Няколко въпроса от начинаеща
Публикувано на: 09 Окт 2011 20:22
Здравейте, на всички! Прекрасно е да има хора, които да разбират за какво говориш...
Преди около година си купих книгата на Иван Петърнишки, прочетох я на един дъх , връщах се неколкократно към ключовите моменти. Изпълнена с нетръпение да започна практиката, съвсем предвидимо, ентусиазмът ми се сблъска с баналното за начинаещия усещане за дезориентация. Книжката ми беше прилежно прибрана в библиотеката и сега, отново, с книжката в ръка, се залових за работа. Реших да започна с Предизивикателството, като усилията ми бъдат насочени към чисто физически симптоми, които ме притесняват от последните 2-3 години насам (като често схващане на врата и раменете, напоследък синузит и приболявания в коленете, следствие от активната ми спортна дейност в студентските години ) и в чиито емоционални корени не се съмнявам. И така, въоръжена с морска сол и мин.вода, заедно с наръчника, започнах стриктно изпълнението на ежедневнта програма. Неусетно мина първата седмица на усилен труд, през която не констатирах нито един знак за някаква промяна, включително и в двете посоки. Един глас, идещ от моето друго”Аз”, все по-упорито започна да ми нашепва: “Откажи се, не виждаш ли, отново при другите работи, но ти не си от тях...откажи се...” Пренебрегвайки този глас, аз продължавах да работя..., докато не минаха още няколко дни и една сутрин се събудих – обезверена и изпълнена със съмнения – реших да прекратя, за да осмисля ситуацията и възможните си грешки. ТЕС-ах и това състояние няколко пъти напълно безрезултатно, съобразно скалата по СЕН.Искам да спомена, че през времето на изпълнение, превантивно изключих от ежедневния си режим потенциалните ЕТ, описани в книгата. Не съм пробвала КД, нито съм ТЕС-ала евентуални ПО, обаче. Проблемът е, че съм дълбоко убедена в ефективността на ТЕС по принцип, но когато същата се отнася за мен, съм скептик. Вероятно, доста сериозен ПО, който подлежи на ТЕС-ане.Чувствам се объркана и към днешна дата, освен че съм изпълнена със съмнения, усещам и чувство на вина, че толкова лесно се предадох и прекъснах Предизвикателството.
Въпреки всичко, реших да не се отказвам толкова лесно и отново да го започна, но този път и да го завърша! Мисля си да поработя вурху ПО, които явно ми създават пречки. Преди това, обаче, имам няколко въпроса, чийто отговори не успях да си изясня.
По отношение на ПО:
1/ С една пълна рецепта ли трябва да изчиствам възможни ПО, които ми хрумнат или за всеки потенциален правя пълна рецепта
2/ Ако ПО са несъзнавани саботажи, как да оценя дали ТЕС си е свършила работата и ги е елиминирала? Или тяхната оценка е свързана с последващите резултати с работата по Предизвикателството.
3/ Всъщност, само с ПО ли трябва да работя, докато не ги преодолея преди да продължа с Предизвикателството или преди всяка пълна рецепта по Предизвикателството трябва да ТЕС-ам отделно и всичките потенциални ПО.
4/ Възможно ли е при един и същ човек да имаме ПО при разрешаване на един проблем, а при друг да няма, респ., ТЕС да работи за едно, а при друго, поради наличие на ПО, да не дава желания резултат.
Във връзка с Предизвикателството, предвид специфичността му, бих искала да зная важи ли оценката СЕН “преди и след” при изпълнението на всяка една пълна рецепта всеки ден през 30те дни.
Направих си, паралелно, списък със събитията от миналото ми, носещи отрицателен емоционален заряд, с който още не съм се захванала да работя. Но тъй като случките изплуват в съзнанието ми напълно безразборно – от събитие в детството, скачам на момент в студентските си години и спомен пак ме връща в ранните детски години – не трябва ли да ги групирам, примерно, въз основа на обща емоция или това е, по-скоро, въпрос на лична организация. Със сигурност тези, които носят най-живите спомени са първите.
И последният ми въпрос е по отношение НФ при ТКФ. Как е правилно да бъде формулирана. На пример, при Декларация” Въпреки че, когато бях малка клоунът, който се появи от цирка много ме изплаши, аз напълно и безрезервно приемам себе си”, напомнящата фраза трябва да е “Клоунът много ме изплаши” или Освобождавам се от страха, който изпитах, когато се появи клоуна”. Т.е., да напомням самото чувство или да акцентирам върху това, че го оставям да ме освободи.
За сега, мисля, че това са моите въпроси.
Благодаря Ви за търпението да изчетете всичко това, давам си сметка, че бях твърде обстоятелствена! Желая Ви спокойна неделна вечер!
Преди около година си купих книгата на Иван Петърнишки, прочетох я на един дъх , връщах се неколкократно към ключовите моменти. Изпълнена с нетръпение да започна практиката, съвсем предвидимо, ентусиазмът ми се сблъска с баналното за начинаещия усещане за дезориентация. Книжката ми беше прилежно прибрана в библиотеката и сега, отново, с книжката в ръка, се залових за работа. Реших да започна с Предизивикателството, като усилията ми бъдат насочени към чисто физически симптоми, които ме притесняват от последните 2-3 години насам (като често схващане на врата и раменете, напоследък синузит и приболявания в коленете, следствие от активната ми спортна дейност в студентските години ) и в чиито емоционални корени не се съмнявам. И така, въоръжена с морска сол и мин.вода, заедно с наръчника, започнах стриктно изпълнението на ежедневнта програма. Неусетно мина първата седмица на усилен труд, през която не констатирах нито един знак за някаква промяна, включително и в двете посоки. Един глас, идещ от моето друго”Аз”, все по-упорито започна да ми нашепва: “Откажи се, не виждаш ли, отново при другите работи, но ти не си от тях...откажи се...” Пренебрегвайки този глас, аз продължавах да работя..., докато не минаха още няколко дни и една сутрин се събудих – обезверена и изпълнена със съмнения – реших да прекратя, за да осмисля ситуацията и възможните си грешки. ТЕС-ах и това състояние няколко пъти напълно безрезултатно, съобразно скалата по СЕН.Искам да спомена, че през времето на изпълнение, превантивно изключих от ежедневния си режим потенциалните ЕТ, описани в книгата. Не съм пробвала КД, нито съм ТЕС-ала евентуални ПО, обаче. Проблемът е, че съм дълбоко убедена в ефективността на ТЕС по принцип, но когато същата се отнася за мен, съм скептик. Вероятно, доста сериозен ПО, който подлежи на ТЕС-ане.Чувствам се объркана и към днешна дата, освен че съм изпълнена със съмнения, усещам и чувство на вина, че толкова лесно се предадох и прекъснах Предизвикателството.
Въпреки всичко, реших да не се отказвам толкова лесно и отново да го започна, но този път и да го завърша! Мисля си да поработя вурху ПО, които явно ми създават пречки. Преди това, обаче, имам няколко въпроса, чийто отговори не успях да си изясня.
По отношение на ПО:
1/ С една пълна рецепта ли трябва да изчиствам възможни ПО, които ми хрумнат или за всеки потенциален правя пълна рецепта
2/ Ако ПО са несъзнавани саботажи, как да оценя дали ТЕС си е свършила работата и ги е елиминирала? Или тяхната оценка е свързана с последващите резултати с работата по Предизвикателството.
3/ Всъщност, само с ПО ли трябва да работя, докато не ги преодолея преди да продължа с Предизвикателството или преди всяка пълна рецепта по Предизвикателството трябва да ТЕС-ам отделно и всичките потенциални ПО.
4/ Възможно ли е при един и същ човек да имаме ПО при разрешаване на един проблем, а при друг да няма, респ., ТЕС да работи за едно, а при друго, поради наличие на ПО, да не дава желания резултат.
Във връзка с Предизвикателството, предвид специфичността му, бих искала да зная важи ли оценката СЕН “преди и след” при изпълнението на всяка една пълна рецепта всеки ден през 30те дни.
Направих си, паралелно, списък със събитията от миналото ми, носещи отрицателен емоционален заряд, с който още не съм се захванала да работя. Но тъй като случките изплуват в съзнанието ми напълно безразборно – от събитие в детството, скачам на момент в студентските си години и спомен пак ме връща в ранните детски години – не трябва ли да ги групирам, примерно, въз основа на обща емоция или това е, по-скоро, въпрос на лична организация. Със сигурност тези, които носят най-живите спомени са първите.
И последният ми въпрос е по отношение НФ при ТКФ. Как е правилно да бъде формулирана. На пример, при Декларация” Въпреки че, когато бях малка клоунът, който се появи от цирка много ме изплаши, аз напълно и безрезервно приемам себе си”, напомнящата фраза трябва да е “Клоунът много ме изплаши” или Освобождавам се от страха, който изпитах, когато се появи клоуна”. Т.е., да напомням самото чувство или да акцентирам върху това, че го оставям да ме освободи.
За сега, мисля, че това са моите въпроси.
Благодаря Ви за търпението да изчетете всичко това, давам си сметка, че бях твърде обстоятелствена! Желая Ви спокойна неделна вечер!