Привет!
Малко размисли и страсти относно онези кризи, за които писах преди доста време. Да обобщя - кризите се състояха в дълбок ужас, че земята под краката ми буквално изчезва. Изпадах в състояние на абсолютна неопределеност - понякога дори не знаех кое е 'горе' и кое е 'долу', нямаше "Аз", нямаше дефиниция за нищо в живота ми, нямах асоциации към нищо, нямах никакво обяснение за това какво се случва, кой съм и дали съществувам. Абе, много разтърсващо и силно беше, никога не бях преживявал по-голям ужас. Също и изпитвах ясен страх, че самата материя на вселената и на всичко, което ме обкръжава и от което съм изграден ще рухне на хаотично разпръснати атомчета и всичко, което съществува ще изчезне всеки миг. Много шантаво..

Минаха доста месеци, в които търсех много отговори, много се лутах и скитах в главата си и нещата отшумяха значително. И вече имам много задоволително обяснение на това, което преживях. Аз го наричам психо-духовна/екзистенциална криза. Това, което се случи бе асимилиране и претопяване на всичките ми връзки, които имах с живота. Огромният страх идваше от егото ми, то/аз се опитваше да се задържи за старото познание, което имах за света, всячески ме беше страх от смъртта, която обгръщаше живота и съзнанието ми. Дереализацията (чувството, че съм в сън и не мога да се събудя) беше нищо повече от една дълбока трансформация, която ме обземаше. Все още получавам спонтанно дереализация/деперсонализация(чувство, че се наблюдавам отстрани, че съм извън тялото си) - но вече страха почти го няма, наслаждавам се на това преживяване. И имам някакво вътрешно знание, че докато съм в това състояние на дисоциация със света и себе си настъпва някакво пренастройване, преинсталиране и трансформиране на това, което е -на реалността, на себе си, на цялото съществуване.
Поглеждайки назад ме е яд единствено за това, че в онзи период не се пречупих и не се пуснах по течението и не се оставих на преживяването. Но страхът ме спираше.
Все още не съм доволен. Много емоции имам, много вътрешни конфликти, но мисля, че съм по-добре, по-пречистен от преди. Работя хаотично със себе си. Все още проблема с непостоянството и липсата на самодисциплина е много актуален. Работя "от дъжд на вятър", но пък вървя със свое собствено темпо и съм сравнително добре
