Фрактура при 3 годишно дете - пукната кост
Ето ме отново. 
Продължавам всекидневно ПРОКСИ, като формулироките са ми следните:
"Въпреки че все още не смея да се отпусна с пълна сила върху десния си крак и куцам като ходя, аз ..."
"Въпреки че все още усещам десния си крак по-слаб и леко куцам като ходя, аз ..."
Правя и такива:
"Въпреки че след гипса имам по-обилно окосмяване на десния крак между глезена и коляното, аз ..."
"Въпреки, че след гипса имам повече косми на десния крак между глезена и коляното, аз..."
Иначе детето си е добре. Куца още, но вече колкото да не е без хич. Дори е някак на етапи. Един-два дена почти не куца, после два дена куца по-изявено, след което пак "се забравя", и така. Страх като страх не забелязвам. Но не забелязвам и някаква по-значима предпазливост... Тича, мята се, пада нарочно в игрите си, което говори за едно здраво дете, нали така? Друг е въпросът какви тревоги предизвикват тези дейности в мен.
23ти декември е датата, след която според физиотерапевтката вече би трябвало мускулите и походката да са напълно възстановени. Не сме особено сериозни с упражненията за укрепване на мускулите на десния крак, признавам.
Но всеки ден правим разходки минимум по 30 мин., което бавно, но славно укрепва мускулатурата. Прави ни впечатление, че от няколко дена тръгва с десния крак да изкачва стълби, което най-малкото говори за достатъчно сила за изтласкване. 
Отворена съм за всякакви предложения и/или корекции.
Благодаря и поздрави!
Продължавам всекидневно ПРОКСИ, като формулироките са ми следните:
"Въпреки че все още не смея да се отпусна с пълна сила върху десния си крак и куцам като ходя, аз ..."
"Въпреки че все още усещам десния си крак по-слаб и леко куцам като ходя, аз ..."
Правя и такива:
"Въпреки че след гипса имам по-обилно окосмяване на десния крак между глезена и коляното, аз ..."
"Въпреки, че след гипса имам повече косми на десния крак между глезена и коляното, аз..."
Иначе детето си е добре. Куца още, но вече колкото да не е без хич. Дори е някак на етапи. Един-два дена почти не куца, после два дена куца по-изявено, след което пак "се забравя", и така. Страх като страх не забелязвам. Но не забелязвам и някаква по-значима предпазливост... Тича, мята се, пада нарочно в игрите си, което говори за едно здраво дете, нали така? Друг е въпросът какви тревоги предизвикват тези дейности в мен.
23ти декември е датата, след която според физиотерапевтката вече би трябвало мускулите и походката да са напълно възстановени. Не сме особено сериозни с упражненията за укрепване на мускулите на десния крак, признавам.
Но всеки ден правим разходки минимум по 30 мин., което бавно, но славно укрепва мускулатурата. Прави ни впечатление, че от няколко дена тръгва с десния крак да изкачва стълби, което най-малкото говори за достатъчно сила за изтласкване. Отворена съм за всякакви предложения и/или корекции.
Благодаря и поздрави!
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Здравейте пак!
С огромно удоволствие искам да споделя, че детенцето ми вече не куца като ходи.
Единственото, което остава да доотработим, е слизането по стълби с левия крак напред (в гипс беше десният) - някак не смее или не вярва, че може да задържи тежестта на десния крак. Сложно нещо е слизането по стълби, ей!
Понякога си мисля, че и аз съм като малко дете - чакам да ми се 'скарат', да ми дадат насоката и тогава действам. Истината е обаче, че след последния постинг започнах редовни упражнения за мускулатурата и тя ги прави с удоволствие.
Вярно, че си мина нормалното време за отшумяване на травмата, но аз знам, че моите ежедневни ПРОКСИта и последвалата гимнастика са спомогнали за по-качественото изчистване на проблема. И някак си имам чувството, че процесът е по-силно осъзнат от нея. Все едно, че й 'вливам' вяра спокойствие. Така го чувствам аз!
Използвам случая да благодаря (отново и отново) на Иван! А също така да честитя Коледа и настъпващата Нова година и да пожелая най-вече здраве и вяра в собствените сили.
С огромно удоволствие искам да споделя, че детенцето ми вече не куца като ходи.
Единственото, което остава да доотработим, е слизането по стълби с левия крак напред (в гипс беше десният) - някак не смее или не вярва, че може да задържи тежестта на десния крак. Сложно нещо е слизането по стълби, ей! Понякога си мисля, че и аз съм като малко дете - чакам да ми се 'скарат', да ми дадат насоката и тогава действам.
Истината е обаче, че след последния постинг започнах редовни упражнения за мускулатурата и тя ги прави с удоволствие. Вярно, че си мина нормалното време за отшумяване на травмата, но аз знам, че моите ежедневни ПРОКСИта и последвалата гимнастика са спомогнали за по-качественото изчистване на проблема. И някак си имам чувството, че процесът е по-силно осъзнат от нея. Все едно, че й 'вливам' вяра спокойствие. Така го чувствам аз!
Използвам случая да благодаря (отново и отново) на Иван! А също така да честитя Коледа и настъпващата Нова година и да пожелая най-вече здраве и вяра в собствените сили.
"Ah, but I was so much older then,
I'm younger than that now."
Bob Dylan
I'm younger than that now."
Bob Dylan
Направи й прокси с:
Въпреки че ме е страх да слизам по стълби с левия/десния крак напред....
Въпреки че не вярвам че левият/десният ми крак е достатъчно силен да издържи тежестта ми ако слизам първо с него по стълбите....
Въпреки че се страхувам, че пак мога да счупя крака си ако слизам първо с него по стълбите.....
и т.н.
Въпреки че ме е страх да слизам по стълби с левия/десния крак напред....
Въпреки че не вярвам че левият/десният ми крак е достатъчно силен да издържи тежестта ми ако слизам първо с него по стълбите....
Въпреки че се страхувам, че пак мога да счупя крака си ако слизам първо с него по стълбите.....
и т.н.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.