Вече повече от десет дена правя предизвикателството. От само себе си превключих от „съм диагностицирана” на „бях диагностицирана”. Обаче всеки ден поне веднъж запъвам на декларацията на „хармонично” при „сърцето ми се развива здраво и хармонично сега”.
Тъй като често се будех посред нощ, реших че не ми пречи да се тесвам нощно време. Ефектът е че се будя по-рядко, а и самото предизвикателство е разпределено по-добре във времето. Един технически проблем ,който срещам е, че синът ми ме прекъсва понякога. Трябва ли да започвам тесването от самото начало или да продължавам от до където съм стигнала? Обикновено е за не повече от 3,4 мин. Установих също така че предпочитам докато се тесвам да бъда обърната към слънцето, когато го има. Или към звездите, или на изток.
Galia nh ми предложи цитат от книгата на Луиз Хей „Излекувай живота си”. Аз я бях чела преди година или две, тогава ми се видя полунвинчата, с добри идеи, но не знаех как да ги реализирам. Предложението на авторката да си сменя начина на мислене е страхотно, но как да го направя?
С тес всичко си дойде на място – минах през целия й списък от проблеми и вероятни причини, които ги задействат, идентифицирах моите слабости и една се натрапи няколко пъти: липсата на любов и вяра в самата мен, липса на любов към това което върша, липса на радост. Бих казала, че съм леко изненадана, но сега се тесвам „Въпреки че изпитвам радост и вяра в мен сега с любов позволявам на радостта да изпълва моя ум, моето тяло и моите преживявания” с повтаряща фраза „сега с любов позволявам на радостта да изпълва моя ум, моето тяло и моите преживявания”.
Установих също така че предпочитам да имам момче. Како писах, нося момиче. Тесвах няколко пъти това, но нещо не ми се получава с декларацията. „...нося момиче, аз много я обичам и искам да бъде здрава и щастлива...”