Нямам намерение да споря за каквото и да било! Мисля, че мен няма в какво да ме убеждаваш,
Дени!
Наясно съм с чувствата си, наясно съм от какво имам нужда и какво ми носи емоционално спокойствие и комфорт. Не мога да кажа обаче, че тези същите неща се отнасят за теб... Така че, както казах, няма смисъл да спорим. Изясни ги за себе си и работи така че да ги достигнеш.
Чак пък да изгарям от омраза, малко пресилено се изказваш... Аз никога нищо не съм мразила, колкото и странно да звучи това, нито пък съм способна на такова нещо!
Нехаресването и неодобрението не са равни на омраза.
Ще ти дам простичък пример.... Ако една картина е грозна и бездарно нарисувана, тя ще дразни естетическия ми вкус, няма да ми харесва, ще ми е неприятно да я гледам... Аз мога да изтесам тези чувства, но защо да го правя, ако те не ми носят дискомфорт? Още повече, че самата картина ще е все така грозна и бездарна (но пък сигурно ще се намери на кого да хареса
)... Да, мога да си променя отношението към нея, но така изневерявам на собствения си усет на нещата, който за мен е правилен и ми носи удовлетворение...
В крайна сметка нещата не могат да са само хубави. Не може и не трябва да изпитваме само положителни чувства и емоции, това е точно толкова вредно, колкото и изпитването на негативни емоции. Знаеш, ли аз съм тесала положителни емоции, при това не веднъж. Те също могат да ти носят дискомфорт, щастието също може да носи дискомфорт...
Ключовите думи за мен са
умереност и
баланс - да има от всичко, в количества, които не пречат, а допълват гамата от чувства.
Целта, с която писах за това е да кажа над какво работя и накрая да напиша как са се получили нещата, успяла ли съм да се справя и как точно... С надеждата да съм полезна на някого за в бъдеще!
Надявам се да си ме разбрала!
nia