ТУМОР В МОЗЪКА НА ЗАЙЧЕТО МИ, МОЖЕ БИ
ТУМОР В МОЗЪКА НА ЗАЙЧЕТО МИ, МОЖЕ БИ
Моля ви за свръх спешна помощ - хомеопатът предполага мозъчен тумор на зайчето ми. То си държи главичката наведена постоянно наляво, от време на време пада на лявата си страна, но се изправя само. Храни се и пие водичка както винаги. Тича, закача се. Като го погаля по лявата страна си изправя главичката, после пак я навежда. Лекувахме го при ветеринари - никакво подобрение. Казаха най-напред старчески менингит, после възпаление на средното ухо, после мозъчен оток. Не може да му се правят прецизни изследвания, лекуват го по симптомите. Моля ви помогнете с каквото можете.
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки
Днес сутринта го водих на хомеопат. В Прокси го ТЕСам с Техника на избора, а без ТЕС му правя (пак в Прокси) положителни визуализации.
Себе си не съм чистила, признавам.
п.п. Толкова съм вцепенена, че цял ден препрочитам какво си написала и едва сега го осмислих..
Себе си не съм чистила, признавам.
п.п. Толкова съм вцепенена, че цял ден препрочитам какво си написала и едва сега го осмислих..
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки
Установих, че вечер най-добре правя ТЕС, Прокси, мудри. Снощи например пригодих към Прокси едни утвърждения от клипчето за богатство и благополучие (във форума има линк към него) - най-подходящите за състоянието на Зайко фрази. В Прокси съставих тази декларация: "Въпреки че не знам дали ТЕС може да се прави само с положителни твърдения, аз напълно и безрезервно приемам себе си и решавам да го направя, защото така ми харесва". Тази сесия беше десерта. Пръстите ми просто летяха по точките. И за мен, когато ТЕСам много обичам да завършвам с положителни твърдения.
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки
Емоция, непременно вземи една бяла свещ - може чаена, може домакинска. Запали я, концентрирай се няколко минути в пламъка и отправи следната молба:
"Ангели на светлината, добри ефирни същества, помогнете на моето обичано зайче да се оправи и да не страда. В името на всичко свято, обгърнете го в светлината си и облекчете болките му..."
Казваш това, което ти идва отвътре. Единствено условие е молбата/молитвата да е искрена и от сърце.
Нямам никакви задръжки да прибягвам до магията в случай на нужда. На мен ми помогна няколко пъти - веднъж един пернат любимец ми беше изчезнал, успях да го открия (а почти го бях отписала), а втория път бях загубила едни документи - намерих ги и тях където най-малко очаквах да са, и всичко приключи благополучно
Както пише един руски автор, стихиите са живи енергоинформационни същности, а природата е нашия най-добър приятел и помощник. Стига да знаем как да се обърнем към нея, тя ще ни се притече на помощ в труден момент, за да се справим с болест, с лошо настроение, умора, трудност
Пий не много, но повече вода докато общуваш със светлината на пламъка. Водата е от жизнено важно значение за провеждането на енергията.
"Ангели на светлината, добри ефирни същества, помогнете на моето обичано зайче да се оправи и да не страда. В името на всичко свято, обгърнете го в светлината си и облекчете болките му..."
Казваш това, което ти идва отвътре. Единствено условие е молбата/молитвата да е искрена и от сърце.
Нямам никакви задръжки да прибягвам до магията в случай на нужда. На мен ми помогна няколко пъти - веднъж един пернат любимец ми беше изчезнал, успях да го открия (а почти го бях отписала), а втория път бях загубила едни документи - намерих ги и тях където най-малко очаквах да са, и всичко приключи благополучно
Както пише един руски автор, стихиите са живи енергоинформационни същности, а природата е нашия най-добър приятел и помощник. Стига да знаем как да се обърнем към нея, тя ще ни се притече на помощ в труден момент, за да се справим с болест, с лошо настроение, умора, трудност
Пий не много, но повече вода докато общуваш със светлината на пламъка. Водата е от жизнено важно значение за провеждането на енергията.
Иван, не съм привърженик на ГНМ, но за мозъчните тумори специално го направих заради Зайко. Даааааа, природата съм я оставила да си върши работата, няма накъде да мърдам. ТЕСам и чакам. Само не разбрах от ГНМ как глиите (или глията) се разкарват/а нанякъде си от мозъка.
п.п. от толкова ТЕС и Прокси забелязвам, че са намалели едни твърди буци над глезена, които 3-4 години не помръдваха. Любимият ми Лавинен ефект, туй то!
п.п. от толкова ТЕС и Прокси забелязвам, че са намалели едни твърди буци над глезена, които 3-4 години не помръдваха. Любимият ми Лавинен ефект, туй то!
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки
Чудесно!п.п. от толкова ТЕС и Прокси забелязвам, че са намалели едни твърди буци над глезена, които 3-4 години не помръдваха. Любимият ми Лавинен ефект, туй то!
Има ли значение, важното е, че се "разкарват"! И за буците на глезена не знаеш как се разкарват, ама е факт! Или според теб, щом е в главата е "страшно", а щом е другаде не е толкова страшно, а?! Това е още един аспект за ТЕСане.Само не разбрах от ГНМ как глиите (или глията) се разкарват/а нанякъде си от мозъка.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Алиса, мила, направо се разплаках. Толкова е Божествено да имаш приятелско рамо. В последно време покрай Зайко започнах да осъзнавам що е то приятел. Ей така, да ти покаже посоката, когато си паднал, пък ти си знаеш как да действаш.Alisa написа: Има ли значение, важното е, че се "разкарват"! И за буците на глезена не знаеш как се разкарват, ама е факт! Или според теб, щом е в главата е "страшно", а щом е другаде не е толкова страшно, а?! Това е още един аспект за ТЕСане.
Ако аз съм "пострадала" имам инструменти за самопомощ; щом е някой от моите любими нещата стават много по-различни.
п.п. Гаднюфарка си падам аз, искам да знам кое, как, откъде и защо. Да знам, за да имам контрол. Сега ми изплува в съзнанието как си създадох тази програма.
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки
Правя Предизвикателството в Прокси за зайчето. Нещо не вървят нещата, но продължавам. Резултатите са следните: буцата в крака намаля още, отоците в глезена на същия крак ги няма (не съм и забелязала откога, но сигурно отскоро), в състояние съм да определям емоциите си, започнах да пия много повече вода и без ТЕС.
От известно време много внимателно чета Дневника на Мая за раничката. Често си задавах въпроса: Защо ми се очука тази болест на зайчето в главата. И днес получих отговора: майка ми боледува 6 месеца от белодробен рак. Моето жилище е много близко до това на мъжа ми и всеки ден ходех по три пъти при нея да я нахраня, да направя тоалет и т.н. Тя само можеше да лежи, останала съвършено без всякакви физически сили. Когато премина първоначалния шок от диагнозата последва период на страх, след него дойде плаха надежда, след нея гняв - огромен гняв към нещото, което й докара рака, а след това се насочи към майка ми. Дълго го натисках в себе си, защото тя естествено не беше виновна, докато един ден толкова ми набра, че се разревах, разтреперах се, стиснах юмруци и завиках: Защо ми причиняваш всичко това?
Сега историята със зайчето ми е подобна. Допреди 2-3 дни, когато паднеше на земята, се изправяше само. Сега трябва да му помогна. И така през 1-2 минути, защото не бива да се залежава, за да не получи белодробен оток. Днес се изнервих и му казах: лежи си, опитай обаче сам да се изправиш. И се махнах. Просветна ми, че може тази ситуация да ми е изпратена, за да я премина втори път, за да оценя миговете с любимо същество, които, макар и пълни с мъка и сълзи, са безценни. Някакъв начин да оценя живота дори в трудностите, защото напоследък ми се мре. Като някакво изкупление да премина отново през всичко това, за да науча нещо. И се научих постепенно да съм благодарна за всяка секунда в живота ми, споделена с моите любими. Благодарна съм дори на цъфналите сливи в двора ни.
От известно време много внимателно чета Дневника на Мая за раничката. Често си задавах въпроса: Защо ми се очука тази болест на зайчето в главата. И днес получих отговора: майка ми боледува 6 месеца от белодробен рак. Моето жилище е много близко до това на мъжа ми и всеки ден ходех по три пъти при нея да я нахраня, да направя тоалет и т.н. Тя само можеше да лежи, останала съвършено без всякакви физически сили. Когато премина първоначалния шок от диагнозата последва период на страх, след него дойде плаха надежда, след нея гняв - огромен гняв към нещото, което й докара рака, а след това се насочи към майка ми. Дълго го натисках в себе си, защото тя естествено не беше виновна, докато един ден толкова ми набра, че се разревах, разтреперах се, стиснах юмруци и завиках: Защо ми причиняваш всичко това?
Сега историята със зайчето ми е подобна. Допреди 2-3 дни, когато паднеше на земята, се изправяше само. Сега трябва да му помогна. И така през 1-2 минути, защото не бива да се залежава, за да не получи белодробен оток. Днес се изнервих и му казах: лежи си, опитай обаче сам да се изправиш. И се махнах. Просветна ми, че може тази ситуация да ми е изпратена, за да я премина втори път, за да оценя миговете с любимо същество, които, макар и пълни с мъка и сълзи, са безценни. Някакъв начин да оценя живота дори в трудностите, защото напоследък ми се мре. Като някакво изкупление да премина отново през всичко това, за да науча нещо. И се научих постепенно да съм благодарна за всяка секунда в живота ми, споделена с моите любими. Благодарна съм дори на цъфналите сливи в двора ни.
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки