Фобиите ми
Фобиите ми
След като най-съществения ми проблем отпадна, реших да започна работа с фобиите си. За щастие не са кой знае колко силни и не водят до разни тежки състояния, но все пак ми създават дискомфорт.
Още не съм решила как точно ще работя с тях. За момента съм решила да правя Заклинанието за страх и междувременно да ги тесам една по една както ще ги опиша след малко, надявам се, че каквото трябва ще излезе или просто ще си отидат веднъж завинаги.
Страх от природни стихии - земетресения, наводнения, пожари, изригвания на вулкани, урагани и т.н. Не помня да съм имала конкретни преживявания с някое от тях.
Само през 2008 година лятото много се уплаших от серия земетресения. Вечерта имаше силничко земетресение, на което почти не реагирах. Но на другата сутрин в просъница усетих няколко труса един след друг. Ужасно се изплаших тогава, направо се вцепених от ужас, не смеех да мръдна от леглото. В последствие доста дълго време при най-малкото потреперване на нещо и изпадах в ужас, че има земетресение. Непрекъснато ми се струваше, че земята се тресе под краката ми. Беше доста неприятно. Сега от време на време също ми се случва, но доста по-рядко и не така бурно както преди.
Като изключим тази конкретна случка смятам, че страха ми от природните стихии се дължи на това, че са неща, които не са във властта ми, а аз искам да командвам всяка част от живота си.
Страх от вода - също не помня да имам някакви конкретни водни преживявания, които да я предизвикат. Интересно е, че тази ми фобия е с характер. Не се страхувам от всякаква вода - например не ме е страх от морето; но пък изпадам в ужас от някои други водни басейни (и пак не всички). Също ако водата е мътна, има водорасли или си мисля, че има гадинки посмъртно не можеш да ме накараш да вляза във водата. Непрекъснато си представям разни гадни работи във водата и настава един ужас! Ох, смешно ми е сега като го пиша това.
Другото интересно според мен е, че много често имам сънища свързани с вода. От най-разнообразен вид са и обикновено са много силни, а в тях не се страхувам от водата по начина, по който се плаша наяве.
Доклокото знам, водата се свърва с емоциите (говорили сме за това с психотерапевтката ми). Вероятно подтискам емоциите си или пък искам всичко да ми е cristal clear. Свързвам го до известна степен с останалите си фобии, които описах - искам да контролирам живота си на 100% и в същото време ме е страх да погледна какво има зад ъгъла.
Страх от кучета - е, не точно страх, по-скоро доста силна антипатия. Веднъж едно куче ме ухапа за петата, когато бях дете. Нищо сериозно, само леко ме одраска, а аз сритах кучето и то избяга. Но страх си имах и преди тази случка. Не мога да си го обясня все още това от къде поризлиза. Гледали сме куче, винаги много съм го обичала и съм си играла с него, радвам се на кучетата, които разхождат из градинките, искам да имаме куче, когато си купим къща с двор. И в същото време изпитвам тази... уф, не знам как точно да го нарека това чувство. Плаша се, когато има много кучета на куп, все си мисля, че ще ме нападнат. Въпреки, че доста добре се владея, познавам доста добре реакциите им - кога са враждебно настроени например; куче рядко ме лае, обикновено не ми обръщат никакво внимание, дори ме харесват. Но аз изпитвам една тръпка страх дълбоко в себе си, въпреки, че осъзнавам, че е напълно необоснован.
Страх от тъмното - или по-точно страх от неизвестното, като тъмното е проява на неизвестност. Свързвам го отново с желанието си да контролирам нещата.
Страх от риби и насекоми - ужасяват ме! Много са ми страшни. Нямам абсолютно никаква идея на какво се дължи подобен страх. Нямам спомен за конкретни случки, които да го предизвикат. Пак е вариращ страх - не винаги и не от всички риби и буболечки ме е страх.
За това се сещам в момента. Ще пиша какво съм направила или ако ми хрумне още нещо.
Още не съм решила как точно ще работя с тях. За момента съм решила да правя Заклинанието за страх и междувременно да ги тесам една по една както ще ги опиша след малко, надявам се, че каквото трябва ще излезе или просто ще си отидат веднъж завинаги.
Страх от природни стихии - земетресения, наводнения, пожари, изригвания на вулкани, урагани и т.н. Не помня да съм имала конкретни преживявания с някое от тях.
Само през 2008 година лятото много се уплаших от серия земетресения. Вечерта имаше силничко земетресение, на което почти не реагирах. Но на другата сутрин в просъница усетих няколко труса един след друг. Ужасно се изплаших тогава, направо се вцепених от ужас, не смеех да мръдна от леглото. В последствие доста дълго време при най-малкото потреперване на нещо и изпадах в ужас, че има земетресение. Непрекъснато ми се струваше, че земята се тресе под краката ми. Беше доста неприятно. Сега от време на време също ми се случва, но доста по-рядко и не така бурно както преди.
Като изключим тази конкретна случка смятам, че страха ми от природните стихии се дължи на това, че са неща, които не са във властта ми, а аз искам да командвам всяка част от живота си.
Страх от вода - също не помня да имам някакви конкретни водни преживявания, които да я предизвикат. Интересно е, че тази ми фобия е с характер. Не се страхувам от всякаква вода - например не ме е страх от морето; но пък изпадам в ужас от някои други водни басейни (и пак не всички). Също ако водата е мътна, има водорасли или си мисля, че има гадинки посмъртно не можеш да ме накараш да вляза във водата. Непрекъснато си представям разни гадни работи във водата и настава един ужас! Ох, смешно ми е сега като го пиша това.
Другото интересно според мен е, че много често имам сънища свързани с вода. От най-разнообразен вид са и обикновено са много силни, а в тях не се страхувам от водата по начина, по който се плаша наяве.
Доклокото знам, водата се свърва с емоциите (говорили сме за това с психотерапевтката ми). Вероятно подтискам емоциите си или пък искам всичко да ми е cristal clear. Свързвам го до известна степен с останалите си фобии, които описах - искам да контролирам живота си на 100% и в същото време ме е страх да погледна какво има зад ъгъла.
Страх от кучета - е, не точно страх, по-скоро доста силна антипатия. Веднъж едно куче ме ухапа за петата, когато бях дете. Нищо сериозно, само леко ме одраска, а аз сритах кучето и то избяга. Но страх си имах и преди тази случка. Не мога да си го обясня все още това от къде поризлиза. Гледали сме куче, винаги много съм го обичала и съм си играла с него, радвам се на кучетата, които разхождат из градинките, искам да имаме куче, когато си купим къща с двор. И в същото време изпитвам тази... уф, не знам как точно да го нарека това чувство. Плаша се, когато има много кучета на куп, все си мисля, че ще ме нападнат. Въпреки, че доста добре се владея, познавам доста добре реакциите им - кога са враждебно настроени например; куче рядко ме лае, обикновено не ми обръщат никакво внимание, дори ме харесват. Но аз изпитвам една тръпка страх дълбоко в себе си, въпреки, че осъзнавам, че е напълно необоснован.
Страх от тъмното - или по-точно страх от неизвестното, като тъмното е проява на неизвестност. Свързвам го отново с желанието си да контролирам нещата.
Страх от риби и насекоми - ужасяват ме! Много са ми страшни. Нямам абсолютно никаква идея на какво се дължи подобен страх. Нямам спомен за конкретни случки, които да го предизвикат. Пак е вариращ страх - не винаги и не от всички риби и буболечки ме е страх.
За това се сещам в момента. Ще пиша какво съм направила или ако ми хрумне още нещо.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Лелее. И последният да затвори вратата
За страха от земетресения сме говорили и другаде. Пак за това, че нямаш контрол. А мъжът ти казал, че точно затова не го е страх. Не зависи от него.
Мислех да си го говорим някой път, като се видим, но тази тема тук предразполага.
Представи си, че стягаш куфарите, за да заминаваш на почивка. И точно когато излизаш от дома си и си на безопасно място силно земетресение срутва всичко. А само ти и семейството ти сте по случайност сте изнесли целия си багаж.
Представи си обратното. Всички вкъщи спят в различни стаи след източщително празненство. И тогава удря земетресението.
От какво зависи дали ще си в едната крайност, в другата или някъде посредата?
Сега не разглеждам случай изобщо да те няма там, където е земетресението, макар че и това е вариант.
За страха от земетресения сме говорили и другаде. Пак за това, че нямаш контрол. А мъжът ти казал, че точно затова не го е страх. Не зависи от него.
Мислех да си го говорим някой път, като се видим, но тази тема тук предразполага.
Представи си, че стягаш куфарите, за да заминаваш на почивка. И точно когато излизаш от дома си и си на безопасно място силно земетресение срутва всичко. А само ти и семейството ти сте по случайност сте изнесли целия си багаж.
Представи си обратното. Всички вкъщи спят в различни стаи след източщително празненство. И тогава удря земетресението.
От какво зависи дали ще си в едната крайност, в другата или някъде посредата?
Сега не разглеждам случай изобщо да те няма там, където е земетресението, макар че и това е вариант.
Ей, много помниш значи!
Сега се сетих, че преди много често сънувах земетресения или пожари. А аз се лутам като муха без глава и не знам какво да правя. Започвам уж да "спасявам" разни неща едно от друго по-глупави и безсмислени. Също водните ми сънища бяха много бурни и страшнички. Заливаха ме едни цунамита, давеха ме, едни наводнения, едно чудо... Сега водните ми сънища са доста по-спокойни и уравновесени.
Ситуациите за които ми говориш не предизвикват нищо в мен, което е странно малко. Звучат ми нереалистични някак, все едно... не знам как да го обясня. Все едно съм безпристрастен наблюдател, не мога да "вляза" в ситуацията някак си. Сега се опитвам да изкарам разни ситуации при които изпитвам страха си към бедствия, но нещо не ми се получава за момента. Дали пък не си е отишъл гози страх?
Последните седмици усещам много рязка промяна в себе си (в положителен смисъл). Та в този ред на мисли се чудя, дали тази моя мания за контрол не си е отишла, а да е останала само мисълта за нея. Тоест навика да се държа така, а не самата нужда да го правя. Не мога да го обясня точно. Все едно колата си е заминала, а са останали само следите от гуми - следите не са колата, а само символ, че тя е била там. Нещо такова.
Продължавам да се тесам и ще видим до къде ще я докарам. За сега работя с природните бедствия. Кучетата и рибите ще ги оставя за по-нататък.
Хахаха, и още има! Скоро и те ще изкокнат, но и тези на първо четене не са никак малко!mayadob написа:Лелее. И последният да затвори вратата
Сега се сетих, че преди много често сънувах земетресения или пожари. А аз се лутам като муха без глава и не знам какво да правя. Започвам уж да "спасявам" разни неща едно от друго по-глупави и безсмислени. Също водните ми сънища бяха много бурни и страшнички. Заливаха ме едни цунамита, давеха ме, едни наводнения, едно чудо... Сега водните ми сънища са доста по-спокойни и уравновесени.
Ситуациите за които ми говориш не предизвикват нищо в мен, което е странно малко. Звучат ми нереалистични някак, все едно... не знам как да го обясня. Все едно съм безпристрастен наблюдател, не мога да "вляза" в ситуацията някак си. Сега се опитвам да изкарам разни ситуации при които изпитвам страха си към бедствия, но нещо не ми се получава за момента. Дали пък не си е отишъл гози страх?
Последните седмици усещам много рязка промяна в себе си (в положителен смисъл). Та в този ред на мисли се чудя, дали тази моя мания за контрол не си е отишла, а да е останала само мисълта за нея. Тоест навика да се държа така, а не самата нужда да го правя. Не мога да го обясня точно. Все едно колата си е заминала, а са останали само следите от гуми - следите не са колата, а само символ, че тя е била там. Нещо такова.
Продължавам да се тесам и ще видим до къде ще я докарам. За сега работя с природните бедствия. Кучетата и рибите ще ги оставя за по-нататък.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Сетих се още нещо - изпадам в ужас когато трябва да проведа телефонен разговор свързан с това да поискам помощ, услуга, да обясня, че имам проблем, който по някакъв начин трябва да се раши. Започвам да треперя само при мисълта за такъв разговор, сърцето ми започва да бие лудо, разтрепервам се, гласът ми също заминава някъде на почивка... все едно ме водят на заколение...
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Не те питам какво предизвикват в теб тези ситуации.Lady Frost написа:...
Ситуациите за които ми говориш не предизвикват нищо в мен, което е странно малко. Звучат ми нереалистични някак, все едно... не знам как да го обясня. Все едно съм безпристрастен наблюдател, не мога да "вляза" в ситуацията някак си. Сега се опитвам да изкарам разни ситуации при които изпитвам страха си към бедствия, но нещо не ми се получава за момента. Дали пък не си е отишъл гози страх?
...
Да речем, че се случва земетресение. От какво зависи според теб дали даден човек ще попадне в някоя от описаните ситуации?
....ъъъъъъ.... хич не го обичам тоя отговор, ама... не знам!
Май не съм мислила по този въпрос, а в главата ми в момента е тоооолкова празно...
Може би късмет? Или случайност? Или сам си ги предизвиква? Може би няма отговор? Няма значение? Може би все пак всъщност няма значение...
Тази материя ми е все още малко объркана. Но определено има над какво да се размишлава в тази насока. Май тъкмо навреме започнах да чета "Болестта като път"...
Май не съм мислила по този въпрос, а в главата ми в момента е тоооолкова празно...
Може би късмет? Или случайност? Или сам си ги предизвиква? Може би няма отговор? Няма значение? Може би все пак всъщност няма значение...
Тази материя ми е все още малко объркана. Но определено има над какво да се размишлава в тази насока. Май тъкмо навреме започнах да чета "Болестта като път"...
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Всъщност този въпрос е повече за мъжа ти
Защото той твърди, че земетресението не зависи от него и затова няма какво да го мисли.
Аз приемам, че това някой да попадне в някоя от двете ситуации е въпрос на късмет. А късметът ти вече зависи от теб. И така излиза, че къде и в какво състояние ще си по време на земетресение, всъщност зависи и от теб.
И аз имам страх от земетресение и затова съм ги мислила тези работи
Защото той твърди, че земетресението не зависи от него и затова няма какво да го мисли.
Аз приемам, че това някой да попадне в някоя от двете ситуации е въпрос на късмет. А късметът ти вече зависи от теб. И така излиза, че къде и в какво състояние ще си по време на земетресение, всъщност зависи и от теб.
И аз имам страх от земетресение и затова съм ги мислила тези работи
И аз много съм го мислила, но някак си ми е много объркано все още. Може би трябва да си поговорим пак с Антон по въпроса.
Замислих се обаче над това, че реално не изпитвам страх, ако попадна в такава ситуация. И едва ли не ми се струва невъзможно да попадна в разрушително земетресение. Изпитвам по-скоро някакъв глобален страх, който май по-скоро е предизвикан от страхопочитанието си към Природата и природните сили, а аз се усещам толкова мъничка и незначителна... и ето пак до това стигам... нищо не зависи от мен... Смях!
Нещо ми липсва в картинката, усещам че е една мъничка брънка, едва ли не последното парченце от пъзела... Продължавам да тесам.
Днес се сетих още нещо от което се страхувам - мостове или по-точно да минавам под тях!
Леле, като си чета тази тема и всичко ми звучи толкова абсурдно, от какви неща се страхувам.
Замислих се обаче над това, че реално не изпитвам страх, ако попадна в такава ситуация. И едва ли не ми се струва невъзможно да попадна в разрушително земетресение. Изпитвам по-скоро някакъв глобален страх, който май по-скоро е предизвикан от страхопочитанието си към Природата и природните сили, а аз се усещам толкова мъничка и незначителна... и ето пак до това стигам... нищо не зависи от мен... Смях!
Нещо ми липсва в картинката, усещам че е една мъничка брънка, едва ли не последното парченце от пъзела... Продължавам да тесам.
Днес се сетих още нещо от което се страхувам - мостове или по-точно да минавам под тях!
Леле, като си чета тази тема и всичко ми звучи толкова абсурдно, от какви неща се страхувам.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."
Влизала ли си в пещера, Лейди? Как се чувстваш там или как си представяш, че ще се чувстваш?
А по повод на мостовете, знаеш ли, че съществува практиката шефовете по строежа на моста да стоят под него, докато по цялата чу дължина са разположени един след друг натоварени камиони? Много се изкефих като го разбрах
А по повод на мостовете, знаеш ли, че съществува практиката шефовете по строежа на моста да стоят под него, докато по цялата чу дължина са разположени един след друг натоварени камиони? Много се изкефих като го разбрах
Пу, не питай за пещери. И от тях изпадам в ужас. Въпреки че съм влизала по свое желание, било ми е интересно, но пак си ме е шубе. Страха при тях отново е неопределен. Също имам страх и от "малки дупки", не само от пещери, въобще от всякакви подобни на пещери пространства. Много интересно...
Относно страха от тъмнина - страх ме е от неестествена тъмнина, ако мога така да се изразя. В смисъл, помещение, в което не може да влезе естествена светлина, съответно и тъмнината е неестествена. Навън или например на балкона, вчер, се чувствам перфектно и дори ми е приятно да е тъмно.
Това за мостовете е яко!
Имам усещането, че нещата са навързани, но за момента не мога да напипам главната нишка. Не се отказвам де. И естествено приемам всякакви насочващи питанки и идеи.
Относно страха от тъмнина - страх ме е от неестествена тъмнина, ако мога така да се изразя. В смисъл, помещение, в което не може да влезе естествена светлина, съответно и тъмнината е неестествена. Навън или например на балкона, вчер, се чувствам перфектно и дори ми е приятно да е тъмно.
Това за мостовете е яко!
Имам усещането, че нещата са навързани, но за момента не мога да напипам главната нишка. Не се отказвам де. И естествено приемам всякакви насочващи питанки и идеи.
"Не се отказвай от една мечта заради времето, което ще отнеме осъществяването ѝ. Времето така или иначе си минава."