Дневникът ми (desko)
desko
Това по книгите го пише - енергиен вампиризъм. Вероятво всеки човек има моменти да е такъв, но някои са все така /бягай от тях, не можеш да им помогнеш/. Т.е. вземаш енергия от другия и на теб ти става добре, а на него зле. Майката му е да не се връзваш - това че някои е станал нагоре с ... ти не си виновна. Проблема си е негов и ти в никакъв случай не си виновна и смотла, даже и да е така, просто не си се сетила. Ако сме безгрешни ще пърхаме с крилца на небето, но ние сме тук и правим грешки. Но и другите също са тук и значи че и те правят грешки. Така казах преди доста години на моя мъж при едни негови обвинения, прав, крив, засмя се и всичко мина.
Ха, atinqnka, това не го бях чувала-енергиен вампиризъм 
Но най-вероятно си права и най-вероятно майка ми да е от този тип хора. Обаче и как нацелва нещата, идва и те удря по най-слабото място. Как успява да ми каже точно такива неща, за да ме изкара от равновесие 
Може да съм в много добро настроение, но само с 2-3 изречения и успява да ме подкоси напълно. Ей така от нищото, после съответно тя е покросена, аз съм най-лошата и така.
Ама това ми е криво, че тя все пак ми е майка и затова и се връзвам. Очаквам от нея да ме разбира, да ме подкрепя, а не да ми се нахвърля така. Искам да си ги избия тези очаквания, защото вътрешно разбирам, че това никога няма да стане от нейна страна и пак, и пак продължавам да упорствам и да и обяснявам, че постоянно ме наранява. Ама все едно говориш на радиото, то по-добре ще те разбере. Как да си го избия това от главата, да спра да се притеснявам за нейното емоционално състояние, да си гледам мене си, детето си, мъжа си. Сякаш (ей сега ми просветна) това с осиновяването ме е оплело в мрежата си и искам по някакъв начин подсъзнателно да и се отблагодарявам постоянно, един вид съм и задължена. И съответно се чувствам наранена, че тя не го разбира и се държи толкова грубо с мен.
Ох, дорева ми се, нещо ми се сви в стомаха след последното изречение. Май лека полека успявам да отключа нещата, които са ме довели до това мое емоционално състояние. Сега трябва да намеря и начин да се преборя. Какво ли е това нещо, което се скри в стомаха ми? Хм, определям го като мишка, много странно. Мишка, която ме гризе отвътре
Но най-вероятно си права и най-вероятно майка ми да е от този тип хора. Обаче и как нацелва нещата, идва и те удря по най-слабото място. Как успява да ми каже точно такива неща, за да ме изкара от равновесие Може да съм в много добро настроение, но само с 2-3 изречения и успява да ме подкоси напълно. Ей така от нищото, после съответно тя е покросена, аз съм най-лошата и така.Ама това ми е криво, че тя все пак ми е майка и затова и се връзвам. Очаквам от нея да ме разбира, да ме подкрепя, а не да ми се нахвърля така. Искам да си ги избия тези очаквания, защото вътрешно разбирам, че това никога няма да стане от нейна страна и пак, и пак продължавам да упорствам и да и обяснявам, че постоянно ме наранява. Ама все едно говориш на радиото, то по-добре ще те разбере. Как да си го избия това от главата, да спра да се притеснявам за нейното емоционално състояние, да си гледам мене си, детето си, мъжа си. Сякаш (ей сега ми просветна) това с осиновяването ме е оплело в мрежата си и искам по някакъв начин подсъзнателно да и се отблагодарявам постоянно, един вид съм и задължена. И съответно се чувствам наранена, че тя не го разбира и се държи толкова грубо с мен.
Ох, дорева ми се, нещо ми се сви в стомаха след последното изречение. Май лека полека успявам да отключа нещата, които са ме довели до това мое емоционално състояние. Сега трябва да намеря и начин да се преборя. Какво ли е това нещо, което се скри в стомаха ми? Хм, определям го като мишка, много странно. Мишка, която ме гризе отвътре
desko
На 2 пъти ми се е случвало по различно време да говоря по продължително време с двама различни човека за най обикновени неща, къде се оплакваха, къде не. Ей, силите ми изпиха. Отвътре ми идваше да не ги гледам в очите и да не искам да съм там. После прочетох за енергийния вампиризъм.
Последно ми се случи в един магазин преди месец. Влязох говорейки си по телефона с майка ми. Една госпожа много нервно ми направи бележка че не можела да ме търпи като говоря. След това и пречех че не можела да види какво има на витрината. Влезе след това една жена, и тя и пречеше. Онази жена се върза и беше готова да се скара. Казах и че не знам какъв и е проблема на тази госпожа, но ние не сме и проблем и да не и се връзва. Госпожата изсъска че нямала проблеми. Само казах че такива като нея не могат да ме ядосат, но тя беснееше докато излезе. Кой и беше крив не знам, но във всеки случай не бях аз.
Последно ми се случи в един магазин преди месец. Влязох говорейки си по телефона с майка ми. Една госпожа много нервно ми направи бележка че не можела да ме търпи като говоря. След това и пречех че не можела да види какво има на витрината. Влезе след това една жена, и тя и пречеше. Онази жена се върза и беше готова да се скара. Казах и че не знам какъв и е проблема на тази госпожа, но ние не сме и проблем и да не и се връзва. Госпожата изсъска че нямала проблеми. Само казах че такива като нея не могат да ме ядосат, но тя беснееше докато излезе. Кой и беше крив не знам, но във всеки случай не бях аз.
Енергийният вампиризъм най-вероятно съществува. Той съществува, но при определена настройка на отсрещния може да не действа. Т.е. шансът да те изсмучат е голям , ако енергиите на човек не му вървят "правилно". Ако човек е отпуснат и пропуска през себе си това, което идва от вън, като енергия много е вероятно да остане незасегнат. Деско, пак да кажем - не майка ти знае какво точно да каже да те нарани, а ти знаеш точно от какво се нараняваш. Знам , че е на подсъзнателно ниво. Преживей го не се страхувай ама се потупвай. Усети тази енергия как минава, къде минава, къде застоява.
Атинянка, докато ти се оплакваха, най -вероятно си се стягала и на това което са ти споделяли си придавала значение, което те е изморявало. Може да е страх и какво ли още не, но със сигурност те е засегнало според мен.На 2 пъти ми се е случвало по различно време да говоря по продължително време с двама различни човека за най обикновени неща, къде се оплакваха, къде не. Ей, силите ми изпиха.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Иване, не съм го пренесла този проблем от свекървата към майка ми. Проблема си съществува от както се помня. Но сега взех да го разнищвам така да се каже. От край време майка ми се заяждаше с мен и скандалите вкъщи бяха еднотипни. Просто типа на заяждане се сменя в зависимост от изминали ситуации.
А за отношението към свекървата, честно да ти кажа изпитвам страх да мисля какво чувствам спрямо нея. Страх ме е да не ми се възвърне омразата към нея, страх да се отпусна и да започна на чисто към нея. И се стискам един вид. Днес говорих по телефона с нея и изпитах леко чувство на раздразнение, че е толкова настоятелна в искането си да пратим малкия малко при нея на гости. Защото тя това го повтаря вече 3 месеца. И ще продължи така, докато не и го пратим. Но след като изпитах това раздразнение, взех сама да си се карам един вид, че и е мъчно и е нормално тази нейна реакция. Но това чувство го допуснах, защото лично разговарях с нея по телефона. А какво ще се случи като се видим?! Страх ме е да мисля и ме е страх да се видим.
А за отношението към свекървата, честно да ти кажа изпитвам страх да мисля какво чувствам спрямо нея. Страх ме е да не ми се възвърне омразата към нея, страх да се отпусна и да започна на чисто към нея. И се стискам един вид. Днес говорих по телефона с нея и изпитах леко чувство на раздразнение, че е толкова настоятелна в искането си да пратим малкия малко при нея на гости. Защото тя това го повтаря вече 3 месеца. И ще продължи така, докато не и го пратим. Но след като изпитах това раздразнение, взех сама да си се карам един вид, че и е мъчно и е нормално тази нейна реакция. Но това чувство го допуснах, защото лично разговарях с нея по телефона. А какво ще се случи като се видим?! Страх ме е да мисля и ме е страх да се видим.
Desko, мисля си че си поизчистила някои от спектите със свекърва си, защото говориш за чист страх и като че ли ти остава да отидеш до корена на проблема след като си изсякла клонките които ти пречат, но някак си не смееш. Гледаш го и си казваш, няма вариант да премахна това. Позволи някак си на този страх да идва при теб колкото пъти е нужно, за да го опознаеш. Явно е че иска нещо да му дадеш. Изпълни всичките му капризи и виж какво ще стане, не му се дърпай. При общото прокси за малкия ми излезе, сега се сещам и един инат у тебе, нещо като ще стане на моето. Последното споменавам само ако може да ти е от полза.
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Ники, прав си, голям инат съм 
Аз снощи като си легнах, реших да си разгърна душата. Да видя какво е останало от чувствата ми към свекито. Взех да си спомням случките и да видя какви емоции ще ми излязат. За миг от секундата ми преминаваше някаква негативна емоция, че докато се усетя и вече я нямаше. Оставаше просто примирението, че така е трябвало, така се е случило.
Иване, открих си онзи камък, ръбестия, черния. Отгърнах си в стомаха и той изникна веднага пред мен. В началото хвърляше искри, все едно от вулкан, след това взе да пръска искри, но от такива като бенгалски огън и накрая взеха да хвърчат от него балони и конфети. Изведнъж ти изникна до мен, просто стоеше и наблюдаваше, сякаш ми казваше-ето виж, всичко се нарежда както ти казах. Но си заспах със страха, макар и малко по-спокойна.
Аз снощи като си легнах, реших да си разгърна душата. Да видя какво е останало от чувствата ми към свекито. Взех да си спомням случките и да видя какви емоции ще ми излязат. За миг от секундата ми преминаваше някаква негативна емоция, че докато се усетя и вече я нямаше. Оставаше просто примирението, че така е трябвало, така се е случило.
Иване, открих си онзи камък, ръбестия, черния. Отгърнах си в стомаха и той изникна веднага пред мен. В началото хвърляше искри, все едно от вулкан, след това взе да пръска искри, но от такива като бенгалски огън и накрая взеха да хвърчат от него балони и конфети. Изведнъж ти изникна до мен, просто стоеше и наблюдаваше, сякаш ми казваше-ето виж, всичко се нарежда както ти казах. Но си заспах със страха, макар и малко по-спокойна.
Май тази вечер ще ми трябва яко ТЕС.
Предстои ми среща утре със свекито и в момента съм кълбо от нерви и страх. Не искам да ходяяяяяяяяяяяяяяя, не искам да я виждаааааааааам
Като се позамисля, нямам чак такива силни негативни емоции към нея, но въпреки всичко пак ми е криво. Няма ли най-накрая да се отърва от всичките тези притеснения. Тук идва ред на псувня, ама няма да я напиша
Предстои ми среща утре със свекито и в момента съм кълбо от нерви и страх. Не искам да ходяяяяяяяяяяяяяяя, не искам да я виждаааааааааам
Като се позамисля, нямам чак такива силни негативни емоции към нея, но въпреки всичко пак ми е криво. Няма ли най-накрая да се отърва от всичките тези притеснения. Тук идва ред на псувня, ама няма да я напиша