Просто АЗ

[Mariet]

Здравейте на всички По съвет на Иван и Мая, правя си тема
Ето историята ми накратко:
През 2012 г. ми поставиха диагноза Болест на Ходжкин. Минах през химио и лъчетерапия и след направен ПЕТ СКЕН, тази година, се установи, че имам активни лимфни възли. Започнах ново лечение. В момента работя върху всички негативи, които имам след химията, но за резултати ще пиша по-късно, тъй като тя се отлага малко, защото започвам лъчетерапия.
Взех си книгата на Иван и я прочетох, чета и във форума, радвам се че ви има
Това, с което мога да се похваля, е че вече не повръщам
Остана да преодолея и гаденето, гади ми се от физиологичния разтвор, от вида на системите, а след химия от водата изобщо не мога да пия, а точно тогава трябва да приемам много течности. Правя ТЕС за всяко от изброените отделно.
Въпросът ми е дали е правилно!? Повтарям за резултати ще пиша чак през април.

[Mariet]

Мая, не си спомням как разбрах за книгата на Иван, но я имам от миналата година, от септември.
Бях започнала да правя ТЕС, но при приключване на химията (средата на септември), не знам защо реших, че всичко ми е ок
Не разбрах въпроса за плановете? Планове за какво?

[mayadob]

Не се познаваме и ми е трудно да карам направо. Затова - гледай този филм и после да обсъдим нещата:
https://www.youtube.com/watch?feature=p ... 57uBCcOdvI
Има субтитри на български

[Mariet]

Здравейте!
След толкова време, едва ли някой ще иска да чете в темата ми, но аз ще пиша, може пък да съм полезна с нещо

Преди няколко дни напипах надути лимфни възли, под дясната челюст Страхът е вледеняващ
Започнах:
Въпреки, че се задушавам от страх, защото си напипах надути лимфни възли под дясната челюст, аз...
Въпреки, че тялото ми се парализира от страх, защото си напипах надути лимфни възли под дясната челюст, аз...
Въпреки, че чувствам тъпа болка в тила от страх, защото си напипах надути лимфни възли, аз...
Въпреки, че краката ми тръпнат от страх, защото си напипах надути лимфни възли, аз...
Въпреки, че тилът ми се схвана от ужас, защото си напипах надути лимфни възли, аз...

Понеже не постигнах резултат, реших, че е ПО и продължих с:
Въпреки, че ТЕС няма да ми помогне...
Въпреки, че аз няма да позволя на ТЕС да ми помогне...
Въпреки, че колкото повече ТЕС-ам, толкова повече лимфните ми възли се надуват...
Въпреки, че на мен нищо не може да ми помогне...


След като направих по няколко гръга с тези Декларации и след като, докато потупвах по точките, порядъчно си поплаках, започнах отново:
Въпреки, че краката ми са отмалели от страх, защото вече виждам подутината, под дясната ми челюст, в огледалото, аз...
Въпреки, че искам да крещя от страх, защото вече виждам подутината, под дясната ми челюст, в огледалото, аз...

Страхът го свалих на около 4, но главоболието не намалява и пробвах с:
Въпреки, че аз искам да съм болна, защото това е единствения начин, да си платя за....
Въпреки, че аз искам лимфните ми възли да се надуват, защото така ще искупя вината си към...
Въпреки, че аз заслужавам да съм болна...
Прочетох за психологическия еквивалент на Болест на Ходжкин

Взех едно огледало и гледайки, започнах по точките, без Карате точката:
заслужавам си го
искам да съм болна
трябва да съм болна
искам, искам, искам
трябва, трябва, трябва
заслужавам си го и още как...

Потупвайки, видях д-р ..........., как ми казва, че съм направила рецидив... Изгоних тази мисъл и продължих да потупвам... И се сетих, та нали не трябва да бягам от лошите мисли, нали трябва да ги допусна, да ги приема... И се оставих, без да говоря, само си представях: Казват ми че съм направила рецидив, казват ми че продължаваме с химията, спомням си за Ада, и какво от това, какво, какво толкова... Това мислено по точките... Успях да развържа възела в слънчевия сплит.


Дадох си малко почивка, няколко минути, през това време реших да напиша нови Декларации, и започнаха да ми излизат сами: "Подувайте се, Хайде милички, Колкото повече се подувате, Толкова повече ви обичам, Прекрасни сте, Обичам ви, Хайде милички мои."


След това направих декларация:
Въпреки, се страхувам от подутите ми лимфни възли, аз се приемам и избирам да ги обичам и да им вярвам безрезервно.
По точките редувах, първо страх, втори кръг страх-избирам и трети кръг избирам...

Не знам дали това, което съм направила до тук е добре, но със сигурност знам, че забих и ни напред ни назад...
Лимфните ми възли все още са подути, продължавам, ще направя по още няколко кръга с декларациите за ПО, може да излезе нещо...

Поста ми стана доста дълъг, за това спирам да пиша, само ще прибавя, че използвах и доста псувни, цветущи такива, докато тупах точките... И много плаках, сутринта правих около два часа ТЕС, от които рев един...

[Alisa]

Чудесно, това е начинът!
Следва да тупкаш с

забих и ни напред ни назад...

и "псувните" и другите магии сами ще се наредят!
Браво!
Ето нещо за четене и гледане, още:
http://www.svoizbor.com/2014/02/how-my- ... om-cancer/

[Mariet]

Благодаря, записах си нещата, с които мога да започна
Все пак си мисля, че най-вече ТЕС му е мамата
Започвам с "ни напред, ни назад", да видя какво ще стане

Относно филма за ГНМ и тогава, когато Мая ми го препоръча, и сега ме е срам да си призная, че почти нищичко не схванах Но утре ще си задам въпросите, дали това, което мисля, че съм разбрала е всъщност това, което от ГНМ твърдят!

Ох, не знам дали някой ще разбере написаното по-горе, но не се сещам в момента, как да го напиша разбираемо.

Имам обаче друг въпрос, трябва да отида на изследвания, но съм 100% сигурна, че когато д-ра ми види възелчетата, ще последват неприятни за мен неща, та въпросът ми е дали ще е по-добре да отложа за другата седмица?! Имам странното усещане, че до тогава ще се изпарят лимфичките!

[Mariet]

Извинявам се, не е въпрос, а решение ще отида чак следващата седмица, а до тогава ще си скъсам Д-то от Тес, гарантирам!!!

[Mariet]

Здравейте!

Днес започнах и Предизвикателството, не знам дали Декларацията ми е правилна, но трябва да се прави нещо

Сутринта започнах с няколко кръга, че ТЕС няма да ми помогне, реших да правя това всяка сутрин, тоест профилактично срещу ПО-то

Едната от Декларациите, с които работих е:
"Въпреки, че в тялото ми протича някакъв възпалителен процес, в следствие на който ми се подуха лимфните възли..."

"Въпреки, че в резултат от подуването на лимфните ми възли, усещам притискане и задушаване, аз..."

След това прочетох за мъжът, който се е излекувал за 8 дни и че е вярвал в себе си, и в собствените си сили, и тук ревнах, и туп, туп, туп... "Няма да се справя, аз не вярвам, че ще се справя, никога няма да се справя, аз не искам да се справя, не искам да се излекувам, искам да съм болна..." Това продължи около половин час, дори след като се успокоих продължих със същите фрази да тупам, за по-сигурно

Междувременно когато не правя ТЕС си пея: "Здрава съм, здрава съм, няма да мреме, дявол да го вземе"! Харесах си и няколко положителни утвърждения, които да си повтарям, когато се събудя и преди лягане!
Визуализацията ми е как съобщавам на близки и приятели с широка жабешка усмивка, че съм по-здрава и от най-здравия здрав, а също и как д-ра казва това на мен! Просто не се сещам нещо друго!


Относно Декларацията, която си съставих, водейки се от идеята на ГНМ, ще я напиша утре, че ме е срам, защото е странна, но колкото съм разбрала, толкова съм написала
Утре ще пиша, след работата ми с нея, какво се е случило
Хубава вечер

[Mariet]

Алиса, "забих и ни напред, ни назад", ще си го запазя като вариант, защото явно не съм забила съвсем

[Alisa]

Не се чувствай длъжна, освен ако точно това не искаш!
Харесват ми пробивите ти! Продължавай!

[ivangp]

Мариет, добре се справяш.
Точно това е начинът - да си скъсаш д-то от ТЕС и да пробваш различни варианти, които ти идват наум.

Освен всичко което си направила дотук ето ти още две насоки.

Развий темата - имам рецидив - в негативна посока. Докато потупваш изреждай какви гадни и все по-гадни неща следват и ще ти се случат защото имаш рецидив. Като стигнеш до момент в който не може да става по-лошо ТЕСай докато ПРИЕМЕШ този вариант и нямаш негативни емоции към него.

Това не е задължително да стане в един ден.
Това приемане е рзковничето и вероятно ще ти е трудно да го направиш.

След като си поТЕСала да кажем час по темата с негативното развитие на нещата започни да развиваш същата тема, (т.е. подути лимфни възли, понеже само това имаш като факт в момента)
в позитивна посока. Това пак докато ТЕСаш. Като стигнеш до момент в който няма на къде да става по-добре ТЕСай този момент докато спреш да го желаеш отчаяно и си неутрална към съществуването му. Един вид - това би било прекрасно, но и без него аз съм ОК.

Като ТЕсаш да кажем час позитивния сценарий пак мини на негативния сценарий. И така ги редувай докато и към двете си неутрална. (това може да отнеме дни или пък минути. Колкото - толкова). Прекъсва й и прави почивки, когато усетиш нужда от това. Но след време пак продължавай да ТЕСаш. Докато и с двата сценария си ок. Единият не го желаеш отчаяно, а другия го приемаш като възможен изход.

В монета точно моментът на приемането ти убягва. Ти само изговаряш тази дума в декларациите си, но не я чувстваш. И отчаяно си се вкопчила в здравето. Откопчи се от здравето, приеми болестта и дори смъртта, като възможен изход и това ще те освободи от капана на негативните емоции, гняв, страх, вина и т.н.

ПРИЕМАНЕ (и на позитива, и на негатива) е ключовата дума.

[Mariet]

Благодаря и на двама ви

Иване, започнах с рецидива, но все ми излизаше мисълта, че ще умра, че го искам!

Отново правих около час ТЕС за ПО-тата ми!

Сега приключих едночасовото потупване, уж за рецидив почнах, то излезе страшно
"Искам да умра, трябва да умра", "защо искам да умра, то мен ме е страх от смъртта" и точно докато потупвах на тази мисъл започна голямото реване! "Искам смъртта да си ме прибере", "искам да си ме вземе", след като продължих с последното, на третия кръг ми мина "искам и за мен да страдат", "искам и мен да обичат" след това "искам да ги видя как страдат", "защо искам да страдат, защо искам да ги боли", "защото съм лоша, много лоша", "искам да наранявам хората, които ме обичат"!

Докато ТЕС-ах, за смъртта, усетих мислите си далеч, гледам това което си ми написал, да направя ТЕС и за най-хубавото, което може да ми се случи и това като мълния "нищо хубаво няма да ми се случи, не виждам какво хубаво може да има да живееш, страхувам се да живея"

Ще се опитам да съсреодоточа мислите си върху това, което си написал, просто ме е страх, че няма да се справя, толкова неща излизат!

О, това последното ще го изТЕСам

По-късно пак ще пиша!

[nikimm]

Страхът от смъртта е нещо много водещо, като цяло в живота, според мен си много на правилен път, дейтсвай без да мислиш, просто действай .

[Mariet]

Здравейте!
Опитвам се nikimm, но е трудно, поне на мен де

Ако всички сте успели да преборите този страх, е браво и от мен! Възхищавам ви се!
Днес след тричасово реване и ТЕСане, като че ли имам някакъв, макар и малък напредък, чувствам се малко по-лежерно, дори имах желание да си направя малка разходка!
Не казвам, че съм приела и вече не ме е страх от умиране, но го чувствам малко по-малък страха!
Не знаех точно как да питам, от какво ме е страх и си представях, че вие ми задавате въпроси, използвам и другите техники като тази с "майната му", забравих как се казваше тази, която е като молитва

Сега ще пробвам и с искам да го приема, не искам... Пробвам всичко, което се сетя и прочета, кой знае може пък да стане
Изобщо обаче не стигам до най-хубавото, кое може да е най доброто, което аз желая, мислите ми все се въртят около това, което най-не искам

Другото, което чувствам от вчера е нежелание, да го отложа ли за малко по-късно, това когато трябва да правя ТЕС за страха и приемането!
Когато потупвах с "майната му", но не за страха, а за възпалителния процес, прозяването беше страшно, когато повтарях, "чудя се какво ли може да се случи, ако възпалителния процес в тялото ми спре"!

За сега толкова, дано скоро имам резултат!

[Mariet]

Опитвам, опитвам, но не се получава, само тупам и плача, спирам да тупам и като усетя тежест пак започвам, пак не става!
Мисля, че по 4-5 часа на ден е добре, но явно при мен не действа съвсем
Продължавам, но още ме е страх, за известно време почувствам облекчение, струва ми се, че съм свалила страха на 5-4, но за кратко. Връща се с пълна сила!
А днес се питах какво най-силно желая, ами да живея до дълбока старост, да съм щастлива, все обичайни неща!
Опитах с Декларация, че отчаяно искам да живея, но след първия кръг пак излезе, страх ме е че ще умра
Тесах още умирам, този път няма да успея да се преборя и такива работи! Все това излизаше!
Едва ли с това съм от помощ на някого, но аз със сигурност имам нужда от нея!
За днес ще спра, че главата ми ще се пръсне (а забравих, главата не е спирала да ме боли откакто ТЕСам, дори когато го правя, боли още по-силно, сякаш страшен натиск, на върха), но с главоболието ми нямам време да се занимавам!
Минавам по три пъти поне за ПО-та, но...
Спокойна вечер!