Все още не мога и напълно да повярвам, че всичко може да се изчисти без намесата на традиционната медицина
Дали заради нагласата ми или заради друго, но Георги все пак премина през операция. Успешно, слава Богу.
След като отказахме три пъти катетеризация, се консултирахме с всички добри детски кардиолози в София (а те са 3-ма!) и всички бяха единодушни, че без катетеризация не може да се продължи изобщо наблюдението над детето. А тази процедура се налагала, за да видят дали не са много тесни стволовете на белодробната артерия и дали не се налага допълнителна, помощна операция. Съгласихме се на катетеризация, консултирах се с астролог за подходящите дати и усилено започнах да правя ТЕС за белодробната артерия. Катетеризацията мина леко и безпроблемно, и показа, че всичко е наред със стволовете, достатъчно широки са и се налага само една, както те казват радикална корекция.
Хубавото съвпадение беше, че двете подходящи дати, които астрологът посочи бяха двете дати, които от болницата предложиха за катетеризация и операцията.
Междувременно Георги започна да прави хипоксемични кризи, което освен, че е тежко за него и за нас, много уврежда сърцето.
И така само пет дни след едната процедура направиха операцията. Мина успешно, според лекарите, но изкара дълга и тежка реанимация. Беше 7 дни в реанимацията, 5 от които интубиран, а от това, което научих после, в първата нощ направо са го били отписали, а и в следващите два дни са опитвали всичко възможно, но нещата са се влошавали. На нас ни казваха за конкретните проблеми и така успявах да правя ТЕС за конкретни неща. По едно време отказаха и бъбреците, започнах пак с утвържденията по Луиз Хей да тесам и така цял ден. Една приятелка също се включи и правеше ПРОКСИ за Георги по проблемите, които аз й казвах. Включвах и визуализации, и представи как правя ТЕС по неговото телце. Освен това помолих всички приятели в един и същи ден и час да си преставят Георги като здраво дете, да му пожелаят здраве и въобще да му изпратят хубави мисли. В същия момент вкъщи се събрахме няколко приятелки и правехме това заедно. Много ке молих, всъщност тези дни правих само това - ТЕС, молитви, визуализации, а през другото време ходихме до болницата за информация.
След ритуала нещата потръгнаха и на 5-ия ден дишаше самостоятелно, на 6-тия бъбреците задействаха, а на 7-мия го свалиха в интензивното. На 8-ия ден най-после го прегърнах! Беше в ужасно състояние, не приличаше на себе си- нито виждаше, нито реагираше, не държеше главата си и даже не можеше да суче! Но аз се бях мобилизирала много, започнах ТЕС за всичко едно по едно. Понеже не бях сама в стаята изглеждах доста странно в очите на другото момиче, която обаче като видя ефекта от ТЕС само се усмихваше и казваше: "А, ти пак правиш вълшебните движения". Най-странното е, че когато правех ТЕС за Гого, докато беше в реанимация го "виждах" с едно пораснало зъбче. Какво беше учудването ми като видях, че точно това зъбче се е показало!
Стояхме 5 дни в болницата заедно, през това време постигнахме голям напредък. Лекарите и рехабилитаторките бяха изумени просто. Както каза лекарят: "Това дете не спира да ни изненадва приятно".
А за да покажа на момичето от стаята как се прави ТЕС реших да го пробвам за телефоня й, който много странно беше тотално блокирал. Бях сигурна, че няма да подейства, защото досега не бях правила ТЕС за неживи предмети. Направих ТЕС и... нищо, телефонът си остана блокиран. Но на сутринта тя учудено ми го показа - беше проработил!
И така с малки чудеса, едно след друго - вече сме вкъщи, Георги е по-жизнен и силен отпреди, вече се храни нормално, изправя се, даже стои на крака! Толкова е усмихнат и розов:))
Не мога да спра да си мисля защо се наложи да мине през това изпитание. А може би просто е трябвало...
Това е накратко (е, не съвсем накратко ) нашата история с хубав край!