Не се притеснявай да споделяш какво чувстваш Механична травма
Alisa написа:Айде сега и последното под ТЕСа- "страх да не се изложиш"
Не го приемай като упрек, но това също е за ТЕСане, за да се чувстваш по-уверена в себе си.Или да ТЕСам, докато мислено й благодаря, че я има?Толкова много имах нужда да го чуя
А, то да е само липсата на увереност, с мед да ме намажеш.
Толкова много неща имам да изправям по себе си. Но смятах първо да ТЕСам емоциите, свързани с болката, че ми е най-належащо. А и се притеснявам да не се оплета нещо, ако се опитвам да чистя много неща наведнъж. То сигурно всичко е навързано като свински черва, ама ...Изобщо не го приемам като упрек, а като съвет, и ти благодаря, че ми обръщаш внимание върху него.
Нали затова съм се регистрирала - да получа съвети, забележки, напътствия, мнения.fif42 написа:В този форум никой на никого не се присмива,кой с каквото може помага
Не съм си и помислила, че някой би се присмял. Просто ми стана неудобно, че първо писах, а после помислих.
Благодарна съм на всички, които ми помагат да се ориентирам в материята!
TEСай докато мислено й благодариш, че я има. Спри да се бориш с нея! Приеми я! Приветствай я! Прегърни я! Заобичай я! Благодари й!Reiny написа:Това обаче не съм сигурна, че го разбрах правилно. Трябва да ТЕСна това, че приемам и благодаря на болката ли? Или да ТЕСам, докато мислено й благодаря, че я има?
Усилвай я!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Все не успявам да направя първа някое откритиеivangp написа: Спри да се бориш с нея! Приеми я! Приветствай я! Прегърни я! Заобичай я! Благодари й!
Усилвай я!
Ето какво ми се случи на 5 юни - случайно открих на предната дясна лапичка на Зайко една топчица колкото голямо бобено зърно. Веднага се обадих на ветаринаря ми и питах друг ветеринар - и двамата казаха тумор. За операция не става, за да не умре Зайко от упойката. Започнах ТЕС, мазане с Гранулин и есенцията на д-р Бах Рескю Ремиди.
След една седмица ми се стори, че е намаляло. После видях, че съм се заблудила. Плаках, плаках до изнемога. Почувствах се някак облекчена и интуицията ме поведе - взех лапичката в ръка и казах на топчето: "Много ти благодаря, че те има, защото си събрало в себе си всичко, което не е нужно на Зайко, което е опасно за него и го държиш здраво в себе си. Ти си прекрасно топче и аз те харесвам." И го целунах. На следващия ден беше се смалило този път наистина почти наполовина. Продължавам да му говоря хубави думи, милвам го с пръст и днес е почти изравнено с кожата.
п.п. А буцата на десния ми крак също почти е изчезнала - Лавинният ефект си работи добре
п.п.п. Обаче много ме мързи да ТЕСам, ама много; ако толкова ме болеше сигурно щях да умра.
"Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки