Taзи сутрин станах по-рано, за да открадна малко време за тази прекрасна магия, която са нарекли с това незначително наименование – ТЕС. Колко жалко, че нямам повече време за ТЕС, време в което съм сама със себе си и напълно необезпокоявана от каквото и да е. Времето лети, голямата стрелка препуска, както и живота ми, а хаосът в мислите ми, кълбото което трябва да разплитам е голямо и с много и объркани крайща.
Харесва ми мисълта: „Когато хората носят честни сърца, разплитат и най-сложния възел в живота си, защото пръстите им не треперят от нечисти мисли“ .Не, че я знам от сириус и не заради определението „честни сърца“, което не значи нищо. Сърцата са си сърца. Харесва ми вярата и надеждата в разплитането на нещо, което изглежда невъзможно за постигане.
Поглеждам първата страница на тефтера, който щерката ми подари, и на която пише с големи красиви букви „Как излекувах щитовидната си жлеза?“. Появява се самосъжаление. Все още си го има. Чувството е в очите. Тръгва от слънчевия сплит, през гушата като импулс и стига до очите. Тук във форума много хора споделят, че сълзите им са лепкави, че липсват. При мен са река. Физическото проявление на емоциите ми е най-вече там – в очите. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-придошла е реката. Като след дъжд.
Хубавото е, че осъзнавам, че вече не пиша тук с цел да се покажа, че съм успяла в нещо си, да се направя на интересна и важна, да получа потупвания някакви по стърчащото ми его, да задоволя нуждата ми от одобрение или да натрия на някого носа, както правех преди. Вече не ме интересува брояча, показващ колко хора са прочели мнението ми (това не ме прави значима). Не ме интересува дали някой изобщо ще се включи в темата. Преди време, ако никой не се включваше в темите ми, веднага ме обземаше чувството, че съм написала някаква глупост, че съм глупава, че никой не ме одобрява. Това вече не влияе на самооценката ми.
А най-хубавото е, че преоткрих ТЕС, че очаквам с нетърпение всяка свободна частица от ограниченото ми време, за да седна и да потъна в тази прекрасна магия. Защото най-сетне разбрах как се прави, повярвах, че мога да се доверя на себе си и видях, че се получава. Видях колко леко и неусетно ТЕС ме изпраща все по-дълбоко в дебрите на подсъзнателното. Малко е страшничко да се гмурнеш, малко не ти се иска, но направиш ли го веднъж, виждаш, че с всеки следващ опит става все по-лесно и по-интересно.
Жалко, че е едно и също да НЕ ИСКАШ ДА СЕ ГМУРНЕШ и ДА НЕ ВЯРВАШ В ТЕС. Мая преди доста време ми каза, че съм си направила диагноза с този ник. Права беше.
Вчера започнах профилактично с филма „Предателството на майка ми и лекарите – садисти“. Нямаше емоция. Филмът беше много силен и ярък. В смисъл, че бях потопена напълно в него, но емоция липсваше. Нищо не ми трепна. Накрая, когато ме заведоха обратно при майка ми, я гушнах и и казах: „Видя ли, аз съм герой!“ С усмивка и някаква бликаща гордост и го казах. Без значение дали съм могла да говоря по онова време, когато съм била на годинка и половина. Без значение, как съм мислила тогава. Чувствах се участник и помагах на всички в една обща кауза за спасяване на живота ми. Знам също и че ако е имало нещо недоизчистено по случката (аспект и каквото и да е), се доизчиства само с изписването на тези думи в тефтера ми. Не търся логика. Просто го знам.
След това започнах отново с декларацията „всички са против мен и искат да ме наранят“. По време на потупването словото в ума ми (защото не го казвам на глас) се промени на „Аз заслужавам да страдам“. Следват още 5,6 кръга някъде. И изведнъж – ПРОСВЕТЛЕНИЕ: „ХАРЕСВА МИ ДА СТРАДАМ“ . Някакво далечно гласче ми казваше, че това едва ли е така и греша, но въпреки това се „гмурнах“ мъничко по-надълбоко. „Харесва ми да страдам и да се самобичувам“. Ужас!!! Ами сега? Все по-дълбоко и по-дълбоко, до „Възбуждам се, когато гледам филм, как изнасилват жена“. След това изплуваха всички филми с подобни сцени като „Маргарит и Маргарита“, „Смело сърце“, „Време разделно“, още 5,6 някъде… Чувството в мен, беше същото, както и по времето, когато съм ги гледала . Повечето бях гледала по времето на онази специална възраст. Чувство на силна възбуда. ….. Жестокостта, кoято искаха да покажат във филмите, повреме на прожекцията на моят филм, беше притъпена от подсъзнанието ми и бях безчуствена от тази гледна точка. Всички героини, някак си искаха това да им се случи, но не бяха отговорни. Друг бе виновен.
Стигна се пак до майка ми и огромното и притеснение на тема цикъл, сексуалност и т.н. Спомних си случка от времето, когато бях 6 клас, как майката на моя приятелка един ден ме срещна и ме попита дали имам вече цикъл и аз потънала от срам и с гордост и отговорих: „Не!!!“ Наистина нямах цикъл и се гордеех с това. Срамувах се от израстването си, не исках да пораствам. Страхувах се от сексуалността. Чувствах се виновна, че израствам.
(Няма да повтарям, само тук ще спомена, че до всички тези прозрения стигам, като непрекъснато потупвам по всички точки, без декларация, без 9Г. Използвам всички точки, както и тези на тила, под гърдите, на китката, дори на дланта (карате) и точката в началото на безименния и малкия пръст, която се потупва при 9Г. Всички точки потупвам последователно. Като приключат повтарям процедурата и така – докато трае цялата процедура и ми се прииска да спра. Не използвам напомнящи фрази, които според мен пречат на филмите да се появят. Може да започна с някаква декларация и напомняща фраза, но появи ли се „филмът“, спирам с фразата, следя „прожекцията“ и само от време на време спирам да запиша нещата, които сметна за важни. Това с писането леко ме дразни, защото се страхувам филмът да не отлети, докато записвам, но осъзнавам, че това е важно. Казах преди, че имам проблем с паметта.
Прозрението:
Сцените в моя филм бяха променени. Жестокостта беше сведена до минимум или не я отразявах. Осъзнавам, че на друга жена, филмите биха въздействали по съвсем различен начин. Толкова за това, че режисьорите са невинни.
По време на филма (моят, не онези игралните), осъзнах, че не исках да си призная, че искам секс, че това е нещо съвсем нормално. Най-силната възбуда идваше най-вече от сцени на изнасилване, което подсъзнанието ми променяше като пропускаше жестокостта, не и обръщаше внимание, т.е. бях безчувствена на темата „жестокост“. Не че се кефех садистично на жестокостта. Просто не я отразявах. Най-важното, което долових , когато прожектирах всички сцени от всички игрални филми с изнасилвания, които ми бяха въздействали най-силно, беше, че и жената го иска и и е хубаво. Това усещах с цялото си същество и сякаш бях на нейно място. Хубаво и беше, но друг бе отговорен. Тя самата не бе го искала. Защо да не го иска? Защото е нещо срамно и грешно! Не мога да се възбуждам и да го желая. Как ще желаеш нещо толкова срамно, грешно и гнусно? Ти не си такъв човек? Когато друг е отговорен (както е при изнасилванията) – може. Тогава ти не си виновна. Друг е отговорен. Ти не си го искала. Имаш си оправдание и тогава може да пуснеш закрепостената си сексуалност в действие.
Проумях защо тези сцени са ме възбуждали много повече, отколкото сцени на взаимна любов, при които жената иска секса. Аз не мога да искам това, защото е нещо мръсно и грешно. Точно по времето на тези прозрения ми се яви сцена от възрастта, когато бях на 6 години и отново бях в болница. Този път за очите. В стаята ми имаше доста по-голямо от мен момиче, което ми обясни с няколко думи как идвали бебетата. Аз бях потресена. Спомних си, че я питах няколко пъти дали е сигурна в това, което ми казва. Как може от такова гадно нещо да съм се появила на този свят? Спомням си (кеф, че си спомням, явно имам някаква памет) диалога с майка ми по повод случилото се. Въпросът ми беше как може с татко да сте правили нещо толкова гадно? Отговорът и потресаващо изплува в съзнанието ми „Гадно, не гадно, нали трябваше да се родите“. Ужас. И кеф. Разбрах проблема си. Разбрах защо не съм могла да се отпусна в секса и да изживея това прекрасно, напълно естествено и божествено деяние – удоволствието от секса. Освен след голямо количество алкохол….
Все пак някак си съм усещала грешките на майка ми (Иване, не я обвинявам. Няма грешки. Просто следствията от действията на майка ми, считам за не много добри за мен и наричам с думата – грешки).
Усещала съм, че не е постъпила както би трябвало и съм се стремяла да не повтарям грешките и. Децата ми (2 момичета) споделят всичко с мен, мнението ми е важно за тях. Чакаха предстоящия си цикъл с нетърпение. Всичко го чакахме така. Когато събитията настъпваха – празнувахме. Бяха горди, че вече са по-големи. И двете получиха подарък – сребърни медальончета, които няма значение дали ги има в момента. Но за тогава – бяха символ за тях. Символ, че вече започва процес, който ще ги превърне в красиви, прекрасни жени, с цялото вълшебно тайнство на сексуалността, което им предстои…
Пак онова напиране в очите, което ако не бях заета с тефтера и химикалката, може би щеше да прерасне в река. Но се яви само като мигновен импулс, който преглътнах.
Такивамитиработи.
„Извинявай, че написах това писмо по-дълго от обикновено, но нямах време за по-късо“ Оскар Уайлд
Моето Хашимото няма оправия
В мнението ми се е получило двусмислие.ivangp написа:Както си тръгнала с прозренията може пък след още доста ТЕС да решиш да препишеш тефтера тук.
Да уточня какво правя. Първоначално при чистене на случките тесам и не мога да опиша всичко подробно. Записвам само важните прозрения. След края на сесията, описвам всичко в тефтера. Предходният ми пост е с изцяло преписано съдържание 1:1 от тефтера ми. Тесовете накрая бяха за да се реша да го препиша тук. И се оказаха успешни. Преписах го. По-нагоре някъде споменавам, че не мога да препиша съвсем всичко от тефтера, а и не смятам за редно. Важните неща, които биха били от полза за някого съм описала.
Per aspera ad astra!
Имам страхотен резултат след изчистване на част от прозренията от последния ми "филм". Въпреки, че е не плануван. Започнах със самосъжалението, пък го докарах до съвсем друго. Важното е, че съм много доволна 
)
Моля за мнението ви и идеи как да направя успешно прокси на майка ми?
Правя го по стандартния начин. Потупвам се 3 пъти по дланта, като казвам, че съм майка ми и т.н. Или по време на прожекциите на "филмите" си представям, че съм майка ми и потупвам мислено нейните точки (не си виждам гърба).
Но не мога да изкарам никакви емоции и ефекти в тялото ми. Ама никакви. Много добре се вживявам в ролята. В смисъл - потопена съм напълно в ролята. Но не се получава нищо.
)Моля за мнението ви и идеи как да направя успешно прокси на майка ми?
Правя го по стандартния начин. Потупвам се 3 пъти по дланта, като казвам, че съм майка ми и т.н. Или по време на прожекциите на "филмите" си представям, че съм майка ми и потупвам мислено нейните точки (не си виждам гърба).
Но не мога да изкарам никакви емоции и ефекти в тялото ми. Ама никакви. Много добре се вживявам в ролята. В смисъл - потопена съм напълно в ролята. Но не се получава нищо.
Per aspera ad astra!
Вживей се и се потопи в тялото на майка си. Гледай през нейните очи и виждай дъщеря си Вяра как страда поради еди какво си............
ТЕСай потупвайки върху себе си всички мисли, емоции, физически усещания, които се появят, независимо колко абсурдни, налудничави, нереални или нелогични може да ти се струват.
ТЕСай потупвайки върху себе си всички мисли, емоции, физически усещания, които се появят, независимо колко абсурдни, налудничави, нереални или нелогични може да ти се струват.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Сори, нищо не се получава. "Дъщеря ми страда, душицатана дъщеря ми се разкъсва от страдание, дъщеря ми иска да я няма, да се самоубие, ....." - НИЩО. Гледам безизразно (когато съм майка ми). Поне не се наслаждавам, обаче нищо не ми трепва. Ама съвсем нищо.Да уточня, че майка ми е чувствителен човек, притеснява се, когато е център на внимание, когато е пред публика. Разплаква се при тъжни и тържествени и вълнуващи събития. Но е с кораво сърце, относно животни - кученца, котки. Крещи им и ги гони. Смята гушкането на децата за нещо лигаво и в спомените ми ме е отбутвала при такива опити.
Per aspera ad astra!
Re: Моето Хашимото няма оправия
Привет, ако искаш погледни тук. Нямам никакъв личен опит с хашимото, но напоследък се натъкнах на нещо доста интересно според мен
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?p=25615#25615
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?p=25615#25615
Фифче, администраторът има навик да сменява заглавията на темите ми.fif42 написа:Вяра,защо вместо--Моето Хашимото няма оправия,не стане---Бих един шут в дупарата на Моето ХашимотоМоже и да бъркам,ама с това заглавие не си ли поставяш ограничение на подобрението ти или още по-добре излекуването ти.
Темата ми се казваше "Излекувани от Хашимото".
Предполагам, че новото и актуално заглавие ще бъде "Фантастични 20-минутни оргазми с помощта на ТЕС"
)))Per aspera ad astra!
Re: Моето Хашимото няма оправия
jiven написа:Привет, ако искаш погледни тук. Нямам никакъв личен опит с хашимото, но напоследък се натъкнах на нещо доста интересно според мен
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?p=25615#25615
jiven, минах по твоя път. Той само доведе до загуба на време и то - на много време. Най-сетне съм там където ще излекувам жлезата и душата си. И бера вече плодове.
Per aspera ad astra!
Re: Моето Хашимото няма оправия
няма нищо по-хубаво от това да береш плодове и да лекуваш душата си.
иначе по моя път не си минала, нито пък аз по твоя
иначе по моя път не си минала, нито пък аз по твоя
Re: Моето Хашимото няма оправия
От постовете ми струи болка, тъга, депресия. Да уточня, че това изпитвам, когато чистя случки от миналото и моето подсъзнание ме праща при тези емоции, които съм изживявала преди.
В никой случай душата ми не страда и не искам да се самоубивам към днешна дата. Чувствам се добре. В момента нямам никакви симптоми. Освен двата листа с резултати за ТСХ над 60, направени в 2 различни лаборатории, за които се сетих в момента. Иначе не ги мисля.
Все пак слънцето си свети толкова хубаво!
пс: Ако се излекувам, бих могла да напиша книгата по-добре от Иван.
Добре де, без "по-добре" и може би не книга, която се предполага, че трябва да е повече страници, а малка книжка или статия, в която да обясня наистина как се прави ТЕС. И мисля, че мога да напиша съдържанието и по такъв начин, че никой не би се усъмнил в силата на техниката.
В никой случай душата ми не страда и не искам да се самоубивам към днешна дата. Чувствам се добре. В момента нямам никакви симптоми. Освен двата листа с резултати за ТСХ над 60, направени в 2 различни лаборатории, за които се сетих в момента. Иначе не ги мисля.
Все пак слънцето си свети толкова хубаво!
пс: Ако се излекувам, бих могла да напиша книгата по-добре от Иван.
Добре де, без "по-добре" и може би не книга, която се предполага, че трябва да е повече страници, а малка книжка или статия, в която да обясня наистина как се прави ТЕС. И мисля, че мога да напиша съдържанието и по такъв начин, че никой не би се усъмнил в силата на техниката.
Per aspera ad astra!