремглава разходка в парка. Леки контракции през половин час - чудно Прибрахме се и зачакахме и явно се изнервихме, а контракциите спряха. Към 7 се отказахме да насилваме нещата и се отпуснахме. В 10:30 процесът започна отново, този път със значително по-силни (но не и болезнени!) контракции и ясно усещане за придвижването на бебето. Сменях позиции, разхождах се из къщата и чаках. Към 12 обаче ми се доспа. Поредната контракция изкарах в леглото и казах на бебето, че ми се спи... И после се събудих чак в 2, вече нямаше и помен от контракциите. Помотах се малко, почаках да видя дали няма пак да започнат, но пак ми се доспа.... Междувременно съвсем спонтанно постигнах своебразен личен рекорд в очистването на тялото - 7 дефекации за 24 часа! Бях чувала, че раждането е моного силно очистващ момент за тялото на жената, но не очаквах точно така да започне...
Тази сутрин имаше епизоди с много силни контракции, и други без контракции изобщо. Бебето се наместваше. Чудех се дали да не излезем пак за една бърза разходка, но от време на време ми е просто невъзможно да ходя.
Не ми се иска да го призная, но съм сигурна, че аз сама си слагам контра. Не е страх от раждането, напротив. По-скоро подозирам, че са някакви въпроси с контрола. Много е хубаво и успокояващо да знае човек, че стига да се грижи добре за физическото и емоционално тяло през бременноста, детето ще получи най-доброто. Но когато дойде моментът това дете да се отдели от тази проста, но много ефективна системна грижа... Подозирам че именно тук се крие разковничето; че след като се роди вече няма да ми е така лесно да се грижа за него по най-добрия възможен начин... Подозирам и че има връзка с толкова дълго визуализирания момент на раждането - винаги нощем. И сега явно подсъзнателно възпирам процеса да се случи през деня...
Ако някой има идея за утвърждения, нека я сподели...
А аз междувриминно, ще се пробвам и с други известни ми техники, да разреша това положение.
Бебето много точно разпознава кога желанията ми са искрени (като онова за съня и другото да изчака майсторите да приключат) и кога се опитвам просто да манипулирам нещата (като да се роди днес или утре, за да избегна непрекъснатите обаждания от сурията нетърпеливи роднини)...
Приди около седмица-две за пръв чух за ТЕС от Мая. Постарах се да запомня точките и ги запомних, но формулировките ми бягат. Порових се малко из нета и освен да се убедя в ползите, до друго не стигнах.
Та, имам нужда от малко насоки.
Ние от два дни се каним да се раждаме. Казвам "каним се", защото бебето още преди седмица даваше сигнали, а аз го възпирах докато приключим с всички ремонти, пранета, чистенета и пр. И когато приключихме, си казахме "хайде". Ама точно тогава на бебето явно хич не му беше до това. Пък и съвпадна периода с новолунието точно.. Вчера следобед обаче нещата се раздвижиха след една стремглава разходка в парка. Леки контракции през половин час - чудно Прибрахме се и зачакахме и явно се изнервихме, а контракциите спряха. Към 7 се отказахме да насилваме нещата и се отпуснахме. В 10:30 процесът започна отново, този път със значително по-силни (но не и болезнени!) контракции и ясно усещане за придвижването на бебето. Сменях позиции, разхождах се из къщата и чаках. Към 12 обаче ми се доспа. Поредната контракция изкарах в леглото и казах на бебето, че ми се спи... И после се събудих чак в 2, вече нямаше и помен от контракциите. Помотах се малко, почаках да видя дали няма пак да започнат, но пак ми се доспа.... Междувременно съвсем спонтанно постигнах своебразен личен рекорд в очистването на тялото - 7 дефекации за 24 часа! Бях чувала, че раждането е моного силно очистващ момент за тялото на жената, но не очаквах точно така да започне...
Тази сутрин имаше епизоди с много силни контракции, и други без контракции изобщо. Бебето се наместваше. Чудех се дали да не излезем пак за една бърза разходка, но от време на време ми е просто невъзможно да ходя.
Не ми се иска да го призная, но съм сигурна, че аз сама си слагам контра. Не е страх от раждането, напротив. По-скоро подозирам, че са някакви въпроси с контрола. Много е хубаво и успокояващо да знае човек, че стига да се грижи добре за физическото и емоционално тяло през бременноста, детето ще получи най-доброто. Но когато дойде моментът това дете да се отдели от тази проста, но много ефективна системна грижа... Подозирам че именно тук се крие разковничето; че след като се роди вече няма да ми е така лесно да се грижа за него по най-добрия възможен начин... Подозирам и че има връзка с толкова дълго визуализирания момент на раждането - винаги нощем. И сега явно подсъзнателно възпирам процеса да се случи през деня...
Ако някой има идея за утвърждения, нека я сподели...
А аз междувриминно, ще се пробвам и с други известни ми техники, да разреша това положение.
Бебето много точно разпознава кога желанията ми са искрени (като онова за съня и другото да изчака майсторите да приключат) и кога се опитвам просто да манипулирам нещата (като да се роди днес или утре, за да избегна непрекъснатите обаждания от сурията нетърпеливи роднини)...