TEC

Понеже съм се разпращяла от мъдрост
а знам, че и вие също
Предлагам да започнем да си записваме великите прозрения. Какво ще кажете

Ето тези, които винаги са ми под ръка:

Това, което не се оправя с ТЕС, се оправя с много ТЕС.

Няма излишно тесане.


Следващите две ги давам в оригинал и моля да ме извините за не особено чистия език (на живо ги перефразирам според аудиторията)

Не ти е тежко, но като се изсереш, ти олеква.

Емоционалната окраска ти ебава майката.

Тези двете си имат и обяснения, ако не стават ясни, но обясненията друг път.

В един разговор с Алиса скоро стигнахме до следното:
Рибата не осъзнава целия океан, но може добре да плува в него.
(По повод на това, че ние не разбираме Вселената, но можем да вървим по пътя си и без да я разбираме)

Хайде, давайте вашите прозрения.

Аз моите не ги помня (може би трябва да започна да си ги записвам, м). Освен да ви разкажа за преполупразния хладилник!

Добре, ето и моето:
Добре е да се научим не само да казваме НЕ, но и да приемаме отказ!
Това е по повод на престрелките с Гената, по повод на много хора, които не успяват да откажат, когато наистина не искат нещо, да се научат да го правят, обаче се оказва, че за да сме в мир със себе си и света е също толкова полезно и да приемаме правото на отказ и на другите, независимо за какво става дума, основателно ли е, или не.

Не ти е тежко, но като се изсереш, ти олеква.

Това е велик бисер

за да сме в мир със себе си и света е също толкова полезно и да приемаме правото на отказ и на другите

Това несъмнено е вярно и май въобще не ми е проблем, когато става въпрос за някой, който ми е безразличен....

Все по- отчетливо за мен става следното:
Ние сме ехо (отражение), докато не осъзнаем, осмислим и преживеем, на всички възможни нива, поемането на отговорност за своето съм. Направим ли го, ставаме едно необятно във всякакъв смисъл съм.

Нещо прясно от преди малко (да е жив и здрав Skype, че ми пази хистори ):

[12:12:40] inka: някои хора
[12:12:43] inka: направо не заслужават
[12:12:45] inka: което имат
[12:13:31] Яна: те го нямат, защото реално не го оценяват
[12:14:18] inka: хмм
[12:14:21] inka: интересна гледна точка
[12:15:07] Яна: прост пример: каква файда че имаш миксер примерно, ако никога не го използваш и всичко бъркаш на ръка? все едно нямаш миксер
[12:15:21] Яна: същото е и с другите материални или нематериални "имания", когато не ги използваш и не отчиташ, че ги имаш, значи ги нямаш

Навсякъде е еднакво, но по различен начин!

Bogo69 написа:Навсякъде е еднакво, но по различен начин!

Харесва ми

Фрости, мога ли да те обобщя:
Ако разполагаш с нещо, което не използваш, все едно че го нямаш.

Коя вода - морската или речната - е по-мокра?
Например. Да се опиташ да кажеш коя техника е по-добра - ТЕС или КС - е все едно да кажеш коя вода е по-мокра - морската или речната.

Същото е и да казваш,че можеш да четеш,но нямаш време за четене,което е равносилно,че все едно не можеш да четеш!

mayadob написа: Фрости, мога ли да те обобщя:
Ако разполагаш с нещо, което не използваш, все едно че го нямаш.

Може разбира се!
Аз съм си от многословните, реших да го оставя натюр.

Докато не осъзнаваш какво правиш,не ти остава нищо друго,освен да продължаваш да го правиш по същият начин!

Lady Frost написа:

mayadob написа: Фрости, мога ли да те обобщя:
Ако разполагаш с нещо, което не използваш, все едно че го нямаш.

Може разбира се!
Аз съм си от многословните, реших да го оставя натюр.

Не съм съгласен. Ако мога да чета, но не го използвам и внезапно реша да прочета нещо, ще мога да го прочета.
Но ако не мога да чета и да искам да чета няма да мога.
Идеята ми е, че не е все едно дали можеш или не, независимо дали го ползваш. В единия случай има потенциална възможност, докато в другия си е пълна невъзможност.
И в този смисъл предпочитам да мога, независимо дали ми трябва в момента и дали ще го ползвам редовно.

Иване, обикновено изводите имат област на приложение. Както Фрости писа, тя е направила този извод в конкретен разговор. И той си е валиден за областта, в която е възникнал.