Страница 1 от 1

Емоционална свобода, "медицина" и технология

Публикувано: 26 окт 2009 14:17
от Arethuse
Мислех си тези дни за това доколко технологията е навлязла в живота ни и защо се нуждаем постоянно да премерваме всичко, за да се чувстваме добре, или по-точно да държим нещата под мним контрол (казвам "ние", макар че аз да си призная, май не съм от тази категория вече :))

Например - трябва да знаем постоянно колко е часът, колко градуса е навън, колко ни е кръвното, ако сме бол-ни, ходим на лекар, който ни прави изследвания, снимки и прочие...

Според мен във всеки момент от времето ние знаем всичко необходимо. Участието на технологията обаче поставя фокуса на източика на информация извън нас, което като се случва известно време, причинява загуба на връзката с интуицията, тялото ни, вътрешната ни мъдрост. Каквото и да се случи, например ако нещо ни заболи, ние веднага искаме да "видим", да измерим да проверим какво става и на повечето хора дори не им хрумва да попитат... себе си. Живеем в общество на диагнози и констатации, никому ненужни.

Мисля си, колко по-лесен и щастлив щеше да е животът ни, ако разчитахме повече на собствения си усет и по-малко на външни цифри...

Публикувано: 27 окт 2009 08:38
от ivangp
В тази връзка ето един откъс от книга върху издаването на която работя в момента и която скоро ще бъде на българския пазар.

" Истината за вас е следната:
Вие не сте „нещо по-малко от другите.”
Вие не сте „нещо повече от другите.”
Вие сте си просто „вие.”
„Вие” като личност не сте в надпревара с никоя друга личност, просто защото няма друг човек на земята, който да е като вас, да притежава вашите качества. Вие сте човешко същество, единствено по рода си. Не сте ”като” някой друг човек и никога не можете да бъдете „като” някой друг. Не трябва да сте като някой друг, нито пък някой друг трябва да е като вас.
Господ не е създал образцов човек с етикет : „Това е.” Всяко човешко същество е индивидуално и уникално, точно както всяка снежинка е индивидуална и уникална.
Господ е създал ниски и високи, големи и малки, кльощави и дебели, чернокожи, жълти, червенокожи и бели хора. Никога не е имал предпочитания към който и да е размер, форма или цвят. Ейбрахам Линкълн е казал: „Сигурно Господ е обичал обикновените хора, след като е създал толкова много от тях.” Но той греши. Не съществува „често срещан тип човек” – няма такъв стандартен, общоприет модел. Линкълн щеше да е по-близо до истината, ако бе казал: „Сигурно Господ е обичал необикновените хора, след като е създал толкова много от тях.”
Даден комплекс за малоценност, заедно с придружаващата го понижена успеваемост, може да се внедри по поръчка в някоя психологическа лаборатория. Всичко, което трябва да направите, е да наложите „норма” или „средно ниво”, след което да убедите вашия субект, че той не се вписва. В първото издание на книгата си, разказвам за психолог, който иска да открие как чувството за малоценност влияе на способността за справяне с проблеми. Той дава на своите студенти рутинни тестове. „След това обаче сериозно заявява, че средностатистическият човек попълва тестовете за около една пета от времето, което реално се отпуска за изпълнението им. В процеса на работата, когато звънец известява, че е изтекло времето, необходимо на средностатистическия човек да попълни теста, някои от най-добрите студенти стават прекалено нервни и не успяват да покажат способностите си, смятайки се за идиоти.” („Какво си мислите?”, „Сайънс Дайджест“, февруари, 1952 г.)
Представете си, че не знаете нищо за голфа и ви отведат за пръв път на голф игрище, покажат ви в общи линии играта и ви кажат, че средният брой точки за нов играч е 80. Ако сте убедени, че това е така, как ще се почувствате след първата си игра?
Или пък си представете, че навлизате в застрахователния бизнес, убедени, че новите агенти си докарват около $20,000 на месец от комисионни. Как бихте се почувствали в края на първия месец? А на втория?
Помислете и за последиците, ако вдигате мерника си твърде високо и се целите в абсолютно несравними стандарти. Например, ако аз съдех за качествата си като автор, сравнявайки броя на продадените копия от моята книга с този на писатели като Том Кланси или Стивън Кинг, то тогава щях да сравнявам две абсолютно несравними неща.
Престанете да се оценявате спрямо „техните” стандарти. Вие сте си вие и въобще не бива да се прави съпоставка между вас. Нито пък „те” могат да се сравняват с вас – а и не трябва.
Използвайки техники за подобряване на представата за собственото си Аз, вие не трябва да се стремите към превъзходство над останалите, нито пък да се подценявате. Вашата цел е да развиете своята собствена, уникална личност и постижения."

Публикувано: 27 окт 2009 18:04
от mayadob
Всички постижения на науката и техниката са създадени само за доброто на хората.

Представям си как с откриването на някой измервателен уред откривателят се вманиачава в изполването му. Накрая пише интересни доклади и всички се запалват по уреда. То си е интересно.

В резултат всички масово вярваме в измерванията. И в тълкуването им.
Хубавото е, че тази вяра може да се използва. Както например аз използвам резултатите от изследванията си, за да покажа на хората какво съм направила с ТЕС. Няма друг начин за масовата публика. А този начин е път да се стигне до тях.

И напълно си права, че много труд е отишъл на вятъра.

Сега с новото дете. Всички питат колко се е родило, колко яде и т.н. Аз отговарям "Ето го бебето, добре изглежда, смее се."

Много е приятно да се освободиш от мерките. Което ме подсеща, че още съм 80 кила :lol:
Освободила съм се от това да меря температура на болно дете, да меря килограми и ръст. Дори и с кухненско кантарче не меря, когато трябва да се спазват пропорции. Преди доста мерех.

Публикувано: 27 окт 2009 20:25
от Яна
Аз само от часовника не мога да се отърва! :P Но поне не го използвам често!

Публикувано: 27 окт 2009 22:24
от Arethuse
mayadob написа:Сега с новото дете. Всички питат колко се е родило, колко яде и т.н. Аз отговарям "Ето го бебето, добре изглежда, смее се."



И аз така, за почуда на околните :)

И часовник нямаме вкъщи. Много добре се живее така. Вярно, че и не ходим на работа, тоест не се налага да спазваме часове.

Иначе си права, че всичко е създадено за доброто на хората, но в един момент (и аз така направих например по време на бременността, когато нивото на тромоцитите ми беше малко под нормата), човек се вторачва в изследванията, като че ли те ще му дадат отговор на въпроса как (да) се чувствам.

Публикувано: 29 окт 2009 12:55
от mayadob
Бях забравила за часовника :)
Когато се роди първото дете си сложих часовник, за да зная преди колко време е ял, не може иначе :lol:
И точно когато се роди второто дете, го свалих :D

Публикувано: 29 окт 2009 15:48
от Яна
mayadob написа:И точно когато се роди второто дете, го свалих :D


Нещата са свършили, там където са започнали! :lol:

Аз обичам часовниците! :oops: Не че са ми нужни за да знам колко е часа (вътрешния ми часовник е невероятно точен :D ), но обичам да ми тиктакат. Имат някакво символно значение да ми напомнят да не се офлянквам и да не задълбавам в излишни неща, а да си живея живота, че ей сега ще дойде време да се гътна! :lol:

Публикувано: 14 ное 2009 08:50
от ive
Откъса от книгата много ми хареса. Как се казва тя и кога можем да я намерим. Има ли и други книги с подобно съдържание.

Публикувано: 14 ное 2009 15:31
от ivangp
За сега ще запазя заглавието на книгата в тайна, че имаме едни спорове около правата за издаването й. Книгата ще излезе на пазара за Коледа надявам се, в най-лошия случай в началото на другата година и аз ще я оповестя като е готова.
Книги с подобно съдържание има много на пазара. Те общо взето повтарят едно и също. Не е важно какво казва автора в книгата, а как го казва. Стига ли посланието ясно и ефективно до читателя и най-вече кара ли го да действа по някакъв различен начин.
Иначе книгата се превръща просто в още един предмет който събира прах по лавиците на библиотеката.

Публикувано: 14 ное 2009 16:50
от ive
Бих си направила хубав коледен подарък с подобна книга. Прочетох книги от различни автори и това наистина е точно казано-
Не е важно какво казва автора в книгата, а как го казва. Стига ли посланието ясно и ефективно до читателя и най-вече кара ли го да действа по някакъв различен начин.

Публикувано: 16 ное 2009 01:06
от Arethuse
ivangp написа:За сега ще запазя заглавието на книгата в тайна, че имаме едни спорове около правата за издаването й. Книгата ще излезе на пазара за Коледа надявам се, в най-лошия случай в началото на другата година и аз ще я оповестя като е готова.
Книги с подобно съдържание има много на пазара. Те общо взето повтарят едно и също. Не е важно какво казва автора в книгата, а как го казва. Стига ли посланието ясно и ефективно до читателя и най-вече кара ли го да действа по някакъв различен начин.
Иначе книгата се превръща просто в още един предмет който събира прах по лавиците на библиотеката.


Искам я :)

Публикувано: 13 дек 2009 12:00
от ivangp
Книгата е факт. Казва се - Нова Психо-Кибернетика.

Аз държа правата.

За съжаление издателство "Кибеа" все още издава старото издание на книгата "Психо-Кибернетика"без да държи правата.:evil:
Да ги съдя в момента в България е безпредметно.

Затова реших, че книгата ще се разпространява само през моя сайт и през един интернет магазин който в момента се конструира.
Цената е по-ниска от тази на Кибеа. Новото издание е по-добро от старото, разширено е и според мен е с по-добре обяснени упражнения.

Повече за книгата в другата тема - Нова Книга. :D