"ИЛЮЗИИ" - Ричард Бах
Публикувано на: 17 Апр 2009 18:39
Това е любимата ми книга и реших да започна този подфорум вдъхновен от поредния й препрочит.
Пролог:
1. Имало един Майстор, който дошъл на земята.
Роден бил в светите земи на Индиана.
Израстнал сред мистериозните хълмове на Форт Уейн.
2. Майсторът изучавал нашия свят в обществените училища на Индиана и усъвършенствайки уменията си на автомобилен механик.
3. Но Майсторът имал знания и от други светове, от други училища и други животи, които бил живял. Той си спомнил за тях и спомняйки си придобил сила. Сила, която другите видели и започнали да идват при него за съвет.
4. Майсторът вярвал, че има силата да помогне на себе си и на цялото човечество. И както вярвал, така и било за него.
Другите видели неговата сила и идвали при него за да ги излекува от многобройните им проблеми и различните им болести.
5. Майсторът вярвал, че е добре всеки човек да мисли за себе си като за Божи син. И както вярвал така и било.
Гаражите където работел се пълнели с тълпи, които търсели неговото учение и копнеели за докосването му. А улиците отвън с онези, които само можели да мечтаят сянката му да падне върху тях и да промени живота им.
6. Няколко собственика на гаражи били принудени да помолят Майстора да напусне, тъй като работилниците им били толкова претъпкани с хора, че никой не можел да работи по автомобилите.
7. И така Майсторът тръгнал към други градове, а тези които го последвали започнали да го наричат Месия и Чудотворец. И както те вярвали, така и било за тях.
8. Ако преминавала буря, докато той говорел, дори капка дъжд не докосвала главите на слушателите му. Последният в тълпата чувал думите му толкова ясно колкото и първия, независимо от светкавиците и гръмотовиците в небето над тях.
А той винаги им говорел иносказателно.
9. И той им казвал:
Във всеки от нас е скрита Силата на нашия Избор на Здраве или Болест, на Богатство или Бедност, на Свобода или Робство.
Ние сме тези които контролират съдбите си. И никой друг.
10. Един мелничар се обадил:
"Лесни думи са това за теб Майсторе, защото ти си ръководен свише, а ние не сме. И не ти се налага да се трепеш и мъчиш като нас. Човек трябва да изкарва прехраната си с пот на челото в този свят."
11. Тогава Майсторът отговорил:
"Имало едно време едно селище на същества, които живеели на дъното на една велика кристална река.
12. Течението на реката преминавало мълчаливо над всички тях - бедни и богати, млади и стари, добри и лоши. Течението си вървяло по своя път. То познавало само свята кристална същност.
13. Всички същества се вкопчвали здраво в камъните и растенията по дъното на реката, защото не познавали друг начин на живот. Да се вкопчват и да се съпротивляват на течението бил начинът да се оцелее, на който всички били учени още от раждането си.
14. Но едно от съществата един ден казало:
"Писна ми да се държа за този камък Въпреки че не мога да видя това с очите си, аз вярвам, че течението знае къде отива. Аз ще се пусна и ще го оставя да ме отнесе по своя път, защото, ако продължавам да стоя тук, аз ще умра от скука."
15. Тогава другите същества му се присмели и казали:
"приятел, пусни се и това течение, което ти боготвориш, ще те подхвърля и блъска в скалите и ти ще умреш много по-бързо отколкото би умрял от скука тук."
16. Но съществото не се нуждаело от тях и поемайки дъх разтворило пръсти. Течението го поело и започнало да го мята и блъска в скалите.
17. След известно време обаче, тъй като съществото отказвало да се вкопчи отново в някоя скала, течението го вдигнало от дъното и то не било повече удряно и наранявано.
18. И съществата, които живеели на дъното, надолу по течението на реката и за които то било странник, виждайки го, крещели:
"Вижте чудо! Вижте същество като нас, а пък може да лети! Вижте Месията идва да ни спаси!"
19. А съществото, което било носено от течението им отвръщало:
"Аз не съм повече Месия от вас. Реката се наслаждава да ни носи свободни, стига да й се доверим и посмеем да се пуснем. Истинската ни цел на съществуване е това приключение, това пътуване."
20. Но съществата по дъното все по-силно плачели и крещели:
"Спасител! Спасител!",
като същевременно все по здраво се притискали към скалите.
И когато погледнели отново, той си бил заминал. А те останали да разказват легенди за Спасителя."
21. Минавало време и Майсторът виждал, че тълпата нараства с всеки изминал ден и го притиска все повече и все по-заплашително. Докато един ден той осъзнал, че се опитват да го принудят да ги лекува денонощно, да ги забавлява с чудесата си без минута почивка, да учи вместо тях и да живее техния живот. Тогава Майсторът се изкачил на един близък хълм и започнал да се моли.
22. Думите извирали от дъното на сърцето му. И той казал:
"Безкрайно Лъчезарно Творение, ако такава е волята ти, нека тази чаша бъде предадена на някой друг, нека бъда освободен от тази невъзможна задача. Аз не мога да живя живота на дори едно друго същество, а десетки хиляди ми се молят за живот. Съжалявам, че позволих това да се случи. Ако такава е волята ти, нека се върна при двигателите и инструментите си и нека живея като другите хора."
23. И един глас му заговорил на върха на хълма. Глас който не принадлежал нито на мъж, нито на жена. Глас който не бил ни висок, ни тих. Един безкрайно мил глас. И му казал:
"Не моята, а твоята воля да бъде изпълнена! Защото каквато е твоята воля за теб самия, такава е и моята! Върви по своя път като другите хора, щом искаш и бъди щастлив на земята!"
24. Майсторът чул тези думи с огромна радост и се спуснал надолу по хълма, тананикайки си песничка на автомобилните механици. И когато множеството го заобиколило и го притиснало отново с воплите си, умолявайки го да ги лекува, да ги храни с вярата си, да учи вместо тях, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихнал и весело им казал:
"Аз напускам!"
25. За момент тълпата замръзнала удивена.
26. А той им проговорил:
"Ако човек каже на Господ, че иска повече от всичко на света да помага на страдащите хора, независимо каква е цената която лично ще плати за това, и Бог му отговори и му каже какво да прави, той трябва ли да направи каквото му е казано?"
27. "Разбира се Учителю!" - ревнала тълпата.
"За него трябва да е удоволствие да премине през 9-те кръга на ада, щом така му е наредил Бог."
28. "Без значение колко силни са мъките му и колко трудна е задачата му?"- попитал Майсторът.
29. "Чест - да бъде обесен, Слава - да бъде разпнат и изгорен на клада, ако така е пожелал Господ."- отвърнало му множеството.
30. " А какво бихте направили - казал им Майсторът -ако Бог ви гледаше право в очите и кажеше: "ЗАПОВЯДВАМ ТИ, ДОКАТО СИ ЖИВ, ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ!" - Какво бихте направили тогава?"
31. И тълпата притихнала онемяла.
32. Тогава Майсторът заговорил в тишината:
"По пътя на щастието ще намерим и научим уроците, заради които сме избрали да живеем този живот. Това научих днес и затова ви оставям да вървите по собствения си път както ви е угодно."
33. И той преминал през тълпата. Напуснал ги и се върнал към ежедневието на хората и машините.
Пролог:
1. Имало един Майстор, който дошъл на земята.
Роден бил в светите земи на Индиана.
Израстнал сред мистериозните хълмове на Форт Уейн.
2. Майсторът изучавал нашия свят в обществените училища на Индиана и усъвършенствайки уменията си на автомобилен механик.
3. Но Майсторът имал знания и от други светове, от други училища и други животи, които бил живял. Той си спомнил за тях и спомняйки си придобил сила. Сила, която другите видели и започнали да идват при него за съвет.
4. Майсторът вярвал, че има силата да помогне на себе си и на цялото човечество. И както вярвал, така и било за него.
Другите видели неговата сила и идвали при него за да ги излекува от многобройните им проблеми и различните им болести.
5. Майсторът вярвал, че е добре всеки човек да мисли за себе си като за Божи син. И както вярвал така и било.
Гаражите където работел се пълнели с тълпи, които търсели неговото учение и копнеели за докосването му. А улиците отвън с онези, които само можели да мечтаят сянката му да падне върху тях и да промени живота им.
6. Няколко собственика на гаражи били принудени да помолят Майстора да напусне, тъй като работилниците им били толкова претъпкани с хора, че никой не можел да работи по автомобилите.
7. И така Майсторът тръгнал към други градове, а тези които го последвали започнали да го наричат Месия и Чудотворец. И както те вярвали, така и било за тях.
8. Ако преминавала буря, докато той говорел, дори капка дъжд не докосвала главите на слушателите му. Последният в тълпата чувал думите му толкова ясно колкото и първия, независимо от светкавиците и гръмотовиците в небето над тях.
А той винаги им говорел иносказателно.
9. И той им казвал:
Във всеки от нас е скрита Силата на нашия Избор на Здраве или Болест, на Богатство или Бедност, на Свобода или Робство.
Ние сме тези които контролират съдбите си. И никой друг.
10. Един мелничар се обадил:
"Лесни думи са това за теб Майсторе, защото ти си ръководен свише, а ние не сме. И не ти се налага да се трепеш и мъчиш като нас. Човек трябва да изкарва прехраната си с пот на челото в този свят."
11. Тогава Майсторът отговорил:
"Имало едно време едно селище на същества, които живеели на дъното на една велика кристална река.
12. Течението на реката преминавало мълчаливо над всички тях - бедни и богати, млади и стари, добри и лоши. Течението си вървяло по своя път. То познавало само свята кристална същност.
13. Всички същества се вкопчвали здраво в камъните и растенията по дъното на реката, защото не познавали друг начин на живот. Да се вкопчват и да се съпротивляват на течението бил начинът да се оцелее, на който всички били учени още от раждането си.
14. Но едно от съществата един ден казало:
"Писна ми да се държа за този камък Въпреки че не мога да видя това с очите си, аз вярвам, че течението знае къде отива. Аз ще се пусна и ще го оставя да ме отнесе по своя път, защото, ако продължавам да стоя тук, аз ще умра от скука."
15. Тогава другите същества му се присмели и казали:
"приятел, пусни се и това течение, което ти боготвориш, ще те подхвърля и блъска в скалите и ти ще умреш много по-бързо отколкото би умрял от скука тук."
16. Но съществото не се нуждаело от тях и поемайки дъх разтворило пръсти. Течението го поело и започнало да го мята и блъска в скалите.
17. След известно време обаче, тъй като съществото отказвало да се вкопчи отново в някоя скала, течението го вдигнало от дъното и то не било повече удряно и наранявано.
18. И съществата, които живеели на дъното, надолу по течението на реката и за които то било странник, виждайки го, крещели:
"Вижте чудо! Вижте същество като нас, а пък може да лети! Вижте Месията идва да ни спаси!"
19. А съществото, което било носено от течението им отвръщало:
"Аз не съм повече Месия от вас. Реката се наслаждава да ни носи свободни, стига да й се доверим и посмеем да се пуснем. Истинската ни цел на съществуване е това приключение, това пътуване."
20. Но съществата по дъното все по-силно плачели и крещели:
"Спасител! Спасител!",
като същевременно все по здраво се притискали към скалите.
И когато погледнели отново, той си бил заминал. А те останали да разказват легенди за Спасителя."
21. Минавало време и Майсторът виждал, че тълпата нараства с всеки изминал ден и го притиска все повече и все по-заплашително. Докато един ден той осъзнал, че се опитват да го принудят да ги лекува денонощно, да ги забавлява с чудесата си без минута почивка, да учи вместо тях и да живее техния живот. Тогава Майсторът се изкачил на един близък хълм и започнал да се моли.
22. Думите извирали от дъното на сърцето му. И той казал:
"Безкрайно Лъчезарно Творение, ако такава е волята ти, нека тази чаша бъде предадена на някой друг, нека бъда освободен от тази невъзможна задача. Аз не мога да живя живота на дори едно друго същество, а десетки хиляди ми се молят за живот. Съжалявам, че позволих това да се случи. Ако такава е волята ти, нека се върна при двигателите и инструментите си и нека живея като другите хора."
23. И един глас му заговорил на върха на хълма. Глас който не принадлежал нито на мъж, нито на жена. Глас който не бил ни висок, ни тих. Един безкрайно мил глас. И му казал:
"Не моята, а твоята воля да бъде изпълнена! Защото каквато е твоята воля за теб самия, такава е и моята! Върви по своя път като другите хора, щом искаш и бъди щастлив на земята!"
24. Майсторът чул тези думи с огромна радост и се спуснал надолу по хълма, тананикайки си песничка на автомобилните механици. И когато множеството го заобиколило и го притиснало отново с воплите си, умолявайки го да ги лекува, да ги храни с вярата си, да учи вместо тях, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихнал и весело им казал:
"Аз напускам!"
25. За момент тълпата замръзнала удивена.
26. А той им проговорил:
"Ако човек каже на Господ, че иска повече от всичко на света да помага на страдащите хора, независимо каква е цената която лично ще плати за това, и Бог му отговори и му каже какво да прави, той трябва ли да направи каквото му е казано?"
27. "Разбира се Учителю!" - ревнала тълпата.
"За него трябва да е удоволствие да премине през 9-те кръга на ада, щом така му е наредил Бог."
28. "Без значение колко силни са мъките му и колко трудна е задачата му?"- попитал Майсторът.
29. "Чест - да бъде обесен, Слава - да бъде разпнат и изгорен на клада, ако така е пожелал Господ."- отвърнало му множеството.
30. " А какво бихте направили - казал им Майсторът -ако Бог ви гледаше право в очите и кажеше: "ЗАПОВЯДВАМ ТИ, ДОКАТО СИ ЖИВ, ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ!" - Какво бихте направили тогава?"
31. И тълпата притихнала онемяла.
32. Тогава Майсторът заговорил в тишината:
"По пътя на щастието ще намерим и научим уроците, заради които сме избрали да живеем този живот. Това научих днес и затова ви оставям да вървите по собствения си път както ви е угодно."
33. И той преминал през тълпата. Напуснал ги и се върнал към ежедневието на хората и машините.