Да поръчваме от безкрайната Вселена
Прочетох го и аз, но не се наемам да споря с цитати точно с теб, Иване.
Аз в последно време чета някакси по-повърхностно и общо, в смисъл наслагвам генералната идея на текста върху опита си до тук и ако става става, не се вторачвм в детайли, не препрочитам, не влизам в повече мислене отколкото, доколкото или ако изобщо тръгне някакво от самосебе си. Ако не тръгне – здраве да е, написани неща да искаш, ще прочета друго един ден.
Та за мен тук всичко си опира отново до това, което Диана вече писа, БЪДИ, ПРАВИ, ИМАЙ, а не ИМАЙ, ПРАВИ, БЪДИ. Тоест да осъзнаем призванието си, ролята си на този свят, по-общата идея, замисъла, за какво сме дошли тук да БЪДЕМ (не изпратени, а дошли, избрали сме си, но не си спомняме). Това е ролята ни в контекста на общото, която допринася и благоприятства постигането на някаква обща картина. Естествено, че тази обща картина няма как да я схванем току така, много е голяма. Но пък за нея можем да съдим по по-малка, заобикаляща ни картина (да речем директното ни обкръжение) и да търсим проекция на ролята ни там, която ще представлява ролята ни и в по-голямата картина.
Ще дам пример – тортата е цялата картина – там ролята си не можем да обхванем с ограничения си ум, едно мъничко парченце торта има същите характеристики и е по-лесно за изследване (обкръжението ни) – там ролята ни би трябвало да е същата, както в голямата торта, защото ние да речем сме едно от захарните кристалчета, използвани за направата на тази тортата. Ние, заедно с още няколко (х на брой) човека правим тази торта сладка. И в голямата торта и в парчето ролята ни е една и съща, така че дали ще изучаваме цялата торта или една хапка ... Сигурна съм, че си чел за фракталните структури – за мен тук идеята е това.
Когато открием и осъзнаем предназначението си, ролята си в тази малка хапка вече ще знаем какво би могло да ни ползва за по-добро изпълнение на ролята ни и съответно да поръчваме, както и кои неща няма смисъл да поръчваме, защото ще влязат в конфликт с изпълнението на ролята ни или с изпълнението на ролите на останалите съставки в тортата, или пък просто не би могло да ни ползват по никакъв начин при изпълнение на ролята ни подслаждане (чиста лакомия си е) или .... тук може да се продължи още.
От тук възниква въпроса „Защо обаче ние тези неща не сме ги получили още изначално за да сме по-добри в ролята си ами трябва да ги просим сега?” Според мен отговора е твоя – защото сме процес, и всичко около нас е процес, който ние творим, и „БЪДИ” е процес и по него също можем да творим цял живот, стига да не влизаме в конфликт с тортата, можем да попроменим рецептата. Да променим ролята подслаждане в подслаждане + .... или нещо такова. Важното е тортата да става все по-добра на вкус, защо ли обаче, тя част от асортимента на една голяма сладкарница някъде там ли е ......................... не знам, аз съм до тук за сега ....... какъв е замисъла – не знам, нали и аз това все питам, ама ....
Та за мен има два пътя тук – ако не ни се напъва да осъзнаваме своето „БЪДИ” поръчваме само това, което интуицията ни подсказва, че ще ни бъде дадено (както стана с мен и тотото) или пък опитваме се да разберем предназначението си (поне в някаква степен, доколкото е възможно на определения етап на осъзнаване) в най-малката, най-близка до нас фрактална структура (обкръжението ни) и поръчваме неща, които биха ни послужили там. Мисля, че лесно можем да открием информация за ролята си в сфери, в които ни върви, и винаги ни е вървяло, доста логично е те да са част от ролята ни, защото според мен „Кой би допуснал да ни върви системно там, ако не бяха?”
Макар че човек може да се развива и без да го прави на база осъзнаване на предназначението си, а просто да се развива, а ослушвайки се за „знаци” от вселената, той пак ще си получава инструменти за изпълнение на ролята (подаръчета) за да се развива ролята. А предназначението, „БЪДА”, пак ще се изпълняват. Важното е само да няма съпротивления между захарчето и тортата. Това е един вид да оставиш инициативата на тортата да води. Няма къде другаде да те отведе – пак там ще отидеш, но може би по-бавно.
За мен това е основното, което иска да каже автора – да не излизаме от контекста „БЪДА” когато поръчваме, за да не бъдем разочаровани после. И ако искаме, да се стремим да опознаем „БЪДА” защото без това няма как да знаем от какво имаме нужда и какво да искаме от вселената. Ако пък не ни се занимава с опознаване на „БЪДА” да спрем да искаме и да се задоволяваме с това което ни се дава .
Аз в последно време чета някакси по-повърхностно и общо, в смисъл наслагвам генералната идея на текста върху опита си до тук и ако става става, не се вторачвм в детайли, не препрочитам, не влизам в повече мислене отколкото, доколкото или ако изобщо тръгне някакво от самосебе си. Ако не тръгне – здраве да е, написани неща да искаш, ще прочета друго един ден.
Та за мен тук всичко си опира отново до това, което Диана вече писа, БЪДИ, ПРАВИ, ИМАЙ, а не ИМАЙ, ПРАВИ, БЪДИ. Тоест да осъзнаем призванието си, ролята си на този свят, по-общата идея, замисъла, за какво сме дошли тук да БЪДЕМ (не изпратени, а дошли, избрали сме си, но не си спомняме). Това е ролята ни в контекста на общото, която допринася и благоприятства постигането на някаква обща картина. Естествено, че тази обща картина няма как да я схванем току така, много е голяма. Но пък за нея можем да съдим по по-малка, заобикаляща ни картина (да речем директното ни обкръжение) и да търсим проекция на ролята ни там, която ще представлява ролята ни и в по-голямата картина.
Ще дам пример – тортата е цялата картина – там ролята си не можем да обхванем с ограничения си ум, едно мъничко парченце торта има същите характеристики и е по-лесно за изследване (обкръжението ни) – там ролята ни би трябвало да е същата, както в голямата торта, защото ние да речем сме едно от захарните кристалчета, използвани за направата на тази тортата. Ние, заедно с още няколко (х на брой) човека правим тази торта сладка. И в голямата торта и в парчето ролята ни е една и съща, така че дали ще изучаваме цялата торта или една хапка ... Сигурна съм, че си чел за фракталните структури – за мен тук идеята е това.
Когато открием и осъзнаем предназначението си, ролята си в тази малка хапка вече ще знаем какво би могло да ни ползва за по-добро изпълнение на ролята ни и съответно да поръчваме, както и кои неща няма смисъл да поръчваме, защото ще влязат в конфликт с изпълнението на ролята ни или с изпълнението на ролите на останалите съставки в тортата, или пък просто не би могло да ни ползват по никакъв начин при изпълнение на ролята ни подслаждане (чиста лакомия си е) или .... тук може да се продължи още.
От тук възниква въпроса „Защо обаче ние тези неща не сме ги получили още изначално за да сме по-добри в ролята си ами трябва да ги просим сега?” Според мен отговора е твоя – защото сме процес, и всичко около нас е процес, който ние творим, и „БЪДИ” е процес и по него също можем да творим цял живот, стига да не влизаме в конфликт с тортата, можем да попроменим рецептата. Да променим ролята подслаждане в подслаждане + .... или нещо такова. Важното е тортата да става все по-добра на вкус, защо ли обаче, тя част от асортимента на една голяма сладкарница някъде там ли е ......................... не знам, аз съм до тук за сега ....... какъв е замисъла – не знам, нали и аз това все питам, ама ....
Та за мен има два пътя тук – ако не ни се напъва да осъзнаваме своето „БЪДИ” поръчваме само това, което интуицията ни подсказва, че ще ни бъде дадено (както стана с мен и тотото) или пък опитваме се да разберем предназначението си (поне в някаква степен, доколкото е възможно на определения етап на осъзнаване) в най-малката, най-близка до нас фрактална структура (обкръжението ни) и поръчваме неща, които биха ни послужили там. Мисля, че лесно можем да открием информация за ролята си в сфери, в които ни върви, и винаги ни е вървяло, доста логично е те да са част от ролята ни, защото според мен „Кой би допуснал да ни върви системно там, ако не бяха?”
Макар че човек може да се развива и без да го прави на база осъзнаване на предназначението си, а просто да се развива, а ослушвайки се за „знаци” от вселената, той пак ще си получава инструменти за изпълнение на ролята (подаръчета) за да се развива ролята. А предназначението, „БЪДА”, пак ще се изпълняват. Важното е само да няма съпротивления между захарчето и тортата. Това е един вид да оставиш инициативата на тортата да води. Няма къде другаде да те отведе – пак там ще отидеш, но може би по-бавно.
За мен това е основното, което иска да каже автора – да не излизаме от контекста „БЪДА” когато поръчваме, за да не бъдем разочаровани после. И ако искаме, да се стремим да опознаем „БЪДА” защото без това няма как да знаем от какво имаме нужда и какво да искаме от вселената. Ако пък не ни се занимава с опознаване на „БЪДА” да спрем да искаме и да се задоволяваме с това което ни се дава .
Алиса:
Верищагин имаше някаква теория/а май и практика има, не съм му фен и не помня много, ако някой може, нека посочи точно къде в книгата беше/ - за дълбоките мисли, точно по тази тема.
През миналата седмица бях на тридневен курс по йога/ много съм горда със себе си!/И там говорихме по същия въпрос.Според Нидал-йогата от Индия ,който го водеше всичко се свежда до три неща-
намерение/да изразиш желание/, внимание/през цялото време да го държиш под око,абе точно да си знаеш че ще стане!/, манифестация /т.е.ставането/ От нас нищо друго не се искало!!!
Но не бивало да се впримчваш/да напъваш да стане!/ в желанието-просто ей така си знаеш че ще си стане и толкова!Е, това ми убягва като прктика.Обикновено като искам -мнооого искам Тук ТЕСането на мен ми помага
Алиса, пак използва моите думи!И аз му викам ЗНАЕНЕ.Сигурно на всеки се е случвал такъв момент-абе просто си знаеш, че ще стане.Не че си сигурен, не че си уверен/те предполагат, че имаш още някакви съмнения/-цялото ти същесто и цялото ти тяло знае. И да, тогава се получава.което е равнозначно на ЗНАЕНЕ, че е факт и после следва материалната реализация. За сега нямам идея, за гарантирано случване на поръчка!
Верищагин имаше някаква теория/а май и практика има, не съм му фен и не помня много, ако някой може, нека посочи точно къде в книгата беше/ - за дълбоките мисли, точно по тази тема.
През миналата седмица бях на тридневен курс по йога/ много съм горда със себе си!/И там говорихме по същия въпрос.Според Нидал-йогата от Индия ,който го водеше всичко се свежда до три неща-
намерение/да изразиш желание/, внимание/през цялото време да го държиш под око,абе точно да си знаеш че ще стане!/, манифестация /т.е.ставането/ От нас нищо друго не се искало!!!
Но не бивало да се впримчваш/да напъваш да стане!/ в желанието-просто ей така си знаеш че ще си стане и толкова!Е, това ми убягва като прктика.Обикновено като искам -мнооого искам Тук ТЕСането на мен ми помага
Димитър Божанов:
Не ми се вярва тоталноста да има нещо против всички да са с ферари.Някак повече като човешко измерение ми прилича.Да, онзи с Вектрата може би има повече да ТЕС-а докато си получи ферарито, отколкото другия, дето си го получава веднага,но то пък онзи с ферарито не се знае в коя друга област има да изтесва...Ама си знам ,че стига това да искаш -ферарита ще има за всички от сърце!!!
Димитър Божанов:
С какво си пречат?!Според мен се допълват идеално!
Тука определено нещо ме слущава.Таз тоталност според както ми я описват тук/поне аз така го разбрах/ е нещо като Дядо Коледа-"Ти си слушал, на ти ферари, ти не си папкал, на тебе няма ферари.Но!!Това не е важно, важното е, че всички вие сте на коледния купон и аз съм най-важния на коледния купон, защото съм Дядо коледа!!!"И нашата единствена цел на тази земя е да позволим на ТОТАЛНОСТТА да ни разкрие нашата специална роля в играта. За един може да има епизод с червено Ферари във филма, за друг може да няма. Но и на двамата им е дадена равна възможността да изживеят оптималния си живот, да бъдат щастливи, да се чувстват завършени, да бъдат успешни, да допринесат за благото на този свят и да постигнат вътрешен мир и яснота, всеки по отредения му от тоталността уникален начин.
Не ми се вярва тоталноста да има нещо против всички да са с ферари.Някак повече като човешко измерение ми прилича.Да, онзи с Вектрата може би има повече да ТЕС-а докато си получи ферарито, отколкото другия, дето си го получава веднага,но то пък онзи с ферарито не се знае в коя друга област има да изтесва...Ама си знам ,че стига това да искаш -ферарита ще има за всички от сърце!!!
Димитър Божанов:
Тук съм съгласна, но не виждам защо да противопоставям автентичната си мечта с ферарито/ако това е което искам де, аз ги намирам за много настъпани!/Това е и искреното ми пожелание към вас. Да позволите на божественото да ви разкрие вашата цел, да ви покаже истинската ви непреходна природа, да ви поведе по пътя към автентичните ви мечти. Само тогава „Тайната” ще проработи и за вас.
С какво си пречат?!Според мен се допълват идеално!
Маги, тя тази или която и да е друга статия сама по себе си не може и няма силата да създаде ограничения в живота ти. Ти, ако така ти харесва, можеш да си вървиш и от ИМАЙ към БЪДИ, дори и ПРАВИ можеш да пропуснеш или оставиш за по-натам. Има и много хора, които пък вървят от ПРАВИ, през ИМАЙ, към БЪДИ и пак си живеят.
Въпроса е само да няма разочарования, че после трябва допълнителен ТЕС, но пък някои хора обичат да тесат, така че и за тях всичко си е ОК.
Въпроса е само да няма разочарования, че после трябва допълнителен ТЕС, но пък някои хора обичат да тесат, така че и за тях всичко си е ОК.
Мая, има една проста техника за реализиране на цели. Казвам цел, защото желание е нещо малко неопределено - днеска го има, утре го няма...Та първо човекът трябва да си формулира ясно цлта. Записва я на един лист в сегашно време и да няма отрицателни частици вътре (не, без и т.н.)Например: "Имам нова кола модел едикакъв си" или "започвам работа във фирма...." Второто нещо е да се определи датата до която това да стане - до 1 седмица,1 месец, 1 година...mayadob написа:Да речем, че дойде някой и каже "Искам да работя в еди коя си фирма" и започваме заедно да работим за това.
После на същия лист се написват ползите от реализирането на целта - материални и нематериални поне по 10 от всеки вид. Например: новата кола е добра инвестиция, новата кола е полезна за семейството за екскурзии, весели уикенди, дава ми самочувствиеи пр.
После сгъваме листчето, слагаме го на скришно място /аз лично си го завързвам с червен конец не знам защо ))/ и го забравяме
Имам личен опит - така ми се реализираха за 1 година 3 цели, които преди това боксуваха доста години и не се виждаше никаква възможност да се осъществят, направо ги бях отписала, а бяха много важни за мен. Много важно е след това човекът да наблюдава какво се случва около него и да не пропуска шансовете, които ще започнат да му се появяват. Все пак е малка вероятността ако нищо не направи, просто един ден да се събуди и намери ключовете от новата кола на нощното шкафче
nikimm:
"Един от законите на нашите отношения като равни гласи:
Всичко, което говорим е справедливо/светата истина!-м.з./ , но само за тебе и за тези ,които са съгласни с тебе."-Тадеуш Голас
Мислех да моля Иван да ми го напише най-от долу/аз не се сещам как!/ ,та да не се обяснявам всеки път ,че което казвам си е истината през моите очи..но..
Ния:
Но преди тях има ЖЕЛАНИЕ, МЕЧТА ,ПОРИВ ..ИЗБИРАМ ДА...без тях другото за какво ми е
Верни или неверни-то ще си покажеЧудесен текст, изпълнен с размишления, които не може да не са верни.
"Един от законите на нашите отношения като равни гласи:
Всичко, което говорим е справедливо/светата истина!-м.з./ , но само за тебе и за тези ,които са съгласни с тебе."-Тадеуш Голас
Мислех да моля Иван да ми го напише най-от долу/аз не се сещам как!/ ,та да не се обяснявам всеки път ,че което казвам си е истината през моите очи..но..
Ния:
При мен май е от БЪДИ/т.е.това което е/ , през ПРАВИ/когато каквото се сетиш/ , към ИМАЙ /то какво ли има за имане, всичко е просто временно притежание, ама.. /Маги, тя тази или която и да е друга статия сама по себе си не може и няма силата да създаде ограничения в живота ти. Ти, ако така ти харесва, можеш да си вървиш и от ИМАЙ към БЪДИ, дори и ПРАВИ можеш да пропуснеш или оставиш за по-натам. Има и много хора, които пък вървят от ПРАВИ, през ИМАЙ, към БЪДИ и пак си живеят
Но преди тях има ЖЕЛАНИЕ, МЕЧТА ,ПОРИВ ..ИЗБИРАМ ДА...без тях другото за какво ми е
Ей това ми пристигна вчера по пощата в една оферта.Готино е, поне според мен“Започнете с необходимото, после с онова, което е възможно и ще видите, че правите и невъзможното.”
Св. Франциск
От два дена искам да напиша по-подробен коментар, но не успявам. Днес заминавам и ще направя какъвто мога коментар набързо.
Диана, благодря за статията. Супер е и ми идва точно на място
Тъкмо се бях замислила по въпроса и бях стигнала до разни размисли, които не бяха взели форма. Тази статия им даде форма и думи.
Иване, аз не виждам противоречие. Не мога сега да извадя цитати, ще карам по спомен и само за свободната воля.
Какво значи свободна воля?
Според автора всеки може да избира сред възможностите, които Вселената предлага за него. Нещо като в ресторант - можеш да избереш всичко, което ресторантът предлага. Вярно, че е ограничена, но все пак свобода.
А Вселената се грижи в ресторанта на всеки човек да има вкусна за него храна.
Ники, ти ли писа, че авторът работил с ТЕС? Бих се учудила, ако не е.
Въпросът е, когато поискаш нещо, да разбереш дали това се предлага в твоя каталог.
По въпроса за излюзорните желания, за които се говори в статията. От известно време мисля, че има два вида нужди - такива, които трябва да се задоволяват и такива, които трябва да се тесат (с известно размиване на границата между двата вида).
Диана, благодря за статията. Супер е и ми идва точно на място
Тъкмо се бях замислила по въпроса и бях стигнала до разни размисли, които не бяха взели форма. Тази статия им даде форма и думи.
Иване, аз не виждам противоречие. Не мога сега да извадя цитати, ще карам по спомен и само за свободната воля.
Какво значи свободна воля?
Според автора всеки може да избира сред възможностите, които Вселената предлага за него. Нещо като в ресторант - можеш да избереш всичко, което ресторантът предлага. Вярно, че е ограничена, но все пак свобода.
А Вселената се грижи в ресторанта на всеки човек да има вкусна за него храна.
Ники, ти ли писа, че авторът работил с ТЕС? Бих се учудила, ако не е.
Въпросът е, когато поискаш нещо, да разбереш дали това се предлага в твоя каталог.
По въпроса за излюзорните желания, за които се говори в статията. От известно време мисля, че има два вида нужди - такива, които трябва да се задоволяват и такива, които трябва да се тесат (с известно размиване на границата между двата вида).
Маги,
А иначе ми се струва много полезно да си тренираме на сухо, поръчвайки и преди да сме почистили БЪДА. Така по това, което не ни се дава можем да съдим какво не е наша сфера (роля) и няма смисъл да го искаме и така ще изучаваме себе си.
То точно „Какво е БЪДА?” е въпроса според мен. Днес БЪДА е цялото потънало в прах и ние само си мислим, че знаем какво е. Утре след като извадим прахосмукачката (модел „ТЕС” върши добра работа) под прахта се оказва, че БЪДА било малко по-друго. На следващия ден – още по друго.... От там се променят и мечтите, и желанията, от там пък се изясняват и поръчките и стават по-изпълними.БЪДИ/т.е.това което е/
А иначе ми се струва много полезно да си тренираме на сухо, поръчвайки и преди да сме почистили БЪДА. Така по това, което не ни се дава можем да съдим какво не е наша сфера (роля) и няма смисъл да го искаме и така ще изучаваме себе си.
mayadob:
Какво значи свободна воля?
И аз мисля, че имаме свобода. Но не мисля , че е ограничена.Т.е. не мисля ,че Тоталността или Вселената ограничава свободата ми-не сте ли съгласни ,че така много лесно прехвърляме отговорността на някой друг, дето е по-велик и дето е по-наясно. Поне на мен така ми звучи.
ния:
Тук ще цитирам по памет мнението на Робърт Монро, така както аз съм го запомнила:"Единствената свобода ,с която разполагаме е свободата да си носим отгорностите от направения избор." И аз мисля, че винаги имаме избор/ поне три!!/.Ама нали всеки избор променя нещо в мен и света около мен.Та въпроса е тази промяна на кой какво ще донесе.
Иване, прав си за щастието и нещастието.Наистина са относителни понятия и въпрос на възприятие. Тук /поне за мен/стои въпроса направения избор какво ще донесе-на мен и на тези около мен.Признвам си /без бой /-тук много са ми повлияли Хосе Силва и..май трябва да проверя кой беше другия -дълго време си набивах в главата"Тук съм не за да създавам проблеми,тук съм за да помагам при решаването на проблеми.Висшият разум помага на моя разум в търсенето на отговори и намирането на решения"
Преди десетина години ми обясняваха че:"Аз ако съм решил да взема един чук и да си забия два пирона в главата ,ти каквото и да правиш не можеш да ме спреш.." Да, така е, всеки може да прави каквото си поиска..да си троши главата както намери за добре..Но, ето че ,ти искаш от мен да ти дам чука и пироните.Тук вече аз избирам-дали да ти ги дам/въпреки че знам какво си си наумил и че ще си счупиш главата, ама сеир да става!/, дали да ти ги продам и да си прибера съответния процент печалба, дали да да се хабя да ти обяснявам че то това много боли...или просто да кажа-бе нямам сега чук и пирони!
Троши си главата ,ама без мен...
Дали този избор ще ми донесе мъки разочерования и т.н все неща за ТЕСане, дали че се почувствам велика и зашеметяваща и мноого мощна/пак за ТЕСане/...или ще ме остави усмихната, доволна от направеното и леко радостна..поне за сега аз така определям кое да избирам и кое не. Преди да се запозная с ТЕС наистина ми беше много по-трудно
Ния:
Какво значи свободна воля?
И аз мисля, че имаме свобода. Но не мисля , че е ограничена.Т.е. не мисля ,че Тоталността или Вселената ограничава свободата ми-не сте ли съгласни ,че така много лесно прехвърляме отговорността на някой друг, дето е по-велик и дето е по-наясно. Поне на мен така ми звучи.
ния:
Така е,Ния , съгласна съм. А кое тогава въобще създава ограниченията?!Маги, тя тази или която и да е друга статия сама по себе си не може и няма силата да създаде ограничения в живота ти
Тук ще цитирам по памет мнението на Робърт Монро, така както аз съм го запомнила:"Единствената свобода ,с която разполагаме е свободата да си носим отгорностите от направения избор." И аз мисля, че винаги имаме избор/ поне три!!/.Ама нали всеки избор променя нещо в мен и света около мен.Та въпроса е тази промяна на кой какво ще донесе.
Иване, прав си за щастието и нещастието.Наистина са относителни понятия и въпрос на възприятие. Тук /поне за мен/стои въпроса направения избор какво ще донесе-на мен и на тези около мен.Признвам си /без бой /-тук много са ми повлияли Хосе Силва и..май трябва да проверя кой беше другия -дълго време си набивах в главата"Тук съм не за да създавам проблеми,тук съм за да помагам при решаването на проблеми.Висшият разум помага на моя разум в търсенето на отговори и намирането на решения"
Преди десетина години ми обясняваха че:"Аз ако съм решил да взема един чук и да си забия два пирона в главата ,ти каквото и да правиш не можеш да ме спреш.." Да, така е, всеки може да прави каквото си поиска..да си троши главата както намери за добре..Но, ето че ,ти искаш от мен да ти дам чука и пироните.Тук вече аз избирам-дали да ти ги дам/въпреки че знам какво си си наумил и че ще си счупиш главата, ама сеир да става!/, дали да ти ги продам и да си прибера съответния процент печалба, дали да да се хабя да ти обяснявам че то това много боли...или просто да кажа-бе нямам сега чук и пирони!
Троши си главата ,ама без мен...
Дали този избор ще ми донесе мъки разочерования и т.н все неща за ТЕСане, дали че се почувствам велика и зашеметяваща и мноого мощна/пак за ТЕСане/...или ще ме остави усмихната, доволна от направеното и леко радостна..поне за сега аз така определям кое да избирам и кое не. Преди да се запозная с ТЕС наистина ми беше много по-трудно
Ния:
Е да, така е, ама нали и окаляна, и прашасала ,и прахосмукирана и блестяща- нали навсъкъде СЪМ все АЗ.Тогава?! Кое се променя тогава?!То точно „Какво е БЪДА?” е въпроса според мен. Днес БЪДА е цялото потънало в прах и ние само си мислим, че знаем какво е. Утре след като извадим прахосмукачката (модел „ТЕС” върши добра работа) под прахта се оказва, че БЪДА било малко по-друго. На следващия ден – още по друго.... От там се променят и мечтите, и желанията, от там пък се изясняват и поръчките и стават по-изпълними.
mayadob:
Преди няколко години, една клиентка, след като свършихме работа взе че ми се усмихна и попита:А вие как сте?! Този ден бях пак 7метра под земята, направих нещо средно между озъбване и усмивка и казах:"Ъхх..супер съм!Като в приказка!" Разсмяхме се и двете "Е, браво откога не съм срещала доволен човек!""Е кой рече че съм доволна Що не ме питаш в коя приказка съм-в момента тъкмо боря змея ,дето като му отрежеш едната глава и те му изникнат още три-тъкно реша един проблем и насреща още три дупки зейнат!!" Тогава тя ми разказа за нейното момиченце. Един ден малката - на 6 год-я попитала"Мамо, верно ли че всичко около нас е една илюзия, че ние всъщност живеем в една илюзия?!Мама съответно седнала на стола и попитала:"Е откъде ти идват тия работи в главата, нещо си гледава по телевизията ли, как ти хрумват, Ти въобще знаеш ли какво е илюзия?!Как си я представяш тази илюзия?! ""Ами илюзия е да си мислим че нещо е такова каквото го виждаме , а то всъщност да не е такова, то всъщност да е нещо съвсем различно..""Е, добре, разбрала си какво е илюзия ,ама..аз не мага да ти отговоря.Питай баща ти!""Ъх, кво да го занимавам, той сигурно пак е изморен и чете вестник.Ама знам , че е така и един ден ще го докажа!"
Ето това мисля че изпуска г-н Димитър Божанов.Споко! Има кой да ги докаже нещата!!И "Тайната" е една много важна стъпка напред, а не догма.Джо Витале, един от участниците във филма, има цяла книга по темата-"Ключът" И той е открил ,че не при всеки действа тайната на привличането ,но май повече е поТЕСал по темата.
Въпроса с илюзиите ми го обясни едно хлапе на 6 годПо въпроса за излюзорните желания, за които се говори в статията.
Преди няколко години, една клиентка, след като свършихме работа взе че ми се усмихна и попита:А вие как сте?! Този ден бях пак 7метра под земята, направих нещо средно между озъбване и усмивка и казах:"Ъхх..супер съм!Като в приказка!" Разсмяхме се и двете "Е, браво откога не съм срещала доволен човек!""Е кой рече че съм доволна Що не ме питаш в коя приказка съм-в момента тъкмо боря змея ,дето като му отрежеш едната глава и те му изникнат още три-тъкно реша един проблем и насреща още три дупки зейнат!!" Тогава тя ми разказа за нейното момиченце. Един ден малката - на 6 год-я попитала"Мамо, верно ли че всичко около нас е една илюзия, че ние всъщност живеем в една илюзия?!Мама съответно седнала на стола и попитала:"Е откъде ти идват тия работи в главата, нещо си гледава по телевизията ли, как ти хрумват, Ти въобще знаеш ли какво е илюзия?!Как си я представяш тази илюзия?! ""Ами илюзия е да си мислим че нещо е такова каквото го виждаме , а то всъщност да не е такова, то всъщност да е нещо съвсем различно..""Е, добре, разбрала си какво е илюзия ,ама..аз не мага да ти отговоря.Питай баща ти!""Ъх, кво да го занимавам, той сигурно пак е изморен и чете вестник.Ама знам , че е така и един ден ще го докажа!"
Ето това мисля че изпуска г-н Димитър Божанов.Споко! Има кой да ги докаже нещата!!И "Тайната" е една много важна стъпка напред, а не догма.Джо Витале, един от участниците във филма, има цяла книга по темата-"Ключът" И той е открил ,че не при всеки действа тайната на привличането ,но май повече е поТЕСал по темата.
Маги, аз съм последния човек, който би защитавал ограничения и липса на свободна воля. Точно това искам да кажа, че всичко е свободно развиващ се процес (и ние, и действителността), но за да бъде възможно всички тези процеси да текат едновременно без катастрофи на всеки ъгъл поради безкрайното желание на безброй хора постоянно да имат зелен светофар, наличието на някакви правила (роли) е неизбежно. Свободата за мен е вътре в ролята и може да бъде толкова по-огромна, колкото по-дълбоко схващаме ролята си (севе си, БЪДА) и от там – развиваме нея и себе си. Иначе хаотично развитие извън логиката на ролята на огромен брой хора за мен би довело до хаос, до по 4 зелени светофари на всяко кръстовище, което ……
Ти си процес, променяш се постоянно. От там и действителността.Е да, така е, ама нали и окаляна, и прашасала ,и прахосмукирана и блестяща- нали навсъкъде СЪМ все АЗ.Тогава?! Кое се променя тогава?!
Маги, аз възприемам БЪДА като една кариера (но не само в работата, а в живота изобщо). Опознаваме себе си, това в какво сме силни, надарени, създадени. БЪДА е леко в бъдеще време, за мен обхваща това което сме + това което ще бъдем през целия си жизнем път, целия процес. Ние сме си избрали нещо да БЪДЕМ идвайки на този свят и ще ни бъдат дадени всички инструменти за да го постигнем, а те са повече от достатъчно за да бъдем щастливи и удовлетворени от живота си. Само от нас зависи обаче в какъв мащаб ще успеем да се справим с ограниченията, натрупали се в детството ни и после (които са само в главите ни, разбира се, неща като „не мога” и „не ставам”), които ни пречат да си спомним каква роля сме си избрали, за какво сме дошли на този свят, какво сме надарени да създадем, постигнем и ИМАМЕ, без това да вреди на общата картина (тортата).
И аз гледам понякога на нещата магически, така е, но същевременно съм в пълно съзнание, че магически неща като липса на катастрофи при 4 зелени светофара на едно натоварено кръстовище са доста нереалистичен поглед над действителността, колкото и да е магическа. Магията е в нас, но тя не е магията от приказките, щракваш с пръсти и ИМАШ. За мен тя е: разбираш какво и защо ти трябва за да вървиш напред без да вредиш на себе си, околните, общата картина (БЪДА), предприемаш действия за да го получиш (ПРАВЯ) и тогава го получаваш (ИМАМ). След това използваш придобивката по предназанчението за което си я поискал, с което разширяваш още БЪДА, от което се появяват нови идеи за развитие в теб (отново невредящи никому), за което ти трябва нов инструмент и ... така, горното се повтаря цял живот.
За мен тръгването от искам да ИМАМ, ама без да имам идея как поисканото от вселената ще ми помогне да развивам себе си по-натам доколко съответства на моето БЪДА (ролята ми) е празно от съдържание. А усещам, че празните от съдържание (безидейните) неща нещо не се котират в нашата действителност. Както и хаоса в чист вид.
И аз гледам понякога на нещата магически, така е, но същевременно съм в пълно съзнание, че магически неща като липса на катастрофи при 4 зелени светофара на едно натоварено кръстовище са доста нереалистичен поглед над действителността, колкото и да е магическа. Магията е в нас, но тя не е магията от приказките, щракваш с пръсти и ИМАШ. За мен тя е: разбираш какво и защо ти трябва за да вървиш напред без да вредиш на себе си, околните, общата картина (БЪДА), предприемаш действия за да го получиш (ПРАВЯ) и тогава го получаваш (ИМАМ). След това използваш придобивката по предназанчението за което си я поискал, с което разширяваш още БЪДА, от което се появяват нови идеи за развитие в теб (отново невредящи никому), за което ти трябва нов инструмент и ... така, горното се повтаря цял живот.
За мен тръгването от искам да ИМАМ, ама без да имам идея как поисканото от вселената ще ми помогне да развивам себе си по-натам доколко съответства на моето БЪДА (ролята ми) е празно от съдържание. А усещам, че празните от съдържание (безидейните) неща нещо не се котират в нашата действителност. Както и хаоса в чист вид.