Паническо Разстройство
Здравей Иван, направо забравих да пиша, малко съм се отчаял, няма кой знае какво подобрение, много съм изтощен напоследък и даже едвам се тесам, все едно не може да се укроти това състояние, много тежко, вярно е че като се тесам усещам някакво раздвижване, на моменти сякаш усещам някакво много малко облекчение докато се тесам, целта беше да се махне това стягане болки парене в главата, но те махнат ли се все едно да се излекувам, май няма да е толкова лесно, също така забелязах че когато нешо малко ми се случи да се скарам с някои даже и това свиване в сърцето ми влошава цялото състояние, те са свързани нешата, свиването в сърцето се увеличава, болката някак си се увеличава и от там и в главата свиването и болката, свързани са някак си, не знам от къде почва (нещо като яйцето и кокошката) но са свързани, другото което е осъзнавам че съм парализиран и не знам какво да правя с живота си и всяко нещо за което трябва да поема отговорност влошава състоянието ми, просто съм парализиран, най-лошото е че трябва да бъда отговорен не мога да бягам и да се оправдавам, но това състояние е толкова тежко и съм постоянно толкова изтощен че нямам сили да се боря с живота, например понеже завърших и се дипломирах преди 3 седмици някъде, сега трябва да си намеря работа, но само при тази мисъл, и всичките тези симптоми се увеличават и си като парализиран и нищо не можеш да направиш, а ако отида на интервю за работа, ще ме гледат като теле в железница сигурно, ще съум стъписан, другото нещо също е което не съм споделил, че отскоро се занимавам с пеене, понеже ми харесва и се опитвам така да разпусна, моята учителка вижда че понякога се справям мн добре понякога по зле и това пак зависи колко силно е в момента състоянието ми и понеже ме ангажираха и скоро ще трябва да се явя на едно участие и да пея на сцена, това също ме притеснява много, работата е там че аз мога да го крия това състояние но какво от това, то така или иначе ми влияе на всичко, другото нещо което осузнавам е, чв адски много ме е страх от провал и за това ме е страх да взимам решения и да поемам отговорност, сякаш предварително съм се провалил, появява се една такава мисъл и чувство "НЯМА ДА МОГА" и край, напълно парализиран, дори и да реша да правя нещо то като не тече енергията свободно през мене, едва ли ще направя кой знае какво, по принцип се тесам със сегашната декларация като стана (обикновенно 2 часа се осифервам къде съм защото сънувам кошмари всеки ден които са сякаш реалност) 1 час и вечер 1 час и едвам издържам да седя на едно място докато се тесам, последните 2 седмици даже пропусках понякога или по 30 мин защото ми е адски трудно, та мисълта ми е какво ще правим, аз продължавам за сега да се тесам с тази декларация, но примерно може вечер 1-я час да тесам с някаква декларация за пеенето, но не знам какво да измисля, все още не съм загубил надежда че мога да се подобря и че тес действа, но като цяло се чувствам доста отчаян и не знам как ще се справям с живота, а годинките минават.
Здравей Davian, макар че категорично се обяви срещу моето вмешателство в твоите работи,мене пак ме напъва да ти кажа две три думи. 
Целият ти пост ,до последното изречение е за ТЕСане.Ключа е в това да Приемеш състоянието в което се намираш.И понеже с логическия разум,не може да стане,защото ти всъщност не искаш да се чувстваш по този начин, ти се опитваш да расъждаваш и продължаваш да се съпротивляваш срещу това да приемеш себе си точно по начина по който се чувстваш.Това само фокусира още по-силно цялото ти внимание върху цялата тази бъркотия която те тормози.Затова ако искаш,започни така- вместо да се стараеш да формулираш някаква декларация,просто почуквай по точките толкова продължително колкото е необходимо докато и си препрочиташ написаното по-горе.Може да ти отнеме време,но не се отказвай преди да си почувствал промяна. Единственото нещо което може да направиш със силата на волята на този етап е когато не правиш ТЕС да се опитваш съзнателно да отклоняваш мисълта си от расъждения по-това колко гадно е всичко което ти се случва.
Ето ти няколко изречения ако искаш си ги повтаряй,когато те връхлетят "лошите" мисли и нямаш възможност да ги тесаш.
-Не е необходимо да взимам решение точно сега.
-Може би имам нужда от почивка.
-Винаги до сега в трудни ситуации съм се оправял.
-И сега просто ще се доверя на Вселената.
-Може пък и да е за добро.
-Може би скоро ще се радвам,че се е случило така.
-В този момент всичко е наред,няма за какво да се притеснявам.
Не се сърди,че пак се обаждам.
Целият ти пост ,до последното изречение е за ТЕСане.Ключа е в това да Приемеш състоянието в което се намираш.И понеже с логическия разум,не може да стане,защото ти всъщност не искаш да се чувстваш по този начин, ти се опитваш да расъждаваш и продължаваш да се съпротивляваш срещу това да приемеш себе си точно по начина по който се чувстваш.Това само фокусира още по-силно цялото ти внимание върху цялата тази бъркотия която те тормози.Затова ако искаш,започни така- вместо да се стараеш да формулираш някаква декларация,просто почуквай по точките толкова продължително колкото е необходимо докато и си препрочиташ написаното по-горе.Може да ти отнеме време,но не се отказвай преди да си почувствал промяна. Единственото нещо което може да направиш със силата на волята на този етап е когато не правиш ТЕС да се опитваш съзнателно да отклоняваш мисълта си от расъждения по-това колко гадно е всичко което ти се случва.Ето ти няколко изречения ако искаш си ги повтаряй,когато те връхлетят "лошите" мисли и нямаш възможност да ги тесаш.
-Не е необходимо да взимам решение точно сега.
-Може би имам нужда от почивка.
-Винаги до сега в трудни ситуации съм се оправял.
-И сега просто ще се доверя на Вселената.
-Може пък и да е за добро.
-Може би скоро ще се радвам,че се е случило така.
-В този момент всичко е наред,няма за какво да се притеснявам.
Не се сърди,че пак се обаждам.
Давиан ТЕСай само с тази декларация една седмица:
Въпреки че се страхувам от провал аз избирам напълно и безрезервно да приема провала, като част от живота и урок който имам да науча. Вярвам, че съм достатъчно силен да преодолея всеки провал, да извлека най-ценното от него и да го използвам като стъпало от което да продължа напред.
НФ - всеки мой провал е и ценнен урок
Въпреки че се страхувам от провал аз избирам напълно и безрезервно да приема провала, като част от живота и урок който имам да науча. Вярвам, че съм достатъчно силен да преодолея всеки провал, да извлека най-ценното от него и да го използвам като стъпало от което да продължа напред.
НФ - всеки мой провал е и ценнен урок
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Така е Хрис, наистина не я приемам тая болест, най-лошото е че в това състояние не приемам и живота такъв какъвто е, наистина с воля не става, понякога докато се тесах наистина чувствах на моменти че се появява това приемане на състоянието в което се намирам и малко ми олекваше в момента на тесане, но едвам едвам, Благодаря Иван, ще пиша след седмица тесане 
Здравей, Davian,
Позволявам си да ти пиша, защото имаХ диагноза ПР (надявам се да си остане в минало време!!!!) и много добре знам как се чувстваш. И аз изпих много АД и транквиланти. Те наистина ми помогнаха в началото да се съвзема и аз успях. Но в един момент напрежението започна отново да се връща и започвах да се чувствам зле. Това, което на мен ми помогна беше, че аз приех ПР, както Хрис ти пише, че трябва да направиш. Защо се съпротивяваш? Ако го отхвърляш, какво постигаш? Само трупаш негодувание срещу шибаната си съдба и се обвиняваш.
Направи първата крачка - приеми, че имаш проблем!
Втора крачка: започваш да променяш възгледите си за живота. Много е трудно, знам! Но започни! Не се дразни, че ти предстои това или онова. Нещата в живота ни понякога се нареждат изключително леко, когато не ги мислим.
Трето: (Само споделям, не ти го препоръчвам, зависи изцяло от теб) Аз направих 18 серии иглотерапия и съм много доволна!
Четвърто: Извинявай, не се сърди, но си толкова обстоятелствен и досаден в описанията си, че, сигурна съм, само докаго ги напишеш и вече си с повишена тревожност. Мисли за проблемите по-малко!
Мислейки по-рядко, ще успееш да си направиш по-подходящи за теб Декларации и да ги приложиш на практика. Обмисляйки откъде да започнеш, ти се въртиш в омагьосан кръг и само влошаваш състоянието си.
Исрено ти пожелавам да се справиш!
Позволявам си да ти пиша, защото имаХ диагноза ПР (надявам се да си остане в минало време!!!!) и много добре знам как се чувстваш. И аз изпих много АД и транквиланти. Те наистина ми помогнаха в началото да се съвзема и аз успях. Но в един момент напрежението започна отново да се връща и започвах да се чувствам зле. Това, което на мен ми помогна беше, че аз приех ПР, както Хрис ти пише, че трябва да направиш. Защо се съпротивяваш? Ако го отхвърляш, какво постигаш? Само трупаш негодувание срещу шибаната си съдба и се обвиняваш.
Направи първата крачка - приеми, че имаш проблем!
Втора крачка: започваш да променяш възгледите си за живота. Много е трудно, знам! Но започни! Не се дразни, че ти предстои това или онова. Нещата в живота ни понякога се нареждат изключително леко, когато не ги мислим.
Трето: (Само споделям, не ти го препоръчвам, зависи изцяло от теб) Аз направих 18 серии иглотерапия и съм много доволна!
Четвърто: Извинявай, не се сърди, но си толкова обстоятелствен и досаден в описанията си, че, сигурна съм, само докаго ги напишеш и вече си с повишена тревожност. Мисли за проблемите по-малко!
Мислейки по-рядко, ще успееш да си направиш по-подходящи за теб Декларации и да ги приложиш на практика. Обмисляйки откъде да започнеш, ти се въртиш в омагьосан кръг и само влошаваш състоянието си.
Исрено ти пожелавам да се справиш!
Благодаря за съветите Orange, ходил съм на иглотерапия, но нямаше ефект, може би не съм бил при правилния човек, приел съм състоянието си, и други са ми казвали че първо трябва да приема че имам проблем, така е, приел съм го, ама то само с приказки не става, а това че съм толкова обстоятелствен в описанията си е, защото и най-малката подробност може да е от голямо значение, правя го заради Иван, понеже когато не си на 4-ри очи с някой терапевт, не е същото, а той е професионалист в областта си сигурен съм, и може всяко нещо да му подскаже на къде да ме насочи, въобще не изпадам в състояние на тревожност докато описвам даден проблем, но няма нужда пак да изпадам в подробности нали, все пак благодаря ти, не се сърдя, няма защо 
Aх, че си готина.! Както винаги.nia написа:Предлагам проксито да бъде с "Въпреки че Давиан се дави ...".
Аз доста си мислех онзи ден да предложа в една друга тема да направим с "Въпреки, че Вяра не вярва ..."
Няма да откажа проксито. Щото Вяра бори НеВяра с едно яко тесане на ПО-тата. Направо се размазах от ТЕС против обрати/"ползи"
Пък и както вече споменах на едно място, все още съм мързелива. Едно масово прокси би ми дошло много добре!
Аз все още прокситата и виртуалните потупвания не ги умея много много.
Пък хората как местят с мисъл предмети не знам! То както не всеки може да мести предмети с ума си, така и не всеки може да потупва точки без ръце. Така мисля аз. Ако не си сигурен, че можеш, ако не ти пулсират точките при мисловно стимулиране, както не помня кой тук беше казал, по-добре и не пробвай, щото с тези отрицателни фрази може вреда да си сътвориш. Това е мое мнение, де!