основна рецепта или предизвикателство?
основна рецепта или предизвикателство?
Здравейте!Аз съм нова при Вас. Прочетох книгата и от вчера се опитвам да реша откъде да започна. Имам няколко хронични проблема - възли на щитовидната жлеза и хашимото; алергии, хроничен цистит......и ми се стори че не е подходящо да започна от "симптомите", а по-скоро трябва да пробвам варианта "В мир със себе си". Смятам да започна със списък на неприятните случки в живота ми, които най-вероятно са довели до тези здравословни проблеми. Първият въпрос, който възниква е - по колко пъти трябва да ТЕС-ам всяка случка? вероятно докато избледнее? Вторият въпрос е - за всяка случка трябва да прилагам пълната основна рецепта - така ли? И третият - каква е разликата между "основната рецепта" и "предизвикателството"? В книгата пише за "основната рецепта", кога се прилага тя и кога "предизвикателството"? И последно - по колко "случки" от "черния списък" мога да ТЕС-ам на ден? Ще съм Ви много благодарна ако ми отговорите, много искам да започна с ТЕС, защото имам чувството, че съм "задръстена" с разни неприятни спомени и искам да ги изхвърля от мен, колкото се може по бързо
допълнение
забравих да допълня,че имам изключително ниско самочувствие, въпреки че имам многобройни доказателства,че нито съм изрод нито съм малоумна...
Първо - не бързай, че бързата кучка слепи ги ражда. И бързата работа срам за майстора.
Второ - почни от симптомите на проблемите си, т.е. болки, нежелани чувства и т.н.
Когато имаш много проблеми е трудно да решиш от кой да почнеш. Но от който и да почнеш все трябва да ги изчистиш всичките,к нали. Така, че няма значение от къде почваш все на едно място ще свършиш.
Трето - виж Често задавани въпроси и Допълнителни техники - Техника на краткия филм. С нея трябва да чистиш случките. Там е обяснено как.
Четвърто - също като първо - не бързай, успокой се и просто прави колкото можеш повече ТЕС всеки ден, за каквото ти излезе като чувство идея или симптом в момента.
Второ - почни от симптомите на проблемите си, т.е. болки, нежелани чувства и т.н.
Когато имаш много проблеми е трудно да решиш от кой да почнеш. Но от който и да почнеш все трябва да ги изчистиш всичките,к нали. Така, че няма значение от къде почваш все на едно място ще свършиш.
Трето - виж Често задавани въпроси и Допълнителни техники - Техника на краткия филм. С нея трябва да чистиш случките. Там е обяснено как.
Четвърто - също като първо - не бързай, успокой се и просто прави колкото можеш повече ТЕС всеки ден, за каквото ти излезе като чувство идея или симптом в момента.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Има. При всички техники има приложение на Основната рецепта. Само формулировките в Настройката и напомнящите фрази може да са различни. Иначе винаги има Настройка, кръг по точките с напомнящи фрази, 9Г(което може и да се пропусне) и поне още един кръг по точките ( а може и повече) с напомнящи фрази.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
обхождането на точките
Днес започнах с една от най-гадните случки в живота ми, поне която помня. Направих си филм и стигнах до най-гадния момент. Тогава започнах с настройката, свързана с това което почувствах в този най-гаден момент. После обаче като "обхождах точките" и повтарях напомнящата фраза започна промяна в това,което чувствах. В началото това беше срам от направеното, после усетих,че не изпитвам само срам, а и някакво мазохистично удоволствие и злорадство от това,което съм предизвикала??????????? смених напомнящата фраза и така ми се стори,че се получава по-добре. Въпросът ми е - може ли да се променя напомнящата фраза по време на обхождане на точките или трябва да се промени първо настройката?
Искам да споделя как вървят нещата при мен. Започнах от най-гадните случки в моя живот, мисля,че се справям добре,защото преди имах усещането,че животът ми е пълен с някакви ужасни и срамни неща и едва ли не съм някаква "жена с минало" 
, но след първите няколко филма вече съм сигурна, че всичко това просто е било плод на мойте фантазии - имам предвид ужасните неща,които си мислех че са ми се случили. Не че вече смятам,че целият ми живот е бил безпроблемен, но не виждам нещата чак толкова драматични и едва ли не достойни за някой трилър Просто сега ми се струва,че подобни неща се случват често и моят живот едва ли е много по-различен от живота на повечето хора. Не знам дали успявам ясно да формулирам усещанията си, но сега си мисля, че ако разкажа тези "ужасни случки" от моя живот на някого, той едва ли ще се впечатли особено, докато преди ТЕС-ането имах усещането,че крия в себе си някаква огромна срамна тайна. Така, след това многословие искам да попитам нещо - има една случка, за която не успявам да намаля емоцията по скалата 0-10. колкото пъти гледам филма, толкова пъти емоцията си е на върха. Ще разкажа случката, за да бъда конкретна - С баща ми, лека му пръст имахме неразбирателства на политическа тема в последните години от неговия живот и последните месеци дори почти не си говорехма. Аз знаех,че е болен но не мислех,че положението е толкова сериозно. Мислех,че го мразя /сега не мисля така/. Един ден се прибирах от работа с автобуса и го видях през няколко човека от мен. той беше блед и измъчен, погледна ме, но аз се обърнах на другата страна. Слезнахме поотделно. След 1-2 дни /през които не помня дали сме комуникирали изобщо, въпреки че живеехме заедно тогава/ той постъпи по спешност в болница в кома и след това почина. Аз бях в болницата до последно почти през цялото време, заедно с майка ми, но тази случка в рейса ме кара да плача до ден днешен. Адски ми е зле и се мразя за това, помня как изглеждаше, как беше облечен, помня най-вече погледа му....и как му обърнах гръб. Докато "гледам" филма изпитвам огромно желание да променя сценария, просто да му кажа "здравей татко!", нищо повече, може ли да променяме филмите?
, но след първите няколко филма вече съм сигурна, че всичко това просто е било плод на мойте фантазии - имам предвид ужасните неща,които си мислех че са ми се случили. Не че вече смятам,че целият ми живот е бил безпроблемен, но не виждам нещата чак толкова драматични и едва ли не достойни за някой трилър Просто сега ми се струва,че подобни неща се случват често и моят живот едва ли е много по-различен от живота на повечето хора. Не знам дали успявам ясно да формулирам усещанията си, но сега си мисля, че ако разкажа тези "ужасни случки" от моя живот на някого, той едва ли ще се впечатли особено, докато преди ТЕС-ането имах усещането,че крия в себе си някаква огромна срамна тайна. Така, след това многословие искам да попитам нещо - има една случка, за която не успявам да намаля емоцията по скалата 0-10. колкото пъти гледам филма, толкова пъти емоцията си е на върха. Ще разкажа случката, за да бъда конкретна - С баща ми, лека му пръст имахме неразбирателства на политическа тема в последните години от неговия живот и последните месеци дори почти не си говорехма. Аз знаех,че е болен но не мислех,че положението е толкова сериозно. Мислех,че го мразя /сега не мисля така/. Един ден се прибирах от работа с автобуса и го видях през няколко човека от мен. той беше блед и измъчен, погледна ме, но аз се обърнах на другата страна. Слезнахме поотделно. След 1-2 дни /през които не помня дали сме комуникирали изобщо, въпреки че живеехме заедно тогава/ той постъпи по спешност в болница в кома и след това почина. Аз бях в болницата до последно почти през цялото време, заедно с майка ми, но тази случка в рейса ме кара да плача до ден днешен. Адски ми е зле и се мразя за това, помня как изглеждаше, как беше облечен, помня най-вече погледа му....и как му обърнах гръб. Докато "гледам" филма изпитвам огромно желание да променя сценария, просто да му кажа "здравей татко!", нищо повече, може ли да променяме филмите?Направих си филм - около 1 минута, "случката в рейса". Виждам баща ми, виждам го точно как изглежда - отслабнал, блед с едно жълтеникаво яке, хората около него го бутат, изглежда болен, поглежда ме, в очите му има тъга /тук вече ми се появява огромна топка в гърлото и започвам да плача/ и в следващия момент му обръщам гръб. Това е филма. Използвам следната настройка: Въпреки че изпитвам огромно чувство за вина заради "случката в рейса", аз приемам себе си изцяло и безрезервно. Това го повтарям 3 пъти както си го описал в книгата в основната рецепта, потупвам точките ПО. После започвам обхождането на точките 1 серия/както си го описал в книгата/. Напомнящата фраза е:Изпитвам огромна вина заради "случката в рейса", след това 9-те гами, после 2-ра серия. Това е. И после пак си "пускам филма" и отново на същото място същия ефект - плача.