Страница 1 от 1

Енергията следва вниманието

Публикувано на: 16 Май 2011 14:08
от MagicWoman
Тук искам да споделя някои мисли на които ме наведе един цитат от спиралата. Става въпрос за човек, който е имал скъсани връзки между петата и предната част на ходилото и едва е ходел. Отишъл при китайски лечител и разказва как той му е помогнал.:
Лечителят беше нисък мъж на около петдесет години, чийто вид не издаваше мистична, духовна или друга дарба за лекуване. Но лечението му беше забележително. След като внимателно опипа крака ми, той стана и направи няколко знака във въздуха зад гърба ми. Всъщност въобще не ме докосна и когато го попитах какво прави, отвърна само, че превъртал някакви ключове в енергийното ми поле. Направи го за около минута и после ме помоли да стана. Не почувствах никаква болка, дори най-лека. Напълно смаян го попитах какво е направил. Той ми каза, че тялото е образ, проектиран от ума; когато сме здрави, умът поддържа този образ недокоснат и уравновесен. Раната и болката обаче ни карат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай образът на тялото започва да се влошава, енергийните му структури отслабват, стават нездрави. Затова лечителят възстановява правилната структура - това става мигновено, на момента - след това умът на пациента поема отговорността за поддържането й по същия начин.
Стъпвах на крака си и обикалях из стаята, за да се уверя, че не се заблуждавам. Докато правех това, лечителят ми каза небрежно, че бих могъл да се науча да върша същата работа сам. "Наистина ли? Какво е нужно, за да мога да постигна нещо подобно?" Той отвърна: "Просто трябва да се отървете от убеждението, че това е невъзможно".
И тук в същата връзка - съветът на Рон Смодермон:
Обитавайте тялото си. Едно обитавано тяло е много труднодостъпно за болести. Бъдете тук, в тази форма, докато престанете да бъдете. Бъдете съзнателен. Бъдете буден. Обитавайте тялото си. Няма нищо по-здравословно от това да бъдете там, където сте, докато сте там.
Моят опит, как енергията следва вниманието е свързан с усещанията, които имам във връзка с етерния двойник. Усещам го като топло вибриращо одеало, обгърнало цялото ми тяло. Бях на един семинар и в стаята беше много студено. Когато насочвах вниманието си към енерг. си тяло, то започваше или по-скоро усещах, че вибрира и ми ставаше горещо, но не чувах какво говори лекторът. И обратно, когато вниманието ми се насочваше към лекцията, губех усещането за обгръщащата ме топлина.

Това, че енергията следва вниманието е валидно за всичко в нашия живот, не само за тялото естествено.

Преди два дни бях на Славейков и реших да обядвам в едно заведение на ъгъла на Графа и Дякон Игнатий /продълж. на Солунска/, но се оказа, че е станало само за пушачи. Упътиха ме, че това, което е за непушачи е откъм Дякон Игнатий. Красиво и уютно заведение и напълно празно. Влязох и сякаш от нищото изникна сервитьор. Храната беше чудесна. Сервитьорът беше изчезнал отново. Хората минаваха, за миг се поспираха, една двойка замалко щеше да влезе, но мъжът каза "виж колко е празно" и отминаха.
Това заведение беше като красива опаковка. Нямаше душа. Собствениците и персоналът просто бяха оттеглили съзнанието си от него и очакванията им, че няма как да върви като е за непушачи, се претворяваше в действителност, докато заведението за пушачи беше пълно. Всичко това се потвърди от разменените няколко думи със сервитьора. Посъветвах го да не оттегля съзнанието си и физическото си присъствие от заведението, МакДоналдс е на няколко крачки и винаги е пълно, въпреки, че не се пуши.

Re: Енергията следва вниманието

Публикувано на: 17 Май 2011 21:41
от vqra
MagicWoman , много полезно четиво! /както казва Иван/

Откакто сподели, че си се освободила от главоболието само като си си казвала че болката е илюзия, не се налага да правя КС или ТЕС за напрежението ми в гушата. В момента в който се появи, си казвам че е илюзия и насочвам вниманието си към него и то изчезва за няколко секунди.

Много е забавно! :)

Re: Енергията следва вниманието

Публикувано на: 18 Май 2011 13:08
от MagicWoman
vqra написа:MagicWoman , много полезно четиво! /както казва Иван/

Откакто сподели, че си се освободила от главоболието само като си си казвала че болката е илюзия, не се налага да правя КС или ТЕС за напрежението ми в гушата. В момента в който се появи, си казвам че е илюзия и насочвам вниманието си към него и то изчезва за няколко секунди.

Много е забавно! :)
Страхотна си Вяра, много ти се радвам!

Публикувано на: 23 Май 2011 08:28
от Angel_K
И за мен е пародксално защо ние не пушачите все влизаме в задименото заради накой друг.
Преди около 2 седмици бях в С. Загора имах време за разходка и за "губене" валеше ситен дъжд но бе хладно около 10градуса обичам дъжда пък и с леко яке не ме мокреше кой знае колко , опитах се да намеря къде да седна за един чай и сандвич но за непушачите мястото бе пред заведението т.е. на открито , седнах но дори за мен който обича студа си бе студено.
Обиколих центъра навсякъде маси под навеси и тенти там е за непушачите.
Избрах едно дето имаше 2ма човека пушачи и се прежалих но пък имаше аквариум с рибки и докато си хапвах сандвича и пиех чая им се радвах е и се нагълтах с малко дим ...
И друго , с приятел който не пуши , всеки път като отидем на едно любимо заведение дето има и зала за непушачи , той избира да сме в залата за пушачи , "По-уютно е някак" и аз се съгласявам защо и аз не знам...

Публикувано на: 23 Май 2011 13:44
от DG
Де,бе и ние пушачите сме хора! :D По - уютно, защото всички са там. При непушачите стои малко някак стерилно. :) Кога ли ше вляза и аз в клуба на непушачите, не знам... Хич не ща да ги спирам. Само като си представя идиличната картинка някъде,на столче с масичка и кафенце, цигарка, аз с книжка в ръка, птичките пеят... :D Това е моята мечта - само час на ден или през ден, тихичко усамотено с мойте мисли, с мойте идеи и някоя чудесна книжка... и цигарка със кафенце. :P

Публикувано на: 23 Май 2011 17:17
от Angel_K
Мога да те уверя , че без цигарка и кафе , се чуствах прекрасно днес , срещу мен бяха Родопите , птичките се надсвирваха с музиката от заведението която не бе натрапчива, и най-вече чист въздух без да ми дразни носа и очите ;–)
Не знам , никога не съм ги почвал за да ми се налага да ги спирам.:-)
Едно е сигурно , не искаш ли няма как да ги спреш!

Публикувано на: 25 Май 2011 12:00
от MagicWoman
Angel_K написа: И друго , с приятел който не пуши , всеки път като отидем на едно любимо заведение дето има и зала за непушачи , той избира да сме в залата за пушачи , "По-уютно е някак" и аз се съгласявам защо и аз не знам...
Идея: Колко от непушачите се чувстват в мир със себе си. Това, че не пушат не означава автоматично, че са намерили себе си, нали? Може би не пушат защото е вредно, или защото са болни, в същото време съзнанието им е изпълнено с проблеми, а това води до излъчването на съответните ниски вибрации, които се усещат от околните. Докато повечето от пушачите използват никотина като наркотик. Премахва им проблемите, не излъчват негативни вибрации и воала - заведението се усеща като "уютно". :wink:

Публикувано на: 25 Май 2011 23:20
от Angel_K
MagicWoman написа:
Angel_K написа: И друго , с приятел който не пуши , всеки път като отидем на едно любимо заведение дето има и зала за непушачи , той избира да сме в залата за пушачи , "По-уютно е някак" и аз се съгласявам защо и аз не знам...
Идея: Колко от непушачите се чувстват в мир със себе си. Това, че не пушат не означава автоматично, че са намерили себе си, нали? Може би не пушат защото е вредно, или защото са болни, в същото време съзнанието им е изпълнено с проблеми, а това води до излъчването на съответните ниски вибрации, които се усещат от околните. Докато повечето от пушачите използват никотина като наркотик. Премахва им проблемите, не излъчват негативни вибрации и воала - заведението се усеща като "уютно". :wink:
Негова гледна точка за уют не съм спорил ,че не е уютно просто се съгласих.
Искаш да ми кажеш , че всички непушачи са бивши пушачи или са болни :-) ?!
Странно мнение имаш за непушача :!: В колко зали за непушачи съм бил не съм видял някой да е на ръба на нервна криза :-)
Не пуша защото бе мое решение от 8-9клас, много любим мой , вуйчо почина от рак на гърлото ли не знам , но имаше дупка на гърлото ... и макар да знеше , че не трябва да пуши ме пращаше да му купя цигари, много го обичах и понеже видях какъв наркотик са си обещах да не паля никога цигара. И за сега съм си удържал на обещанието макар да минах казарма , спореха ,че там ще ги пропуша е не ги пропуших.
До колко премахва проблемите е спорно като съдя пушачите които са покрай мен не , споко са докато я изпушат и не съм долявал такава вълна от уют :-)
Затова се радвам на зали за непушачи поне имам избор, а и след зала за пушачи ми идва целия да се пусна на пълна програма с омекотител за да махна миризмата на цигари!
Мое мнение!

Публикувано на: 27 Май 2011 14:38
от Alisa
MagicWoman, а по-простото обяснение че му е уютно, защото там има обикновено повече хора- т.е. социум, или аромата на цигари (не е задължително да пуши, но пък да харесва миризмата, задимеността като в хубав спомен...)?! :idea: Нещата често са много простички... не всички са с грандиозни проблеми :wink:

Публикувано на: 22 Авг 2011 17:04
от vanko57
Темата е чудесна и ще внеса в своя принос в нейното осмисляне.

Моят опит с цигарите започна преди мно-о-ого години - в 4 клас. Хе хе - хлапашка работа - имаше една малка Стюардеса ( по 12 цигари в кутия ) и ходехме в един двор до училището да пушим (двама трима хашлака ). За да не ни хванат дъвчехме някаква трева която миришеше на портокали. Да ама дрехите не можеш обезмириси.
Както и да е - намалиха ми поведението за един месец. Пък аз тарикат го раздавам - крих бележника та да изтече срока.
Да ама на лъжата краката рано или късно лъсват със своята късота - наще видяха бележника и голям разбор падна. За наказание стоях на колене с бобени зърна под тях ( защото бях скрил ).
Както и да е мина първата фаза - наказателната, да ама дойде втората-а-а - възпитателната - казаха ми "Няма проблем, щом искаш да пушиш, ще ти купуваме цигари и ще пушиш в къщи."
Е как ще стане това - повече не посегнах към цигара.
( Да а а, светли и селения на майка ми - бе Голям Възпитател ).
И така до казармата - там винаги имах цигари в джоба, и си паля. Да ама по едно време като почна да ме дърпа от вътре - зер почнах да привиквам. Аз обаче инат - докато ми се пуши не посягам - мине ми пак паля - почне пак да дърпа - не посягам. Така не добих навик към тях.

Нека продължа. По време на студентството продължих да припалвам в компания - 4-5 цигари на ден. Така до третата година.
Един ден нещо почнах да кашлям и отивам на лекар - слуша ме докторката па ми вика - А бе ти пушиш ли? Викам така и така.
Що не вземеш да ги махнеш, знаеш ли колко ти пречат!
Е па що да ги махна - рекох и отсекох.

Мина месец и с мен се случи нещо невероятно - гърдите ми се отвориха и имах чувството, че бик да хвана ще го вдигна.

Е когато имаше купон и си пийнех, ми се допушваше и си начесвах крастата, но това бе от дъжд на три вятъра.

Тази пролет бяхме на имен ден в една бивша комшийка и приятелка. От 11 човека само аз не пушех и за първи път в живота си не роптаех срещу цигарите - седях си кротко. Отваряхме от време на време вратата, но то все някой захапе цигара и няма отърване
След 4 часа подобно изпитание щях да си изкашлям дробовете - такава гад са пущините.

Това е накратко моята опитност с цигарите.

===>

Публикувано на: 16 Дек 2011 20:10
от dejavu
Много хубава тема, но защо ли някак вниманието ни се насочи върху пушенето? Историята с китайския лечител е доста по-интересна от заведението на Дякон Игнатий и все пак и аз се усетих, как тази част от поста покори вниманието ми.
Дали, защото можем да се отъждествим с този момент от историята на MagicWoman? Аз лично съм била и в двaта салона на това заведение и тази случка изглежда реална, докато излекуваната пета е по-абстрактна... странно нещо е човешкото съзнание на ниво елементарни логически връзки, що се отнася до привличане на внимание.