Разкажете ваша или на познати ТЕС случка

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Разкажете ваша или на познати ТЕС случка

Мнение от mayadob »

Има много случаи, в които прилагаме ТЕС и има резултат, но не си струва да се пуска нова тема за всеки по отделно. Отварям тази тема за всички, които искат да разкажат някое преживяване с ТЕС, но се чудят къде да го направят. Моля да споделяте само случки, без да коментирате, поздравявате и задавате въпроси. Идеята на тази тема е само да се сподели какво е възможно да се постигне с ТЕС.
adkosan
Участник
Мнения: 48
Регистриран на: 30 Авг 2008 08:51

Re: Разкажете ваша или на познати ТЕС случка

Мнение от adkosan »

Мая, страшно се радвам че си пуснала тази тема :)

Започвам да разказвам за случаите с които аз работих с други хора.
Ще започна с най-интересните случаи.

1 случай. Случая с пъпките

Този случай не е първия с който се занимавах, но за мен е много интересен, защото е съпоставим по отношение на резултатите с друг случай, а именно пъпките на баща ми. Както много от Вас знаят баща ми имаше много упорит обрив /от 4,5 години/ по цялото тяло, но най-лошо положението беше по ръцете, краката и корема. За да бъда максимално ясна искам да кажа, че примерно пъпките на едната ръка /меката част от долу/ са над 200. Баща ми постоянно се оплакваше, че много го сърбят и ги мажеше скакво ли не, пиеше и лекарства за тях. След като ги разчеше те стават рани и когато въпросното място /на една пъпка/ оздравее веднага се появява нова пъпка. Започнахме със два, три сеанса на ден. На третия ден нямаше нова пъпка, а след 4,5 дни нямаше и стари. Бяха останали само раните и белезите от старите рани. Тъй като по ГНМ-то разбрахме, че проблема е дразнител, а ние си имаме такъв/става въпрос за сестра ми/, който толкова дразни баща ми, че той всеки ден прекарва времето в стаята си, за да не се карат аз мног се чудех дали да атакуваме пъпките или дразнението. Тогава Иван ме посъветва да атакуваме пъпките, като ме увери че това ще повлияе и на дразнението на баща ми. След като изчезнаха пъпките баща ми продължи да си прави по 2,3 сеанса поне още една седмица. После аз исках да започне да си прави сеанси за белезите, но той каза, че не му пречат. Учудването ми беше огромно, когато на Димитровден го помолих да покаже ръцете си на мъжа ми и видях, че той НЯМА НИКАКВИ БЕЛЕЗИ. Най-голям успех обаче виждам в категотичната промяна на отношението му към сестра ми. Той вече не се дразни от нея и те общуват съвсем нормално сега.

Сега за моя нов случай с пъпките. Работих с една приятелка, който имаше голям проблем с мъжа си. Всъщност се видяхме само, за да й покажа как работи техниката и се оказа, че това е най-големия й проблем.
Тя също получаваше пъпки по гърдите, които бяха много упорити. В началото изобщо не съзнавах, че нещата са свързани. Нейния проблем бе, че тя много се дразнеше от "вялостта" на мъжа й, който по нейните думи беше постоянно отпуснат, вял и мързелив. Всичко това се проявяваше не само в личния им живот, но и всичко около нея, Тя постоянно трябваше да му каже да се изправи, да се вземе в ръце или нещо друго, но разултата е само минутен.
След като минахме през:
- Д много ме натъжава - 10
- Д много ме натъжава, защото е безразличен към мен и всичко останало - 10
тя осъзна, че всъщност и от нея зависи той да не е безразличен към нея.
След това минахме през:
- много ме яд на Д, защото е много мързелив - 10Всъщност не си спомням реда в който работихме, затова ще напиша основните декларации .
- Д много ме дразни, защото .... 10
Сега осъзнавам, че трябва да си пазя тези листчета, когато работя.
Това, кето правя е, че минаваме през една декларация веднъж и после още веднъж ако виждам, че от 10 например оценката е минала на 5. Ако обаче от 10 е станала 8 обикновено променям декларацията малко. Слушам какво казват хората, защото това което казват е абсолютно различно от това, което си мислят, че казват. Ако по време на сеанса на човека му е изникнало нещо, даваме с новата настройка. Не ги прекъсвам с въпроси, за да не се налага да се замислят, защото те обмислят отговора си и казват неща, които обикновено не чувстват. После хаотично се връщам на декларациите, които не сме свели до нула, като ги карам само да ги оценят. Обикновено те вече са станали нула без да сме ги Тесали отново, защото всъщност проблема е съвсем друг и той се е криел под тях.
След около час и 30 минути, в които постоянно въртяхме отношенито на моята приятелка към мъжа й по време на един сеас с настройката, "че много ме дразни, че Д е постоянно вял и мързелив и от това на мен от вътре ми ври и кипи" тя каза:
"Всъщност сега си давам сметка, че всъщност аз имам нужда нещо постоянно да ми ври и кипи, защото иначе си мисля, че нищо не се случва в живота ми"Това беше новата ни настройка и след няколко сеанса тя отново възкликна:
"Сега разбирам, че аз имам нужда постоянно да съм наказвана от живота и когато това не се случва се наказвам сама".
След като минахаме и през тази й нужда тя всъщност разбра, че се чувства човек "втора ръка". След един санс тя каза, че не чувства вече човек "втора ръка", но не разбира защо позволява на хората да се държат с нея като с човек "втора ръка". Направихме два сеанса и тя разбра от къде тръгват нещата.

А ето и историята: Когато се е родила тя е имала болен брат на 9 години. Тъй като той е бил болен всички са мислели само за него, като на нея не са обръщали никакво внимание и това я е карало да се чувства като излишна и ненужна. Още повече че отношението на брат й към нея не е било любящото отношение на един брат към сестра си а като към човек "втора ръка". Тя сподели дори, че когато той е починал 20 години по-късно тя е изпитвала съжаление, но и задоволство, тъй като вечно лошото му отношение към нея разбира се предизвиква такова отношение и от нея към него. Спряхме до тук и до огромния й гняв към починалия й брат и към родителите й, които са позволили това. Сега трябва разбира се да се работи за този проблем

5 дни по-късно тя ми се обади да ми каже, че се чувства невероятно и няма никаво дразнение към мъжа си, че се чувстват изключително добре заедно и тя е много щастлива.

Това е моя случай с пъпките.

В заключение мога да кажа, че аз смятам, че работата на емоционално ниво е много по ефективна и постига по-бързи резултати от работата на физическо, но това е нещо което човек не можа да направи сам за себе си. Работата на емоционално ниво направи с моята приятелка за 2,3 дни това, което баща ми постигна за 2,3 седмици на физическо ниво.

Стана доста дълго, но надявам се полезно :)
Здравето е лична висота.
adkosan
Участник
Мнения: 48
Регистриран на: 30 Авг 2008 08:51

Мнение от adkosan »

Здравейте отново :)

Днес искам да споделя за еднин много интересен момент с една жена, с която работих. Жената е на 81 години и има тумор в левия бъбрек. Левия бъбрек не я боли, но в същото време постоянно чувства лявата си половина /главно ръката й/ да изсъхва и сякъш не се захранва с кръв. Отделно постоянно я боли гърбът и се чувства схваната. Заради тумора в бъбрека тя има кръв в урината и периодично лекарите й преливат кръв, защото се изтощава много от огромната кръвозагуба и припада.
Вчера работих за първи път с тази жена като правихме сеанси само за болките й в гърба и чуството й че изсъхва лявата й ръка. Малко поработихме за страха й, че ще умре, но жената доста се изтощи и спряхме до тук. След като свалихме физическата болка до О й направих програма 8 пъти на ден по няколко сеанса /по два за кръвта в урината - различни, два за чуството й че тялото й изсъхва- пак различни и още няколко за усещанато й, че умира и за физическите болки/. Така на ден тя си прави сеанси на всеки два часа, като най-вече за кръвта в урината, другите са по-малко. Тези сеанси й ги прави дъщеря й, като я наблюдава точно за тези симптоми.
Интересното е, че днес ми се обади дъщерята и ми сподели, че майка й изглежда по-добре, но по време на сеансите нея самата я е заболял левия бъбрек /дъщерята /. Точно левия бъбрек на майката е бъбрека с тумора. Давам си сметка, че тъй като двете са много силно свързани по някалъв начин дъщерята е почуствала енергийно проблема на майка си /вероятно както при проксито/. Посъветвах я да си направи някоко сеанса, за да може да свали болката до нула. Смятам, че така ще повлияе енергийно върху проблема на майка си. Вмъквам, че дъщерята няма никакви проблеми, особено пък с бъбреците. След 2 седмици ще й направя нова програма.

Всъщност наблюдението ми е по отношение на самата работа. До сега работих с около 10-12 души. Аз правя сеансите, като карам хората само да си повтарят фразите. Забелязах, че така успехите са по-големи, отколкото те сами да се потупват, защото докато се съсредоточават в самото потупване изобщо не усещат какво се случва с емоциите им и по трудно могат да се забележат промените.
След всеки комплекс от сеанси, който трае около 1 до 2 часа аз се чуствам особено изтощена, направо като парцал. След всеки сеанс обикновено се прибирам и лягам за 20-30 минути. В началото не забелязах, но скоро си дадох сметка, че сеансите много ме натоварват и изтощават. Все още на съм си направила комплекс за разтоварване.
Подозирам, че при мен /а и при всички, които правят сеанс на някой друг/ се получава същия ефект, както при двойката майка и дъщеря, който обаче не се изразява във физическа болка, а като изтощение.

Въпрос към Иван: Искам да те питам дали си се сблъскал с този проблем преди и какви настройки ми препоръчваш да използвам при работата си, които да ми помагат да се възстановя по-бързо.

Това е за сега :)
Здравето е лична висота.
adkosan
Участник
Мнения: 48
Регистриран на: 30 Авг 2008 08:51

Мнение от adkosan »

Тъй като темата е за ТЕС случки ще разкажа още една.

Баба ми и дядо ми ни бяхана гости преди няколко дни. Баба ми има страхотен проблем с лявата ръка. Тя казва, че я боли цялата лява половина на тялото, като в покой на ръката болката е 10 и постоянно чувства, че се извършва някакъв възпалителен процес в областа на лявото й рамо. Направихме няколко сеанса с настройката "Чуствам, че се извършва някакъв възпалителен процес в областта на лявото ми рамо и затова ме боли лявата ръка" и още няколко сеанса с "Много ме боли лявата ръка...., чуствам, че нещо в лявото ми рамо закача и прищраква..... и т.н.т". По време на сеансите тя постоянно се прозяваше и казваше колко уморена се чуства. След около 10 сеанса болката беше 3 /при въртене на ръката и ръкомахане/. В спокойно състояние болката беше 0. Тъй като болката вече е хронична знам, че трябва да прави по няколко сеанса на ден, за да й мине съвсем. Трябва само и нея да убедя в това. :roll:

Дори и баща ми, който се отърва от пъпките си един ден ми каза "Ади, знам, че ТЕС ми помогна и нямам нито една пъпка, но аз все още не мога да повярвам и ми е трудно да го използвам" :shock:
Здравето е лична висота.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4566
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

За изтощението и чувстване болката на другия - ако човек не е изчистил първо себе си, това е нормално да се случи. Затова и при прокси чистим първо себе си. Също така помага да правиш ТЕС върху себе си едновременно с човека с който работиш. Така чистиш себе си от евентуални асоциации с неговия проблем. Аз лично винаги правя така и никога не съм имал проблеми с умора или приемане/чувстване проблема на другия.
За ръката на баба ти - просто е трябвало да направите няколко пъти ТЕС за болки при въртене на ръката и ръкомахане. Това е проява на така наречените аспекти или страни на проблема. Ако го бяхте направили болката вероятнощеше да стане 0 и при движение на ръката. За това е писано в кнгата. Препрочети тази част!
За баща ти и всички останали с подобен проблем - виж това. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
adkosan
Участник
Мнения: 48
Регистриран на: 30 Авг 2008 08:51

Мнение от adkosan »

ivangp написа:За изтощението и чувстване болката на другия - ако човек не е изчистил първо себе си, това е нормално да се случи. Затова и при прокси чистим първо себе си. Също така помага да правиш ТЕС върху себе си едновременно с човека с който работиш. Така чистиш себе си от евентуални асоциации с неговия проблем. Аз лично винаги правя така и никога не съм имал проблеми с умора или приемане/чувстване проблема на другия.
:)
Как ме съветваш да го правя? Какви настройки да използвам? И какво имаш предвид с чистенето на евентуални асоциации? По време на сеанса да си правя ТЕС със същите настройки като настройките на човека с който работя ли?
Здравето е лична висота.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4566
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

adkosan написа:По време на сеанса да си правя ТЕС със същите настройки като настройките на човека с който работя ли?
Да
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Ади, ако ти потупваш точките на човека, с който работиш, няма как в това време да потупваш и своите.
С възрасните хора е нормално ти да им ги потупваш, но с по-младите може да работите един срещу друг и заедно да се потупвате. Като те гледа човекът, ще се води по теб и пак ще е свободен да се концентрира върху проблема, а не да мисли за точките.

Поздрави за успешните случаи :)

В първия разказ не казваш какво е станало с пъпките на твоята приятелка.
adkosan
Участник
Мнения: 48
Регистриран на: 30 Авг 2008 08:51

Мнение от adkosan »

mayadob написа:
В първия разказ не казваш какво е станало с пъпките на твоята приятелка.
Няма ги вече :)

А за потупването наистина май е по-добре те сами да се потупват, защото по някое време започва да им идва отвътре.
Здравето е лична висота.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Искам да се похваля :D

Синът ми (3 и половина) се разболя. 3 дена поддържа висока температура, 1 ден ниска, после я свали и не я е вдигал. Плюс сополи и кашлица. На четвъртия ден го видя една докторка и каза, че иска да му изпише антибиотик. Имал хриптене в дясната част на белия дроб. Било много притеснително, защото не изчезвало, след като детето се изкашля. Освен това гърлото му беше огън червено с бели полепи вдясно.

Жената е разбрана, познавам я отдавна. Спокойно й казах, че работя с детето по разни алтернативни методи. Слава Богу бяхме на 4 очи, нямаше роднини наоколо в този момент. Затова бях и по-уверена. Уговорихме се да не му даваме нищо, но тя да го види следващата вечер и да решим.

Малко повече от 24 часа бях на върха на мобилизацията си. Нямаше 5 минути, в които да не правим някоя процедура, освен ако не ядем или спим.
Докторката ме открехна на една хватка за втечняване на бронхиалния секрет - потупвания по гърба отдолу-нагоре. Тоест вибро масаж. Във Франция го правели с машинки, но може и на ръка, ако масажистът издържи. Обещах да му правя вибро масажа, за да избенем сиропа за кашлица.

Следващата вечер докторката каза, че хриптенето в белия дроб все още се чува, но е по-слабо. Гърлото беше все още червено, но значително по-спокойно и без бели полепи. След като му видя гърлото, тя се усмихна и каза "Тия методи май наистина работят." Нямаше и сополи. Сополите сякаш пресъхнаха изведнъж след един продължителен ТЕС, докато детето спеше.
Въпреки подобрението, тя каза, че трябва да му се изпише антибиотик, защото пневмония можело да се развие и без температура. Аз отказах и тя каза, че остава на моя отговорност. Приех.

След още два дена тя го видя. Белият дроб беше напълно чист. Гърлото спокойно и розово, само подуто. Тя се смая и каза, че много се била страхувала как ни е оставила без антибиотик. Но се зарадва на бързия прекрасен резултат. Разбрахме се, че ще продължа с процедурите още няколко дена.
Тя изрично попита дали все пак съм давала някое лекарство. Казах й, че не съм давала нищо, освен малко пръскане с Тантум Верде по настояване на мъжа ми.
Същата вечер научихме за детето на една позната, което в началото е било със същите симптоми като моето. След два антибиотика е прекарало една седмица в Пирогов. Жал ми е.

Докторката прояви интерес към методите. Казах й за ТЕС и й подарих една книга. Тя се зарадва. И аз се зарадвах :D
Ако живот и здраве тя започне да се занимава с ТЕС за себе си и за пациентите си, ще дам координатите й.

А ето и какво правихме с детето през тези дни:
- вибро масажа по 2-3 пъти на ден по 15-30 минути
- дълбоко дишане (пак по препоръка на лекарката). Правим дишане като му дам да издухва сапунени мехури или да надува свирка или като му чета приказка и на всеки две изречения го карам да вдишва дълбоко
- отводни бани по 1-2 пъти на ден, по 15 минути
- ТЕС за белия дроб, гърлото и сополите. По неговите точки няколко кръга и после проксита до припадък
- храна - каквото той поиска. Не е искал месо. Искаше предимно ориз с кисело мляко - проверих, че оризът е храната на белия дроб, а цветът му е бяло. Емоцията пък на белия дроб е тъга - на детето му е тъжно, като го оставям в детската градина. Една вечер след градина започнаха температурите и сополите. Тесахме и тъгата, но по неговите точки. Не мога да му правя прокси за емоции, просто не мога.

Хубаво ми е :D
Установихме, че всички вкъщи сме герои. Роднините, защото изтърпяха да гледат болното дете без лекарства горкото. Детето, че послушно изпълняваше (е послушно, но с известен натиск). И аз, че съм се справила с лечението му.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4566
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Браво!
Аз бих избегнал дълбокото дишане и бих приложил плитко такова, по Бутейко. Но всичко което завършва добре е добро. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Ти си обяснявал за Бутейко, но какво по-точно имаш предвид? Можеш ли да опишеш плиткото дишане, което би приложил?
И защо би избегнал дълбокото? Защото е за малко дете или по принцип?
ivangp
Site Admin
Мнения: 4566
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Бих приложил дишане по Бутейко и за малки и за големи. Бих го приложил по принцип при заболяване, особено на дихателните пътища и органи.
Дишане по Бутейко е много просто да се прави - диша се с максимално опускане на мускулатурата, плитко и тихо, винаги през носа, така че да се чувства лек, но поносим задух.
Т.е. да си на ръба между недостига на кислород и поемане на минималното необходимо количество кислород.
Защо се прави това - зашото при натрупване на въглероден двуокис в кръвта се повишава усвояването на кислорода в тъканите, както и ензимните процеси в клетките и редица други процеси в тялото се оптимизират. Астма и кашлица се овладяват буквално за минути, без нужда от каквито и да е лекарства.
Пробвай следващия път при настинка.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Пробваме вече дишане по Бутейко. Все още кашлицата не е минала, така че продължаваме с пълната програма. Иване, дали можеш да дадеш някаква препоръка колко пъти на ден, по колко време и т.н.? Или на око?

За да диша по Бутейко, му казвам да се опита да не диша. Само малко, колкото да не остане без въздух. През това време му чета приказка, за да лежи спокоен и отпуснат. Надявам се, че се получава. Но аз лично пробвах и ми е трудно да дишам така.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4566
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Поне 15 мин на ден. И бавно увеличавайте до 30мин. Или два пъти по 15мин. Кажи му да диша като индианец който се промъква или се крие и никой не трябва да го открие. Затова трябва да диша максимално тихо и незабележимо. Друга добра асоциация за деца е да му кажеш и покажеш как диша слона (бавно, шумно и дълбоко, като дъха му се усеща при като вятър при издишване - духай му в лицето или на ръката като му показваш) и след това как диша мишката (често, плитко и тихо , като дъхът й не се усеща върху ръката при издишване). След това като дишата по Бутейко просто дишате като мишки. :)
Казват, че дишането по Бутейко не трябва да се вижда и да се чува. Т.е. не трябва да има видими признаци като повдигане на гърди или издуване на корема при вдишване и никакъв шум. С практиката ще се научите и ще стане все по-лесно. Обикновено в началото всяко нещо е трудно. Практика му е майката.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Публикувай отговор