гената написа:Не можеш на никого да стовариш отговорността за собствената си еволюция. Приемането на тази ситуация ти дава сила. Ти стъпваш на своя път на развитие, вървиш към своята еволюция сам.
Ние създаваме богове, търсим убежище при някой гуру, за да не отговаряме сами за живота си, за еволюцията си, стараем се да прехвърлим отговорността на някого, по-далеч от себе си. Ако не сме способни да признаем някакъв бог или гуру, тогава се опитваме да избягаме от отговорност с помощта на различни наркотици и всичко, което ни прави безсъзнателни. Но тези опити да се избяга от отговорност са абсурдни и незрели, чисти детинщини. Те само отлагат проблема, а не го решават. Може да го отлагаш до самата си смърт, но проблемът остава и в новото ти прераждане всичко пак ще се повтори.
Когато разбереш, че само ти си отговорен, става невъзможно бягството в безсъзнателното. И е глупаво да се прави опит за бягство. Защото отговорността е прекрасна възможност за еволюция. От възникналата борба може да се роди нещо ново. Да осъзнаеш, значи да раз¬береш, че всичко зависи от теб. Даже твоят Бог, който също е създаден от въображението ти. В крайна сметка всичко е част от теб и ти отговаряш за това. Няма кой да изслушва оправданията ти, няма арбитраж, цялата отговорност си е само твоя! Ти си съвсем сам, трябва да го разбереш. Щом човек започне да осъзнава, той става сам. И колкото е по-високо съзнанието, толкова по-дълбоко се осъзнава това. Затова не бягайте от този факт при приятели, асоциации и тълпи. Това е най-великото явление - целият процес на еволюцията се е стремил към него.
Съзнанието ти е доближило момента, в който разбираш, че си сам. И само в уединение може да се постигне просветление. Аз не казвам "самота". Чувството за самота и изоставеност се проявява, когато бягаш от уединението, когато не си готов да го приемеш. Ако не приемеш факта на уединението, тогава се чувстваш изоставен. Тогава търсиш някаква тълпа или друг начин за опиянение, за да се забравиш. Самотата създава свои вълшебни начини за забрава.
Ако си в състояние да бъдеш сам, напълно сам, дори и за миг, егото ще умре, ще умре "аз"-ът. Ти се взривяваш, но него вече го няма. Егото не може да пребивава в самота. То съществува само във връзка с другите. Когато си сам се случва чудо. Егото отслабва. Трудно му е да съществува повече. И ако имаш достатъчно мъжество да останеш сам, постепенно ставаш човек без его.
Да си в уединение е много осъзнат и преднамерен акт, повече преднамерен, отколкото самоубийството, защото егото не може да съществува в самота, но се утвърждава чрез самоубийството. Към самоубийство са склонни повече егоистите. Самоубийството винаги е отношение към някой друг, то никога не е акт на уединение. При самоубийството егото не страда, напротив, самоутвърждава се. И в новото раждане то ще встъпи още по-укрепнало.
Чрез уединението егото се разбива. Няма с кого да общува, затова не може да съществува. И ако ти си готов да бъдеш сам, твърд и решителен в уединението си, да не избягаш, да не се върнеш, а да приемеш уединението такова, каквото е, то се превръща в огромна възможност. Тогава си като семе, в което много е заложено. Но не забравяйте, за да израсте растението, самото то трябва да се разруши. Егото е семе, потенциална възможност. Ако то се разруши, се ражда божественото. Това божествено не е нито "мен", нито "теб" - то е единно. Чрез уединението стигаш до единното. Може да се създадат лъжезаместители на това единство. Индусите са станали единни, християните и мюсюлманите - също. Китай е единен, Индия е единна. Но това са заместители на единството, което идва само чрез пълно уединение.
Истинското мъжество е в смелостта да оставаш в уединение. То означава осъзнато разбиране на факта, че си сам и че иначе не може. Можеш или да се заблуждаваш, или да приемеш този факт. Можеш да се заблуждаваш много животи и да се движиш в омагьосан кръг. Само ако се осмелиш да приемеш факта на уединението, можеш за разкъсаш омагьосания кръг и да стигнеш до центъра. Този център е божествеността, целостта, светостта. Не мога да си представя времето, когато всеки човек ще получи това с раждането си. Това е невъзможно.
Съзнанието е индивидуално. Само безсъзнателността е колективна. Човешките същества са дошли до момента на развитие на съзнанието, когато са се превърнали в индивиди. Няма човечество, има отделни личности. Всяко човешко същество трябва да реализира своята индивидуалност и носи отговорност за това. Първото, което трябва да направим, е да приемем уединението като главен факт и да се научим да живеем с него. Не трябва да създаваме фикции. Ако изобретяваш фикции, никога няма да узнаеш истината. Проектираните, измислени, отгледани фикции ти пречат да познаеш каква е действителността. Живей в уединението си. Ако можеш да живееш с този факт, ако между теб и него няма измислици, истината ще ти се открие. Всеки факт, ако се вгледаш в него, разкрива някаква истина.
Затова живей с отговорността, живей в уединението. Ако можеш да живееш така, ще се получи взрив. Много е трудно, но друг път няма. Чрез трудността, чрез приемането на тази истина, стигаш до точката на взрива. Само тогава има блаженство. Ако то ти е поднесено наготово, губи цялата си ценност, защото не си го заслужил. Лишен си от способността да изпиташ блаженство. Тази способност се появява само от дисциплината.
Ако си способен да живееш с факта, че си отговорен за всичко, което ти се случва, автоматично придобиваш дисциплина. Носейки отговорността за себе си, не можеш да не си дисциплиниран. Но тази дисциплина не е наложена отвън. Тя идва отвътре. Когато носиш пълната отговорност за себе си, обмисляш всяка крачка. И не можеш да произнесеш дори една безотговорна дума.
Ако изпитваш своето уединение, ще разбереш страданията на другите хора. Тогава няма да си в състояние да направиш дори една безотговорна постъпка, защото ще чувстваш отговорност не само за себе си, а и за другите. Ако можеш да живееш в уединение, ще знаеш, че всеки човек е сам. Тогава синът знае, че бащата е сам, жената знае, че мъжът й е сам, мъжът знае, че жена му е сама. Знаейки това, не е възможно да не си милосърден.
Да живееш с фактите - това е единствената йога, единствената дисциплина. Само когато напълно си осъзнал положението на човека, ставаш религиозен. Ставаш собственик на живота си. И строгата простота, която идва у теб, няма нищо със суровата аскетичност. Тя не е натрапена и затова не е безобразна. Тази простота е високо естетична. Чувстваш, че не можеш да живееш по друг начин. Тогава се отричаш от вещите, преставаш да бъдеш собственик.
Жаждата да притежаваш е желание да избегнеш уединението. Човек не може да е сам, той търси общество. Но обществото на другите хора е несигурно, затова в замяна човек търси обществото на вещите. Да живееш с жена си е трудно, но с автомобила - не е. И в крайна сметка, собственичеството се насочва към вещите.
Дори може да се опиташ да превърнеш хората във вещи. Опитваш се да ги оформиш така, че да изгубят индивидуалността си. Съпругата става вещ, не личност, съпругът става вещ, а не личност.
Ако осъзнаеш, че си сам, ще осъзнаеш, че и другите са сами. Тогава ще разбереш, че опитът да притежаваш другите е злоупотреба. Не можеш позитивно да се отречеш. Отричането става негативна сянка на твоето уединение. Ти преставаш да си собственик. Тогава можеш да си любим, а не съпруг или съпру
Това е цитат от книгата на Ошо-Трансформация на седемте тела:
http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... =%CE%F8%EE