Умът - взе ли го със себе си?

Истинското пътуване на откривателя не се състои в намиране на нови територии, а в придобиване на нов поглед върху нещата.
Този форум е за всички дръзнали да поемат по трънливия път на разкриване на истинската си същност, себеосъзнаване и разкрепостяване на ума.
vanko57
Участник
Мнения: 74
Регистриран: 03 дек 2010 09:47
Местоположение: Голямо селендурово

Умът - взе ли го със себе си?

Мнениеот vanko57 » 19 авг 2011 20:08

По дългият си път из Китай, мъдрецът Бодхидхарма веднъж се подслонил в изоставена колиба вън от пределите на столицата. Мълвата за великия мъдрец се пръснала светкавично и от всякъде заприиждали хора да търсят помощ за различните си проблеми.
Една вечер пристигнал снажен мъж, загърнат с прокъсано наметало. Влязъл в колибата и попитал мъдреца:
-Знаеш ли кой съм аз?
-Не – отвърнал той.
Мъжът хвърлил наметалото – отдолу бил облечен с много скъпи одежди:
-А сега?
-Не.Не те познавам. Но сигурно си от знатен род.
-Не. Аз не съм просто от знатен род. Аз съм императора на Китай! Чух за теб и дойдох лично да видя, какво толкова ти е велико. А и да те попитам нещо – затова се наметнах с тази стара дреха,да не ме познае някой от простолюдието.
-Слушам – кимнал Бодхидхарма
-Аз имам всичко което можеш да си помислиш, че може да има човек. Дори и повече от това което можеш да си представиш – Огромни богатства, планини, гори и земи, стотици расови коне, красиви дворци, красиви жени, красиви картини и скулптури, всякакви скъпоценни накити...Богатството ми е повече от огромно, но имам един малък проблем. За него искам да знам, дали ще можеш да ми помогнеш. Умът ми е много неспокоен – това постоянно ми пречи да се наслаждавам на живота. Можеш ли да направиш нещо?
-Да – кимнал мъдреца – само, че ела утре сутринта по тъмно, когато няма още никой.
-Добре – отвърнал императора,наметнал отново прокъсаната дреха и тъкмо излизал, Бодхидхарма добавил:
-А, щях да забравя.Утре когато идваш насам, да не забравиш да доведеш със себе си и умът си.
Потънал в тъмното императора,пристигнал в двореца, но последните думи се забили като гвоздей в главата му.Легнал да спи, но сънят все бягал Мислил с:Какво искаше да ми каже с това “доведи със себе си и умът си”? Цяла нощ прехвърлял кави ли не съображения и варианти.Дори и това,че старецът може да му се е подиграл.”Ако е така тежко му и горко, ако и да е Великия Бодхидхарма”. Но респекта който излъчвал мъдреца бил много силен и въпреки всички съмнения,той решил да отиде.
Пристигнал още по тъмно,а пред колибата вече го чакал Бодхидхарма –двуметров исполин с желязна тояга в ръката и излъчвал не по-малко достолепие от императора.
-А-а, ти все пак дойде ?
-Защо “все пак” – попитал императора.
-Защото доста се колеба дали да дойдеш.
-Ако и на теб бяха казали това, което ти ми каза и ти щеше да се колебаеш.Нали?
-Както и да е, да не спорим – рекъл стареца. А доведе ли със себе си и умът си?
Императора който до този момент едвам сдържал раздразнението си, избухнал:
- Какви глупости ми говориш? Какво значи “ доведи със себе си и умът си”? Какво да ти водя? Където съм аз, там е и умът ми! Аз съм умът! Разбра ли-и?
- Добре,добре,спокойно..Не се ядосвай.Всичко е наред.Седни тук, затвори очи и ми посочи - къде точно е умът ти, който те прави тревожен? Когато ми го покажеш, ще го докосна със жезъла , и той ще престане да те тормози. Обещавам ти!
Седнал императора,отпуснал се на стола, затворил очи и започнал да търси, къде точно, в този момент е умът му, който постоянно го измъчвал? Досега през целият му живот го е тровел непрекъснато, а сега.... все нещо му се изплъзвал... Минал час, минал два – той продължавал да търси...
-Какво става? – попитал мъдреца.
-Ами...ами не мога да го открия!
-Как така не можеш да го откриеш - сопнал му се Бодхидхарма – нали ти и умът сте едно и също нещо? Нали ти си Умът?! Щом ти си тук – къде е той? Дай ми го, така ще го ударя с тоягата, че вече никога няма да те тревожи!
И тогава за пръв път в живота си императора получил сатори - а това е най-ниската степен на просветление – че ТОЙ и УМЪТ му са две различни неща!
Но дори и този кратък проблясък, бил достатъчен за да му отвори очите.
Станал, поклонил се на мъдреца и с навлажнени очи напуснал колибата...
vanko57 blog

ТИШИНАТА Е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОРАТОР

Истината е Мистерия, която трябва да открием;
Живота е Мистерия, която трябва да изживеем.

Не искам да ми вярвате сляпо,
Искам да проверите дали е така.

nikimm
Майстор
Мнения: 815
Регистриран: 29 мар 2009 14:24

Мнениеот nikimm » 19 авг 2011 20:36

Хареса ми тази история! :)
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет

FrozenDREAM
Участник
Мнения: 52
Регистриран: 26 юни 2011 17:28

Мнениеот FrozenDREAM » 20 сеп 2011 21:18

Не съм го взимал

paraboloid
Напреднал
Мнения: 369
Регистриран: 24 авг 2011 16:18

Мнениеот paraboloid » 21 сеп 2011 14:09

Всъщност, винаги съм се чудела какво и доколко можеш да махнеш от себе си и пак да си останеш ти. Ясно е, че аз не съм само тялото, не съм и ума, сигурно не съм и само чувствата, а по никой начин не съм спомените. Какво или по-точно - кое съм аз тогава?

Yandra
Активен
Мнения: 169
Регистриран: 04 май 2011 14:48
Местоположение: Варна

Мнениеот Yandra » 21 сеп 2011 17:01

Като прочетох тази история за първи път, някак си не ме грабна...беше преди месец може би. Да, хубава е, но една от поредните...Малко след това имах проблясък. Най-накрая осъзнах, че ума и тялото не са едно и не е никак задължително да слушам ума си какво ми бърбори и какви желания има и .....
paraboloid, нищо не се маха. Всичко си е там, пак си си ти...просто живота е различен и някакси по-лесен :)
1.Бъди безгрешен в словото. 2.Не приемай нищо лично. 3.Не прави предположения. 4.Винаги прави най-доброто, на което си способен.

dejavu
Участник
Мнения: 79
Регистриран: 18 юни 2011 12:05

Re: Умът - взе ли го със себе си?

Мнениеот dejavu » 21 сеп 2011 20:26

vanko57 написа:...Седни тук, затвори очи и ми посочи - къде точно е умът ти, който те прави тревожен? Когато ми го покажеш, ще го докосна със жезъла, и той ще престане да те тормози. Обещавам ти!
...


Това ми напомня на момента, в който трябва да определиш къде в тялото си чувстваш дадена емоция преди ТЕС. Понякога е лесно, но друг път сякаш умът ти не е с теб :)

vanko57
Участник
Мнения: 74
Регистриран: 03 дек 2010 09:47
Местоположение: Голямо селендурово

Мнениеот vanko57 » 21 сеп 2011 21:00

Yandra написа:... нищо не се маха. Всичко си е там, пак си си ти...просто живота е различен и някакси по-лесен :) ...


Да а а. Наистина започвате да ми харесвате.

Енергията работи точно по този начин - като семето - влиза в теб, пораства и след време дава плод. Това е процеса.

Много се радвам, че си го осъзнал/а.
vanko57 blog



ТИШИНАТА Е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОРАТОР



Истината е Мистерия, която трябва да открием;

Живота е Мистерия, която трябва да изживеем.



Не искам да ми вярвате сляпо,

Искам да проверите дали е така.

Потребителски аватар
ivangp
Site Admin
Мнения: 4408
Регистриран: 01 яну 1970 02:00

Мнениеот ivangp » 22 сеп 2011 08:03

paraboloid написа:Всъщност, винаги съм се чудела какво и доколко можеш да махнеш от себе си и пак да си останеш ти. Ясно е, че аз не съм само тялото, не съм и ума, сигурно не съм и само чувствата, а по никой начин не съм спомените. Какво или по-точно - кое съм аз тогава?

Всичко това и много повече.
Не дели, обединявай!
Съединението прави силата. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.

Потребителски аватар
гената
Майстор
Мнения: 1827
Регистриран: 22 яну 2011 16:28

Мнениеот гената » 28 сеп 2011 05:47

Попаднах на две интересни мисли за умът и ги споделям тук:
Човек се познава по компанията,с която общува умът му!
Бейли Олдридж

Няма да позволя на никого да броди из ума ми с мръсни крака.
Махатма Ганди
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс

Yandra
Активен
Мнения: 169
Регистриран: 04 май 2011 14:48
Местоположение: Варна

Мнениеот Yandra » 28 сеп 2011 12:16

Уви, не винаги можем да избегнем "мръсните крака", но пък се опитваме :)
1.Бъди безгрешен в словото. 2.Не приемай нищо лично. 3.Не прави предположения. 4.Винаги прави най-доброто, на което си способен.

uc-omanna
Участник
Мнения: 5
Регистриран: 05 дек 2011 14:27

Мнениеот uc-omanna » 13 дек 2011 13:21

Така са ни възпитавали от самото ни раждане,че трябва непрекъснато да мислим.Но никой не ни е казвал,че умът ни може да ни обсеби,,,че трябва ние него да владеем ,а не обратното.От там идват проблемите.Спиране на мисленето е много важно да се наработи,това е в основата на медитацията. www.uc-omanna.com

nikimm
Майстор
Мнения: 815
Регистриран: 29 мар 2009 14:24

Мнениеот nikimm » 13 дек 2011 17:21

Така е, напоследък медитирам по 3- 4 часа под студените води на витошките реки и се чувствам отлично. Който иска може да пробва, резултатът е удивителен. Освен, че наистина мисълта спира, дишането се задълбочава до подсъзнателни нива.
Поздрави
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"

Епиктет


Върни се в “ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта