Точно днес стигнах дотам, че да успокоявам лекарите:)):))
Гинекологът, който следи общо бременността ме гледа днес и каза, че бебето се развива чудесно. Но той е много притеснен за проблема със сърцето на детето, затова говорихме много. Лекарят е безкрайно учуден как приемам нещата, как така съм толкова спокойна. Чак за ТЕС не му разказах, но обсъдихме това защо лекарите винаги имат най-черните сценарии.
Отговорът е: за да не дават "напразни" надежди! Накрая го посъветвах да се успокои малко и да си почине, че наистина изглежда много уморен.
)
Но иначе се случиха две неща, които ми се сториха интересен ключ за проблема. Първо - каза, че при всички положения моето раждане ще бъде много, много обгрижвано от много хора-ще трябва да има освен дежурния екип, друг екип от специализираното отделение+хирурзи от 3-та градска. Тоест това дете ИСКА да получи много грижи, много внимание!
Второ - лекарят ми не ми взе пари за ехографа, точно защото иска да направи нещо за бебето, но не може да е полезен с друго! Голям майтап, това дете взе и пари да ми спестява вече!
А и съветът към хората с проблем със сърцето най-просто е "Обичай се"! Затова и в ТЕС, и във визуализациите задължително включвам фраза или представа за напълно и безусловно обичане.
А за страховете за мечтите и майчинството - хм, дори стигнах до конкретната ситуация, която ми е "задала" програмата. Имам предвид - основната ситуация, защото тази програма си е набъбвала и от други впечатления. Мисля, че я изчистих, поне основно, защото не изпитвам такива бурни емоции вече. Завършвам с "избирам представата, че да бъда майка означава да имам хиляди възможности да сбъдвам мечтите си". Преди това обаче включих нещо друго - благодаря на старата представа, че я е имало, защото тя е свършила своята работа. Казвам й, че вече не ми е нужна, но го казвам с благодарност и й позволявавам да си отиде /при мен е като разпадане на пепел/ и после е положителната представа. Чувствам се добре!
Я да те питам нещо - когато откривам някакъв проблем за ТЕС, ама наистина важен, основен проблем - при мен има бурна физическа реакция. Например като открих, че сама се наказвам с проблема с увреденото сърце на бебето, защото изпитвам вина и като открих случката, заради която се чувствам виновна цялата ми ръка се покри със ситни пъпки, а такива имах точно в годината на случката! Като разбрах "посланието" изчезнаха за час, все едно не ги е имало.
Като попаднах на програмата за майчинството и мечтите лицето ми така почервеня и запари, беше нетърпимо. Гореше просто! Точно като човекът, който ми създаде представата, в ситуацията, в която беше той тогава!
На теб случвало ли те се е такова нещо? Как ти "излизат" проблемите за ТЕСване?
И друг въпрос, който ме занимава - виждам, че си трябва време, за да бъде сменена "програмата", обаче след няколкодневно ТЕСване на проблема при мен той просто изчезва - не ми създава емоционален дискомфорт. Има ли определено време за ТЕСване на даден проблем? Трябва ли непременно да е месец, 40 дни и т.н?
Междудругото въпроси са към теб, към Мая и към Иван:))
А специално за теб, Arethuse - не съм следила датите, когато си писала за бременността си. Как беше при теб? Как е сега?