Независимо от къде започнеш с постоянство ще стигнеш до основния проблем.
На скоро прочетох цитат от "Болестта като път", в който беше обяснено от къде идват пъпките (ставаше въпрос за преминаване на граници). Сетих се за "любим" израз на възрастните - "еее това минава всякакви граници" с подходящия тон. Осъзнах, че за мен преминаването на граници е равносилно на лошо дете. Това уж е изчистено към момента. Стигнах до друг момент - мълчанието на майка ми ме кара да се чувствам тъпа, че не съм удовлетворила очакванията й, не ме харесва и обича такава каквато съм. Имам напредък с говоренето и моето в момента и на майка ми в спомена. Това, че се чувствам тъпа и че съм доста под очакванията на майка ми още не е преодоляно, но има време. А пъпките определено стихнаха и петната леко започват да избледнят.
Имам нужда от идея и помощ. Майка ми е бременна с мен и се озовава по тъмно сама навън. Изпитва страх от всеки и всичко в буквалния смисъл. Наскоро направих връзката между яростта, която изпитвам към хората понякога (винаги към непознати). Днес пробвах с ТЕСТ, като работих за себе си като бебе. Направих един два тес-а и на майка ми между другото. Изчистих яростта и желанието да ги избия всички, за да защитя майка ми и себе си. Излезе ярост към хората, които са ни поставили в тази ситуация. Правих ТЕСТ, но не зная до колко изчистих това. В подобна ситуация моята реация е подобна на тази на майка ми - търпя моментната ситуация и си насаждам страх от всеки и всички и след това се правя на жертва. Всичко това отключи напрежение в слънчевия сплит, черна дупка с всички негативни чувства и емоции, която не мога да премахна. Пробвах с ТЕСТ - описвам кутията на пандора, но ефекта е кракотраен. Напрежението в слъчевия сплит продължава и е неприятно и изморително. Благодаря
Изчистих случката, но тя се замени с нова. Същото място, същата тъмна обстановка, но с нови герои. Тази новата случка не помня да се е случвала реално. Все още не съм имала време да я изчистя и да видя какво ще изкочи от там. А при изчистване на първоначалната случка ми се появи идеята, че съм искала да обединя семейството си. Не зная до колко е вярно това, защото ми се яви като една от задачите ми за този живот. Както и да е до момента не съм успяла да ги обединя по начина, който усетих. След като изчистих случката усещането за провал вече го няма и не започвам задачите си с усещането за неизбежен провал. Като цяло думата провал вече ми звучи далечно и не толкова драматично и застрашително.
Осъзнах, че грешките ги приемам толкова тежко, защото очаквам наказание. Като дете никога не съм била наказвана или бита и нямам спомен, в който да се вижда пряка връзка между грешка и наказание. "Видях", че съм била обесвана и съм била и на гилотина. Усещането ми е за несправедливост спрямо мен (сякаш нещо съм казала, но съм останала неразбрана). Естествено аз намерих веднага място на тази "спомени". Тук и сега не споделям и винаги съм се чудила защо. Никога не съм била предавана и нищо лошо не ми се е случвало във връзка с нещо, което съм споделила на някого. Като се замисля аз още от дете не споделям. Не говоря много като цяло (в резултат на тес говоря много повече, но ежедневни неща и не лични). Когато се чувствам зле всичко се спира в гърлото ми. Когато тесам, често ме боли гърлото. Правила съм тес и тест за това усещане в гърлото, но никога не е изчезвало напълно. Дали случайно няма някакъв начин (техника) да видя цялата случка преди обесването ми?
Когато си тествах обесването нямаше никаква драматична развръзка или всъщност каквато и да било развръзка. Разглеждайки детайлно бесилото видях, че не е като от американските филми с платформа, а е като това от обесването на Левски. Изненадах се, че не съм взаимствала картина от филмите.
Напоследък правя тес с определени думи, които предизвикват неприятна емоция в мен. Сега съм на ощетена.
Пренареждане на матрицата се занемава с такива "спомени"- друга технология за ТЕСане на случки с емоции.
Продължавай да вадиш детайли от обесването, чувствайки себе си предимно и тупкай по точките. Предварително можеш да набележиш елементи от обстановката спрямо които да проследиш освобождаването си от емоциите в "обесването", след изчистване на емоциите! Идеята е, или естествено или с малко помощ те да ти харесват в края на работата. После да интегрираш миналото с настоящето, т.е. да пренесеш положителния ефект тук и сега.
Алиса, много благодаря за насоките. Не разбирам как да интегрирам миналото с настоящето.
Това, което правих днес е да тесам обесения. Оказа се мъж, с тъмна коса, мустаци и носеше небесно синя риза. Та извиках човека при ме, да не виси от бесилото докато си говорим. Беше опустошен, прекършен, не виждаше живот. Тесах него, а плачех аз. Кожата на лицето му беше мъртвешки бяла. Говорихме си за нещата от живота и това, че трябва да търси смисъла на живота в себе си и никой нищо не може да му отнеме включително и живота ако не го даде сам. Имах усещането, че той може да избяга ако реши, но се приемаше за мътртвец още преди да са го обесили. Дори го обвинявах, че неговите действия ми влияят и ако обича да се стегне и да се маха от там. Като цяло ми беше странно усещането да съм психотерапевт на себе си от минал живот.
Сетих се ненадейно, че аз и в този живот съм щяла да се обеся. Майка ми ме е спасила. Аз винаги много съм се смяла на тази случка. Сега като се сетих останах като гръмната. Реших, че тази случка ми е дадена като връзка с миналите събития, които тесам.
Докато тесах мъжа всичко се разви много бързо. Това, което при него изтесах за минути аз бих то тесала с месеци. Мъжът беше предаден в пътя му за постигане на някаква идеалистична цел. Виждаше предателството във всичко и всички. След всяка серия тес той се чувстваше по-добре. Една от последните серии беше много ревяща, защото направих препратка към този си живот. Не издържах дълго и прекъснах. Няколко минути след това изляз на въздух, настроението ми беше ведно и ходех по-леко. След десет минути се радвах без видима причина. При следващата серия тес той ми каза, че трябва да се сбогувам с него. Много тъжно ми стана, все едно губя реален човек. Сега ми е едно много замаяно, уморено и тъжно. При последната ми среща усетих напрежение в седма чакра и се усетих някак свързана в буквалния смисъл с мъжа. Тогава мъжа стоеше при мен, а бесилото отзад стана като картина на стената. Сега, когато извикам образа на мъжа седма и шеста чакри се напрягат.
В последните месеци често при тес усещам напрежение в седма чакра, а ако не пресна теса отива в шеста и след това обхваща цялата ми глава. Правих тестовете на Дона Идън и се оказа, че при това усещане чакрата е по-силна, отколкото в нормално състояние. Дори и сега докато пиша я усещам и се чувсвам замаяна и както преди или след сън. Когато тесам с определена дума и усетя така чакрата си знам, че нямам работа повече с тази дума и всичко е изчистено там.
Чудесно си се справила! Честита работа с минал живот!
И интегрирането неусетно си го сторила
усетих някак свързана в буквалния смисъл с мъжа
За напрежението в 7-6 чакра, аз бих те посъветвала да видиш в съзнанието си, енергията, която се мотае там и да си поговорите, с цел да си изясниш какво става и да стане така, както на теб ще ти е хубаво- пазарлък!
А сега си свърши историята и гилотината! И пак пиши
Алиса, много благодаря за съветите. Денят след изчистването на случката с обесването беше прекрасен, всичко беше красиво. Появи ми се една случка, която си мислих, че съм изчистила. Сега я разглеждах от гледна точка на предателството. Дори се чудя как не съм го видяла преди това. Сега уж простих на себе си и всички участници, но остана леко чувство на тъга. Ще го наблюдавам.
Случката, от която остана малко тъга вече е в миналото. Последният път, когато се върнах към нея приключи като сегашното ми аз и аз от случката усмихнати отиваха да се черпят и дори зарязаха другите участници от случката. Неочаквана развръзка за мен. Сега се сещам, че другите участници изглеждаха много изненадани, а не усмихнати при раздялата. Явно следва продължение.
Сега за обесването - тесах мен и обесения без особен резултат. Появи се това усещане в 7ма чакра и по съвет на Алиса се заех с него. Просто е искало да излезе на вън и аз му отворих. След това, да кажем енергията, излезе и се оформи в яйцевидна форма около мен. След 7ма отворих всички други чакри и ги влях в яйцето. Усещането беше невероятно. Изпитах прекрасна любов към себе си, но не нарцистична, а като към дете. Главата ми беше абсолютно празна и понеже това е нещо ново сама си разказвах на себе си какво се случва. Не успях да изключа "разказвача" и не млъкна през цялото време. След това се върнах към обесения и тогава нещата се развиха отново супер бързо. И с него си говорихме за нещата от живота и за истински ценните неща. Тогава гледах през неговите очи тълпата пред гилотината и една жена ми (видимо не беше бременна, но знаех че е бременна) се наби на очи. След малко тес ги видях него, жена му и малкото му дете в дъното на тълпата. Бяха щастливи и така приключи и тази случка.
Нямам представа дали тези двама мъже бяха аз през минал живот или просто аз ги създадох, за да си помогна. Чудя се дали съм прекъснала някакви събития, които са се повтаряли в животите ми и дали съм ги изчистила, но сега това не е най-важното. Помогнахме си взаимно.
Благодаря ти, Алиса
О, радост за очите ми! Какво чета...Браво!
Може да са и двете, но важното е, както казва Иван- резултатът. Другото е път към него и можем да си го обговаряме..ехеее
Благодаря, Алиса. По реакцията ти реших, че случайно съм се натъкнала на нещо много хубаво. Реших да предизвикам яйцето изкуствено и все едно се качих на бързо влакче. Тесах си в яйцето и се чудех защо не мога едно нещо да свърша до край и така стигнах до култовата фраза "Едно нещо те помолих да направиш, ти и него не направи" - в моите детски уши е останало - сама и едно нещо не можеш да направиш. Появи се малкото ми аз убедено, че нищо не може да свърши. Докато тесах нямаше ревове и някакви генерални изводи за живота. Когато отидох на работа без да се усетя си бях свършила цялата работа за деня още преди обяд. Много се изненадах от себе си. Този ентусиазъм продължава и до сега макар, че лееееко намалява.
От вчера започнах да правя БАБА за липса на цикъл, отново в яйцето. Когато работех с щитовидната жлеза имах чувството, че ще повърна, но спазмите идваха от гърлото. Сякаш жлезата се разгръща и ме гъделичка. Реших, че щитовидната жлеза и матката ми са свити. Тесам си, че като цяло аз съм свита и по едно време идва едно детенце и започва да ми се смее. Обяснява ми, че колкото и да си чистя сегашното аз от него ще продължава да се стича тази "мръсотия". Започнах да тесам него и се оказа, че никак не е въодушевено от идеята, че е момиче понеже те са пищящи беззащитни ревли.
Нормално ли е това, че така ми се появяват мои минали образи от сегашния ми живот. Това се случва само когато съм в "яйцето". Малко ми е странно и не зная това в действителност ли се случва или много ми се е развихрило въображението.
Хубаво е, че споделяш резултати и начин на работа, но ако пишеш на всички, а не само на Алиса е добре да обясняваш какво сте си говорили с Алиса само двете. Какви са тези яйца?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Благодаря 
