Упорита хрема при бебенце

Информация за истината за ситуацията с болниците, лекарите, здравната ни система, лъжи и митове с които сме закърмени. Как да отглеждаме здрави, умни, талантливи и отговорни деца. Както и за приложения на ТЕС в тази връзка.
elfie
Участник
Мнения: 30
Регистриран: 15 авг 2008 12:12

Упорита хрема при бебенце

Мнениеот elfie » 12 мар 2010 14:35

Здравейте,

Бебенцето ми е на 6 седмици и от 2 седмици е с хрема. Татко й беше болен и тя, разбира се, го прихвана. Досега опитвахме да я лекуваме с капчици кърма в нослето и някакво мазило на растителна основа, но хремата не минава. Малката се храни добре, жизнена и активна е, но когато легне, хремата я мъчи, хърка и хрипти, стичат й се лигички, които й е трудно да преглътне. :(

Много ме е страх от усложнения!

Сетих се за ТЕС и се мъча да й правя прокси. По този повод имам няколко въпроса:

Доколкото знам, първо трябва да изчистя себе си от чувствата и емоциите, които предизвиква у мен нейното състояние - притеснение, чувство на безпомощност, че не мога да й помогна, както и яд към баща й, че я зарази. А също и яд към себе си, че не му казах да се затвори в другата стая, а му позволих да бъде при детето, макар и с маска...

Как да формулирам проксито? Аз засега опитвам с: Въпреки че имам запушено носле и хрема, аз съм най-доброто и хубаво бебе на света и всички много ме обичат! Дали да пробвам с техниката на избора?

Опитвам с визуализации на здраво носле, спокойно и нормално дишане, спокойно спящо бебе, което не се мъчи с хремата.

Не знам дали съм на прав път, много ми е объркано и хаотично... Помогнете ми! :(

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 12 мар 2010 15:37

Въпреки че когато легна не мога да дишам добре, аз съм най-доброто и здраво бебе на света и мама и татко много ме обичат
Визуализирай я спяща и дишаща спокойно и леко.
Не разбрах изчистила ли си емоциите към бащата.
Това със заразите го забрави.
По-вероятно е проблема да е емоционална реакция на отношенията в семейството или реакция към нещо което яде, а ако е само на кърма, на нещо което ти ядеш, пиеш , поемаш и към което ти самата имаш кофти реакция.
Помисли в тази насока.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

elfie
Участник
Мнения: 30
Регистриран: 15 авг 2008 12:12

Мнениеот elfie » 12 мар 2010 16:55

Благодаря за отговора, Иване!

Малката е само на кърма, а аз се опитвам да се храня пълноценно и здравословно и пия много течности.

Проблемът най-вероятно е емоционален. С таткото още сме като треснати след раждането и сме доста неуверени, особено аз. Тя се роди доста мъничка и независимо, че се храни и наддава добре, аз постоянно се притеснявам за това. Освен това родителите ми в момента са при нас да ни помагат. Спор няма, че много ми помагат, но ми и създават усещането, че не мога да се справя сама и очаквам със страх деня, в който ще си заминат. Майка ми всеки ден ме настройва срещу мъжа ми (той е немец и тя така и не можа да приеме, че отидох да живея в Германия); тя ми създаде и отрицателните емоции към него, че е заразил детето. А и за много други неща ме ядосва и ме кара да се чувствам виновна и неуверена.

Сигурна съм, че тази атмосфера не е добра за детето :( Опитвам се да съм спокойна заради нея, но май не се получава. А детето като цяло е много миличко, спокойно, не плаче много, расте и се развива добре. Само тази гадна хрема, която го мъчи :(

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 12 мар 2010 18:55

Както се вижда доста неща има да изчистиш в себе си. Така че работи върху своите проблеми, те със сигурност се отразяват и на бебето ти. В момента вие все още сте скачени съдове. всяка промяна в нивото или съдържанието на единия се отразява и върху другия.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

elfie
Участник
Мнения: 30
Регистриран: 15 авг 2008 12:12

Мнениеот elfie » 16 мар 2010 15:21

Започнах да работя върху следните проблеми:

Въпреки че се притеснявам, че не съм добра майка...

Въпреки че ме е страх, че няма да се справя с отглеждането на бебето, когато майка ми си замине...

Въпреки че ме е яд на мъжа ми, че е лекомислен и безотговорен по отношение на бебето...
(За пояснение, той смята, че бебетата трябва да се третират едва ли не като възрастни и че "малко мръсотия и бактерии няма да им навредят".)

На бебка правя прокси: Въпреки че имам сополки в нослето, аз съм най-доброто и здраво бебе на света и мама и татко много ме обичат.

Въпреки че когато легна не мога да дишам добре, аз съм най-доброто и здраво бебе на света и мама и татко много ме обичат.


Когато я кърмя или съм я гушнала, докосвам точките и редувам: имам сополки в носа и когато легна не мога да дишам добре/аз съм най-доброто и здраво бебе на света и мама и татко много ме обичат. Накрая завършвам с кръг по точките: Нямам сополки в нослето, дишам спокойно и свободно.

Не знам дали съм на прав път и някак си не мога да установя кое точно може да е предизвикало проблема при бебчето.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 16 мар 2010 16:05

А нива на страха, притесненията и яда определяш ли? Сваляш ли ги под 1ца?

Между другото мъжът ти е прав за бактериите и мръсотията. Те изграждат по-здрава имунна система.

Помисли само кое е по жизнеспособно бурена или цветето расло в оранжерия. :idea:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1436
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 16 мар 2010 17:43

Когато нашето бебе има сополи и не може да суче, я потупвам или й правя прокси наум. И в двата случая без напомнящи фрази.

Една нощ Кирчо (5 г) имаше много сополи. Всички бяхме изморени. Баща му искаше да го издуха, но никой не можа да стане. Аз в просъница направих прокси наум. Само влезнах в проксито с "Аз съм Кирчо" и си представях, че си тупам точките без напомнящи фрази. Вниманието ми беше насочено върху сополите, но не формулирах мисли. Веднага спря да върти сополи и всички продължихме да спим.

Аз пък мислех, че бебето е здраво и не съм я пазила от батко й, когато той се разболее. В даден момент тя се разболя, но не го свързвам с него.

Наистина гледай да отделяш повече време да тесаш себе си.

elfie
Участник
Мнения: 30
Регистриран: 15 авг 2008 12:12

Мнениеот elfie » 17 мар 2010 18:15

Явно много съм му насъбрала на мъжа ми, защото колкото пъти реша, че съм свалила яда си към него под 1, той прави нещо или подхвърля някой коментар, който наново ме изнервя и всичко отива на кино.

Беби май вече няма сополки, но прохъркването и хриптенето продължават, най-вече нощем, докато спи, а и явно й се събират храчки, които не може да преглътне. Иначе, да чукна на дърво, това не й пречи да суче и да се храни. Странното е, че аз уж съм здрава, но също от няколко дни ми се събират храчки в гърлото, които ми е трудно да изчистя. Свързвам го с желанието ми да поема болестта на бебето върху мен.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 17 мар 2010 20:13

А може да е свързано и при двете с нещо което ти е трудно или не искаш да преглътнеш. :idea:
Продължавай да ТЕСаш и гнева. Рано или късно ще спреш да реагираш така към мъжа си.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
Arethuse
Майстор
Мнения: 685
Регистриран: 04 сеп 2006 11:14

Мнениеот Arethuse » 28 апр 2010 03:11

Онзи ден вечерта най-ненадейно и много бързо на Ники (1г3м) започнаха да му текат сополи от носа, да киха често и да си пипа с ръчички носа откъм очите, знак (за мен), че го сърби там и също за предстояща хрема.

Започнах веднага да го тесам с "Въпреки, че съм настинал, кихам и ми текат сополи", "Въпреки, че ми е запушен носа", "Въпреки, че ми е трудно да суча и се ядосвам", а също и с положителното "дишам свободно и леко". нощта беше трудна, той доста се буди, но през повечето време дишаше, понякога обаче му течаха сополи. Цялата нощ в просъницата правих тес на ум, а когато не бях много отпусната и с истинско потупване по мен. Също правих и Заклинанието, доколкото можах да си го спомня (малко го помодифицирах).

На сутринта положението беше закрепено, но имаше малко сополи и кихаше от време на време.

Облякох го хубаво, дадох му капсула рибено масло, за съжаление нямаше слънце (исках да го съблека и да си поиграе малко голичък на слънцето).

Когато заспа и започна следобедния (по-скоро привечерен) сън, се събуди, явно не можеше да диша. Легнах до него и започнах да го тесам. Докато тесах, носът се отпушваше, но когато спирах, сополите пак потичаха.

Накрая пробвах с "Сополите вече си свършиха работата и може да си ходят" и май това даде решителният ефект. Също и "Въпреки, че съм сополанко" (това защото сега сме с баба и дядо и те се държат доста инфантилно с детето и постоянно се учудват, че "всичко разбира" (като че ли са очаквали да е малоумно) :evil:

Та така. Още преди да си легне вечерта носът беше отпушен и сух, а днес вече няма и помен :D
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен

elfie
Участник
Мнения: 30
Регистриран: 15 авг 2008 12:12

Мнениеот elfie » 21 май 2010 11:03

Здравейте!

С доста голямо закъснение да се отчета, че преборихме хремата с ТЕС и слънчеви бани. Също така малката имаше разстройство, което според лекарите "било нормално", но аз си познавам детенцето и знаех, че не беше нормално да се изхожда по 10 пъти на ден при нормално 2-3 пъти. Една вечер ТЕСах усилено и на следващия ден бебка започна да си ака нормално. :)

Сега обаче имаме друг проблем, който за мен е много сложен и не знам откъде да започна. Бебинка (на 4 месеца без 1 седмица) не иска да яде! Нито от гърда, нито от шише. Суче 5 минути, след което започва да хапе зърното, да се мята и извива и не иска повече. От шишето изцоква 50-60 мл, изплюва биберона и се започват едни писъци, ако се опитам да й го подам пак. Подозирам, че й никнат зъбки, което е физическата причина за неяденето, но съм убедена, че съществува и емоционален проблем.

Роди се дребосъчеста (2620), в началото наддаваше добре, средно по 900 грама месечно, но сега за 3 седмици е качила някакви си 200-300 грама плюс кога е пишкала, кога е акала. Наслушах се на какви ли не абсурди, включително че кърмата ми не е достатъчно хранителна или че трябва да й давам адаптирано мляко, защото не й харесва вкуса на кърмата, но не мога да приема, че дете, което е изцяло на кърма от раждането си, може изведнъж да спре да наддава, защото кърмата не е хранителна или изведнъж така да си промени вкуса.

Не знам как да стигна до същността на проблема. Това, което ми се върти в главата е, че аз преживях много тежко това, че се роди толкова малка. Мислех си (май и още си го мисля), че аз съм виновна, заради нещо, което не съм направила правилно по време на бременността. Изпитвах неистово желание детето да наддава добре и да си навакса теглото и не знам дали не се пренавих и не предизвиках обратната реакция. :( Иначе е жизнена и в добро настроение, бяхме на лекари, но естествено, не получихме задоволителен отговор.

Откъде да започна? :oops:

П.П. Забравих да спомена, че с огромно удоволствие и желание пие бебешки чай на Милупа :roll: А и че е много жизнена и енергична, в добро настроение, постоянно гука и ритка, маха с ръчички, опитва се да се върти.

elfie
Участник
Мнения: 30
Регистриран: 15 авг 2008 12:12

Мнениеот elfie » 28 май 2010 15:23

ТЕСах себе си, чувството си за вина, че не съм се справила по време на бременността и бебето ми се роди толкова малко. ТЕСах травмата си, че ми взеха бебка в деня след раждането, за изследвания, защото температурата й беше паднала под 36. ТЕСах склонността си да сравнявам детето си с други бебета и желанието си то да се развива като по учебник.

На беби правих прокси за апетит. Засега нямаме особен напредък. Явно не мога да стигна до същината на проблема. Факт е, че тя се хранеше добре и в един момент нещо се обърка.

Сега си мисля да ТЕСам и тъгата си, че не можахме да се кърмим заради "специалист" по кърмене, който ме посъветва да се цедя и да й давам кърма от шише, защото е твърде малка и няма да може да суче ефективно. Също така и гняв към въпросната "специалистка", но най-вече към самата себе си, че така се предоверих. :(

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4448
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 28 май 2010 19:14

Като казваш ТЕСах това и онова, това означава ли, че си ги премахнала тези чувства или просто, че си работила по тях?

Жена ми е консултант по кърмене към Националния Комитет по Кърмене и каза да не се шашкаш, всичко е в границите на нормалното. Ще ти отговори по-подробно по-късно.
Междувремено си ТЕСай притесненията около този проблем, до пълното им изчезване. :)
Последна промяна от ivangp на 28 май 2010 19:21, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1436
Регистриран: 29 мар 2008 18:32

Мнениеот mayadob » 28 май 2010 19:17

Елфи, може детето да е жадно. Първата кърма е по-водна. Жадните бебета сучат малко и спират. Скоро пак сучат малко. А твоята щом с охота пие чай, нищо чудно да е такава.

На детска консултация ли я мерят? Бих те посъветвала да спреш да ходиш. Ние не сме следили строго теглото на Яна (1г3м) и имахме чувството че в някои периоди не надаваше, но това никой не го разбра с точност.

Съветвам те също да намериш друг консултант по кърмене. Ще ти препоръчам една наистина добра, ако не намериш. От сдружение Естествено е - мисля, че това е достатъчна реклама.

Хубаво си тесаш твоите притеснения. Продължавай с тях. Но недей да се опитваш да я накараш да яде повече. Ако има някакъв емоционален корен, който изчистиш, тя ще започне да си яде. Но може просто наистина да няма нужда от повече. Какво е цялостното й състояние? Жизнена ли е? Играе ли? Добре ли изглежда от гледна точка на човек, който не я познава и не знае, че не наддава?

bori4ka
Участник
Мнения: 2
Регистриран: 31 май 2007 16:05

Мнениеот bori4ka » 28 май 2010 22:03

Здравей, Елфи!
Казвам се Боряна - съпругата на Иван. Аз съм консултант по кърмене към Националния Комитет по Кърмене и когато Иван ми спомена за вашия случай, реших да се опитам да се включа с мнение, с надеждата да ти е полезно.
Преди всичко - чудесно е, че все още се кърмите! От всичко споделено от теб и аз мисля, че най-напред трябва да обърнеш внимание на своето емоционално състояние - съвсем естествени са чувствата, които те вълнуват - вина, страхове, съмнения - много майки преминават през това през първите месеци. За да се пребориш с тях и да започнеш да посрещаш спокойно всички новости (които ще те заливат една след друга, тъй като децата се променят постоянно), опитай се да се вслушаш във вътрешния си глас - гласът на онази уверена, спокойна, търпелива, можеща и знаеща майка, която е дала живот на най-прекрасното бебе на света! Всеки път, когато се съмняваш в нещо, когато те връхлетят много емоции и се чудиш кое по-напред да подхванеш да ТЕС-ваш или да правиш, просто поеми дъх и си отговори на въпроса: кое е най-важното в момента?. Сигурна съм, че, когато майка ти замине, ще се оправите много добре двечките с бебка - просто приоритетите се променят и човек се мобилизира, стига да иска.

не можахме да се кърмим заради "специалист" по кърмене, който ме посъветва да се цедя и да й давам кърма от шише, защото е твърде малка и няма да може да суче ефективно.
- не можах да разбера кога и колко време е продължило храненето с шише. Кога и как преминахте на гърда?

Доколкото схващам сега бебка суче, макар и за кратко и това те притеснява. Въпреки че кантарът не показва желаните от теб стойности или тези, които са в рамките на нормалното според педиатъра, ти казваш, че тя е
много жизнена и енергична, в добро настроение, постоянно гука и ритка, маха с ръчички, опитва се да се върти.


По-добър критерий, че е време да повярваш, че се справяш добре като майка, не бих могла да намеря!!! Сравненията с другите бебета и майки често са повод или за подценяване, или за излишно възгордяване - и двете не са здравословни! Често такива са и прекалено добронамерените съвети на най-близките. Попитай вътрешния си глас, а и помисли да не би да си поставяш много високи критерии, да следваш много строги рамки и установени от "авторитети" норми и да се стресираш сама себе си.

Имай предвид, че повечето кърмени бебета първите месеци наддават рязко и постепенно започват по-малко да качват и по-бързо да се хранят. Във вашия случай, бебка е вече близо на 4 месеца и не иска да суче колкото преди, но все пак суче по 5 минути! Възможно ли е да е започнала да изсуква само първоначалната по-силна струя и да отказва да полага усилие при по-бавната, слаба, но и по-хранителна (по-калорична, т.е. отговорна за растежа) струя мляко? При условие, че й предлагаш шише (колко често, кога - би ли дала детайли), от което тече лесно, много е вероятно да поема и от него до момент на първоначална ситост, или до момент на пренапълване на стомахчето - но с въздух?!?, не само с мляко? Оригва ли се след това?

Би ли споделила колко често се храните в денонощието - всеки път ли я слагаш първо на гърда, редуваш ли двете гърди, колко часа е нощната ви пауза? Отпадането на нощното кърмене (когато млякото е най-мазно и хранително) обикновено се свързва с намаляване на количеството кърма, при някои с по-бавното слизане на млякото и със задържане на теглото. Също въвеждането на други течности (спомена за чай - от кога й даваш друго освен кърма) от шише, може да доведе до по-слабо и бавно наддаване. Около 3 месец сученето става волеви процес, не толкова инстинкт и при смесено хранене много бебета изведнъж започват да предпочитат шишето - по-бързата струя, и постепенно се отказват от гърда.

Препоръките на Световната Здравна Организация са за изключително кърмене до шестия месец - т.е. само на кърма. В този смисъл въвеждането на чай, вода с шише може да са причина за дърпането от гърда. А за дърпането от шише - ето една статия за техника за хранене с шише: http://xedra.wordpress.com/2009/10/29/bottlefeeding-2/. Кога цедиш и по колко, за да й додаваш? Изобщо повече детайли около организацията ви на кърмене би внесла повече яснота и вероятно бих могла да се сетя за още нещо.

Безспорно зъбоникненето може да окаже подобен ефект върху апетита. ТЕС-вай и това. Хомеопатия, Бахова терапия и други също помагат. Описаната атмосфера у вас и твоите емоции няма как да не й се отразяват. Но в крайна сметка - тя е здрава и жизнена. И наддава - 200 - 300 грама са наддаване!!!

Мисля, че се справяте добре, но ако ще се почувстваш по-добре да се срещнеш с друг консултант (не разбрах със сигурност в БГ ли сте или в Германия в момента), направи го! Нека погледнат бебка как се държи на гърда.

Успех! Пиши как сте!


Върни се в “ОСЪЗНАТИ И ОТГОВОРНИ РОДИТЕЛИ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост