TEC

Давайте и резюме към връзките.

Темата не е ли по-скоро за Често задавани въпроси? Всъщност не виждам кой е най-подходящият форум.

Ами чисто технически проблем- просто тук успях да отворя темата . Нямам нищо против, да е на отделна позиция, сред основното меню. Ако можешпомогни,... или Иван?!

Текст с картинки за АКОПУНКТУРНИТЕ ТОЧКИ от femme:
http://qi-gong.hit.bg/ktm/tochki.htm

Книжка за ПОСЛАНИЕТО НА ВОДАТА от Масару Емото:
http://www.spiralata.net/kn_bul/emoto.rar

Книжка от Иван Павлович Неумивакин( с много научни титли), за кислородната вода и как може да бъде употребявана, за по-добро здрае.

http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... 2%EE%E4%E0

"Перекись Водорода" И.П.Неумывакин - оригиналът е на руски език и в момента го няма в електронен вид, но може да го има по книжарниците у нас (в БГ) и на български език.

Метод за освобождаване на емоциите СЕДОНА.
На руски език.
http://www.yugzone.ru/psy/sedona.htm

Текст на български език, за енергийните меридиани и техника за самолечение с автомасаж. Накрая има връзка към други интересни четива
http://zashto-kak.hit.bg/meridiani.htm

Алиса, благодаря за четивото. Много интересно и подробно написано за есенциите на БАХ.

ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТНОСТТА
от Мадлен Алгафари
от книгата и ПРИКАЗКИ ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА

Родило се в едно малко село ( а може би било голямо , защото светът е едно голамо село) едно дете.
Изплакало то честно при раждането си, защото боляло, защото било страшно. Честно плачело всеки път, когато е гладно. Честно се смеело всеки път, когато мама го прегръщала и му пеела.
Съвсем скоро обаче майка му започнала да ходи да работи на полето и оставила детето само в люлката. Честно плачело то, викало, но никой не идвал. По едно време млъкнало. Плачело му се, но видяло, че няма полза, а и ставало още по- страшно и болезнено, когато плачело и никой не идвал. Не знаело милото, че майка му е на полето, защото целият свят за него бил това, което виждат очите му- ТУК. Не знаело, че има "отвън", "оттатък", "другаде". Не можело да се успокои и да си каже: "Мама ще дойде след малко!", защото цялото време за него било СЕГА. Не знаело, че има " преди" или "после".
И млъкнало детето.
От тоя ден, когато душата му плачела, то не смеело вече на глас да плаче от страх да не го заболи пак, както тогава, когато плачейки си мислело, че умира. Защото всяка ситуация, която му напомняла за изоставяне, за него била равна на умиране. И не само млъкнало, ами и никога повече не искало да казва: извинявай, моля, помощ, страх ме е , срам ме е, не знам, не мога, не разбирам, признавам си, изложих се, сгреших, предавам се, приемам, че не всички неща зависят от мен. Не можело вече да признава слабостта си и да се смирява детето. И още по-страшно - не се чуствало важно и обичано. И вместо да се смирява спокойно и с усещането, че да си слаб и зависим е нещо естествено и е единствената прелюдия към сигурността, то започнало да се примирява. А душата му отвътре се гърчела, хем имало огромна нужда от признание, хем се държало гордо и не го искало.
Така спряло то да се моли и доверява. По този начин в живота му се появила първата нечестност, която обаче то нарекло сила. Така му говорели и родителите - че гордостта, честта и достойнството са най- важни, че не трябва да се разголва и пада на колене, че това е унижение и срам, че не трябва да плаче и да се показва уязвимо...
И детето започнало да изпитва гордост от своята нечестност! Не можело вече да се моли, но му останало умението да казва "Не!". Не можело да си иска, но поне можело да отказва. Но тогава последвала лавина от наказания и критики: "Че кой си ти, че да имаш мнение толкова малък?!"Не чували неговите "не", дори му забранили да казва "не". Карали го да яде, когато не било гладно, да се облича, когато му е топло, да си ляга, когато не му се спи.Борил се малкият юнак, но сам срещу армия от големи не можел нищо да постигне. И повярвал отново, че не е важен, че трябва да се снишава и да търпи, за да го обичат. Колкото повече стискал, толкова повече го обичали и му казвали, че е ДОБРО ДЕТЕ. И той разбрал: значи добро дете означава нечестно дете!
Така в живота му се появила втората нечестност - отказът от себеотстояване.
Растяло детето без умение за смирение и кротко отстъпление и вече без умение за защитно отстояване на себе си. Останало му да бъде "добро дете", за да го обичат.Не можело да си отстоява нуждите с молба, не можело и с отказ, останало му единствено да се опитва да се харесва на всички. Често се правело на шут, за да привлече вниманието на околните по своя детски начин- с маймунджалъци и магарии. Но отново било изненадано от реакцияте на големите. Те му казали, че не са длъжни да му гледат сеирджийските номера. И детето спряло да ги прави, защото никой не му казвал браво. Но забелязало,че имало един начин, който винаги му осигурявал вниманието на големите- пакостите! Похвалите и поощренията липсвали, когато е направило нещо хубаво, но наказанието и караницата никога не липсвали при пакост. И детето разбрало кой е начинът да му обръщат внимание.
Така в живота му се появила третата нечестност - да прави куп пакости, без да е лошо дете, за да го забележат. Но му казали, че е лошо дете и то повярвало и на това. Вече знаело, че не е важно, че няма право на мнение, че е лошо. Останало му само да си доставя удоволствие - да се цапа, да скача в локвите, да изучава с любопитство тялото си. Но неееее - и това не приемали големите. Не било хубаво! И детето разбрало, че хубавото, не е хубаво че удоволствието изобщо е нещо вредно, лошо, срамно...
Така в живота му се появила четвъртата нечестност. Последвали пета, шеста, седма, осма... Щом истините се наказват, следователно трябва да се лъже. Така живяло, расло и порасло детето, докато един ден изтерзаната му от нечестност, фалш, игри и защитни преструвки душа не поискала да изреве честно, с пълно гърло - да каже "Не!", да каже "Моля помощ!", и да повярва, че хубавото е хубаво. И заслужено! Но нямала сили - слаба била.Тогава на помощ и дошли болестите - болестите, които винаги учат на честност. Защото, когато ни боли, всички осъзнаваме колко сме важни, осъзнаваме, че живеем своя собствен живот, а не този на другите...Болестите били "нужното" извинение и оправдание за възраждането на смелата честност...Болестите дошли, за да накарат душата да поеме отговорността да бъде себе си, да бъде честна.
"Но... приказките имат винаги щастлив край!" - ще кажеш, малки юнако - порасли мой читателю, жажда за честност...
Добре - тази започва с щастливо начало, което можеш сам да дапишеш (защото от един момент всички сами си пишем приказките!). Аз ти предлагам само да започнеш така: на нашия главен герой - пораслото дете - му се родило дете, което той разбрал (с помощта на услужливите болести!), че не трябва да учи на нечестност...

Алиса, това което си пуснала в последния си пост ме интересува от доста време по повод на дъщеря ми. Гневя й се понякога , а после все си мисля че я карам да бъде нечестна понякога.

Благодаря, Алиса, за тази "приказка".

Радвам се , че ви е от полза. Книжката е много добра, намерете я и си я прочетете, ще откриете още досто полезни темички, развити като приказки и готови за ТЕСане

Линк към безплатни електранне книги и филми, сайтове, на английски език( Да живее Гугъл-преводач!-може и с него да се чете:D )
http://-----.com/