Страница 1 от 4

Прошка

Публикувано на: 08 Авг 2009 22:19
от ivangp
Прошка е уханието на теменужката върху подметката на обувката, която я е стъпкала.

Чувството за вина е в основата на всяко автоимунно заболяване.

Прошката, благодарността за това което имаме и откритостта за нови идеи и преживявания са трите необходими елемента за щастлив живот.

Първото и най-важно нещо е да простим на всички, които смятаме, че са ни наранили по какъвто и да е начин и най-вече на себе си.

Затова цитирам тук пасаж от книгата ми за ТЕС.

"7. Прошка
Всеки от нас носи определен емоционален и психически багаж. Този багаж се сътои от натрупани генетични (от предци), кармични(от предишни животи) и настоящи(от сегашния живот) убеждения, ценностна система и начин на мислене. Всеки един от нас, във всеки един момент взима решения и предприема действия в съответствие със своя умствен багаж. Във всеки даден момент ние правим най-доброто, на което сме способни и което ни позволяват качествата, уменията, способностите, убежденията и ресурсите, с които разполагаме. Това се отнася както за Майка Тереза, така и за Джак Изкормвача. Ако който и да е от нас бе роден от същите родители и бе имал същото кармично наследство и същите събития в живота като Майка Тереза, той би мислил и постъпвал по същия начин. Същото се отнся и за Джак Икормвача.
Осъзнаването на тези факти води до един извод. За да простите трябва да се опитате да разберете, както себе си, така и другия. Да осъзнаете, че той има своите демони и своите причини да постъпва както постъпва и че той също прави най-доброто, на което е способен, в дадения момент. Ако утре той има нови ресурси, способности, начин на мислене, той ще постъпва другояче. Същото се отнася и за вас.
ТЕС е средството което ще ви даде нови ресурси и нов средства, които ще променят мисленето и действията ви. Които ще ви помогнат да осъзнаете, да разберете, да приемете и да простите.
А това на свой ред ще ви помогне да излекувате живота си.


Прошката не означава да одобрите или оправдаете действията на другия, а да осовободите собствената си психика от тормоза на мислите за случилото се в миналото.

Случилото се не може да бъде променено. Не можете и насила да промените някой друг. Можете само да промените собственото си отношение към другите и към случващото се. Помнете, че всичко, което правите, го правите за себе си. Не за който и да е друг. Прошката е пътят към собственото ви освобождение от оковите и отровата на миналото."


"Да мразите и обвинявате някого за нещо, е все едно да пиете отрова, надявайки се другия да умре." - Буда

Можете да използвате горният текст за ТЕСане когато искате да простите на някого, като завършите с:
" Аз сега осъзнавам, че обвинявайки и осъждайки ...еди кой си,...себе си.... аз наказвам и наранявам само себе си и затова избирам сега да простя от дъното на душата и сърцето си на....еди кой си,.... себе си.... и да се освободя веднъж и завинаги от оковите на миналото и отровата на обвинението, осъждането и себебичуването!"

Публикувано на: 12 Май 2010 20:00
от Яна
http://pims.ucoz.com/blog/2009-07-16-25

С малко преработки така че да ми пасне по-добре работя с този текст. Много ми допада и ме кара да се чувствам много добре. :)

Публикувано на: 13 Май 2010 09:58
от Femme
За да простиш, първо трябва да разрешиш да те наранят. Ако позволяваме на другите да бъдат себе си и не очакваме благодарност, за това което правим, много малко ще ни се налага да прощаваме.

Публикувано на: 09 Авг 2010 11:55
от judi
http://nel-anel.blogspot.com/2009/01/blog-post_23.html

Вижте това може да ви е от полза

Публикувано на: 09 Авг 2010 16:21
от krista
Това е много яко!Чак се просълзих!Възможно ли е да го направи човек?Може би като е на смъртен одър просто няма на къде и в името на живота е готов на какво ли не?
Споделете,моля.Струва ли ви се възможно само с лист хартия и визуализация да се изчисти омразата и неприязънта към човек,за който само като се сетиш за физиономията му и ти идват "най-приятни мисли "?

Публикувано на: 09 Авг 2010 16:31
от Femme
Имам книгата, от която е цитатът. Ще ви я кажа утре. В нея той описва какво точно е спазвал, за да се излекува.

Възможно е с ТЕС и Вода.

Публикувано на: 09 Авг 2010 23:15
от Angel_K
krista написа:Това е много яко!Чак се просълзих!Възможно ли е да го направи човек?Може би като е на смъртен одър просто няма на къде и в името на живота е готов на какво ли не?
Споделете,моля.Струва ли ви се възможно само с лист хартия и визуализация да се изчисти омразата и неприязънта към човек,за който само като се сетиш за физиономията му и ти идват "най-приятни мисли "?
Няма невъзможни неща.
Само ще кажа аз какво изпитвах списъка е дълъг:
Стягане в гърлото , гъделичкане в гърлото което те кара да кашляш но не можеш да го отхрачиш , сърце биене , зачервяване на лицето , кръвно UP , обриви по ръцете и тялото и други които забравих.
И това само като ти звънне по GSMa , мисълта или срещата с този човек.
Сегa след 3м с ТЕС.
Виждаме се , чуваме се , говоря спокойно , обривите изчезнаха , каквото и да прави от тогава не е успяла да ме изкара от нерви.
След разговор или обаждане , преди анализирах , преговарях.
Сега затварям или се разделяме и продължавам напред.

Спомням си , че доста думи като Въпреки , че обичам , че имам чуства , изпитвам това и онова ТЕСах докато се изчисти.
Е не е на 0 но продължавам с ТЕС все пак 3м са нищо , преди това година бях на успокоителни и хомеопатия но оправяне само до някъде и после отново.А най-горните негативи стояха.
За да отида да вземе сина си за полагаемите ми се часове пиех успокоително само защото ще я видя и я разменин 2-3 лафа я не.
Криста , прости на себе си първо , после на човека, и тесай всяко чуство което почустваш след мисъл , дума или виждане.

Ако пък успееш да визуализираш ще имаш по-голям успех.
На мен визуализацията ми е трудна поне на този етап.
Вярвай в себе си в силите си и в ТЕС. :)
Стискам ти палци най-искренно и пиши после успяла ли си моля те.
Пиши на лични ако искаш подробно какво съм тесал макар ,че според мен бях доста изчерпателен.

Публикувано на: 10 Авг 2010 08:14
от Femme
Angel_K, може да прозвучи нахално, но някак си споделянето на опит на лични ощетява форума. За всички ще е полезно споделянето на всякакъв опит. Има хора, на които той ще е много полезен.

А сега, за книгата.
Тя се казва „ 22 неоспорими закона на съвършеното здраве” от Грег Андерсън.

Те са:

• Универсалните закони
1. Законът за одухотвореността
2. Законът за личната отговорност
3. Законът за единното цяло

• Физическите закони
4. Законът за физическата активност
5. Законът за умереното хранене
6. Законът за минимална лекарска намеса

• Емоционалните закони
7. Законът за устойчивост на стреса
8. Законът за емоционалния избор
9. Законът за еволюционната мотивация

• Социалните закони
10. Законът за човешкото достойнство
11. Законът „Аз печеля - ти печелиш”
12. Законът „Живей тук и сега”

• Интелектуалните закони
13. Законът за съсредоточеността
14. Законът за съзидателността
15. Законът за непрестанното развитие

• Професионалните закони
16. Законът за мисията в живота
17. Законът за предназначението да служим
18. Законът за доброто стопанисване

• Духовните закони
19. Законът за прошката
20. Законът за благодарността
21. Законът за вътрешния мир

• Върховният закон
22. Законът за безусловната любов

Публикувано на: 10 Авг 2010 08:45
от krista
Благодаря ти ,Ангеле,мн.съм впечатлена.Аз нямам проблеми с бившия си съпруг ,а с баща си.Загубих майка си и брат си и не мога да му простя много работи.Грижа се за него,но тъй като той е в Габрово и се налага да си ходим там,аз се дразня от думите му ,цялото му същество ме изпълва с неприязън и в крайна сметка аз се разтрепервам,заболява ме глава и направо се чувствам страшно зле.Не искам да се сещам за него,не искам даже да му се обаждам.Така като не се сещам за него и ми е добре.
Мога да визуализирам,не ми е проблем,но не мога да се заставя за него.Ще трябва да седна да правя ТЕС за всички случки,които се сещам с него и които ми носят негативни емоции.Но все отлагам,защото ми е неприятно.Но зная,че трябва.Защото се държа гадно с него и защото пък после се чувствам зле от това.

Публикувано на: 10 Авг 2010 08:49
от krista
Благодаря ти Феме,кажи дали човекът се е излекувал и дали е умрял след като е простил.Възможно ли е само прошката да те излекува от рак?

Публикувано на: 10 Авг 2010 09:22
от Femme
krista написа:Благодаря ти Феме,кажи дали човекът се е излекувал и дали е умрял след като е простил.Възможно ли е само прошката да те излекува от рак?
Криста, ти ме разсмя с глас :)
Ама човекът е написал книгата, как ще е умрял :) Излекувал се е и е започнал да разпространява и популяризира начина, по който го е постигнал.

И да ти кажа, Криста, това с баща ти се нуждае от прошка и то спешно. Тровиш се непрекъснато, щом се чувстваш по този начин. Не отлагай.

Публикувано на: 10 Авг 2010 11:06
от mayadob
Един от случаите, описан от Джордж Ричи:
Това било през май 1945 година, в края на войната, когато Ричи бил изпратен в състава на малка група лекари в току що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намирал вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, били на границата на гладната смърт. На мнозина вече нищо не можело да се помогне. Така че, въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умирали десетки хора. За самия Джордж Ричи видяното в лагера се оказало по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. ... Така се запознах със Странния Бил Коди!"
Това не било истинското му име. Така го нарекли за по-лесно американските войници. По произход той бил полски евреин, а истинското му име Джордж Ричи едва успял да разчете в документите му и, разбира се, не могъл да го запомни. От самото начало обаче, повече от всичко го поразил необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можели да ходят, Бил Коди изглеждал съвсем различно: „Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема." А тъй като владеел пет чужди езика и бил нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, била незаменима. Удивлението на Ричи обаче се засилило още повече, когато се запознал отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Ето какво пише той за това: „Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше."
Накрая Джордж Ричи не могъл да намери никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво било изумлението му, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, Джордж Ричи узнал, че той се намира в лагера вече цели шест години: „Ето защо бях много учуден, когато, надниквайки веднъж в документите на „Странния Бил", разбрах, че той е в концентрационния лагер от 1939 година! Шест дълги години той е живял на същата гладна диета като всички останали, спал е в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не е пораждало в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг."
Доста дълго загадката на този необикновен човек оставала неразрешима за Джордж Ричи, докато веднъж, най-после му поверил собствената си история. Това станало след като Ричи казал веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера.
Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката. Поради изключителната му важност за цялото по-нататъшно изложение, го привеждаме изцяло така, както е изложен в книгата на Джордж Ричи.
„Ние живеехме в еврейската част на Варшава - започна той бавно. Това бяха първите думи, с които той се обърна към мен - съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница... Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група." - Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: -„Тогава аз трябваше да взема решението - трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят... Ето защо взех решението: през целия си живот - независимо дали това ще са няколко дни или много години аз ще обичам всеки човек, когото срещна." И към това неизказано трагическо повествование Ричи добавя: „Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. Тази сила ми се откри най-напред в Тексас, в болничната стая... и постепенно аз разбирах - Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

Към Femme

Публикувано на: 10 Авг 2010 12:19
от Angel_K
Първо огромно БЛАГОДЯРА на ТЕБ и на mayadob за положения труд в преписванането на информацията.

Femme което мога го пиша да го четат всички.
Но някой неща съгласи се са прекалено лични за да ги чете всеки.
Не ме разбирай погрешно.

1вия принцип на Хакерите е "Информацията е за да може всеки да се възползва от нея"
И аз уважавам този приницип :D

Re: Към Femme

Публикувано на: 10 Авг 2010 12:24
от Femme
Angel_K написа: Femme което мога го пиша да го четат всички.
Но някой неща съгласи се са прекалено лични за да ги чете всеки.
Не ме разбирай погрешно.
Щом така разбираш нещата, решението е твое! А който търси ще намери другаде.

Публикувано на: 10 Авг 2010 14:43
от ivangp
Ето още една вдъхновяваща история за прошката.
По истински случай.

Единственият син на една жена бива убит от член на противникова тинейджърска банда при някакво спречкване. На процеса на който съдят убиеца, след произнасяне на присъдата, която е няколко години затвор за убиеца, майката се доближава до пътеката по която извеждат подсъдимия, успява да улови погледа му и произнася с абсолютно хладнокръвие и убеденост:
"Аз ще те убия!"

През последните две години от присъдата му обаче тя започва да му идва на свиждане, да му носи цигари, изпраща му колети със сладкиши. Пише му поздравителни картички за рождените дни и по празниците. И така се сближава с него. След като той излиза от затвора тя му помага да си намери работа и дори го приютява в къщи тъй като той е с разведени родители, които не желаят да имат нищо общо с него.

Една коледна вечер те си поднасят подаръци и младежът я запитва:
"Знаеш ли, тази мисъл не ми дава мира от известно време насам. Защо си толкова добра към мен и защо ми помагаш толкова, след като аз ти причиних толкова мъка?"

А майката отговаря:
"Помниш ли какво ти казах на процеса?"
"Казах ти, че един ден ще те убия."
"Е направих го."
"Онзи, който ти беше тогава, вече го няма, аз го убих. Този който седи пред мен е съвсем различен човек. И сега аз отново имам син."
"Ако не бях ти простила и бях продължила да те мразя сега и двамата щяхме да страдаме, вместо да сме щастливи."

"Аз ти простих отдавна, време е и ти да си простиш."
:idea: