Бях на семинар преди повече от две години в Студентският дом.Бях много впечатлена от техниката и намерих много материали за нея на английски.Помагала ми е,така че знам че работи,проблемът е че обективно погледнато не стигнах много далеч от тогава.
Проблемът ми и свързан основно с притеснителност при социални ситуации и липса на увереност и способности в собствените ми сили.Когато започнах да използвам техниката,макар че работих над себе си нямах много възможност да си разперя крилата-бях си изолирала от колектива,много от приятелите ми пък ме караха да се чувствам доста несигурна,виждайки че в техните очи сам неоправен човек,и по скоро поради факта че се държаха с мен някак пренебрежително.
Сега вече съм студентка,чувствам че тепърва има много възможности пред мен,и работа и какво ли не,но проблемите ми ми пречат.Искам да ги преодолея и вярвам че мога.
Та това мисля да бъде нещо като дневник,дано бъде полезно не само на мен
Притеснение и общуване
-
- Участник
- Мнения: 7
- Регистриран на: 03 Май 2007 19:17
- Местоположение: Sofia
Притеснение и общуване
"Most people spend their entire lives on a fantasy island called 'Someday I'll.'" -- Denis Waitley
Здравейте,моя проблем е сходен.Смени се колектива в офиса с който се разбирах чудесно,имаше добър социален климат.Но сега не мога да ги понасям ,непрекъснато ме апострофират,заяждат се с говора ми,усещам иронията им.Затова съм се изолирала.Още повече,че не си вършат работата,а непрекъснато ровят в Интернет и играят на игрички,а после друг трябва да свърши всичко,при положение,че целия офис е на еднаква заплата.Това много ме дразни и не зная какво да правя.Ако нямаше криза,просто щях да напусна.Но не мога да се лиша от работата си,още повече ,че я харесвам.Може би трябва да работя върху себе си,да ги приемам ,да стана като тях,но тогава няма да съм аз.Не ги харесвам и не искам да бъда такава.Някакви съвети за формулиране на настройка?
Само Иван да не ми казва,че всеки сам си избира живота.Когато остарее човек няма мн.възможности за работа.
Само Иван да не ми казва,че всеки сам си избира живота.Когато остарее човек няма мн.възможности за работа.
ТЕС-формулировка
Сандрини, преди да ти предложа една формулировка искам да ти кажа, че по-добри спаринг партньори не би могла да имаш!!! Радвай се на това, защото те ще ти дадат шанса да се освободиш от отношението си към тях , а от там и още много неща ще се променят ! Аз гледам да не бягам от такива хора, сред които се чувствам неловко-искам да го изчистя, а после каквото ще да става. Последните дни и аз не съм пример за това, което пиша по-горе , но като цяло в това вярвам!
Хубаво е според мен като се почувстваш така и в офиса направи си директно един тес без думи само за усещането. понякога човек не може да намери думи , а и самите думи са си ограничение често. Успех и според мен след около 1 час мощен ТЕС по този начин ще имаш промяна за следващия работен ден!
"Въпреки че ЦИТАТА(.........), аз напълно и безрезервно приемем себе си такава каквато съм в момента и избирам емоцията от ситуацията в офиса да изчисти енергията на всяка една клетка от моето тяло и това да ме харани/зарежда. Като повтаряща фраза можеш да използваш: "Благодаря за това отношение в офиса " или ги спомени поименно тези които ти пречат. Т.е."Благодаря на Петко за иронията му към моя глас" или нещо подобно!Но сега не мога да ги понасям ,непрекъснато ме апострофират,заяждат се с говора ми,усещам иронията им.Затова съм се изолирала.Още повече,че не си вършат работата,а непрекъснато ровят в Интернет и играят на игрички,а после друг трябва да свърши всичко,при положение,че целия офис е на еднаква заплата.Това много ме дразни и не зная какво да правя.Ако нямаше криза,просто щях да напусна.Но не мога да се лиша от работата си,още повече ,че я харесвам
Хубаво е според мен като се почувстваш така и в офиса направи си директно един тес без думи само за усещането. понякога човек не може да намери думи , а и самите думи са си ограничение често. Успех и според мен след около 1 час мощен ТЕС по този начин ще имаш промяна за следващия работен ден!
Re: Притеснение и общуване
Докато тесаш това, си мисли какво е твоето отношение към теб и дали именно то не рефлектира върху другите и не ги кара да се държат така с теб.I_feel_good написа:...бях си изолирала от колектива,много от приятелите ми пък ме караха да се чувствам доста несигурна,виждайки че в техните очи сам неоправен човек,и по скоро поради факта че се държаха с мен някак пренебрежително.
...