Дневник на keit

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

07. 02
Вчера вечерта тесах "Вч ме е страх от смъртта" (10).
Припомних си една случка от детството ми - когато почина прабаба ми. Викахме й баба старата.
Била съм някъде 6 годишна. Май тъкмо бях станала и слизах по стълбите, може би да потърся майка. Видях я да излиза от долния етаж и да ми казва, че старата баба е починала, но аз да не се страхувам и че няма нищо страшно. Въпреки това на мен ми стана страшно, защото не знаех какво точно се случва. Отидох при малкото ми аз и започнах да я потупвам и да си говорим. Обясних й какво значи някой да е починал - че повече няма да го има, няма да го виждаме. Че тялото си отива, но душата остава, макар и все още да не знаем какво се случва с нея. Душата е това, което остава след нас когато умрем. ОСвен това частица от нас остава у хората, които са наши наследници. Частица от нас остава и у всички хора, на които сме повлияли по някакъв начин - помогнали сме им или сме ги научили на нещо.
Малкото ми аз мсиля, че ме разбра, но се притесняваше, че не са й дали да види старата баба и си мислеше, че човек като умре и се случва нещо страшно. Обясних й, че старата баба е починала в съня си и изглежда все едно спи. Тя искаше да я види, затова я заведох в стаята при ковчега. И наистина старата баба просто си спеше там, само дето вече никога нямаше да се събуди.
Малкото ми аз се успокои, вече не я беше страх. Попита ме "И аз ли ще умра?" Казах й, че всички ще умрем някой ден, никой не знае кога точно, но сега след като знае, че умирането не е страшно, няма от какво да се притеснява.
Тя поиска да излезе навън на двора да играе. Заведох я там, прегърнах я, помахах й за довиждане и всичко се изпълни с бяла светлина.
Последно промяна от kisssy123 на 14 Фев 2016 14:18, променено общо 1 път.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

07.02
Вчера сутринта тесах, че съм много объркана и не знам какво да правя. Мислите ми ми отново бяха много хаотични и почти нищо не си спомням. Стигах отново до там, че ме е страх да взема решение, да направя окончателен избор.
Събудих се много рано, опитах да поспя още, но непрекъснато се стрясках и се събуждах.
През целия ден се чувствах много отнесено, не на себе си. Днес сутринта отново се събудих със стряскане, чак цялото ми тяло подскочи.

Непрекъснато мисля за това, което съм направила. Някак случките ситуациите се върнаха отново, сякаш преди ги бях запечатала и сега се чувствам пак така както тогава - не на себе си.
Чувствам се ужасно виновна.
Не трябваше да го правя.
Иска ми се да се освободя от този товар.
Трябва да го разкажа.
Немислимо е да го направя.
Сърцето ми е свито от страх.
Толкова силно е стегнато, че чак усещам физическа болка.

Днес слядобяд - опит за тесане, отново не особено успешен.
Вч ужасно ме е страх/изпитвам панически ужас.
Вч много ме е страх Б. да не разбере какво съм направила.
Вч тази тайна ми тежи вече 10 години.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

10.02
Тотално зациклих. Не ми се теса, не ми се говори., не виждам никакъв смисъл.
Вчера имах нещо като криза. Трябваше да се махна от къщи.
Тесах в колата -
Не ми се говори
Не ми се мисли
Не виждам никакъв смисъл
Какъв е смисълът?
За какво, Боже?
Защо?

Дори не мога да определя каква е основната емоция, която изпитвам.

Чувствам се много зле. Не ми се прави нищо. Не ми се работи, искам да ме оставят на мира, да си лежа някъде, никой да не ме занимава с нищо.
Защо ми трябваше да ровя?
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

13.02
Какво и да кажа, ми звучи ужасно фалшиво. Все едно това не са моите думи и мисли. Затова не ми се теса. Защото не ми се говори на глас.
Днес отново вървях много дълго. Седнах срещу морето и успях да произнеса тези думи:
Въпреки че съм направила тези ужасни неща, аз не съм искала да нараня никого. Наистина не исках.
Плаках, повтарях и тесах само това докато усетих, че малко ми олекна.
Сега остава да разбера защо ги направих...
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Кои са ужасните неща? Че си правила секс с някого ли?
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Любов
Участник
Мнения: 98
Регистриран на: 12 Авг 2015 20:56

Re: Дневник на keit

Мнение от Любов »

Опитай с това, че въпреки че съм направила тези ужасни неща, за което сега не мога да си простя...аз напълно и дълбоко приемам себе си.
Виж дали има вина...обикаляй върху това, че не можеш да си простиш за всичко това.
Защото ми се струва, че прошката ти към самата теб ти е инструмента за цялото това нещо, което е изплувало. Не се отказвай, продължавай.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

Не знам как да постъпя. Иска ми се да разкажа всичко, да го изкарам навън, но не смея. Струва, че не е безопасно да споделям толкова лични неща.
Не мога да казвам, че се обичам и приемам напълно и безрезервно. Това не е вярно. Не мога да си простя. Не знам как да тесам и въобще как да продължа от тук нататък :(
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

Ами казвай, че би искала да се обичаш и приемеш такава каквато си или че си открита за възможността някога да се обичаш и премаш напълно и безрезервно.

Така и не разбрах за какво трябва да си простиш. Струва ми се че правиш от мухата слон.

Мисля, че ще ти е мноооого полезно да гледаш това:
https://www.ted.com/talks/robert_waldin ... _happiness

За неразбиращите английски - това е реч за най-дългото в историята проучване на факторите, които определят качеството и продължителността на живота, и факторите определящи нивото ни на щастие. Проучването е започнало преди 75 години и все още продължава. В него са участвали стотици хора от всички прослойки на обществото.

Обърнете внимание на следните цитати:
1. Има един единстен определящ фактор за продължителността, качеството и нивото на задоволство и щастие в живота. И той е - пълноценни отношения с други хора, да си част от общност, да има с кого да споделяш, както радостите, така и мъката в живота.

2. Самотата убива. Но може да си самотен както сред тълпа от хора, така и в собственото си семейство.

3. Да живееш с партньор, с който си постоянно в конфликт е много по-лошо отколкото да се разведеш.

4. Не хората с най-добър холестерол, а тези, които са с най-високо ниво на задоволство от брака и семейството си на 50 годишна възраст са хората, които са с най-висок здравословен статус на 80 годишна възраст.

5. Добрите отношения в семейството подпомагат запазването на умствените способности и паметта в старческа възраст.

6. Животът е твърде кратък за да го прекараме в сръдни, спорове, обвинения, лъжи и сметки кой е дал повече от другия в една връзка.

7. Прекарвайте времето си сред приятели, съмишленици, модели за подражание и сред хора, които обичате, които ви обичат и на които можете да разчитате в трудни моменти.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

17.02
Събудих се по някое време през нощта и видях, че мъжа ми не спи. Каза, че нещо се е зачел на телефона. В този момент ми мина мисълта - ами ако някак е попаднал на форума и е прочел всички неща, които съм писала... Ужасих се и се вледених от тази мисъл. Направо се вцепених, дълго не можах да заспя след това.
Наистина не знам защо трябваше да си причинявам всичко това. И има ли изход от тази безумна ситуация.

На сутринта излязох да се разходя. Вървях дълго преди да мога да започна да говоря. След това вървях, говорих и тесах.
Вч направих тези ужасни неща, аз не исках да нараня никого.
Вч направих тези ужасни неща, аз бих искала да можех да се приема и обичам.
Вч бих искала да се приема и обичам, не мога, защото не го заслужавам.

Стигнах да някакъв момент, в който изпаднах в нещо като транс. Потупвах се, вървях и се питах защо постъпих така, защо направих такава простотия? Повтарях "Защо? Защо? Защо? Защо го направи?"
"Защото го исках."
"Не, не можеш да ми минаваш с този номер. Не е само това."
"Защото съм глупачка, затова. От пълна и чиста глупост. Глупаво същество. Защото бях толкова глупава да си мисля, че мога да направя такова нещо и да ми се размине безнаказано."
"Но има и още нещо."
"Да, има - нещо зло, някакво скрито ъгълче в съзнанието ми, което въпреки че знаеше, че това, което прави е абсолютно нередно, все пак искаше да го направи."
Чувствах се като някаква шизофреничка. Говорех си сама. Доброто и лошото ми Аз си говореха. Караха се, спореха, викаха си.
Исках да си причиня физическа болка, ако можех щях да се набия. Исках да блъскам, да удрям. Отдадох се на емоциите, плаках, виках, крещях.
И накрая си казах - И какво - такава съм - глупава, зла и не мога да се приема. Просто съм такава. Какво да направя?
И тогава ми стана ясно, че ще се наложи да опозная по-добре това мое лошо Аз... И хич няма да е лесно да го приема и обикна. Но въпреки това съм длъжна да го направя. Дължа го и на двете ни.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

17.02

Вечерта направихме сесия с Яна. Тъй като не исках да говоря по никакъв начин, тесах това, че съм направила нещо нередно, но въпреки това съм го искала.
Други случки, които свързвам с това са когато лъгах майка ми, че живея на общежитие, а живеех при мъжа ми, с когото тогава бяхме още гаджета. Преди това - когато предадох една моя приятелка, като не се явих с нея на устен изпит, защото мислех, че ще се проваля заради нея.
Сетих се и за случката с розовата шнола. Когато бях може би на 5 години, с баба бяхме на гости на нейна приятелка. Докато си играех на двора, видях много красива розова шнола със сребристи нишки. Толкова ми се прииска да я взема, но не я взех. Въпреки това се почувствах ужасно виновна, заради това, че съм си го помислила.
Тесах случката - малкото ми аз там на двора. Тя се чувстваше много лоша, задето й минават такива мисли през главата. Обясних й, че това че си го е помислила не я прави лоша, че на всеки човек понякога му минават такива мисли през главата, но това не го прави автоматично лош. Тя се притесняваше, че някъде има някакво ъгълче в ума й, където има нещо лошо, нещо тъмно. Осветихме това ъгълче, за да видим какво има. Е, нямаше нищо. Тя се притесняваше, че има и други такива ъгълчета и пак може да й минават такива лоши мисли. И това значи ли, че е лоша. Казах й, че винаги може да осветява ъгълчетата и да вижда, че не са толкова тъмни и страшни. И освен това, ако умът й е като голяма триетажна къща, ъгълчетата са малки като грахчета. И в основата си тя е добро дете.
Казах й, че много я обичам и че може да ме повика винаги, когато има нужда от мен.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

18.02

Днес тесах малко докато си говорих с лошото ми Аз.
Хванах я точно в момента, когато се навежда да целуне К. Искаше да избяга. Казах й, че искам да остане да си поговорим, че искам да я опозная. Тя каза, че знае, че не я харесвам и без това само искам да се отърва от нея, да я натикам в някой ъгъл. Да не би на нея да й харесва да живее толкова време вече с мен - която съм такава праволинейна, отговорна, съвестна, честна, добра, страхлива, и безкрайна, ама безкрайно скучна.
Попитах я тя какво иска. Да бъде свободна, емоционална, да общува свободно и с лекота с другите, да бъде радостна, жизнена, весела, спонтанна, безстрашна, да не й пука, да не се интересува от чуждото мнение, да прави каквото си иска, да бъде където си иска, с когото си иска, да поема рискове.
Казах й, че това не означава да прави неща, които не са редни и са саморазрушителни.
Тя каза, че е направила това, което и аз съм искала.
Казах й, че я мразя и тя се скри...
Но искам пак да говоря с нея.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Re: Дневник на keit

Мнение от ivangp »

След време ще разбереш, че и лошото и доброто ти Аз имат една и съща цел - да те предпазят и да те накарат да се чувстваш добре. Само че стратегиите им за постигане на тази цел са диаметрално противоположни. И това е ОК. Когато го разбереш, ще можеш да ги приемеш и двете и евентуално да ги ползваш (изявяваш) по желание.

Виж Техника на конфликта тук: http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=4&t=786

Ползвай я!
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

21.2

Вчера бях изпаднала в някаква дупка по време на конференцията. Чувствах се сама, изоставена, беше ме страх. Чувствах се затисната от огромна планина от страх. На няколко пъти тесах в тоалетната. Направо ми се повдигаше от всичкия този страх, лошо ми беше. Имах усещането, че щом съм лош човек и съм правила лоши неща, не заслужавам внимание, че това е един вид наказание. Едно време се чувствах така в училище. Никой не ми обръща внимание. Явно съм лош, безличен, скучен човек и не заслужавам.
Не помня с какви декларации тесах точно, но се успокоих и успях да поговоря с няколко човека по моя инициатива.
После пак се усили тревожността ми. Всичко, което говориха на конференцията, беше прекрасно, но аз се страхувах. Страх ме е, че никога няма да бъда като тези хора, никога няма да съм така вдъхновена, ще ме е страх да предприема каквото и да било. От страх, от страх да не се разочаровам, да не отида в грешна посока, да не бъда погълната, от страх да общувам с хората, от страх, че те са по-добри, а аз съм никоя, от страх от обвързване с хора и с някаква кауза.
Толкова са много тези страхове, че наистина не знам какво по-напред да чистя...

Тази сутрин тесах
Вч изпитвам огромен, ужасен, гигантски страх, който ме затиска като планина, аз много, много бих искала да се приема и обикна такава каквато съм.
Вч имам нужда да бъда свободна
Вч ме е страх от промяната
Вч ме е страх от това, че ако приема всичко, което ми тежи и ме тормози, нищо няма да се промени

И всъщност осъзнах, че това е основния конфликт, който стои в дъното на всичко: Страха от промяната и страха от липсата на промяна.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

23.02
Вчера тесах само едно:
Вч ме е страх от промяната, аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си.
Правих 3 серии - първия път НФ "Страх ме е от промяната", втория редувах "Страх ме е от промяната" и "Освобождавам се от този страх" и третия - "ОСвобождавам се от този страх". При този подход успявам да сваля много повече от нивото на емоцията.

Не знам как точно стана, но вече не се обвинявам толкова много за случката от Джулай морнинг. Дори можех вече да казвам, че се обичам и приемам. Някак си приех, че съм такава и това го има в мен. Не че се гордея за някои от нещата, но такава съм. Мисля, че тесането в гората, когато си казах "И какво - такава съм - просто съм такава" и след това разговорите с лошото ми Аз имаха най-голям ефект за това.

Все още не знам дали заслужавам наказание/възмездие, за това, което съм направила. Не съм сигурна дали съм си простила напълно. Не знам и дали трябва да кажа на мъжа ми.
Имам един огромен списък с неща, които трябва да тесам - всички страхове, и най-вече страха от промяна и страха от липсата на промяна.
Имам още да тесам отношенията с майка ми, за да се откъсна от сянката й, която имам чувството, че непрекъснато е надвиснала над мен.
Имам да тесам и темата за секса, която ми се разкрива във все повече аспекти.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
kisssy123
Активен
Мнения: 103
Регистриран на: 30 Ное 2015 22:31

Re: Дневник на keit

Мнение от kisssy123 »

25.02
От няколко дни се появи едно усещане за болка и тежест вляво точно където свършват ребрата. Тесах
"Вч усещам тази болка и тежест вляво под ребрата и това много ме тормози"
Стигнах до "Тази болка и тежест ме тормози, защото не знам причината" и "За мен е много важно да знам причината, за да мога да повлияя, да имам контрол".
Интересно, че все в ляво ме наболяват някакви неща.
Никой не се връща от дълго пътуване същия човек какъвто е бил преди.
Публикувай отговор