Дневник. 6 години по-късно :)

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

Днес стават 6 години от регистрацията ми във форума :)
Предишните теми, в които съм писала отчетно:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=2&t=236
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=1&t=239
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=1&t=258

Отварям дневника в момент, в който нямам време да дам отчет за това как е 6 години по-късно. Но и това ще стане :)
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

Идеята ми беше да извадя някакъв сбит преразказ от предишните ми дневници.
Но вече няколко месеца не се получава.
А сега, без този сбит преразказ, се чудя каква ли е разликата от преди 6 години и сега.
Я да пробвам да я разкажа.

Имам промени, които са трайни. Имам други, които съм минавала по доста пъти и все има по някой останал аспект. А има и проблеми, за които не се чувства никаква промяна, въпреки че са си добре тесани. Сега ми се струва, че е най-интересно да започна с нещата, които не съм успяла да променя.

Сърби ме главата от единадесети клас. Доста пъти съм захващала да потупвам тази тема, но без никаква промяна.
Имам една подутина на лявата ключица - тесала съм я без никаква промяна.
Фигура, килограми - доста съм тесала за това без да чувствам ефект. Истина е, че тялото ми се променя и става по-хармонично. Но не го свързвам с директното тесане за тяло. А по-скоро с всички останали тесания :)
Много съм тесала за развалените зъби на децата. Без подобрение при тях.

С мъжа ми. Промените са доста странни. Със сигурност не мога да се върна в състоянията, в които бях преди време. Чувствам се близо до изхода от тази тема, но все още съм вътре. Позицията, в която съм сега изобщо не е това, на което се надявах.

С децата - нагазила съм в темата. Но имам още да работя.

Родителите ми. Минах голяма част от пътя на тяхното детрониране. Изследвам дали има още нещо.

Домакинство, пари и секс :)
С домакинството не чувствам дискомфорт. От време на време се включвам. По-често оставям всичко на жената, която работи това у нас.
Напоследък много тесам темите пари и секс.

Много тесам и в посока "Възстановяване на достойнството". Доста добре чувствам ситуации, в които достойнството ми не е пълно. Тесам, но нещо не успявам да хвана.

Имам много интересен бонус. Случвало ми се е да тесам за това, че не успявам да си организирам нещата. Очаквах в резултат да успявам да се организирам по-добре. Но резултатът е съвсем различен и ми се струва, че е следствие от общото тесане, а не от това по темата за организацията.
Резултатът е, че нещата се организират "от горе". Поемам някакви ангажимети, за които почувствам, че трябва да поема. Когато дойде времето да свърша нещо отвътре ме подпира в съответната посока.
Ако искам да свърша нещо, основната ми работа е да си набележа нещото (например да измия банята) и да пусна една мотива "Моля нещата да ми се организрат така, че да измия банята". След това хем забравям, хем си зная, че чакам да видя кога и как ще се случи. Може да си мисля, че децата трябва да бъдат навън, за да го направя. Но един ден те бяха вкъщи с детегледачката и аз почувствах импулс да направя точно това - да измия банята. Оказа се, че е по-добре децата да бъдат вкъщи (защото без тях със сигурност няма да се завра в банята, а в компютъра :) ) Така че, ако бях оставена да го организирам така, както си мисля, че е най-добре, едва ли щеше да се случи. Но, когато това стана "от горе", успях (поне да започна банята, защото ми остана още).

Неотдавна попаднах в една група енергетици. Те ми пипнаха малко енергиите. Получих нови усещания и започнах да боравя по-добре с енергиите.
Бях и на Старгейт. От тогава постоянно използвам въображаем Старгейт и усещанията за енергиите са много силни.

Пак мисля каква ми е разликата от преди 6 години до сега. Може би най-вече във връзката със себе си. Познавам много по-добре себе си. Има още на къде.
Мисля, че това основно минаване през мен беше и продължава да бъде невероятно обучение. Сега, когато правя същото с други хора, виждам как се повтарят едни и същи модели. В такъв смисъл, освен че съм по-свързана със себе си, съм по-свързана и с другите.
Отношението ми към хората няма нищо общо с това, което имах до преди няколко години.

Много харесвам техниката с прозявката от електронната книга на Иван.
И все пак, колкото и бързи да са някои техники (като тази с прозявката), те са бързи в освобождаването. Докато за сега ТЕС си остава ненадмината в изследването и откриването на проблема. Напоследък използвам следната комбинация - откриване на проблема с потупване и освобождаване с прозявка (или с "Избирам да забравя").
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

Напоследък хубавите ми сесии са рядкост. По едно време ми липсваха, но свикнах да ги няма.
Но пък вече многократно се случва да тесам уж без особено вглъбяване и без голяма интензивност. Даже си мисля, че нищо не съм направила. Но скоро след това откривам, че нещото се е изтесало.

Една сутрин, например, много ми се спеше. Бях се разсънила и нито да медитирам, нито да си легна. Седях изгърбена и от немай къде започнах да тесам това, че се отпускам и изгърбвам. Стигнах до "Нямам воля да седя с изправен гръб." Уж не останах много време на това. Същата вечер една приятелка каза "Леле, Мая, какъв изправен гръб имаш! Като дъска си." Ако не го беше казала, нямаше да зная за това.
Не ми харесва, обаче, че след нейното изказване запонах да се следя постоянно дали ми е изправен гърба или не. И като че ли си обявих състезание дали ще спечели изгърбения или изправения гръб. Да, може би да потесам с това последното изречение.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

Преди няколко месеца случайно попаднах на темата за астигматизма - описах го що-годе подробно тук.
Тогава се оказа, че има съответствие между астигматизма на дясното ми око и това, че не виждам хората такива, каквито са. Последва период, в който няколко пъти се случваше да имам ядове с това, че не виждам някого такъв, какъвто е. Всеки път - под теслата. Окото ту виждаше по-ясно, ту по-размазано. Накрая (за сега) стана така, че вече нямам ядове с това да виждам някого не какъвто е, а окото ми размазва така, както преди изобщо да започна да работя по темата.
Тоест - емоционалната страна чувствам, че не ме тормози, а физическото съответствие се върна в болното състояние. Много интересно.
Нямам идея как ще бъде за напред. За сега изобщо не работя по темата, защото не чувствам дискомфорт.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

mayadob написа:Напоследък хубавите ми сесии са рядкост. По едно време ми липсваха, но свикнах да ги няма.
Но пък вече многократно се случва да тесам уж без особено вглъбяване и без голяма интензивност. Даже си мисля, че нищо не съм направила. Но скоро след това откривам, че нещото се е изтесало.

Една сутрин, например, много ми се спеше. Бях се разсънила и нито да медитирам, нито да си легна. Седях изгърбена и от немай къде започнах да тесам това, че се отпускам и изгърбвам. Стигнах до "Нямам воля да седя с изправен гръб." Уж не останах много време на това. Същата вечер една приятелка каза "Леле, Мая, какъв изправен гръб имаш! Като дъска си." Ако не го беше казала, нямаше да зная за това.
Не ми харесва, обаче, че след нейното изказване запонах да се следя постоянно дали ми е изправен гърба или не. И като че ли си обявих състезание дали ще спечели изгърбения или изправения гръб. Да, може би да потесам с това последното изречение.
Оказа се, че и това не е точно така.
Действително размазвам с дясното око, но размазването е само в момента, в който си затворя лявото. Когато обаче изчакам малко, се оказва, че фокусирам толкова добре, колкото беше най-голямото изчистване на образа, когато работих върху астигматизма. Тоест, има още една малка идея размазване. Наистина малка, но я има.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

Имах една настинка. Захванах се да тесам. И хоп! ПО.
Усетих как запушеният нос и неразположението в главата ми доставят удоволствие. Потърсих от къде идва и недвусмислено ми се появи малката Мая, която е болна и майка й е на нейно разположение и й прави масажи по 1 час и отгоре.
Поговорих си с малката Мая. Но тя отказа да си пусне настинката, защото й гарантира това удоволствие. ППак си поговорихме, поубеждавах я по разни начини. И забравих. По-късно същия ден пак се присетих за нея и този път тя каза "ОК. Отказвам се от удоволствието (масажите)" И в този момент в носа си усетих "пук-пук-пук", както пукащите бонбони и носът ми се отпуши.
Е, с това не ми изчезна настинката. Продължиш още доста. Беше ми много трудно в това състояние.

Сега пък друго с дращене в гърдите.
Една вечер започнах един проект. На следващия ден ми дращеше в гърдите.
Направих връзката след няколко дена. Лежах на един под и бях водена в една медитация. Трябваше да си измисля намерение. Моето намерение беше за проекта ми. И тогава дращенето се появи и стана неудържима кашлица. Помислих, че това е някакъв страх за моя проект. Опитах да пусна страха и се успокоих. Студеният под, от който мислех, че кашлям, ми беше много приятен под гърба.
В края на медитацията пак си повторих намерението и изведнъж кашлицата се върна и подът пак ме смрази.
И така, сега тесам ПО-та по моя проект. Вече открих някои.
mayadob
Яка ТЕСла
Мнения: 1398
Регистриран на: 29 Мар 2008 18:32

Re: Дневник. 6 години по-късно :)

Мнение от mayadob »

От скоро имам опит как е, когато някой ми води сесията. Много е хубаво, влизам по-дълбоко.

Вече от доста време нямам негативи към мъжа ми. Имам само хубави, много приятни усещания, когато е около мен. Когато не е около мен - нищо.
Последните неща, които работих по отношенията ми с него бяха влизания в други животи.

Преди няколко месеца тесах за това женската ми страна и интуицията ми да поемат ролята си и умът и мъжката страна да отстъпят. Явно ми се е получило... преди можех да следя разговора с няколко клиента едновременно и да зная кой до къде е стигнал. А само с един клиент помнех всяка подробност от разговора, колкото и дълго да говорим. Сега си записвам. Не мога да запомня нищо. Действително интуицията ми работи значително по-добре. Или по-точно аз я слушам повече. Но това да не помня не ми харесва. Не ми и пречи. Не зная дали ще го работя.
Публикувай отговор