TEC

Имаме следния проблем. Едното оче на дъщеря ми бяга настрани(навън). Сега е на 6 години. Забелязахме проблема когато бяще някъде 2.5 - 3 години. Ходили сме на упражнения около 1 година. Нямаше ефект и ни казаха операция. Потърсихме мнението на друг очен специалист, който каза "абсурд нищо няма да постигнете в момента с операция", Закриха здравото оче с лепенка за известно време(защото казаха че другото станало "мързеливо"). И така, сега носи очила(без диоптър, замъглени от дясната страна, за да не бягало очето натам, не знам дали го обясних добре).
В момента сме започнали да се тесаме, като аз и почуквам точките, тя говори:"Въпреки че дясното ми оче бяга настрани, аз съм много добро дете и всеички много, много ме обичат".
1.Не правим Г9.
2.Тесаме се сутрин 2 пъти и вечер 2- 4(това дали е достатъчно?)
3. Чудя се дали само тази формулировка е достатъчна, никакви чувства не тесаме.
4. И се чудя колко време да се тесаме преди да отидем отново на контролен преглед...(месец?)

Благодаря предварително за отговорите.

Добре е като за начало.
Пробвайте и с други формулировки:
дясното ми око гледа навън, накриво, се криви навън, е болно, не виждам добре защото дясното ми око се криви надясно, кривогледа съм и т.н.
Т.е. просто обяснявате същия проблем с различни думи.
Ако детето може да обясни как това го кара да се чувства, ТЕСайте и чувствата. Питай я според нея защо оченцето и се криви и гледа навън.
Ти задължително ТЕСай собствените си чувства които този проблем на дъщеря ти поражда в теб.
ТЕСайте поне месец преди следващия контролен преглед.
Също обърни внимание на това с което я храниш и на емоционалната атмофера в къщи. Проблеми между родителите и т.н.
Повечето проблеми с очите са свързани с нещо което не искаме да видим, виждаме, да погледнем, да се срещнем очи в очи с нещо.

Здрасти, Мария
Не зная дали си чела Предизвикателството, но ако не си, го прочети, за да го познаваш като начин на тесане.

На мен ми харесва и го препоръчвам предимно защото напомнящата фраза е позитивна - "Освобождавам се от проблема", а не е назоваването на самия проблем. Даже, когато тесам Кирчо за нещо, ми става мъчно от това, че той повтаря толкова много пъти проблема ("боли ме гърлото", "не искам да ходя на гадина", "дугите деца не искат да си игяят с мен" и т.н.) Направо не мога да го слушам. Особено, ако проблемът след това все още е на лице. И при всяка възможност предлагам позитивна фраза.

Може да тесате за окото както до сега, разбира се.