Дневник. Това-онова

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Сетих се в кои случаи забравям емоцията в момента, но не завинаги.
От първата ми бременност ми се промениха настройките за разплакване. Започнах да се разплаквам от филми. Със следващите бременности търпях разни промени. От една-две години това разплакване вече ме тормози, не ми харесва и искам да го разкарам. То се включва от определени сцени (тези, които са направени точно за разплакване). Дори когато изобщо не се чувствам съпричастна и не чувствам да ми пука за героите във филма, дори когато съм гледала филма 100 пъти, разплакването пак се включва. Няколко пъти съм го тесала сериозно. Тесах и тълкувах посланието от разплакващите сцени. Свързвах го с моя живот.
За сега степента на разплакване е намалена. Преди тесането се разплаквах неудържимо и можех да спра, само ако престана да гледам. Сега се включва по-слабо и е удържимо. Даже, когато го усетя, че приижда, вече му казвам "Ела, ела, тука." И му правя "Избирам да забравя". И то веднага изчезва. Но това може да стане няколко пъти по времето на една такава сцена.
Толкова ми е писнало, че вече не искам и да го разбирам. Преди исках да разуча това нещо и да разбера какво се случва.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Имам едно усещане за примка, която хваща гърлото ми. Мисля, че за първи път се появи по време на втората ми бременност. От тогава изчезва след раждане и се появява с бременност. Освен сега - след последното раждане не изчезна. Значително по-леко, но стои.
Появява се в някакви моменти. Не мога с нищо да го свържа.
Преди ми ставаше много неприятно. Опитвах се да прогоня усещането или да го тесам. Като видях, че няма да се махне, започнах да го изследвам. Всеки път, когато усетя, че се появява, му казвам, "Ела, ела." и наблюдавам какво е.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Освен примка имах и усещане за прерязване с метал. На него му направих "Ако това е от друг живот, какъв би бил той?" Яви ми се как ми пресичат гърлото с меч. Разкарах това от себе си. И действително металното усещане вече го няма.
Но примката все още се появява. В търсене на друг живот не се получава. С "Избирам да забравя" не се получава. Мисля, че и обикновен ТЕС правих.
Затова за сега само изследвам нещото и чакам да му дойде моментът.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

Гъбичен отчет:
Преди точно година бях бременна и имах генитални гъбички.
Ето на кратко какво стана:
Имах намерение да се храня, както подобава за борба с гъбички. Но не се получи.
Търсих емоционални прични и тесах яко. След първото изтесване на първите заподозрени прични, сърбежът напълно изчезна... за два дена. После се появи. Заподозрях нови прични, изтесах ги и пак два дена спокойстие. И това се повтори няколко пъти. Накрая, след един месец има-няма, усетих, че се пазаря със себе си. Нещо като - "Ако сега изтесам това, гъбичките ще изчезнат ли?" и тогава ми писна и си казах "Абе, я майната им на тия гъбички. Ще ме правят на маймуна! Гърча се пред тях като червей! Писна ми, я стига!" И това беше последния ден с гъбички... до сега - една година по-късно.
Сега пак се появиха. Пак тесам евентуални прични. Но сега го давам доста по-хлабаво. Миналата година ми предстоеше раждане и никак не исках да раждам с гъбички. Сега нищо не ме притиска. Не зная какво ще става. За сега потесвам от време на време.
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Мая, а защо не подпомогнеш ТЕС с натурален, домашно приготвен ябълков оцет? Гъбите обичат кисела среда, а тя може би зависи и от хранит. навици. Ако тях е трудно да промениш, то може с помощта на ябълковия елексир да неутрализираш влиянието им. Тази година направих първокласен ябълков оцет и го ползвам вече 5 месеца. Резултати - липса на умора, отлично състояние на кожа и коса, елиминиране на проблемите в следствие на разширени вени, премахване на хроничната болка в кръста, кървене на венците, проблемите с паметта и концентрацията ми, които отдавам на хипофинкцията на жлезата ми се случват доста по-рядко. Доста по-добре се организирам от преди. Кожата на лицето и тялото ми е като на бебе. Изчезнаха петната в следствие на слънчеви изгаряния през годините, а най-много се възхищавам на новите ми здрави нокти на краката, които бяха паднали в следствие на гъбички. Вече са голями, здрави и с лак :) Пробвай с тампон , напоен с разреден ДОМАШНО ПРИГОТВЕН яб. оцет - 3,4 вечери, но и вътрешен прием, за да помогнеш на ph-то да се нормализира. Поздрави!
Per aspera ad astra!
vqra
Майстор
Мнения: 640
Регистриран на: 18 Яну 2010 15:20

Мнение от vqra »

Забравих да кажа и че съм 10 кг по-малко, от колкото бях през зимата и мазнините около корема ми и целулита се стопиха, без да ми е било цел. Ям всичко, което пожелая. Никакви ограничения. Tежа 55 кг, а лекарите бяха на мнение, че както не си пия хормона, с ТСХ 70, кaкъвто ми беше през пролетта, би трябвало до сега да съм над 100 килограма.
Per aspera ad astra!
svedd
Участник
Мнения: 99
Регистриран на: 17 Яну 2012 20:44

Мнение от svedd »

vqra написа: отлично състояние на кожа и коса, премахване на хроничната болка в кръста, кървене на венците, проблемите с паметта и концентрацията. Доста по-добре се организирам от преди. Кожата на лицето и тялото ми е като на бебе. Изчезнаха петната в следствие на слънчеви изгаряния през годините :)
A би ли споделила, как го ползваш точно за тези проблеми по горе.
И как го приготвяш (може на лични, да не товарим темата)? Баща ми беше правил преди време, но стана мътен и не знаех дали е добре да го ползвам.
mis_val
Участник
Мнения: 10
Регистриран на: 30 Сеп 2013 11:01

Мнение от mis_val »

svedd написа:
vqra написа:
A би ли споделила, как го ползваш точно за тези проблеми по горе.
И как го приготвяш
+1
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

vqra написа:Мая, а защо не подпомогнеш ТЕС с натурален, домашно приготвен ябълков оцет?
Защото целта не ми е да спирам сърбенето :lol: Искам да премахна нуждата от това сърбене. А сърбежът е много добър индикатор за това дали съм успяла.
Нали писах, че тесам разни емоционални връзки. След това сърбенето намаля. Аз спрях да му обръщам внимание. Нали не ми предстои раждане и затова не го давам сериозно. От време на време потесвам по нещо. Вчера-онзи ден тесах малко по-сериозно. Днес изобщо няма сърбене. Сега започнах да го предизвиквам. Казвам им "Хайде, де! Какво стана? Къде изчезнахте?" И така чакам да видя дали има още.

Иначе - за оцета по принцип. Аз също бих искала да разкажеш как го ползваш. Даже май е най-добре да пуснеш една тема в здравния подфорум.
Ето от тук може да се намери добър ябълков оцет (и много други неща) - http://www.myfarm.bg/
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Мнение от mayadob »

mayadob написа: Даже май е най-добре да пуснеш една тема в здравния подфорум.
Даже аз я пуснах - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... highlight=
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. Това-онова

Мнение от mayadob »

Упорито продължавам да се опитвам да се отърва от кармата си (каквото и да значи това). Определено не съм се отървала, но междувременно получих доста бонуси.
Един от бонусите е за маяците. Започнах да усещам момените на маяците. Оказа се, че в живота ни има многобройни маяци, по които страдаме. Например само едно вкусно ядене може да създаде желанието да го повториш. Но тогава вече да не е толкова вкусно. Или страхотната игра на някоя площадка ме кара на следващата разходка да избера същата площадка... за да разбера, че не може пак да се повтори онова страхотното. Научих се, когато ми се случи нещо наистина много хубаво, първо да му се насладя, а след това да си кажа "Забравям го и отварям път на нещо друго, различно хубаво да ми се случи."
Или пък имам възможност да избирам къде да отидем и на едното възможно място скоро ни е било много хубаво. Тогава усещам импулс отново да отида там, но с лекота разкарвам импулса и избирам нещо различно. И се получава чудесно.

Гърлото ми дава дефекти по доста показатели:
- Хашимото
- трудно преглъщане
- често боледува
- моментно усещане за примка
- на една снимка на аурата само там не бях наред
Сега пак ми е болно гърлото и пак мисля по тази тема. Тесам. Или по-скоро глася се да тесам, но нещо не съм го подхванала сериозно.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. Това-онова

Мнение от mayadob »

mayadob написа:Гърлото ми дава дефекти по доста показатели:
- Хашимото
- трудно преглъщане
- често боледува
- моментно усещане за примка
- на една снимка на аурата само там не бях наред
Сега пак ми е болно гърлото и пак мисля по тази тема. Тесам. Или по-скоро глася се да тесам, но нещо не съм го подхванала сериозно.
И още два:
-
-
пак ги забравих :oops:

Миналата седмица се афектирах от една забележка на мъжа ми. За малко се лутах между това дали да обърна внимание на забележката или не, но накрая влязох в това ниво, в което се заяждаме. И след последвалия спор взех, че се разсърдих. Потесах малко. На следващия ден забравих, че се сърдя. Но след още един ден си го припомних със следващите забележки. И накрая се озовах в състоянието, в което се сърдех в предишните години. Дадох си сметка, че от една година не съм се сърдила и че сме се разбирали. Изпитах голямо разочарование от това, че година по-късно заяждането продължава. Лутах се между това дали да започна да му правя прокси (защото не чувствам нищо у себе си) или да продължа със себе си (защото вярвам, че така трябва да стане). Накрая останах да работя по себе си.
Имах чувството, че нямам никакъв материал за тесане. Чувствах се много зле, но не можех да открия от какво. Държах се само за една фраза, която ме афектираше - "Аз не мога така". Дълго време се питах кое е това "така", с което не мога. Оказа се - не мога да живея не щастлив живот. Не мога да си спомня точно как тесах накрая, но неутрализирах "Избирам да живея щастливо" и "Отказвам да живея не щастливо" (май правих "Избирам да забравя"). Веднага след това и двете фрази - да живея щастливо или не - ми звучаха напълно чужди и смешни. Настроението ми веднага се оправи. Не очаквах толкова бързо да ми се размине - четири дена, вторият от които бях забравила, че се сърдя. Всъщност бях напълно извън строя само последния ден. Отдадох се на страдание, за да напипам къде е трънчето. Но почти целия ден нямах възможност да тесам на спокойствие. Чак вечерта успях да се отдам на по-продължителна сесия, с която всичко приключи.

С големия ми син. Въпреки двете големи промени спрямо него - да го приемам/понасям и да го възприемам като дете, а не като по-голям - все още имам усещания и за двата уж освободени проблема. Много леко, но все още му се дразня и се хващам, че искам да разсъждава и да се държи като доста по-голям. Не съм отделяла много време за тесане на това, само забелязвам, че не е добре.
Тесала съм моето отношение към неговото раждане (планово секцио). Скоро реших да тесам същото раждане, но от негова страна. Оказа се, че не ми е комфортно да започна преди да поработя над моето собствено раждане. Започнах да тесам и да си представям какво ли би било да съм в утробата преди да се родя. Но представата ми се измести - дойде ми да мисля за майка ми, която е на път да роди. Тесах негодувание към лекарите, които я индуцират.
Следва продължение.

Много се ядосвам, когато децата си легнат, но отказват да заспят. Доста съм тесала за това. Хем чувствам смешната страна (усещането за освободен проблем), хем има още един нюанс, който ме изважда от релси. Като цяло съм спокойна при приспиването, но има един конкретен момент, в който се взривявам. Тесам по време на самото приспиване, правила съм го доста пъти, но не се изчиства. И тук ми беше много трудно да установя какво е. Накрая набедих детската градина, в която съм ходила като дете. Имам бегли спомени, но мисля, че ни слагаха насила да спим. За сега тесам по това. Понеже не мога да си спомня какво точно се е случвало, започнах да си представям какво би могло да се е случвало. За сега стигнах до там да виждам себе си как крещя на учителката и отказвам да си легна.
Следва продължение.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. Това-онова

Мнение от mayadob »

mayadob написа:
mayadob написа:С големия ми син. Въпреки двете големи промени спрямо него - да го приемам/понасям и да го възприемам като дете, а не като по-голям - все още имам усещания и за двата уж освободени проблема.
След като написах това, се наблюдавах и установих, че не е напълно вярно. Това да го приемам и понасям не ми е проблем. ОК съм с присъствието му (за разлика от преди). Но често само присъствието му е достатъчно, за да съм в постоянно, безпричинно нервно напрежение. Много напомня на това да не мога да го понасям, но определено не е същото.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. Това-онова

Мнение от mayadob »

Две седмици, след като отношенията с мъжа ми се издъниха и оправиха (силно казано, защото аз се оправих, но между нас все още е хладно), имахме същата ситуация, от която се бях разсърдила тогава. Този път не влязох в нивото на заяждане, но изпитах много дълбока обида. Веднага се разтесах. Много особена обида - не както обикновено да ми е обидено. А много, много дълбока болка, толкова дълбока, че може лесно да я потисна и да не я забележа. Дълбока и в същото време почти неосезаема.

Не помня кога и как изчезнаха гъбичките.

Покрай тесането на домакинството си изясних какво искам - искам всяко нещо да си знае мястото и всяко място да си знае нещото. Към днешна дата някои неща и места вече си знаят съответните и са заедно, други си ги знаят, но не са заедно, а трети изобщо не си ги знаят. Има един шкаф в кухнята, в който, след много премествания тук и там, успях да установя кои са най-подходящите неща (кърпи и миксери). И от известно време се установиха и задържаха там. Днес си дадох сметка, че поне това местенце е точно както искам. Изпитах известен стрес, нещо като "Не мога да повярвам, че това се случва!"
Пак днес - прибрах в раницата на едното дете пантофите за детска градина и отново изпитах този стрес, но много по-силно, стегна ме гърлото и яко потесах (има още). Защо се разревах от пантофите - беше им скъсан ципът. Известно време той ходи с едни есенни обувки на детска, вместо пантофи. През това време планирах да занеса пантофите на обущар. До тук добре. По принцип тези мои планове до сега в повечето пъти са се проваляли. Не конкретно за обущар - за всяко нещо, което изобщо не е спешно, но имам доброто намерение да свърша (пътят към Ада е осеян с добри намерения). Първо - нормално беше пантофите да останат вкъщи, докато омалеят на детето и вече няма смисъл да се поправят. Но аз ги занесох. Второ - нормално беше да останат в обущаря, докато омалеят на детето и изобщо да не ги потърся. Но аз си ги взех съвсем навреме. Трето - нормално беше готовите пантофи да останат някъде вкъщи и детето да продължи да си ходи с онези обувчици. Но ето, че днес сложих пантофките в чантата за градината. Как да не се разплача.
Стресът е нещо като това, което разплаква детето в това видео - http://www.youtube.com/watch?v=OOpOhlGiRTM
Сега си спомням, че скоро пак бях изпитвала този рев, но не мога да се сетя повода.
Alisa
Майстор
Мнения: 2043
Регистриран на: 12 Май 2010 22:17
Местоположение: София
Обратна връзка:

Re: Дневник. Това-онова

Мнение от Alisa »

Чудесен нагледен материал! :lol:
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Публикувай отговор