"ИЛЮЗИИ" - Ричард Бах

Мисли и цитати за размисъл, нови идеи и интерпретации на живота, света около нас, какво е възможно и невъзможно, какво трябва и какво не трябва, защо сме тук, откъде сме тръгнали и накъде вървим, и как да направим пътуването по-приятно.
Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4383
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

"ИЛЮЗИИ" - Ричард Бах

Мнениеот ivangp » 17 апр 2009 17:39

Това е любимата ми книга и реших да започна този подфорум вдъхновен от поредния й препрочит.

Пролог:

1. Имало един Майстор, който дошъл на земята.
Роден бил в светите земи на Индиана.
Израстнал сред мистериозните хълмове на Форт Уейн.

2. Майсторът изучавал нашия свят в обществените училища на Индиана и усъвършенствайки уменията си на автомобилен механик.

3. Но Майсторът имал знания и от други светове, от други училища и други животи, които бил живял. Той си спомнил за тях и спомняйки си придобил сила. Сила която другите видели и започнали да идват при него за съвет.

4. Майсторът вярвал, че има силата да помогне на себе си и на цялото човечество. И както вярвал, така и било за него.
Другите видели неговата сила и идвали при него за да ги излекува от многобройните им проблеми и различните им болестите.

5. Майсторът вярвал, че е добре всеки човек да мисли за себе си като за Божи син. И както вярвал така и било.
Гаражите където работел се пълнели с тълпи, които търсели неговото учение и копнеели за докосването му. А улиците отвън с онези които само можели да мечтаят сянката му да падне върху тях и да промени живота им.

6. Няколко собственика на гаражи били принудени да помолят Майстора да напусне, тъй като работилниците им били толкова претъпкани с хора, че никой не можел да работи по автомобилите.

7. И така Майсторът тръгнал към други градове, а тези които го последвали започнали да го наричат Месия и Чудотворец. И както те вярвали, така и било за тях.

8. Ако преминавала буря, докато той говорел, дори капка дъжд не докосвала главите на слушателите му. Последния в тълпата чувал думите му толкова ясно колкото и първия, независимо от светкавиците и гръмотовиците в небето над тях.
А той винаги им говорел иносказателно.

9. И той им казвал:
Във всеки от нас е скрита Силата на нашия Избор на Здраве или Болест, на Богатство или Бедност, на Свобода или Робство.
Ние сме тези които контролират съдбите си. И никой друг.

10. Един мелничар се обадил:
"Лесни думи са това за теб Майсторе, защото ти си ръководен свише, а ние не сме. И не ти се налага да се трепеш и мъчиш като нас. Човек трябва да изкарва прехраната си с пот на челото в този свят."

11. Тогава Майсторът отговорил:
"Имало едно време едно селище на същества които живеели на дъното на една велика кристална река.

12. Течението на реката преминавало мълчаливо над всички тях - бедни и богати, млади и стари, добри и лоши. Течението си вървяло по своя път, то познавало само свята кристална същност.

13. Всички същества се вкопчвали здраво в камъните и растенията по дъното на реката, защото не познавали друг начин на живот. Да се вкопчват и да се съпротивляват на течението бил начинът да се оцелее на който всички били учени още от раждането си.

14. Но едно от съществата най-полсе казало:
"Писна ми да се държа за този камък Въпреки че не мога да видя това с очите си, аз вярвам, че течението знае къде отива. Аз ще се пусна и ще го оставя да ме отнесе по своя път, защото, ако продължавам да стоя тук, аз ще умра от скука."

15. Тогава другите същества му се присмели и казали:
"приятел, пусни се и това течение, което ти боготвориш, ще те подхвърля и блъска в скалите и ти ще умреш мнго по-бързо отколкото би умрял от скука тук."

16. Но съществото не се нуждаело от тях и поемайки дъх разтворило пръсти. Течението го поело и започнало да го мята и блъска в скалите.

17. След известно време обаче, тъй като съществото отказвало да се вкопчи отново в някоя скала, течението го вдигнало от дъното и то не било повече удряно и наранявано.

18. И съществата, които живеели на дъното, надолу по течението на реката и за които то било странник, виждайки го, крещели:
"Вижте чудо! Вижте същество като нас, а пък може да лети! Вижте Месията идва да ни спаси!"

19. А съществото което било носено от течението им отвръщало:
"Аз не съм повече Месия от вас. Реката се наслаждава да ни носи свободни, стига да посмеем да се пуснем. Истинската ни цел на съществуване е това приключение, това пътуване."

20. Но съществата по дъното все по-силно плачели и крещели:
"Спасител! Спасител!",
като същевременно все по здраво се притискали към скалите.
А когато погледнали отново, той си бил отишъл. И те останали да разказват легенди за Спасителя."

21. Минавало време и Майсторът виждал, че тълпата нараства с всеки изминал ден и го притиска все повече и все по-заплашително. Докато един ден той осъзнал, че се опитват да го принудят да ги лекува денонощно, да ги забавлява с чудесата си без минута почивка, да учи вместо тях и да живее техния живот. Тогава Майсторът се изкачил на един близък хълм и започнал да се моли.

22. Думите извирали от дъното на сърцето му. И той казал:
"Безкрайно Лъчезарно Творение, ако такава е волята ти, нека тази чаша бъде предадена на някой друг, нека бъда освободен от тази невъзможна задача. Аз не мога да живя живота на дори едно друго същество, а десетки хиляди ми се молят за живот. Съжалявам, че позволих това да се случи. Ако такава е волята ти, нека се върна при двигателите и инструментите си и нека живея като другите хора."

23. И един глас му заговорил на върха на хълма. Глас който не принадлежал нито на мъж, нито на жена. Глас който не бил ни висок, ни тих. Един безкрайно мил глас. И му казал:
"Не моята, а твоята воля да бъде изпълнена! Защото каквато е твоята воля за теб самия, такава е и моята! Върви по своя път като другите хора, щом искаш и бъди щастлив на земята!"

24. Майсторът чул тези думи с огромна радост и се спуснал надолу по хълма, тананикайки си песничка на автомобилните механици. И когато множеството го заобиколило и го притиснало отново с воплите си, умолявайки го да ги лекува, да ги храни с вярата си, да учи вместо тях, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихнал и весело им казал:
"Аз се отказвам!"

25. За момент тълпата замръзнала удивена.

26. а той им проговорил:
"Ако човек каже на Господ, че иска повече от всичко на света да помага на страдащите хора, независимо каква е цената която лично ще плати за това, и Бог му отговори и му каже какво да прави, той трябва ли да направи каквото му е казано?"

27. "Разбира се Учителю!" - ревнала тълпата.
"За него трябва да е удоволствие да премине през 9-те кръга на ада, щом така му е наредил Бог."

28. "Без значение колко силни са мъките му и колко трудна е задаата му?"- попитал Майсторът.

29. "Чест - да бъде обесен, Слава - да бъде разпнат и изгорен на клада, ако така е пожелал Господ."- отвърнало му множеството.

30. " А какво бихте направили?" - казал им Майсторът, "Ако Бог ви гледаше право в очите и кажеше: "ЗАПОВЯДВАМ ТИ, ДОКАТО СИ ЖИВ, ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ!" - Какво бихте направили тогава?"

31. И тълпата притихнала онемяла.

32. Тогава Майсторът заговорил в тишината:
"По пътя на щастието ще намерим и научим уроците заради които сме избрали да живеем този живот. Това научих днес и затова ви оставям да вървите по собствения си път както ви е угодно."

33. И той преминал през тълпата. Напуснал ги и се върнал към ежедневието на хората и машините.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Mоli
Участник
Мнения: 1
Регистриран: 05 май 2009 13:13

Разговори с Бога - Н.Д.Уолш

Мнениеот Mоli » 05 май 2009 13:44

Благодаря много за идеята и подтика за откриването и прочитането на „Илюзии” на Ричард Бах. А тя определено си струва. Бях чела ”Джонатан Ливингстън Чайката” на Р.Бах, с която ако не се лъжа той получава известност. Хареса ми, но явно не съм била толкова впечатлена, за да потърся нещо друго написано от него. Затова много се радвам, че с Ваша помощ успях да прочета една наистина доста вдъхновяваща и предизвикваща доста въпроси, но и даваща доста отговори, книга. Благодаря!

Прилагам цитати от „Разговори с Бога” на Нийл Д.Уолш, която чета от известо време насам. Мисля, че ще е интересно за мнозина от Вас. А ако някой иска да намери някоя книга за духовно усъвършенстване, може да я изтегли съвсем безпатно от www.izvorite.com.


...Болестта и неразположението са противоположности на здравето и благоразположението и се проявяват в действителността ви по ваша повеля. Не можете да се разболеете, без на някакво ниво сами да си го причините. И бихте могли да сте здрави отново само след миг, стига просто да решите. Дълбоките лични разочарования са реакции, които са били избрани, и световните бедствия са резултат от световното масово съзнание.
Въпросът ти намеква, че Аз избирам тези събития, че те се случват по Моя воля и желание. Но не Аз пожелавам съществуването им. Аз просто ви наблюдавам как вие го правите. И не предприемам нищо, за да ви спра, защото да го направя ще значи да наруша свободната ви воля. На свой ред това би ви лишило от Божественото изживяване, което вие и Аз сме избрали заедно.
Затова не осъждайте нищо на света, което бихте нарекли лошо. По-скоро се запитайте какво от станалото бихте осъдили като лошо и какво бихте направили, за да го промените?
Изисквайте навътре, а не навън, питайки:
"Коя част от Себе си пожелавам да изживея сега в лицето на това бедствие? Кой аспект от това Да Бъда си избирам да повикам на преден план?" Защото целият живот съществува като средство за вашето собствено сътворяване и всичките му събития просто се представят като възможности за вас да решите и да бъдете Онези, Които Сте.
Това важи за всеки дух. И виждате как във Вселената няма жертви, а има само създатели. Всичките Учители, които са обходили тази планета, са го знаели. Ето защо който и от тях да назовете, никой не се е възприемал като жертва, въпреки че мнозина са били действително разпнати.
Всеки дух е Учител - независимо, че някои не си спомнят произхода и наследството си. И всеки дух сътворява ситуациите и обстоятелствата за собствената си най-висша цел и за собственото си най-бързо припомняне във всеки момент, наречен "сега".
Не съдете кармичната пътека, по която върви друг. не завиждайте на успеха и не съжалявайте за провала, защото не знаете какво е успех или провал в равносметката на духа. Не назовавайте нещо нито бедствие, нито радостно събитие, докато не решите или не видите по какъв начин е използвано. Защото нима нечия смърт е нещастие, ако спаси живота на хиляди? И нима нечий живот е радостно събитие, ако причинява единствено страдание? Но даже и тогава не съдете, а винаги запазвайте вътрешния си съветник и позволявайте на другите да запазят своя.
Това не значи да пренебрегвате зов за помощ или порива на собствената си душа да направи нещо, за да промени някакво обстоятелство или условие. Напротив, означава да избягвате определения, етикети и присъди, когато правите каквото и да е. Защото всяка ситуация е дар и във всяко изживяване има скрито съкровище
Но в света няма нито жертви, нито злодеи. Нито пък вие сте създали онова, което заявявате, че ви отвращава и създавайки го, значи сте го избрали.
Това е напреднал начин на мислене, до който всички Духовни Учители достигат рано или късно. Защото само когато могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да променят част от него.
Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който "го прави" за вас, се лишавате от силата да промените каквото и да било. Само когато кажете "Аз го направих", ще можете да намерите силата да го промените.
Много по-лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.
Първата стъпка към промяната на каквото и да било е да знаеш и да приемеш, че ти си го избрал да бъде, каквото е. Ако не можеш да приемеш този факт в личен план, съгласи се с него посредством разбирането си, че Всички сме Едно Цяло. Тогава стреми се да създадеш промяна не защото нещо е погрешно, а защото то вече не е точна изява на това Кой Си.
В по-широк смисъл на думата всички "лоши" неща ти се случват по твой избор. Грешката не е в избора им, а в назоваването им "лоши". Защото, наричайки ги "лоши", наричаш "лош" и Себе си, тъй като ти си ги сътворил.
Подобен етикет не ти се харесва и вместо да наречеш Себе си "лош", се отказваш от собственото си творение. Това интелектуално и духовно безчестие те кара да приемеш свят, в който условията са такива, каквито са. Ако трябваше да поемеш отговорност - подкрепена с дълбокото ти вътрешно чувство на лична отговорност за света, той би бил далеч по-различен. Със сигурност би било така, ако всеки се чувстваше отговорен. Това е толкова очевидно, че събужда силна болка и остра ирония.
Иначе казано, изборите, които си правил чрез мислите, думите и делата си, не са ти били ясни дотогава, докато не си изпитвал последиците от тях. А когато си изпитвал последиците, си отричал, че имат нещо общо с мислите, думите и делата ти.
Това е покана да спреш този несъзнателен начин на живот - предизвикателство, към което душата ти те зове открай време.
...
- И преди съм чувал същото и винаги съм му се противопоставял, защото ми се струва, че е толкова неискрено. Имам предвид, ако си болен като куче, не бива ли да го признаеш? Ако си без пукнат грош, не бива ли да го казваш? Ако си ядосан чак до небесата, не бива ли да го показваш? Напомня ми на един виц, в който трима са изпратени в ада - един католик, един евреин и един представител на течението New Age. Дяволът казал на католика подигравателно: „Е, как ти харесват пламъците? Католикът промълвил: „Принасям се в жертва." Тогава дяволът попитал евреина: „Е, как ти харесват пламъците?" Евреинът отговорил: „Какво друго мога да очаквам освен още по-голям ад?" Най-накрая дяволът отишъл при този от New Age и му задал същия въпрос. „Пламъци ли?", отвърнал той „Какви пламъци?"
- Хубав виц. Но Аз не казвам, че трябва да пренебрегнеш проблема или да се престориш, че той не съществува. Казвам ти да огледаш обстоятелствата и след това да изразиш най-висшата си истина по отношение на тях.
Ако си без пукнат грош, без пукнат грош си. Безпредметно е да излъжеш, че не така. Отделно, че е и изтощително да се опитваш да скалъпиш някаква история, само и само да не си го признаеш. Собствените ти мисли по въпроса ("Лошо е да си без пукнат грош", „Това е ужасно", „Не ме бива за нищо, защото кадърните и работливи хора, никога не остават без пукнат грош" и т.н.) определят как ще изпиташ състоянието „да бъдеш без пукнат грош". Думите ти по въпроса ("Разорен съм", „Нямам пукнат грош", „Съвсем съм без пари") диктуват до кога ще останеш без пукнат грош. Действията ти (да се самосъжаляваш, да седиш обезкуражен, да не се опитваш да намериш изход, защото е безпредметно) създават действителността ти занапред.
Първото, което би ти било полезно да разбереш за Вселената е, че никое обстоятелство не е „добро" или „лошо". То просто е. Тъй че престани да правиш стойностни преценки.
Второто, което е полезно да знаеш, е, че всички условия и обстоятелства са временни. Нищо не остава непроменено, нищо не стои неподвижно. По какъв начин ще се променят нещата, зависи от теб.
- Прощавай, но трябва да те прекъсна отново. Какво ще кажеш тогава за някой, който е болен, но има вяра, че ще може да премести планини, който мисли, казва и вярва, че ще се оправи ... и само след шест седмици умира? Как би се вместило това в цялата тази история за положителното мислене и утвърдителното поведение?
- Много добре. Задаваш трудните въпроси. Чудесно. Не е като да взимаш думата Ми направо за чиста монета. По-нататък ще дойде време да взимаш думите ми и така, на вяра, защото накрая ще разбереш, че ти и Аз можем да си обсъждаме всичко това до безкрайност, докато не ни остане нищо друго освен да го опитаме или да го отречем. Но още не сме стигнали дотам. Така че, да си продължим разговора.
Човекът с вярата, че може да мести планини, който умира след шест седмици, е местил планини през тези шест седмици. Може би това му е било достатъчно. Може в последния час на последния ден да е решил: „Стига ми толкова. Готов съм да се запътя към ново приключение". Ти може би не си знаел за решението му, защото той не ти го е казал. Истината е, че той може да е взел това решение доста по-рано (дни, месеци по-рано) и да не ти е казал; да не е казал на никого.
Създали сте общество, в което желанието да умреш е твърде неприемливо - да не се притесняваш от смъртта е неприемливо. Понеже ти не искаш да умреш, не можеш да си представиш, че който и да било друг може да иска да умре, независимо от обстоятелствата и състоянието му.
- Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?
- Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.
Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.
- Ами ако не искаш това, което гледаш, да изчезне?
- Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В твоята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.
Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Не ти ли казах, че всяка мисъл е творческа?
- Даже мисъл, която гласи: „Не искам нещо"?
- Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без колебание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не - както пожелаеш.

daromi

Още Илюзии

Мнениеот daromi » 16 юни 2009 20:34

"- Беше много груб с моя вампир, Ричард, правеше каквото искаше, макар и да знаеше, че ще навредиш на някого. Той ти каза в очите, че ще му навредиш, ако...
- Но той искаше да пие от кръвта ми!
- Точно това правим, когато казваме на някого, че ще ни навреди, ако не живее според нашите разбирания."


"– Обясни ми защо съм се отказал от тази работа... Знаеш ли защо се отказах от работата на Месия?
- Спомена тълпите. Как всеки искал от теб да правиш чудеса.
- Да. Но не първото, второто. Страхът от тълпите е твой кръст, не мой. Уморяват ме не тълпите изобщо, а тълпите, които не обръщат никакво внимание на онова, дето съм им казал. Можеш да ходиш по водата в океана от Ню Йорк чак до Лондон, можеш от нищо да направиш жълтици и те пак няма да забележат.
Докато го казваше, изглеждаше най-самотният човек, когото съм виждал през живота си. Не му трябваха храна, покрив над главата, пари, слава. Умираше от потребността да съобщи каквото знае, а хората нехаеха за думите му..
Смръщих се, за да не се разплача.
- Добре, щом ме питаш – казах му аз. – След като щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина имаш проблем.
Дон отметна рязко глава и очите му блеснаха, сякаш го бях халосал с гаечния ключ. Веднага ми мина през ума, че не е разумно да го настройвам срещу себе си. Ами ако се вбеси?
Но върху лицето му пак се мярна онази едва загатната усмивка.
- Знаеш ли, Ричард – поде бавно Дон. – Ти... си... прав!
Пак беше спокоен, почти бе изпаднал в екстаз от думите ми. Без да се усещам, продължих да му говоря часове наред как преди много, много време сме се срещали и какво още има за учене – всичко това се стрелкаше през ума ми като сутрешни комети и дневни метеори. Той се бе излегнал върху тревата, беше притихнал, изобщо не помръдваше, не казваше нищо. По пладне приключих с версията си за Вселената и за всичко, което я населява.
- ...Имам чувството, че едва съм започнал, Дон, и имам да ти казвам още толкова много неща. Откъде ги знам? Как се получи така?
Той не продума.
- Ако очакваш от мен да си отговоря сам, признавам, че не знам отговора. Как така съм в състояние да говоря всичко това, след като никога досега не съм опитвал? Какво ми е станало?
Никакъв отговор.
- Дон! Хайде, поговори ти, моля те!
Той не изрече и думица. Бях му изложил надълго и нашироко възгледа си за живота, а моят Месия заспа за нула време, сякаш чул в онези случайни думи за щастието си всичко, което е имал нужда да чуе."

daromi

Мнениеот daromi » 26 юни 2009 20:06

***
19. А съществото което било носено от течението им отвръщало:
"Аз не съм повече Месия от вас. Реката се наслаждава да ни носи свободни, стига да посмеем да се пуснем. Истинската ни цел на съществуване е това приключение, това пътуване."

20. Но съществата по дъното все по-силно плачели и крещели:
"Спасител! Спасител!",
като същевременно все по здраво се притискали към скалите.

А когато погледнали отново, той си бил отишъл. И те останали да разказват легенди за Спасителя."

***

Исус Христос ходил по водата - все едно по суша.
След него всичките дванадесет апостоли - и те като по суша, само Петър газил до коленете във вода.
И пита той Исус:
- Исусе, защо всички ходят като по суша, само аз газя до коленете във вода?
Исус се обърнал, погледнал го гневно, нищо не казал и продължил.
Появили се съмнения в душата на Петър и той започнал да гази още по-дълбоко. Пак се обърнал към Исус:
- Исусе, защо всички...
- Не се прави на интересен, Петре! - прекъснал го Исус. - Не виждаш ли къде е пътечката, толкова ли не можеш да ходиш по камъните като останалите?

daromi

Мнениеот daromi » 11 окт 2009 12:54

"Така че се отказвам да съм Месия и ако думите ми звучат донякъде така, сякаш се оправдавам, то е, защото наистина се оправдавам. Така е по-добре, отколкото да върша работата с омраза. Един месия на място не изпитва омраза и е свободен да поеме по който път пожелае. Е, това, разбира се, важи за всички хора. Всички до един сме Синове Божии, деца на Аза, идеи на Разума, твоя работа как ще го определиш."

"Мисълта ми е, че ако се стремиш толкова силно към свободата и радостта, не виждаш ли, за Бога, че те не могат да бъдат другаде освен вътре в самия теб? Кажеш ли, че ги притежаваш, и те са твои. Държиш ли се така, сякаш са твои, и те наистина стават твои. Какво толкова му е сложното, Ричард? Но повечето от тях не разбират от дума. Чудесата – идваха при мен да гледат чудесата ми, както ходят на автомобилно рали, за да гледат как колите се блъскат. Отначало е потискащо, а после, не след дълго, ти доскучава. Направо не проумявам как издържат другите месии."

"Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си – бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?” и го правиш само ако отговорът е „Да”. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш."

"Където са мислите ти, там са и изживяванията ти. Ти си това, което мислиш. Онова, от което се страхуваш, те сполита. Мисли и трупай богатства. Представяй си всичко като творец – за да е приятно и полезно. Търси приятели, печели ги такъв, какъвто си."


Върни се в “ВДЪХНОВЕНИЕ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта