РАК

Интересни случаи на успешно приложена ТЕС.

ОПИТВАЙТЕ ТЕС ЗА КАКВОТО СЕ СЕТИТЕ!!!
ВЕРОЯТНОСТТА ДА ИМАТЕ РЕЗУЛТАТИ Е ОГРОМНА.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

РАК

Мнение от ivangp »

Случай 1

Ползвала съм TEC лично и професионално в продължение на около 5 години. Имах уникалната възможност да представя TEC в Германия преди две години, където работих в клиника за естествена терапия на рака, за лекар, който познавам. Там натрупах такъв опит, че сега по-голяма част от пациентите ми са със сериозни заболявания. Употребата на TEC е невероятна – запозната съм с няколко случая, при които е настъпило пълно излекуване
Успешно възстановяване от рак чрез TEC
ОСНОВНИ МОМЕНТИ – клиентка на 38 години: клиентката първоначално има успех с физическата терапия (т.е. кървенето й спира за 24 часа). Това й дава увереност да продължи с повтарянето на утвърдителни фази. Настройвах повтарянето на утвърдителните фрази, така че да съответства на нивото на клиентката, като се приближавах към основния момент, т.е. "Въпреки че просто не мога да стигна до там ... след това, "Въпреки че все още не мога да стигна до там… "И така, малки повторения в течение на времето доведоха до резултати.
Клиентката за първи път дойде при мен няколко седмици след като й беше поставена диагноза – рак на матката в стадий 3. Силно кървене я беше подтикнало да потърси медицинска помощ. Беше препоръчана пълна хистеректомия, която да бъде извършена незабавно.
Жената имаше добри познания за биодинамиката, затова избра да забави операцията с 3 месеца, през които да потърси други възможности. Лекарите й неохотно се съгласиха да й дадат 3-месечен период преди препоръчваната операционна намеса.
Клиентката започна програма “Breuss Juice Fast” (органични сокове и билкови чайове само за 6 седмици). Кървенето й продължи, което беше причина за загриженост.
Тя имаше 4 деца (на възраст от 15 до 9 години) и анамнеза, включваща следродова депресия след раждането на второто дете. Нейното най-малко дете беше родено със силно изразена кожна хемангиома и се нуждаеше от постоянно медицинско лечение.
При първата среща на клиентката с мен предположих, че фактор, допринесъл за рака на матката й, би могла да бъде травмата, свързана с най-малкото й дете. Това мое предположение беше основано на опита, който придобих преди 2 години , докато работех в Германия, в клиника за алтернативно лечение на рака. Докато бях в чужбина, също така посетих конференцията “Това, което лекарите не ви казват” в Лондон и там бях запознат с работата на доктор Хамер, който вярва, че зад всеки случай на рак стои неразрешена емоционална травма.
Тя кимна, за да потвърди, че ракът би могъл да бъде свързан с травмата по отношение на малкото й дете, но в същото време закри лице с ръцете си, сякаш в защита, поклати глава и каза категорично, “Дори не мога да отида там!”.
С други думи събитието беше все още толкова травмиращо, че тя дори не можеше да си помисли за това без да почувства изключително силно страдание. (Тя по-късно обясни, че когато един от социалните работници в болницата е споменал, че тя има нужда да поговори с някой за ситуацията, тя е изпаднала в емоционален срив и не желае да рискува да повтори това състояние.)
И така, предложих й да повтаря утвърдителни фрази всеки ден в продължение на седмица като ползва за настройка "Въпреки че дори не мога да стигна до там, (точните й думи), аз обичам и приемам себе си, без да се осъждам." Тя също така кървеше изобилно, което я изтощаваше, така че й предложих да утвърждава и "Въпреки че просто не мога да спра това кървене и се чувствам, сякаш цялата ми жизнена сила просто се изсипва от мен, аз обичам и приемам това свое тяло, и неговата мъдрост ще се погрижи да спре това заради мен." (или нещо с подобен ефект).
До следващия ден кървенето беше спряло! Една седмица по-късно тя ми каза, че “все още не може да стигне до там"
.” Всичко е наред, казах й аз – сега просто се опитай да утвърдиш мисълта: " Въпреки че ВСЕ ОЩЕ не мога да стигна до там… "и тя правеше това.
Една седмица след това тя внимателно заяви: “Тази седмица бях в състояние наистина да “помисля” за това без да се разплача…” Отговорих й: “Добре, докато мислиш за това, нека се опитаме да го утвърдим.” Тя беше легнала на масажната маса за лечение чрез магнитна терапия, и веднага започна неконтролируемо да плаче, така че аз я помолих за разрешение и започнах да й повтарям утвърдителни мисли. Не беше необходима настройка, тъй като емоцията беше точно там! След няколко повторения на утвърдителните мисли, тя се успокои, и после пак се разплака, този път за възприеманата от нея липса на поддръжка по време на кризата.
Аз продължих да й повтарям утвърдителни мисли, и тя ми каза, че по времето, когато се е родило четвъртото й дете, е имала три други малки деца и съпругът й, за да издържа финансово семейството, е трябвало да отиде в командировка във връзка с работата си като пилот на хеликоптер. Тя се е почувствала изолирана и като бреме за приятелите им, които се е наложило да обръщат внимание на другите деца, докато тя е била в болницата с бебето. В рамките на няколко минути това беше освободено, и връзката й със съпруга й и синовете й стана много близка в резултат от освобождаването й от тази травма.
Тази жена продължи да практикува TEC в къщи, както и здравословна диета и режим на детоксикация. Четири месеца след като бяхме започнали да работим заедно, тя посети местната болница, за да направи патологични тестове (на тъкан от стените на матката) и беше обявена за излекувана от рак, за нейна радост и за изненада на лекарите й, които бяха уверени, че тя все още има необходимост от хирургична намеса.
Един месец по-късно този доклад беше подписан и потвърден от клиентката, с разрешение тази история да бъде споделена с други хора, които се нуждаят от увереност, че пълното излекуване може да бъде постигнато и то без хирургическа намеса, химиотерапия или лъчева терапия.
Продължение: След като чух, че клиентката е получила диагноза “всичко е чисто” от лекаря, й предложих няколко безплатни сесии. Към този момент тя си опаковаше нещата, за да се преместят. Тя се разсмя и каза, че разказва на всички как “Бърнис ме примами да започна да ползвам утвърдителни мисли за… (детето й)!” След това ми каза, че докато е шофирала към клиниката ми за третата си сесия, е решила НИКОГА да не използва утвърдителни мисли по отношение на сина си, защото спомените са твърде болезнени, но много се радва, че го е направила!
Изминаха две години от този случай. Жената ми се обади, за да поддържаме връзка преди около месец и все още беше в отлично здраве.

Бърнис Вергу, TEC-консултант
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Случай 2

Имах наистина красиво преживяване преди около два месеца, което бих искала да споделя. Веднъж в месеца работя като доброволка в център за успокоителни грижи, основно за пациенти с рак. По-рано през годината една 79-годишна дама беше записана за масаж. Тя имаше рак на червата, но беше отказала хирургично лечение и химиотерапия. За възрастта си беше в много добро умствено състояние. Тъй като изпитваше значителна болка и лекарствата не я облекчаваха достатъчно, отговорникът по успокоителните терапия й беше резервирал час по "Нежни Грижи и Любов".

Попитах я какво се случва в живота й и тя ми разказа за рака и болката. Попитах я от колко време го има и какво друго се случва в живота й по това време – любимият ми първоначален въпрос. Тя ми каза, че много по-лош от физическата болка е фактът, че страда от тъга и вина – за това, че наскоро е трябвало да остави съпруга си в дом за възрастни хора, тъй като повече не е могла да се грижи за него вкъщи.
Казах й, че ще й направя масаж на главата и гърба, и също че бих искала да й покажа проста техника, с която МОЖЕ БИ сама ще си помогне (без обещания) и ще облекчи болката си. Тя се съгласи да опита, така че започнахме с утвърдителните мисли – за болката, за дълбоката тъга от нейното решение да остави съпруга си в дома – за вината й - за "всички емоции", заключени в дебелото й черво и т.н. и т.н.
Ползвахме фрази за настройка от рода на "Tази вина в червата ми – тази непреодолима вина – тази огромна мъка затова, че трябваше да го оставя в дом – толкова съм ядосана на себе си за това, че се разболях" и т.н. Предложих й дори да държи едната си ръка на разрастващата се област на дебелото черво (което е необичайно място за развиване на рак), докато повтаря утвърдителните фрази.
Ползвах също и малко "изискана" Провокативна енергийна терапия (Специална техника за съставяне на фрази в ТЕС с която се цели преувеличаване на чувствата. Тя се преподава на второ ниво – за посетилите вече семинар по ТЕС.) – която усвоих от Стийв Уелс и Дейвид Лейк преди няколко години като работихме с някои изрази от рода на "Толкова съм специална – никой друг не се разболява от рак като мен! Наистина и в това съм свършила перфектна работа! "– понеже се оказа, че тя е доста изразен перфекционист и възприема като личен провал това, че се е наложило да остави съпруга си в дом за грижи.
Това я накара да се разсмее – и изведнъж тя ме погледна абсолютно изненадана и каза колебливо - "болката намаля!" А аз й отговорих: "Хм, ти си такъв перфекционист, добра работа свърши тук, нали! Сега, АКО болката се върне, ето нещо, което да имаш предвид. Ако вземеш лекарството си за облекчаване на болката, и получиш например, облекчение за 3-4 часа, и след това болката се върне, нали няма просто да кръстосаш ръце и да кажеш ‘Е, това не проработи, определено няма повече да пия това лекарство'? Просто ще приемеш, че ефектът му е краткотраен и ЩЕ ВЗЕМЕШ ОЩЕ ЕДНА ДОЗА" И така, можеш да приложиш същия принцип към TEC. Ако една сесия те облекчава до известна степен – дори да е само за 10-20 минути, всичко, което трябва да направиш, ако болката се върне, е да ползваш утвърдителните мисли в още една сесия!"
Тя хареса тази логика. И така, ние направихме още няколко сесии, включително някои, свързани с това как тя прощава на себе си, особено по отношение на това, че е оставила съпруга си в дом. Аз завърших сесията с масаж на главата и гърба, както бях обещала.

Продължение:
В повечето случаи не виждам тези пациенти отново. Все пак хубав край на историята е, че два месеца по-късно имах частна клиентка, която се оказа съседка на тази дама. След сесията ни новата клиентка каза: "Имам възрастна съседка с рак на червата и много бих искала да й разкажа за това, което правите."
И така, аз й дадох визитна картичка и листовка с обща информация, която да й предаде.
Следващата седмица, когато новата клиентка се върна за следващата сесия, тя каза, че е отишла да посети съседката си, да й предаде информацията и дамата е възкликнала: "Аз познавам тази жена! Срещнах я в раковия център и правя нейните “упражнения” (т.е. повтарянето на утвърдителните мисли) всеки ден и раковото ми заболяване е в ремисия!”.
Понеже това беше толкова добра обратна връзка, докладвах я на раковия център, докладвах на раковия център следващия път, когато отидох там, и понеже минаха четири месеца, инспекторът погледна към записите за тази пациентка и имаше два записа "домашно посещение - пациентката се чувства добре, болката намалява, второ домашно посещение – пациентката отказва предложената сесия в центъра за справяне с болката, вече не й е необходима".

Колко личностно удовлетворение извлича човек от това да участва в облекчаването на живота на тази дама.

Благодарнa, Бърнис Вергу (Австралия)
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Случай 3

Преди две години дъщеря на наш приятел, която по това време беше на две години, се оплакваше от болки в гърба. Родителите мислеха, че това е необичайно за двегодишно дете и я заведоха на лекар. След серия изследвания, поставиха диагноза – злокачествено раково образувание на гръбнака й. Незабавно я оперираха и направиха всичко, което могат, за да изчистят целия тумор. Част от гръбнака й беше увреден и имаше частична парализа на едната ръка и част от лицето. Предположиха, че ще живее до една година, тъй като този тип рак е много агресивен.
След това беше лекувана с химио- и лъчева терапия. Тя беше на практика постоянно затворена вкъщи, за да не прихване инфекция, и много слаба.
Аз й внушавах утвърдителни мисли (отначало с помощта на съветник, а по-късно и самостоятелно – за всички неща). Не казах на родителите й, че възнамерявам да направя това, но повтарях утвърдителни мисли на малкото момиче,
Въпреки че Кенеди има този тумор.... Въпреки че имунната й система не работи на пълен капацитет... Въпреки че се страхува... тя е страхотно дете ИЛИ тя напълно и изцяло приема себе си.
Една седмица по-късно нашият приятел се обади, за да каже, че лекарите са променили оценката си за състоянието на детето и смятат, че тя може да живее три години.
След това ти изпратих емайл относно утвърдителните мисли за нейното състояние. Ти ми се обади преди около месец и ми каза да се опитам да се опитам да повтарям утвърдителни мисли така, сякаш съм на мястото на детето. Така че аз изпълних формулата, както по-горе, и наистина се съсредоточих върху това да си представям, че съм на нейно място – представих си я и се опитах да се почувствам на 4 години (ако разбирате какво имам предвид). Повтарях утвърдителните мисли винаги, когато имах възможност.
След около седмица тя отново беше обстойно прегледана и баща й каза резултата: “изчистиха я", тя няма никакъв рак, нито дори в ремисия, и се очаква да живее толкова дълго, колкото и всеки друг. Лекарите й казват, че това е невероятно. Мистерия. Всъщност семейството ще ни посети за 4ти юли (което е огромен напредък, тъй като не са правили нищо заедно от години!)
Това стана две години след първоначалната й диагноза. Все още не съм работила с утвърдителни мисли относно парализата й, но възнамерявам да го направя. Не знам дали утвърдителните мисли направиха това, не знам дали проработи веригата от молитви, но нещо го направи! Струва ми се много странно, че при двата пъти, в които се съсредоточих в утвърдителни мисли за нея, новините за подобрението дойдоха толкова бързо!

С надежда това да е от полза и с пожелание за всичко най-добро,

Джулия Ален
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Случай 4

Рени - петдесет и деветгодишна дама – дойде на консултация при мен преди около година с рак в стадий 4 и остра депресия. Беше сигурна, че изживява последните си дни и ми се обади, понеже приятелите и роднините й бяха казали, че няма какво да губи.
Тя имаше рак на гърдата, който се беше разпространил до дробовете и лимфната й система. Честно казано не бях сигурна дали нещо може да се направи в такъв момент, но винаги разчитам на факта, че желанието на пациента за живот, а не болестта, определя дали той/ тя ще живее или ще умре. Затова започнах като я поставих на доста строг хранителен режим и различни хранителни добавки и билки. Изминаха четири месеца, тя не се подобряваше, но и не се влошаваше. Тогава решихме да направим ТЕС сесия заедно.

Ел: Искам да затвориш очи, да се отпуснеш и да направиш няколко дълбоки вдишвания. А сега ми кажи в какво състояние виждаш физическото си тяло.
Рени: Виждам същества, подобни на насекоми, които изяждат тялото ми и виждам, че витамините, които започнах да вземам, са малки оръжия, които стрелят по тях и ги убиват.
Ел: Ако трябва да именуваш този сценарий, какво име ще му дадеш?
Рени: Битката на Титаните.
Ел: Ако можеше да измериш степента на гняв, която изпитваш към врага, с който се бориш, в скала от 0 д 10, където 10 е тавана на гнева, каква оценка би му дала?
Рени: 10

В този момент започнахме да ползваме утвърдителни мисли за “битката на титаните”: “Макар да има битка на титани в тялото ми, което е причина за рака ми, и заради което всички смятат, че ще умра, аз напълно и с любов приемам себе си и съм готова да позволя и да получа лечение от силите на Вселената.” Като повтаряхме тази утвърдителна мисъл, гневът й спрямо “насекомите” от 10 спадна до 5. Направихме още един цикъл повторения и тя вече не чувстваше гняв към тях.
Ел: Мислиш ли, че можем да обърнем листа и да станем приятели с врага?
Вместо да отговори на въпроса, тя избухна в сълзи. Рени плака много високо в продължение на около десет минути. Когато се съвзе, каза: “Да, но”.
Ел: Но какво?
Рени: Миналия месец, когато семейството ми разбра, че няма да се справя с това, организираха парти за мен и поканиха всички. Казаха ми, че това е, за да повдигнат духа ми, но аз знаех много добре, че това е парти за сбогуване. Всички дойдоха да говорят с мен и ми казаха колко ме обичат и колко тъжни ще са, ако не съм с тях. Доста пари бяха похарчени и доста работа беше свършена. Един вид видях погребението си преди да умра. Често съм си мислила какво би се случило, ако не умра. Разочарование ли ще е?
В този момент лампичката светна и разбрах защо тя не се подобрява. Така че започнахме като утвърдихме няколко цикъла с повторения на: “Макар че ще разочаровам всички, ако не умра, аз изцяло и с любов приемам себе си и съм готова да позволя и да получа лечебна енергия от силите на Вселената”.

Повече от седмица не знаехме дали това е проработило или не. Когато й направиха преглед, се оказа, че не само че вече не се влошава, а състоянието й е започнало да се подобрява. Сега, малко повече от година по-късно, тя няма рак и се чувства много добре.
Всеки път, когато имам успех като този, благодаря на Вселената за факта, че съм благословена да мога да уча и прилагам тези техники. Това е толкова удовлетворяващо чувство.

Д-р Ел Марш, Ph.D.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Refresh
Участник
Мнения: 3
Регистриран на: 04 Сеп 2006 14:28
Местоположение: Earth
Обратна връзка:

Мнение от Refresh »

Prosto neveroiatno! Izumen sum :)


Zdrave i usmivki na vsichki!
Refresh Yourself ! WITH
Изображение
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Случай 5

Слабата жена на средна възраст, която влезе в офиса ми, започна да говори дори преди да застане на кушетката. "Нека говорим направо," каза Ерин рязко. "Беше ми поставена диагноза остра миелогенна левкемия през септември 2002. Казаха ми, че ми остават от две до шест седмици живот, освен ако не започна химиотерапия незабавно. Това силно ме разтърси, но предполагам, че не е имало лесен начин да ми го кажат."
"Както и да е, въпреки болката, гаденето, страхът, загубата на коса и тегло, лечението беше успешно и аз бях в ремисия в продължение на 14 месеца. Току-що ми казаха, че заболяването ми се повтаря и съм съсипана. Ползвах всички видове алтернативни подходи, хранех се с всички подходящи храни и проклетото нещо се повтаря!"
"Не можете да си представите степента на яд, която изпитвам към това предателство. Ядосана, обидена и изплашена съм, и не искам психотерапия или анализ, искам бързо лечение. Знаете ли какво е остра миелогенна левкемия?”
–завърши тя, като се наведе силно напред.

Понеже последната част на този монолог ми изглеждаше да е със скоростта на светлината, отне ми няколко секунди да проследя информацията и да осъзная, че е зададен въпрос. "А, да. Остра миелогенна левкемия - представлява агресивна форма на рак, засягаща производството на бели кръвни клетки в костния мозък".
"Ами" каза тя, с вдигнати вежди, и седна обратно на кушетката. "Откъде знаете това?" "Чел съм" казах неубедително. "Искате ли чай?" "НЕ, искам информация, искам инструменти и ги искам СЕГА" изстреля тя в отговор.

От формуляра, който Ерин беше попълнила, знаех, че тя има добро образование и избрах накратко да й обясня връзката съзнание/ тяло (като настройвах представата й за света), и след това продължих с кратко разяснение за TEC.
Тя започна да пише яростно, като от време на време спираше, за да ми зададе пояснителни въпроси, и после пак се навеждаше над тетрадката си и започваше да пише. След известно време Ерин вдигна глава, остави настрана тетрадката и химикала си и каза: "Покажете ми."

Започнахме с въпроса за яда и след пряк цикъл утвърждения, установихме, че нищо не се е променило. "Значи не работи," беше коментарът. "Разбира се, че не, не още," отговорих аз. "Този първи цикъл е за настройка. Ядосана ли си на медицинските процедури, на тялото си, на факта, че ракът се е върнал?"
"На всичко това," отговори тя.
"Добре. Когато отсичаме дърво, обикновено е най-добре да започнем с отсичане на клоните. На това емоционално дърво имаме три клона. Кой си избираш да отрежем първи?" Започнахме с утвърдителни мисли относно нейния гняв за това, че тялото й я е предало.
Започнахме с П.O. точката и ползвахме фразата:
"Макар да се чувствам така, сякаш тялото ми ме е предало, особено след като се грижих за него така добре, аз дълбоко и напълно приемам себе си." Това беше повторено три пъти и след това започнахме цикъл преки повторения с напомнящата фраза:
"Този гняв към тялото ми".
Леката промяна на цвета на лицето й ми подсказа, че трябва да изчакам момент, преди да продължим.
"Аз не съм наистина ядосана на лекарите," каза тя след малко. "Но наистина се страхувам да се върна обратно в болницата. И ако не ми намерят донор (на костен мозък), най-доброто, на което мога да се надявам, са седем месеца".
И след два цикъла повторения страхът от болницата беше все още по-силен, отколкото и двамата искахме, така че беше време да подходим творчески.
След като разговаряхме известно време, попитах Ерин, "Какво обичаш да правиш най-много?"
"Да се разхождам по плажа и да гледам хората," отговори тя с усмивка.
Утвърдихме тези моменти като ползвахме фразата:
"Избирам да отида в (тя каза името на раковото отделение в болницата) като се отнасям така, сякаш се разхождам по плажа и гледам хората".
Ерин и аз проведохме още три сесии в офиса, като настройвахме речевите шаблони за отношението й, нещата, към които изпитва гняв, и страховете й. Следващите две сесии проведохме по телефона, докато Ерин беше в болницата. По време на първото обаждане се съсредоточихме върху фразата (като започнахме с П.O. точката):
"Макар че се страхувам от химиотерапията, аз напълно и изцяло приемам себе си".
След като завършихме няколко цикъла по различните аспекти, които се появиха (различни мисли ), Ерин внезапно започна да говори за гаденето, причинено от химиотерапията (нов, по-дълбок аспект на проблема).
Направихме два цикъла за това:
"Макар че от химиотерапията ми се гади, аз дълбоко и напълно приемам себе си".
След това ползвахме подсещащата фраза:
"Това гадене от химиотерапията".
"Как се чувстваш по отношение на химиотерапията сега?" попитах я по телефона.
"Как избрах да я харесвам?" изстреля тя в отговор.
"Избрах да приема, че химиотерапията ще ми помогне и то с минимални странични ефекти" заяви тя.
"Имам нужда от бърза настройка" започна втората сесия по телефона.
"Намериха донор, в Сиатъл. Материалът в момента пътува със самолет. Но работата е там, че колкото по-близо е тъканното съответствие, толкова по-добри са шансовете ми. Този биологичен материал изглежда е с три точки различен от моя или нещо подобно – и лекарите са доста загрижени."
Направихме един цикъл, като започнахме с П.O. точка и ползвахме:
"Макар съответствието да не е перфектно, вярвам, че тялото ми ще направи необходимите настройки и дълбоко и напълно се доверявам на себе си, и вярвам във вродената мъдрост на тялото." [/i]"Това е МОЕТО тяло, господине, а не тялото," изстреля тя в типичния за нея стил.
"Да, госпожо," отговорих покорно и направихме корекцията. Направихме цикъл за страха от възможностите за отхвърляне, и Ерин обеща да продължи сама и да повтаря цикъла, когато е необходимо.
"Как са хората в отделението?" попитах, преди да затворя. "Просто ги наблюдавам и разговарям с тези, които се забавляват" отговори тя. "Те са отворени към информацията за този подход, така че просто се разхождаме из плажа в съзнанието ни, повтаряме утвърдителни мисли и си говорим".
На Ерин й беше трансплантиран костен мозък и тя реши да даде име на новия си костен мозък. Чувстваше, че той ще се чувства повече като у дома си в тялото й, ако се обръща към него по подходящ начин, и реши да го нарече "Джули".

Критичният период за Ерин беше определен като 100 дни. Ако тя успееше да се справи през този период, казаха й, че най-вероятно ще успее по принцип. (През някои от следващите дни трябва да проведа семинар за медицинската общност, на тема силата на думите.)
Докато Ерин беше в болница, тя поддържаше връзка с мен чрез емайли. Един от най-приятните, които получих гласеше: "Днес е 75-тия ден!". Скоро след този емайл тя ми се обади с не толкова добри новини. Ерин ми обясни, че понеже имунната система трябва да бъде потискана, за да приеме присадената тъкан, повторно кара варицела (която веднъж е преболедувала като дете), и също така страда от свит бял дроб. Това беше пречка. Но Ерин вмъкна непринудено: "Току-що ползвах утвърдителни мисли за това. Не можеха да ми дадат лекарство или болкоуспокояващо, така че просто ползвах TEC."
Ерин мина през тази битка и продължи да хвали "Джули" и дори каза на всички нас, че сега е горда да бъде наполовина американка и наполовина канадка! След това, в Ден 124, Ерин се отби в офиса ми, за да ме поздрави и да ми благодари, за това, че съм я въвел в TЕС и ме попита:
"И така, сега на какво ще ме учиш?"
В края на посещението й казах: "Хубава шапка", докато тя се приготвяше да излезе от офиса. "Къде отиваш сега?"

"Да се разходя по плажа и да погледам хората, къде другаде?"

Д-р Александър Р. Лийз
ТEС терапевт

И сега, с уважение и възхищение, бих искал да включа един емайл от Ерин, който тя изпрати на своята голяма група поддръжници и на мен. Това е нейното възприятие, по собствените й думи, за пътуването й. Тя го оприличава на почистване на къщата през пролетта.

Пролетно почистване от "Ерин"


Дълбоко в себе си слушах тялото си и все още го правя и до ден днешен. Убедена бях, че не вървя в посока на възстановяване. Бях толкова изплашена. Макар че получавах огромна любов и подкрепа от семейството и приятелите си, бях в толкова дълбока дупка, че се чувствах все едно няма изход навън. Чувствах се толкова самотна въпреки многобройните телефонни обаждания и емейли в знак на подкрепа. Да бъдеш в тази дупка беше неописуемо. Липсата на надежда е ключов момент от неуспеха. Просто не можех да събера кураж и сила, за да се преборя с това. Гневът и депресията бяха прекалено мощни. Вътре в себе си аз все още исках да живея, така че как по дяволите, щях да успея да се измъкна от тази каша?
Отидох да посетя доктор Алекс Рийз, психотерапевт, който специализира TEC. Казах му, че влакът идва и аз съм точно на релсите. Имах нужда от някой или нещо, което бързо да ме издърпа встрани. Едногодишна терапия не беше това, от което се нуждаех в момента. Имах нужда от бързо лечение. След това той ми обясни за комуникационната система, чрез която общуваме с тялото си ежедневно – 60 000 мисли на ден!
Техниката за емоционална свобода включваше определяне на конкретното чувство, което блокира тялото и ума и им пречи да работят пълноценно. След това ползвахме утвърдителни мисли за меридианите, които са пътищата на комуникационната система в тялото. Утвърдителните мисли намаляват отрицателните чувства и по този начин намаляват и отрицателния им ефект върху тялото. По-късно в съобщителната система на тялото се утвърждават положителни емоции. Аз ползвах усилено утвърдителните мисли! (Искам също така да подчертая, че TEC не замества химиотерапията.)
Алекс Лийз ми каза, че вземам раковото си заболяване твърде насериозно. Съгласих се и започнах да се отделям от хватката на рака и да поглеждам и другите страни в живота си. Три дни по-късно кръвните ми клетки следваха правилния план, достигнаха най-добрите си нива и останаха там в продължение на две седмици. Всички лекари просто клатеха глави. В този момент аз знаех, че съм в ремисия!
Нека спра за момент, за да спомена 4 области, в които TEC беше важен в пътя ми към здравето:
Приемането на несъответствието на костния мозък. Лекарите мислеха, че разлика от 3 точки е значителна и бяха много загрижени за това. Аз вярвам, че TEC проправи пътя за правилната настройка на тялото ми.
За смайване на лекарите ми, от трансплантацията нямаше странични ефекти.
Ремисията, която настъпи преди трансплантацията на костен мозък. Без тази ремисия трансплантацията нямаше да е възможна.
Справяне с болката от свития бял дроб и варицелата. Заради състоянието ми лекарите не можеха да ми дават болкоуспокояващи.
Мразех престоя си в болницата. Всичко, което виждах там, бяха хора с усложнения след трансплантации на костен мозък. Това ли трябваше да очаквам? Промених възгледа си за мястото и започнах да търся пациенти, които имаха блясък в очите и не лежаха на легло, а вместо това бяха седнали по време на лечението си. Открих, че 15 от пациентите са много положително настроени относно напредъка си. Въпросът е, че тези хора са били там през цялото време. Просто не съм можела да ги видя.
Аз също така вярвам, че почистването на къщата става чрез обединение на съзнанието, тялото и духа. Очевидно е в тези разкази. Затова, когато съм в период на промяна, балансирам и трите области. Когато започнем пролетно почистване, или сме принудени да участваме в него, не можем да работим срещу себе си. Вероятно има малка част от нас, която би извлякла полза от едно избърсване на прах – тогава засияваме!
Алекс Лийз твърдо вярва, че трябва да се забавляваме, докато извършваме тези промени, и да не сме твърде погълнати от тях. И накрая, има една стара поговорка – Когато ученикът е готов, учителят ще се появи... на мен определено ми отне известно време!

Ерин
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
DIETOLOG
Участник
Мнения: 42
Регистриран на: 06 Май 2008 08:24
Местоположение: СОФИЯ

Мнение от DIETOLOG »

Благодаря ти Иване :) Ще се постарая да разберат много повече хора за тази техника и да започнат да я прилагат.
" Намерението дава насока на чистото осъзнаване " Франк Кинслоу
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

НОВ ПОГЛЕД КЪМ РАКА


В последните няколко години Европа буквално беше разтърсена от едно име и едно понятие. Името е Райк Герд Хамер, понятието е „Нова Германска медицина”.

Вече категорично се знае, че психологическия стрес може да стане причина за рак. Според класификациите на Световната здравна организация, „заслугата „ му е за около 33 процента от онкологичните заболявания.

Един немски лекар обаче настоява, че има една -единствена първопричина за рака и това са психологическите травми.

Упорството му в предизвика толкова силен гняв сред противниците на неговата теория, че неотдавна му донесе и няколко години затвор.

И така-кой е доктор Райк Герд Хамер / Ryke Geerd Hamer/ и защо неговата „Нова Германска медицина” предизвика ярост и съпротива?

В основата е една лична трагедия - през 1978 година загива Дирк, синът на немския онколог доктор Райк Герд Хамер. Като всеки баща,
д-р Хамер приема тежко и болезнено загубата на младия си потомък. След известно време той констатира, че вече е в категорията на своите пациенти - тоест, сам си поставя диагнозата „Рак”.

Тъй като заболяването се появява наскоро след загубата на сина, доктор Хамер анализира всички възможни причини и достига до прозрението, че злокачественото образувание се е появило в периода на тежкия душевен стрес. Продължението на самоанализът го отвежда до следващото убеждение - очевидно става въпрос за някаква вътрешна връзка между душевното сътресение и промените на организма на клетъчно равнище. Разсъждавайки като професионален онколог, д-р Хамер стига до извода за пряка връзка между стреса, дошъл от смъртта на сина му и онкологичното заболяване.
По-късно той се заема да анализира образци от сканираните снимки на мозъка на свои пациенти и ги сравнява с медико-психологическите си записи на техните прегледи. Така открива подчертана зависимост между определен шок /стрес/, образуваните в този период затъмнения в различни области на мозъка, очевидно увреден по специфичен начин от шока и промените на съответните органи, където се е появил рак.

Герд Хамер достига до следващата стъпка в своята теория - шокът или психологическата травма променят инстинктивно човешкия организъм и автоматически задействат в дълбочина биологически механизми.

Той открива още една особеност- човешката еволюция специално е създала вътрешни механизми за адаптация на организма към тежки обстоятелства. Например млечните жлези на жената незабавно започват да се малигнозират /да изработват злокачествени клетки/, когато майката вижда детето си ранено,а засиленото отделяне на мляко се оказва не друго,а форма на майчина защита.

Хамер разглежда много факти и от живота на бежанците - там пък страхът и честата липса на вода започват да подтикват клетките към малигнозиране /изработване на злокачествени клетки/ в отделителната система. За своите доказателства д-р Хамер изследва повече от 40 000 истории на тежко болестно състояние в продължение на много години. Така се появява теорията му, че в основа на всяко човешко заболяване лежи силно преживяна психологическа травма.

Своите възгледи Райк Герд Хамер оформя като система от твърдения, които нарича „Нова Германска медицина „ /”German New Medicine”/.

От собственият си опит, свързан със смъртта на сина му и последвалото тежко заболяване, а и от опита на други хиляди болни, той въвежда за пръв път в медицината понятието „Синдром, предизвикващ рак”.
Характеризира го не като обичаен стрес, а като най-жестока психологическа травма за човека.
От историите на 15 000 пациенти той успява документално да докаже връзка между този първоначален синдром и последващото развитие на злокачествено заболяване на човешкото тяло. Този синдром получава името Dirk Hamer Sindrom / DHS/ДХС/, нарича го на своя син Дирк.

Опитът му в прегледа на хилядите пациентски истории му дава основание да формулира тъй нареченият „Железен закон на рака”, на който, според д-р Хамер, нищо не може да противостои.
Железният закон на рака е:
Всяко раково заболяване започва с DHS/ДХС/ ,изразен чрез брутален вид шок или най-драматичен и остър конфликт, случил се на определен човек, който след това преживява своята психическа травма най-вече в усамотение.
Съществен момент в предизвикването на рака е видът на конфликта или психическата травма на Дирковия синдром DHS,чиито характеристики могат да се открият чрез:
- Фокусът на Хамер /Hamer Focus/ - специфична област на мозъка, която под влияние на психичната травма получава сериозни нарушения и в следствие на това последващо размножение на канцерогенни клетки в органите, свързани точно с поразения мозъчен участък;
- Локализация на раковото образувание в точно определен участък на тялото;
Съществуваща пряка връзка между развитието на конфликта /стреса/ и развитието на рака в два плана: мозъчен и органов

Според Райк Хамер, втората и третата конфликтна ситуация с ДХС може да бъде свързана с първичния конфликт /стрес/. Например диагнозата за злокачественото заболяване, обяснена на пациента, може да предизвика изключително тежка паника и такъв страх от смъртта, че да предизвика например кръгли петна в белите дробове или да се превърне в последващ рак на костите.

Съгласно теорията му,тези вторични образувания в никакъв случай не трябва да се наричат метастази, а са нов, втори рак, който се образува под влияние на психическата травма от диагнозата на първичния рак.

В момента, в който конфликтът благополучно е решен или стресът е преодолян, следва обрат и мозъчните нарушения се заличават.
В същото това време и безразборно размножаващите се клетки, появили се вследствие на неправилната мозъчна команда, по време на тежката душевна травма, също престават да се размножават,т.е. растежа на раковите клетки спира.

Възстановителният процес се съпровожда с отоци в областта на тумора и болка.


Подчинявайки се на преустроените вече нервни сигнали, организмът започва продължителна фаза на пренастройка,като натрупва отоци във всички проблемни части на организма. Едновременно с това започва връщането на съня, на апетита, макар че слабостта и умората, типични за състоянието ваготония /нарушена нервна вегетативна система/ могат да донесат и невярна диагностика.
Според Райк Хамер, по време на възстановителния процес могат да се получат различни видове церебрални усложнения, в зависимост от продължителността на конфликта.
В периода на отоците човек трябва напълно да изключи употребата на алкохол, кортизонови препарати, диуретици, кафе. Приемат се само противовъзпалителни препарати, понякога се поставя лед, прикрепен към врата или към челото. В този период силно трябва да се ограничат течностите.

До този момент лекарите - онколози практикуват неписаният закон, според който болните не бива да страдат и затова трябва да им се прилагат обезболяващи лекарства, най-вече наркотични средства. Засилващата се болка, възприемана като сигнал за настъпващата смърт и смятана за нещо страшно и ужасно, според д-р Хамер, всъщност е показател за процес на излекуване.
Пак според Хамер болката ще се струва непоносима в течение на 4 до 6 седмици и спонтанно ще се прекрати след максимум 2-3 месеца.
Важно е да се осъзнае, че болковият синдром е напълно индивидуален за всеки пациент и ако човек знае това, ако разбира, че болката е междинна част от раковото оздравяване и се въздържа от приемане на обезболяващи средства, той вътрешно психологически ще се поддържа и ще мисли както за живота напред, така и за светлината, която вече се задава в края на тъмния тунел.

Хамер смята, че едно от най-тежките престъпления в съвременната онкология е поставянето на морфин. При по-ранните стадии на заболяването и сравнително несилните болки една доза морфин или подобен препарат ще е фатална за пациента.

Да прегледаме в най-синтерзиран вид структурата на Хамеровата теория „Нова Германска медицина”:
Съгласно нея , по време на болестта организмът преминава през няколко фази. След началната поява на синдрома DHS /Синдромът на Дирк Хамер/ настъпва конфликтно-активната фаза на заболяването СА / Conflict Active Phase/.При нея настъпва нарушение на съня, на апетита, идват различни вегетативни разстройства, причиняващи много и различни по тежест заболявания. СА фазата, заради неразрешаването на конфликта или непреминаването на стреса, може да продължи месеци и даже години, като за това време е в състояние буквално да унищожи човешкия организъм.

Времето на разрешаване на конфликта или утихване на психологическия стрес д-р Хамер нарича CL /Conflictolysis- разрушение на конфликта/.В този етап завършва СА фазата и започва периодът на възстановяване. Фазата, започваща с CL е периодът на пълното възстановяване на тъканите на всички органи.
Забележка:
Ако психо-емоционалният конфликт не бъде разрешен, тази фаза няма да настъпи и организмът буквално ще се самоунищожи.

Хамер нарича етапът на възстановяване PCL-Post Conflictolytic phase.
В този период организмът надълбоко се прочиства от безполезните ракови или некротизирани клетки, в резултат на язвеното заболяване на клетките / трябва да знаете,че теорията на Хамер обхваща и разглежда много други болести, освен рака/.
Това генерално прочистване се извършва чрез микроби.
В периода PCL микробите буквално ни атакуват и ни причиняват инфекции, но освен да ни причиняват страдание, те в същото време имат и прочистваща функция. Буквално помитат вътрешно ненужната нечистотия.
Това, което традиционната медицина нарича инфекциозни заболявания, д-р Хамер определя като „Епилептическа криза” /ЕС/.
Съгласно своята теория, Хамер твърди, че микробите - чистачи не могат да действат в тялото, когато човек е в стресово напрежение и мозъкът му или отделни мозъчни поразени участъци, изпращат неверни сигнали към органите и жлезите с вътрешна секреция.
Д-р Хамер оприличава такъв мозък на повреден компютър, като обяснява, че самото стресово напрежение не допуска същите тези микроби - чистачи вътре в тъканите.
Връщаме се на една специална точка в Хамеровата теория- по време на фазата ЕС /Епилептическа криза/ една доза обезболяващ морфин ще е фатална за оцеляването на човека. Защото тъкмо тази доза променя функционирането на мозъка, парализира работата на стомаха и напълно разрушава възстановителните функции вътре в организма. Човекът /онкопациентът/ се оказва в летаргическо състояние. Той не осъзнава смъртоносното влияние на морфина в периода, когато е бил на прага на излекуването си.
Болката, макар и нерядко чудовищна, в действителност е много забележителен знак на оздравителния процес във втора фаза на заболяването.
Според д-р Хамер поне две трети от диагностицирания, след установяване ДХС, рак може да бъде спрян, особено ако пациента се намира в процес на разрешение на конфликта или преодоляване на психическия стрес.
Единствената опасност, според д-р Хамер, в този период е невярната диагностика.
При обявяване на диагнозата пред пациента, в резултат на паниката и тежкото преживяване на страх от смъртта се появяват петна на белите дробове. По такъв начин пациент, който е имал възможността да избегне рак, буквално потъва в него.
Д-р Хамер сочи, че острата левкемия се появява в резултат на травма причинена от неправилна диагноза при откриване на кръгове на Хамер в мозъка.
Компютърната томография в такъв момент показва травми в мозъка във вид на концентрични кръгове. Това са имено кръговете на Хамер показващи наличието на ДХС.
Рентгенолозите често пъти ги бъркат и ги наричат метастази и така, според д-р Хамер, стотици хора биват подлагани на ненужни операции поради невярно диагностициране на тумори в мозъка, които всъщност изобщо не са тумори.

Според д-р Хамер, важно значение за преодоляване на конфликтната ситуация има психо и физиотерапията. И ако в такова време се приложат ненужни лекарства или има хирургична намеса, това ще попречи на разрешаването на вътрешния психо-емоционален конфликт на пациента.

Парадоксът на „Нова Германска медицина” се съдържа в твърдението, че механизмът на малигнозиране /възпроизвеждане на злокачествени клетки в тялото/ в резултат на психическия шок даже е полезен за организма, но химиотерапията и лъчетерапията и операциите усилват неимоверно този процес, като тъкмо те започват да пречат на разрешаване на вътрешноорганната конфликтна ситуация и оздравяването на организма.

Според тази теория, всички други фактори - неправилно хранене, вреден начин на живот, замърсена околна среда, наличие на канцерогени в околната среда и т.н. са само дребни фактори, които задълбочават рака, но не го предизвикват.
Цялото класическо лечение на рака, включващо операции, химио и лъчетерапии. , според д-р Хамер, се намират на върха на списъка от тежки причини, задълбочаващи рака.


Професорът и докторът по медицина Райк Герд Хамер е прилагал класическа медицина в продължение на 15 години, като в същото време е посветил много сили и на разработване на специализиран медицински инструментариум за онкопациенти. Той притежава патент за скалпел, който не нанася травми (скалпел на Хамер), и който реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач; специален трион за кости, използван в пластичната хирургия; маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото; както и други патенти.
Изобретенията осигуряват на д-р Хамер и неговото семейство достатъчно финансови ресурси, за да се преместят в Италия, където той осъществява своя план безплатно да лекува болните, които живеят в бедняшките квартали на Рим.
На 18 Август 1978 г., докато е още в Рим, Хамер получава шокиращата вест, че синът му, Дирк, по невнимание е застрелян от италианския принц Виктор Емануел от рода Савой. На 7 Декември 1978 г. Дирк не издържа на получените рани и умира в ръцете на баща си.

Малко след смъртта на Дирк, д-р Хамер получава диагнозата рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, той допуска, че развитието на неговия рак може да бъде директно свързано с неочакваната загуба на сина му. Всъщност, накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или „Дирк Хамер Синдром”, в памет на своя син Дирк. Независимо от чудовищния шок, в определен момент д-р Хамер намира сили да надмогне отчаянието си и да започне както собственото си спасение, така и критически преглед на дотогавашните си възгледи за развитието на рака в човешкото тяло и след няколко годишна усилена работа създава Новата Германска Медицина.

Накрая ето и един красноречив факт в неговата биография - теорията му предизвика толкова остри нападки и настървение от медицинските среди, че срещу него се надига вълна от съдебно преследване. На 9 септември, 2004 година Райк Герд Хамер е арестуван в Испания, после е екстрадиран във Франция по искане на тамошни съдебни власти. Така вече 70-годишния професор е осъден на 3 години затвор. Формалното обвинение към него е, че е въвел методи в частната си медицинска практика без съответните лицензи. На съдебното дело от него искат да се откаже от основните постановки на своята „Нова немска медицина” / спомняте ли си едно дело в средновековието, когато от един учен искат да се откаже от настояването, че...Земята се върти?!/ Обвиняват го и в смъртта на много хора, които са му повярвали и са отказали лечение по класическата медицина.

След присъдата и откарването му в затвора последват много публични протести, включително и на авторитетни медицински центрове и учреждения .През 2006 година е освободен от затвора предсрочно, заради големия натиск от европейската общественост.

Безспорен факт е, че д-р Хамер чрез своята методика е излекувал между 6000 и 6500 онкоболни в последен стадий рак, като не се забравя, че е излекувал и сам себе си.
При ареста на д-р Хамер полицията претърсва досиетата на неговите пациенти. Впоследствие един обществен
прокурор е принуден да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 пациента, болни главно от рак в „последна фаза”, все още са живи. Така по ирония на съдбата, именно неговите опоненти предоставят действителна статистика, доказваща забележителните успехи на Германската нова медицина. Въпреки това, до ден днешен Университетът на Тюбинген отказва да провери научната работа на д-р Хамер, независимо от съдебните постановления за последното, издадени през 1986 г. и 1994 г. По същия начин, официалната медицина отказва да одобри Германската нова медицина, независимо от многобройните потвърждения, както от практикуващи лекари, така и от различни професионални асоциации.


А ето и медицинските клиники, където методът „Нова Германска медицина” е преминал през клинически проверки:
университетът във Виена - Австрия/1986 година/;
клиника в Дюселдорф - Германия /1992 година/;
клиники в Трнава и Братислава - Словакия /1998 година/

От всяко от тези места са получени много убедителни и впечатляващи клинични резултати.

И така да на обобщим:
Желязното правило на рака:

Всеки рак или болест, подобна на рака, произхожда от ДХС (Дирк Хамер Синдром), който представлява сериозно, много остро, драматично и силно събитие, което сварва човек напълно неподготвен.
Шокът от конфликта се проявява едновременно в душата, мозъка и съответния орган. ДХС може да бъде причинен например от неочакваната загуба на любим човек, непредвидена раздяла, диагноза или прогноза, за която човек е неподготвен, внезапен страх за живота, неочакван яд или тревога, неочаквано съкращение, неочаквано усещане, че човек е изоставен (емоционално, умствено или физически), неочакван страх или заплаха, обида, силен, необуздан гняв по конкретен повод.

Съдържанието на конфликта се определя в момента, в който настъпва шокът от конфликта. В самия момент на инцидента нашето подсъзнание асоциира събитието с определена тема на конфликт като „загуба на територия”, „глад” или „смъртна опасност”. Ето защо нашето субективно усещане за конфликта определя коя част от мозъка ще го приеме, а вследствие на това и кой орган или тъкан ще бъдат засегнати. Това, което един човек преживява като „конфликт от раздяла”, може да бъде усетено доста по-различно от друг човек. За трети – същото събитие може изобщо да не е от значение. Затова е важно личното емоционално възприятие, преживяване на ситуацията.
Още нещо – един единствен ДХС може да засегне повече от една област в мозъка, което да доведе до множество проявления на болестта със съответватстващите им физически находки в съответните части на мозъка. Например: ако човек неочаквано загуби бизнеса си и банката вземе всичките му активи, може да развие ангина пекторис (като резултат от ситуация «загуба на територия»), рак на черния дроб (като резултат от конфликт „липса на храна”) или на костите (като резултат от ситуация „загуба на самочуствието”).

Биологичните конфликти се различават много от психологичните въпроси или ежедневните стресови ситуации. Психологични проблеми, за които сме имали време да се подготвим, дори само за няколко секунди, не оставят белег в мозъка, т.е. не причиняват болест. Определен психологичен проблем обаче може да предразположи човек да е по-податлив на определен тип шок от ситуацията, което престава да е само емоционална.


Развитието на конфликта на три нива – психика, мозък и орган – винаги става паралелно. С напредването на ситуацията, както находката в мозъка, така и физиологичните изменения в огранизма прогресират. В момента, в който има стагнация на едно от нивата, развитието на другите две нива също се забавя.
При наличието на неочакван конфликт без видимото му решение, при противоречие, при несъгласие, изживени в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.
- на психично ниво има състояние на постоянен стрес,
- на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка,
- на органично ниво става клетъчна пролиферация (образувание) или пък лизис (загуба на вещество) или още - функционално блокиране (парализа).
Елиминирането на конфликта е емоционалният ключ, който позволява преминаването на органа, организма към фаза на възстановяване.
В първия случай имаме клетъчно свръхпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната фаза излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория случай се наблюдава разрушаване на клетките по време на самото противоречие, самия шок, което води до образуването на язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.
Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, след като разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако това е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец. Туморът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство в организма.

Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за елиминиране на конфликта. Една такава техника е визуализацията. Тя може да бъде провеждана самостоятелно или с помощта на партньор, а най-добре под ръководството на специалист. Най-общо казано тя се състои в следното:
В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете емоционалния си конфликта с помощта на създадените от вас умствени образи.

Друга техника, която е доказала изключително бързия си ефект в преодоляване на емоционалните конфликти е Техниката за Емоционална Свобода.

:)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Femme
Напреднал
Мнения: 393
Регистриран на: 16 Фев 2010 22:47
Местоположение: София

Мнение от Femme »

:)
mamaly
Участник
Мнения: 14
Регистриран на: 04 Май 2009 12:09

Мнение от mamaly »

Благодаря, Иване, за статията.
Бях забравила, че отоците се появят при решаването на конфликта и досега все ги ТЕС-ах като проблем.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4567
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Имам един препарат за който пише в интернет, че дава много добри резултати при лечение на РАК, а и при всякакви други заболявания. Водят го за най-мощният имуностимулатор.
Повече за него можете да прочетете тук:
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Cat=16 ... part=&vc=1
и тук
http://archives.bg-mamma.com/archive/in ... c=441394.0
Също така има диета, която казват, че изчиства раковите клетки за 3-6 месеца.
Виж тук. http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.co ... st_26.html

Едно уточнение да направя - всякакви препарати и диети лекуват времено симптомите, но не и причината за появата на заболяванията. За да не се проявява заболяването те трябва да бъдат прилагани непрестанно.

Това се препоръчва и за приемане на MMS, и за диетата на Д-р Будвиг, и за лечение с Антималигноцит, и т.н..
Д-р Будвиг, например, пише в книгите си, че ако диетата й бъде нарушена, ракът се завръща със страшна сила и човекът си отива много бързо, буквално за седмици. И ако диетата бъде веднъж нарушена, дори да се върне пациентът към нея, тя вече не действа.

Единствено въздействието върху психиката и премахването на подсъзнателните конфликти в които се корени проблема са перманентно решение на проблема. Както твърди и ГНМ.

Затова всички други временни решения, като препарати и диети, могат да бъдат използвани за печелене на време, но за пълно изчистване на проблема работата с психиката е незаменима и необходима.

Поне такава е моята информация до момента.

Ако някой се интересува от снабдяване с MMS, може да ми пише на лични.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Petya
Участник
Мнения: 7
Регистриран на: 01 Дек 2010 08:14

Мнение от Petya »

Ако искате погледнете и какво казва др.Кларк 8) за рака.
http://huldaclark.drbiomaster.com/?page_id=15 :D
Petya
Участник
Мнения: 7
Регистриран на: 01 Дек 2010 08:14

Мнение от Petya »

Първата група са “тъпаците”.

Това са тези, които случайно попадат в болница и много скоро си отиват оттам оздравели. Ще ги наречем условно тъпаци оптимисти. Защо?

Защото настроението им винаги е

по-добро от физическото състояние.
Ей това като го прочетох от темата в началото разбрах,че съм АЗ! :D
През 1997г.като ме посети един "приятел"чичо Ходжкинов лимфом,аз го почерпих с няколко химио и лъчетерапии,но за следващата химио го нямаше сигурно не му хареса моето настроение,защото ми беше наистина
много забавно :D въобще не мислех за болеста,а напротив обръщахме всичко на майтап :D Само моите близки знаят какво им е било,защото аз и до ден днешен не го приемам сериозно.Бъдете винаги здрави и много усмихнати!Пожелавам вi го най-искренно! :D :D :D :D :D :D
adel
Участник
Мнения: 24
Регистриран на: 27 Фев 2009 13:50

Антималигноцит

Мнение от adel »

Здравейте, споделям прочетеното в интернет

Продуктът "Антималигноцит" на Продан Христов не е разрешен за употреба в България. Изпълнителната агенция по лекарствата няма да го регистрира като медикамент за лечение на ракови заболявания и занапред.
Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Причините са както в неизяснения състав на този продукт, така и в действащия Регламент (ЕО) N 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета, обясняват оттам.
Според този нормативен документ всички иновативни и високотехнологични медикаменти за лечение на злокачествени заболявания, се оценяват единствено от Европейската агенция по лекарствата по т.нар. централизирана процедура. Разрешението за тяхната употреба се издава от Европейската комисия.

Изпълнителната агенция по лекарства ще направи проверка дали неразрешения за употреба препарат се разпространява у нас. Ако се окаже, че това е така, ще бъдат наложени глоби до 50 000 лв. Освен това ще бъде спряно разпространението му.

През лятото на 2010 г. Продан Христов, който е откривател на лекарството, за което се твърди, че лекува рак, заяви, че е спрял производството му. Тогава той коментира, че ако лекът бъде регистриран в България, на което много държи, е готов да започне отново да го произвежда.
Той отказал на македонци, които искали да го регситират.

Премиерът Бойко Борисов пък заяви, че не може да лобира за регистрирането на продукта като лекарство. По думите му Христов трябва да успее да убеди здравните власти в ефективността на откритието му и тогава то да бъде регистрирано.
“Грешките и неуспехите заслужават изследване, но те разкриват много малко от силните страни на всеки човек ”
казват Бъкингам и Клифтън
Аватар
гената
Майстор
Мнения: 1805
Регистриран на: 22 Яну 2011 16:28

Мнение от гената »

Единствено въздействието върху психиката и премахването на подсъзнателните конфликти в които се корени проблема са перманентно решение на проблема. Както твърди и ГНМ.

Откакто се запознах с ТЕС и прочетох не малко материал от сайта тук,познанията които имам и за биорезонансното лечение на рака,се замислям,че това което посочва ГНМ за орган-конфликт http://gnm-bg.com/joomla/index.php?opti ... =102,което е някаква емоция си мисля,че с ТЕС спокойно човек може да работи и чисти причината,а дори и да се премахне тумора по какъвто и да било начин,не се ли отстрани причината,няма пълно излекуване.
Тук мисля,че е излишно да спрягаме какво прави традиционна медицина,защото после лъче и химиотерапията довършват още по бързо човека.
Мисля в тази си насока на мислене,да се работи с една жена която е болна от рак на дебелото черво и самата тя знае каква е причината да се появи рака,знаейки какво показва ГНМ за този вид орган!
Жената не е оперирана,на 70г и сега се чувства добре!С тази разлика,че в началото на януари счупи крак,вече второ счупване,след левият крак преди години,мина операция и сега се въстановява добре.Мъчат я болки в колената,а и има артрит с много силен стадии и сега е проблем да ходи,но с проходилка се справя.
Туморният маркер преди една седмица е 10,а преди около месец беше 37!
Понеже се занимавам с тези жена от миналата година,искам да мине още известно време,ще напиша всичко подробно и детайлно за нея,като искам информацията да бъде полезна за повече хора които четат темата.Само едно мога да кажа,че подхода и начина по който искаха да действат лекарите с нея,ако я бяхме оставили на тях,не се знаеше дали щеше да се събуди изобщо от операцията.
В един град ти казват едно,в друг искат и казват само операция трябва,не си правете илюзии че с билки,баячки и т.н. можете да и помогнете,е да ама не!
Правилно Иван каза,като даде примера за жената която е гледал по едно предаване,че лекарите казват какво могат да направят,а не оставят човека да избира и да търси други варианти за лечение!
И Иване,този пример който описа за тази жена го споделям с много хора,защото е много поучителен и важен,най вече че човек има избор и трябва да се възползва от него,а не да му се отнема както в повечето случаи се получава!
Ако човек дори след операция на рак не отиде на терапии,вероярността да живее повече според мен е по голяма,отколкото да се подложи на тях и да очаква да се подобри.
Видях какви са последствията от тях на една позната!
Публикувай отговор