Уртикария, вегетативна невроза и още нещо...
ТЕСването наум работи често, но аз лично винаги препоръчвам да се ТЕСва физически поне месец и слкед това да се пробва наум. След като тялото и психиката вече са свикнали с техниката и са видяни резултати от нея. Т.е. установена е така наречената в НЛП котва. (асоциация между дадено действие и емоционално или психическо състояние).
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Това състояние, което описваш ми е много добре познато. Хубавото сега е, че човек има много информация и ти поне знаеш срещу какво се бориш. Моят съвет е: хващай се колкото може по-скоро на работа, започвай да ТЕС-ваш, защото няма кой друг да ти помогне, ако ти не си помогнеш сама. Освен това с годините проблемите се задълбочават повече. Хубаво е ТЕС-сериите да ги правиш не само когато пътуваш и доколкото разбирам даже ти е невъзможно, но и през останалото време от деня. Трябва да бъдеш упорита и да се ТЕС-ваш ежедневно, до изчистване на проблема. Уважавам мнението на Иван, но да се работи само върху физическите симптоми, мисля че няма да се получи или поне изчистването на проблема ще се проточи повече, а това може да те обезкуражи. Ти решаваш дали да се поровиш в миналото и да потърсиш причината за този парализиращ страх или първоначално да работиш само върху физическите проявления. Пожелавам ти успех. Ако си упорита ще успееш!
Аз не съм казвал да се работи само върху симптомите, а първоначално да се работи със симптомите и то точно по тази причина която изтъкна Пепита - а именно веднага да се започва с ТЕС, без отлагане иумуване за търсене на корените на проблема в миналото.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Най-после се докопах до комп 
Искам да кажа първо благодаря на Иван и на всички, които ми писахте, четете и знаете що за проблем е това паническа атака и тревожност! Първо не знаех какво да правя и как, но Иван ми каза да започна първо с физическите симптоми и така, аз започнах с всичко, каквото чувствах в момента- и правилно, защото тревожността ми е(беше!) с физически симптоми- гадене, виене на свят, главоболие, тревога относно симптомите и така, като в затворен кръг. И така, всеки ден, понеже никога не бях сама, когато ходех до тоалетната, тесвах това, което в момента усещах най-много. Един ден просто реших да тесвам всичко, от което се страхувам и което ми дойде на ум. Това беше около половин час тесване може би, но след това се почувствах страхотно и сякаш всичко замря някакси. Започвах със "Въпреки, че не знам какво точно да тесвам в момента.....и после нещатат сякаш се нареждаха от самосебе си. Винаги правех пълната рецепта по веднъж, понякога 2-3 пъти на проблем и минавах нататък. Осъзнах, че се страхувам да не би тези проблеми, които имах преди- депресия следствие тревожноста и пан.атаки да се завърнат пак и да се чувствам толкова ужасно както и преди и започнах точно с това-"Въпреки, че много се страхувам да не изпадна в предишното ми състояние...."и после доуточнявах какво имах предвид- започвах общо и после някакси доуточнявах със цялата симптоматика, която ми идваше на ум. Веднага се почувствах по-добре. После получих две три атаки и разбрах, че не атаката е проблема, а моето отношение към атаката. Теснах всичко, което ми идваше на ума, за това как точно ме карат да се чувствам атаките, че се чувствам много самотна, че съм много нещастна, че ги имам, че чувствам, че не живея собствения си живот и така....всяко нещо с пълна рецепта. Невероятно облекчение почувствах, когато изчистих "отношението" ми към паническите атаки. Също така знам, че при ПА се отделя кортизон, който аз тесвах с "Въпреки, че при ПА се отделя кортизон, който е вреден за здравето, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от вредното му влияние върху тялото ми."После тесвах всички неща, с които започва една атака, по отделно, с пълна рецепта всяко- "Въпреки, че гаденето ми предизвиква паническа атака....", "...изтръпването на ръцете....", Виенето на свят"....и т.н заедно с чувството, че умирам, и паниката,която усещам като вълни. Също и страха, че ако ми се случи ПА няма кой да ме спаси по път- това последното няколко пъти.Тази сутрин пътувах от Бургас до Пловдив и сутринта, преди да тръгнем, тесвах страха ми от паническа атака по време на път, за около 20 мин. По време на пътя имах тревога, но я тесвах няколко пъти и по едно време си се почувствах съвсем нормално и се отпуснах и пътувах чудесно! Тесвах и някои други стари неща, и ако се страхувах, започвах с "Въпреки, че се страхувам да тесвам еди какво си....., изведенъж се сещах защо се страхувах- обикновено, за да не ми се усили тревожноста, тесвах и това и така, докато не ми омръзне:)
И други методи съм ползвала, но с ТЕС има много по-бързо освобождаване, ако мога да кажа така. Имам още много работа може би, не знам, само времето ще покаже, но се чувствам значително по-добре! Сега на 8-ми летя обратно и от сега смятам да тесвам за ПА в самолета, пък да видим какво ще стане!
Искам да кажа първо благодаря на Иван и на всички, които ми писахте, четете и знаете що за проблем е това паническа атака и тревожност! Първо не знаех какво да правя и как, но Иван ми каза да започна първо с физическите симптоми и така, аз започнах с всичко, каквото чувствах в момента- и правилно, защото тревожността ми е(беше!) с физически симптоми- гадене, виене на свят, главоболие, тревога относно симптомите и така, като в затворен кръг. И така, всеки ден, понеже никога не бях сама, когато ходех до тоалетната, тесвах това, което в момента усещах най-много. Един ден просто реших да тесвам всичко, от което се страхувам и което ми дойде на ум. Това беше около половин час тесване може би, но след това се почувствах страхотно и сякаш всичко замря някакси. Започвах със "Въпреки, че не знам какво точно да тесвам в момента.....и после нещатат сякаш се нареждаха от самосебе си. Винаги правех пълната рецепта по веднъж, понякога 2-3 пъти на проблем и минавах нататък. Осъзнах, че се страхувам да не би тези проблеми, които имах преди- депресия следствие тревожноста и пан.атаки да се завърнат пак и да се чувствам толкова ужасно както и преди и започнах точно с това-"Въпреки, че много се страхувам да не изпадна в предишното ми състояние...."и после доуточнявах какво имах предвид- започвах общо и после някакси доуточнявах със цялата симптоматика, която ми идваше на ум. Веднага се почувствах по-добре. После получих две три атаки и разбрах, че не атаката е проблема, а моето отношение към атаката. Теснах всичко, което ми идваше на ума, за това как точно ме карат да се чувствам атаките, че се чувствам много самотна, че съм много нещастна, че ги имам, че чувствам, че не живея собствения си живот и така....всяко нещо с пълна рецепта. Невероятно облекчение почувствах, когато изчистих "отношението" ми към паническите атаки. Също така знам, че при ПА се отделя кортизон, който аз тесвах с "Въпреки, че при ПА се отделя кортизон, който е вреден за здравето, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от вредното му влияние върху тялото ми."После тесвах всички неща, с които започва една атака, по отделно, с пълна рецепта всяко- "Въпреки, че гаденето ми предизвиква паническа атака....", "...изтръпването на ръцете....", Виенето на свят"....и т.н заедно с чувството, че умирам, и паниката,която усещам като вълни. Също и страха, че ако ми се случи ПА няма кой да ме спаси по път- това последното няколко пъти.Тази сутрин пътувах от Бургас до Пловдив и сутринта, преди да тръгнем, тесвах страха ми от паническа атака по време на път, за около 20 мин. По време на пътя имах тревога, но я тесвах няколко пъти и по едно време си се почувствах съвсем нормално и се отпуснах и пътувах чудесно! Тесвах и някои други стари неща, и ако се страхувах, започвах с "Въпреки, че се страхувам да тесвам еди какво си....., изведенъж се сещах защо се страхувах- обикновено, за да не ми се усили тревожноста, тесвах и това и така, докато не ми омръзне:)
И други методи съм ползвала, но с ТЕС има много по-бързо освобождаване, ако мога да кажа така. Имам още много работа може би, не знам, само времето ще покаже, но се чувствам значително по-добре! Сега на 8-ми летя обратно и от сега смятам да тесвам за ПА в самолета, пък да видим какво ще стане!
Аз искам да си кажа все пак, че си пристигнах по живо по здраво и полета и цялото пътуване беше ок! Преди да тръгнах ТЕСвах със следното нещо:" Въпреки, че се страхувам да стоя в самолета, защото....", и всички "защото" с пълна рецепта ги атакувах, ама около 1ч.30 мин. само това правих! Леко променях само настройката, вместо да стоя в самолета, използвах да летя, защото така ми се стори по-удачно.
А да питам някой ползвал ли е Методът Силва за контрол на ума? Чудех се какво би било ТЕСване в Алфа ниво и дали някой го е правил до сега?
А да питам някой ползвал ли е Методът Силва за контрол на ума? Чудех се какво би било ТЕСване в Алфа ниво и дали някой го е правил до сега?
Успях! Вече съм добре! Да знаете колко пъти съм си представяла, че пиша точно тези думи...Няма ги вече обривите, сърбежите, алергиите, отоците, умората - пълна съм с енергия, сърцебиенето, нервността, напрежението, страховете, тревожността, проблемите със стомаха и червата, замаяността. А бе отново съм един нормален здрав човек! И най-важното – мога да ям всичко! Но не го правя, защото сега вече правя съзнателен избор за храната. Вчера ядох шаран на корем и нищо не ми стана! Възвърнах си обаче някои стари вредни навици като сутришното кафе. Да знаете колко пъти съм си мечтала за него...Шоколадоманията ме е обзела тотално. Иване, не ми се коси много, позволи ми да се поглезя малко след толкова години лишения... Е, напълнях доста, но аз и така се приемам безрезервно 
Само дето трябваше да си сменя почти целия гардероб. Давам си сметка, че ако бях водила дневник, може би щях да бъда повече полезна на форумците. Но ако го правех, щях да ви заливам с мнения от рода на:
Писна ми! Писна ми да се ТЕСвам, да правя отводни бани, писна ми да ям само хляб и домати. Нищо вече не ми помага! И тези обриви и сърбежи ме влудяват! Нервно ми е. Тресе ме яко. Няма ли край всичко?! Гневна съм не знам на кого и за какво. Яд ме е, че толкова време се ТЕСвам, а изцелението все още не идва. Яд ме е на себе си, че си докарах толкова физически проблеми с моите вечни страхове, яд ме е, че толкова години не успях да се справя с тях. И тези жеги нямат ли край! Много зле ми действат. Тялото ми прегрява и копривната треска още повече се усилва. Яд ме е на кмета, че не ни купува в службата климатици. Научих си житейския урок - да се обичам повече и да се грижа повече за себе си! Но за тези 6 години толкова много се занимавах със себе си – за сто години напред. Стига толкова! И не мога да се справя с чувството за лишение. Как да се приема, като аз наистина съм лишена от разнообразна храна. Искам да ям! Едно е да се бориш с чувството си за лишение от някаква вредна храна, или вреден навик, съвсем друго е да се убеждавам, че не съм лишена и да се приемам такава каквато съм в момента, когато наистина не е нормално години наред човек да яде само хляб и домати и малко плодове. Сигурно и така може да се живее, щом още не съм гушнала букета. Но не е нормално. Не че не съм правила леки забежки в периоди на подобрение, но после съм близала със седмици рани. И не мога да разбера от какво продължавам да пълнея, последните 2 – 3 месеца, се надувам като балон буквално с часове! Навлизам пак в някакъв дебел период. Как да се приема такава, като не се харесвам, не ми е комфортно и дрешките вече не ми стават! Иване, знам какво ще ми кажеш - да се ТЕСна за яда, който чувствам, за това, че си мисля че вече нищо не ми помага, за напълняването, но всички тези мисли и състояния съм ги ТЕСвала и пак ще го направя. Нещо ми убягва и не мога да разбера какво. Освен това нещо в частта за алергиите куца. Как мога да затворя слънцето във флаконче?! Или жегата. Или пък какво да сторя когато краката ми се протрият от обувките и започват лудо да ме сърбят и се надуват като понички, освен с традиционното “Въпреки че ми се обринаха краката от протриване от обувките и те се надуха като понички, а сърбежите ме влудяват, аз напълно и безрезервно....” Да, донякъде се овладява положението, но не се изкоренява!
А не обичам да хленча. Поне не на глас. Това e едно “запечатано” августовско състояние. Е, имаше и хубави моменти като този:
Успях! Днес участвах в записа на документален филм, даже имах няколко реплики и не получих паническа атака! А дори не съм ТЕСвала конкретния случай.. Явно проблемът е изкоренен. До скоро ако ми се наложеше да говоря пред повече хора, започвах да го мисля най-малко една седмица преди деня Х, а в самия ден получавах сърцебиене, затруднено дишане, замаяност, а бе класическа паническа атака. И след това няколко дни не можех са се съвзема. Разбира се, поработих упорито върху този проблем преди 7-8 месеца.
При мен всичко стана много бавно, може би защото проблемите бяха много и работих едновременно с няколко от тях. Месец август беше наистина много труден за мен, вече не знаех как да продължавам и тогава реших да сменя тактиката - да не се моля повече на болестта, а да бъда строга и взискателна, затова промених формулировката на напомнящата фраза:
Мръсна, гадна (понякога употребявах и много други обидни думи) уртикария, заповядвам ти, напусни мойто тяло сега и завинаги!
Гадни сърбящи обриви, заповядвам ви, напуснете мойто тяло сега и завинаги! И т. н.
ТЕСвах се с такова настървение, че си бях насинила ключиците. И край. С проблемите. Може би му дойде времето, може би този императивен тон даде тласък на окончателното изцеление, не знам, но важното е, че вече съм здрав човек.
През тези месеци на ТЕСване направих за себе си важен извод. Не е необходимо човек да се лута, да си блъска главата да търси истинската причина за болестта си. Защото теориите са много, понякога противоречиви. Достатъчно е ТЕСвайки се човек да следва чувствата си, емоциите си, болките си и сам ще достигне до истината. Защото ТЕС те води, ТЕС те ръководи, направлява и помага на подсъзнанието да открие истинската причина за болестта. Ето един пример: В “Болестта като път” Т. Детлефсен и Р. Далке казват, че “човек с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Той несъзнателно копнее за безконфликтното детство. Стомахът му отново иска кашеста храна”. Аз стигнах до този извод в процеса на ТЕС преди да прочета книгата. Наистина в един момент осъзнах, че ми липсва страшно много радостното и безпроблемно детство. Може би отговорностите в семейството, в работата, перфекционизмът ми са ми дошли в повече. И точно така се ТЕСнах. Бях упорита и успях!
Ами това е. Иване, още веднъж горещо ти благодаря, че ни запозна с ТЕС, че ни даряваш здраве и хармония, благодаря ти за отзивчивостта. Бъди жив и здрав!
Само дето трябваше да си сменя почти целия гардероб. Давам си сметка, че ако бях водила дневник, може би щях да бъда повече полезна на форумците. Но ако го правех, щях да ви заливам с мнения от рода на:Писна ми! Писна ми да се ТЕСвам, да правя отводни бани, писна ми да ям само хляб и домати. Нищо вече не ми помага! И тези обриви и сърбежи ме влудяват! Нервно ми е. Тресе ме яко. Няма ли край всичко?! Гневна съм не знам на кого и за какво. Яд ме е, че толкова време се ТЕСвам, а изцелението все още не идва. Яд ме е на себе си, че си докарах толкова физически проблеми с моите вечни страхове, яд ме е, че толкова години не успях да се справя с тях. И тези жеги нямат ли край! Много зле ми действат. Тялото ми прегрява и копривната треска още повече се усилва. Яд ме е на кмета, че не ни купува в службата климатици. Научих си житейския урок - да се обичам повече и да се грижа повече за себе си! Но за тези 6 години толкова много се занимавах със себе си – за сто години напред. Стига толкова! И не мога да се справя с чувството за лишение. Как да се приема, като аз наистина съм лишена от разнообразна храна. Искам да ям! Едно е да се бориш с чувството си за лишение от някаква вредна храна, или вреден навик, съвсем друго е да се убеждавам, че не съм лишена и да се приемам такава каквато съм в момента, когато наистина не е нормално години наред човек да яде само хляб и домати и малко плодове. Сигурно и така може да се живее, щом още не съм гушнала букета. Но не е нормално. Не че не съм правила леки забежки в периоди на подобрение, но после съм близала със седмици рани. И не мога да разбера от какво продължавам да пълнея, последните 2 – 3 месеца, се надувам като балон буквално с часове! Навлизам пак в някакъв дебел период. Как да се приема такава, като не се харесвам, не ми е комфортно и дрешките вече не ми стават! Иване, знам какво ще ми кажеш - да се ТЕСна за яда, който чувствам, за това, че си мисля че вече нищо не ми помага, за напълняването, но всички тези мисли и състояния съм ги ТЕСвала и пак ще го направя. Нещо ми убягва и не мога да разбера какво. Освен това нещо в частта за алергиите куца. Как мога да затворя слънцето във флаконче?! Или жегата. Или пък какво да сторя когато краката ми се протрият от обувките и започват лудо да ме сърбят и се надуват като понички, освен с традиционното “Въпреки че ми се обринаха краката от протриване от обувките и те се надуха като понички, а сърбежите ме влудяват, аз напълно и безрезервно....” Да, донякъде се овладява положението, но не се изкоренява!
А не обичам да хленча. Поне не на глас. Това e едно “запечатано” августовско състояние. Е, имаше и хубави моменти като този:
Успях! Днес участвах в записа на документален филм, даже имах няколко реплики и не получих паническа атака! А дори не съм ТЕСвала конкретния случай.. Явно проблемът е изкоренен. До скоро ако ми се наложеше да говоря пред повече хора, започвах да го мисля най-малко една седмица преди деня Х, а в самия ден получавах сърцебиене, затруднено дишане, замаяност, а бе класическа паническа атака. И след това няколко дни не можех са се съвзема. Разбира се, поработих упорито върху този проблем преди 7-8 месеца.
При мен всичко стана много бавно, може би защото проблемите бяха много и работих едновременно с няколко от тях. Месец август беше наистина много труден за мен, вече не знаех как да продължавам и тогава реших да сменя тактиката - да не се моля повече на болестта, а да бъда строга и взискателна, затова промених формулировката на напомнящата фраза:
Мръсна, гадна (понякога употребявах и много други обидни думи) уртикария, заповядвам ти, напусни мойто тяло сега и завинаги!
Гадни сърбящи обриви, заповядвам ви, напуснете мойто тяло сега и завинаги! И т. н.
ТЕСвах се с такова настървение, че си бях насинила ключиците. И край. С проблемите. Може би му дойде времето, може би този императивен тон даде тласък на окончателното изцеление, не знам, но важното е, че вече съм здрав човек.
През тези месеци на ТЕСване направих за себе си важен извод. Не е необходимо човек да се лута, да си блъска главата да търси истинската причина за болестта си. Защото теориите са много, понякога противоречиви. Достатъчно е ТЕСвайки се човек да следва чувствата си, емоциите си, болките си и сам ще достигне до истината. Защото ТЕС те води, ТЕС те ръководи, направлява и помага на подсъзнанието да открие истинската причина за болестта. Ето един пример: В “Болестта като път” Т. Детлефсен и Р. Далке казват, че “човек с болен стомах не иска да си позволи никакъв конфликт. Той несъзнателно копнее за безконфликтното детство. Стомахът му отново иска кашеста храна”. Аз стигнах до този извод в процеса на ТЕС преди да прочета книгата. Наистина в един момент осъзнах, че ми липсва страшно много радостното и безпроблемно детство. Може би отговорностите в семейството, в работата, перфекционизмът ми са ми дошли в повече. И точно така се ТЕСнах. Бях упорита и успях!
Ами това е. Иване, още веднъж горещо ти благодаря, че ни запозна с ТЕС, че ни даряваш здраве и хармония, благодаря ти за отзивчивостта. Бъди жив и здрав!