nia, бъдещето е илюзия на ума.
Това ми стана ясно след като прочетох ‘”Болестта като Път”, но за разлика от всичко останало в тази книга, това с безвремието (както си го наричам аз) някакси не го усетих, схванах го само като нещо логично, но не успях да го свържа с минал опит и не успявам за сега – вярвам, че ако е възможно да огранича моето БЪДА в тук и сега, ще стане някой ден.
БЪДА е винаги тук и сега, където умът притихва и противоречията изчезват. Не ти трябват и никакви инструменти защото няма нищо за постигане. Осъзнаването на това те закотвя в твоя център - там, където ти вече си съвършена и изпълнена с хармония.
Та за мен все още си има и минало и бъдеще. За сега се радвам на това, че миналото не ми причинява никакви вълнения, а бъдещето – никакви страхове или очаквания, защото преди не беше така. Не че мисля, че вече съм застрахована спрямо тях, но ако изскочи нещо ще се справя.
Във връзка с очакванията за бъдещето – разговора тук в тази тема ми предизвика за малко въпроса „Абе аз май съм твърде неамбициозна спрямо развитието си след като не мога да се сетя дори за едно нещо, което да си поискам от Вселената, дори идея за една насочена визуализация не мога да произведа в момента”, а преди не беше така. Сега сякаш съм ОК с каквото дойде. Развила съм някаква способност каквото и да дойде отвън да не го класифицирам като добро или лошо, а веднага да си обяснявам каква е връзката му с мен (моето БЪДА), да знам че е за добро, да го приемам директно, да го използвам. И знам (това вече го усещам), че каквото и да дойде в бъдеще ще е добро за мен, нужно, независимо от това как го класифицират хората, като положително или като отрицателно, някакво диво доверие към Вселената ... или Природата, каквото и да е. Много сладко усещане и много лекичко се живее така, радвам му се всеки ден. Преди когато заспивах или когато се събуждах си мечтаех (макар и не точно с идеята да реализирам мечтата), сега по-скоро се радвам на факта, че мога да си поръчам нещо и евентуално да го получа, но все не стигам до идея за поръчване, не ми идва някакси.
Но в моята глава бъдещето си съществува, просто не ми носи напрежението, което ми носеше преди – до тук съм я докарала,
Диана .