Страница 3 от 4

Здравйте- Deli69 и всички форумци.

Публикувано на: 05 Мар 2010 10:03
от Powerless
Не съм писала отдавна,защото бях заета с ТЕС.Отдадох цялото си време на него, а и освен това няколко дни нямах нет.За отказването - не съм се отказала,но стигнах до едно такова положение,че незнам как да продължавам и какво да ТЕС-ам.Ако трябва да бъда честна досега нямам никакъв напредък или подобрение от ТЕС. Бях много зле след като ме закараха в пирогов и се наложи да започна да си пия отново цялата комбинация от лекарства,защото положението не беше никак розово и още по малко търпимо.Днес ми е 10 ден на лекарствата и повечето симптоми отшумяха.Останали са съвсем малко,който са поносими и не толкова страшни.Докато тесах обаче без да взимам никакви медикаменти си бях направо за психиатрията.Никакво облекчение. Нищо. Съжалявам,че трябва да го кажа,но е така колкото и да не ми се иска.Сега съм в едно такова положение,че незнам какво да тесам. Докато имах всичките зверски симптоми тесах тях.Сега ги няма.Всички ми казват,че докато тесам ще ми се появят мисли и сами ще ме наведат към правилната посока,но и това го няма. Нищо такова не се случва и затова съм объркана. Незная накъде да продължа сега след като не тесам симптомите си.

Публикувано на: 05 Мар 2010 10:34
от белла
Как се чувстваш в момента?
Тесай това как се чувстваш- може би обезверена, отчаяна, не вярваща в ТЕС. Може би имаш голям ПО. Тесай първо ПО. Аз в момента това правя- една седмица ще тесам само съпротивата да се излекувам.
Желая ти успех от все сърце.

Публикувано на: 06 Апр 2010 12:25
от Femme
Powerless написа:.........Странното е,че в процес на тесване установих,че "може би" корена на проблема ми идва от момента в който реших,че ще се развеждам преди 10 г.Както казах разведена съм и съда присъди детето на баща му.Днес докато мислих с каква настройка да започна сутринта ме изби на рев.Причината е,че установявам бавно и сигурно,че аз съм причината за развода,разбитото ми семейство,детето ми да не е с мен,всички несгоди,начина ми на живот и естественно болестта ми.Тази вина бавно и сигурно се намести в мен и едва сега установявам,че през всичките тези години аз само съм си мислила,че живея добре и се радвам на свободата си.Сега осъзнавам,че на мен всъщност ми липсва старият ми семеен живот и не мога да направя и крачка напред в бъдещето и да се чувствам добре без да изпитваммъка,болка и вина за това,което съм направила.
Съответно си направих настройка за вината и започнах да тесам с нея.Още преди да съм стигнала до средата на първата ОР ме натисна ужасна мъка и сълзите ми бликнаха като порой. Направих вече няколко ОР,но немога да спра да плача и мъката в мен не изчезва. Задълбава се и колкото повече се замислям, толкова по осезаемо усещам,че това са основите на моя проблем.Така вече два часа.
Моля ви,ако има някой от вас,който е минал през подобно нещо- кажете ми това нормално ли е и как да продължа нататък?Значи ли това,че трябва да се съсредоточа в/у този си проблем и да оставя всички признаци и симптоми на болестта настрана и да изчезнат от само себе си след като тесам решаването на този проблем?
Какво направи с това чувство за вина? Опита ли наистина да се съсредоточиш върху него? Не съм много напреднала в ТЕС, но все си мисля, че ако има някоя изявена случка в миналото, свързана с проблема, тя трябва да се ТЕСа. Та нали оттам е тръгнало всичко!
А това, че плачеш е страхотно, чистиш се, не се плаши!

Публикувано на: 12 Апр 2010 18:12
от jazzy
Здрасти Powerless

Имам представа от твоя проблем, защото и при мен положението е подобно - депресия, паник атаки, постоянна тревожност. Разбира се, всеки си знае на него какво му е, нямам претенциите да мога да ти вляза в положението напълно, но твърдя, че поне до някъде те разбирам.

Искам да те попитам няколко неща.

Относно фризьорския инцидент - какво точно се случи? Как така се "строполи" и кой е решил да вика линейка по този повод? Щом са ти давали диазепам, най-вероятно си получила паник атака, така ли беше? Описваш физическите си усещания - подкосили са ти се краката и ръцете, имала си усещането, че ще припаднеш, но нищо не казваш за емоционалното си състояние? Сигурно ужасно си се изплашила и направо ужасила нечовешки в този момент? Какво според теб щеше да се случи, ако не беше дошла линейка и не те бяха закарали в Пирогов?

Нали знаеш, че паник атаките не са опасни и реално нищо фатално не може да ти се случи, просто е гадно за известно време и после си отшумява? Много трудно можеш да припаднеш при паник атак, защото нивата на адреналин в организма скачат страшно много. А и да припаднеш, ще се свестиш супер бързо, като ти се нормализират жизнените показатели, пулс, кръвно и тн. Припадъкът служи за това и в него няма нищо страшно. Целта му е да ти помогне, чрез него тялото се опитва да влезе в нормално състояние.

Какви лекарства пиеш? Ако от 10 години пиеш Ривотрил, най-вероятно си развила зависимост към него и това допринася за лошото ти състояние в момента. Към бензодиазепините бързо се развива толеранс и най-вероятно имаш нужда от много по-голяма доза от тази, която пиеш. Това започва да създава симптоми подобни на абстиненция и нужда от увеличаване на дозата. Мисля, че когато се стабилизираш трябва да намалиш Ривотрила много бавно и постепенно в продължение на няколко месеца до пълното му спиране.

И последен въпрос - пробвала ли си психотерапия? Защо мислиш, че тези проблеми - депресия, тревожност и тн, могат да се решат с медикаменти и търсиш отговорите в психофармакологията?

Не съм специалист по ТЕС, и аз се уча все още, но моето мнение от постовете ти е, че действаш абсолютно хаотично. В момента си отчаяна, хващаш се за ТЕС като удавник за сламка и искаш видими, значителни резултати сега, веднага, на момента, защото ти е зле и искаш веднага да се подобриш. Това е типично невротично поведение. Не мисля обаче, че е добра стратегия, която би ти донесла успех. Объркваш се още повече, действаш на посоки, неорганизирано, разпиляно, без ясна цел, просто пълен хаос. Това още повече те отчайва и обезсърчава и влизаш в порочен кръг.

Имам и някакво усещане, че приемаш себе си за някакъв неспасяем случай и искаш и ние да те възприемаме по този начин. "Правя ТЕС и нищо не се получава, няма никакъв ефект - ето, даже в Пирогов ми се наложи да ходя". Мисля, че всички в този форум усещат мъката и болката ти, но недей да очакваш да чуеш "да, ужас, положението е неспасяемо, ти си някакъв уникален случай, на който нищо не може да помогне".

Моят съвет е да започнеш да работиш върху нещо много простичко и чисто физическо като усещане. Беше споменала свит стомах. Защо не пробваш да видиш дали няма да можеш да го отпуснеш малко тоя стомах? Малко по малко, стъпка по стъпка, проблемче по проблемче, а не хаос с 10 различни декларации на ден.

Публикувано на: 12 Апр 2010 22:55
от Femme
Успокоителните и антидепресантите са добри дотолкова, доколкото да притъпят острите пристъпи и да ти дадат възможност да се окопитиш и да можеш малко по-спокойно и трезво да разсъждаваш, за да можеш да избереш това, което действително ще ти помогне.
Аз получавах страхотно сърцебиене и високо кръвно всеки ден, докато веднъж не се наложи да отида спешно до личната лекарка, която ми сервира новината, че състоянието в което съм, се лекува с антидепресанти... Предложи ми да ми даде направление за психиатър и ме изчака да реша. Аз избрах да използвам това наистина като временна мярка, докато не намеря начин наистина да си помогна.
Гадно е да ти кажат "Ти си за психиатър", но какво да направя, така се бях докарала, но след като реших, че не ми пука, че важната съм аз и отидох, намерих ТЕС.
Сега лекувам едновременно две неща, но депресията сякаш малко по малко си отива. Вече забравям да си пия лекарствата, а успокоителните ги спрях на втория месец.
Така че смятам че трябва да се възползваме от всичко, от което можем, с мисълта да помогнем на себе си. И винаги да разчитаме на себе си! Мръсната работа няма да я свършат докторите!

Здравейте........

Публикувано на: 13 Апр 2010 18:27
от Powerless
Първо искам да благодаря на всички,който се интересуват от темата ми и са ми писали. Благодаря за разбирането,съпричастността и съветите.
Искам и да се извиня и затова,че толкова време не съм писла,но за съжаление няма с какво да се похваля.При мен нещата са си все такива каквито бяха и в началото. Съжалявам,че трябва да го кажа,но не мисля,че е по добре да казвам нещо само защото би било угодно и успокояващо за всички. Правих тес общо два месеца,но резултати при мен няма. Налагаше ми се да ходя на работа и понеже не ми беше възможно да се вдигна от леглото без лекарства се върнах към тях.Не,че положението е много по розово,но поне мога да се крепя някак си и да издържам на работното си място. Казвам издържам,защото единственното,което лекарствата правят е да ме държат в някакво ПОНОСИМО положение.Можете да ме обвинявате, че съм слаба и не взимам нещата сериозно или,че съм безволева,но аз се доверявам на това,което усещам, а промяна от тес при мен нямаше.Дори минимална,за да ми даде сили и кураж да продължа.
Засега съм на хаповеи наистина незнам какво мога да ви кажа на всички. Не пожелавам на никого да е на моето положение.
Просто след 10 години ходене по мъките и опити за лекуване с какво ли не - не вярвам на нищо и на никого. Повярвах в тес и ми се искаше това да е разковничето,но както казах не усетих дори минимална промяна,която да оправдае доверието ми.
Пожелавам на всички много здраве и успех.............

Публикувано на: 13 Апр 2010 22:17
от Femme
Пий си лекарствата, но не се отказвай от ТЕС! Възползвай се от това, че те ти дават някаква стабилност, макар и минимална! Търси други начини да си помогнеш, докато ги пиеш и не се отказвай!
ТЕСа ли чувството си за вина и отговорност?
Освен това, може би трябва да направиш и някои други стъпки - да се срещнеш с някой човек от миналото си, да си поговориш с него, да простиш или да поискаш прошка, да бъдеш откровена и да не очакваш нищо, просто да пуснеш навън огромната болка, която си събрала и може би причинила на друг....
Аз знам, че ще успееш! Няма начин борбеността ти да е сломена, тя просто се е скрила някъде дълбоко в теб. Трябва й съвсем малко, за да се върне, ще видиш!

Публикувано на: 13 Апр 2010 22:51
от ivangp
В случай че не си се съвсем отказала от ТЕС, бих ти предложил да правиш поне една седмица ТЕС за ПО. Виж всички ПОти листвани в 14 стъпки към успех с ТЕС.ТЕСай ги всичките около седмица и виж дали ще ти се повиши ентусиазма за ТЕСане. Не си спирай лекарствата засега. Ако не си намерила нещо друго което да ти помогне, няма какво да губиш ако продължиш с ТЕС докато намериш нещо друго което ти помага. При теб имаше резултат от ТЕС. Не този който си очаквала, но въпреки това имаше резултат. Просто трябва да се упорства.
Разбира се свободна си и да се откажеш и да потънеш в самосъжаление и отчаяние, но аз не смятам, че това е оптимален вариант за който и да е човек. ТЕСай без да вярваш и да се надяваш. Ей така, защото нямаш нищо по-добро в момента. Много често имено когато човек се откаже от постигане на конкретен резултат, по-добър от преследвания резултат идва.

Здравейте

Публикувано на: 22 Апр 2010 21:51
от teckton1k
Според мене Powerless си твърде неуверена ! Кефете се , радвайте се даже и на цветенцата отвънка , на Слънцето . Незнам каква музика слушаш , но при мене преди мач ( понеже съм футболист ) си пускам музика и се надъхвам максимално , което ми помага много . Даже и да ти е зле , забрави всичко ! Всякаш не е станало нищо . Започни от нулата ! Винаги има надежда ! Аз вярвам в тебе . Успех !

Публикувано на: 11 Май 2010 10:17
от Mironi
Здравей Powerless,
Чак сега прочетох твоята тема. Много съжалявам за това, което ти се случва, но това е твоята съдба. И ти трябва да я приемеш, но трябва да знаеш, че ти си отговорна за нея и никой не ти е виновен. Това не е нападка - просто искам да ти кажа, че точно ти си човека, който може да промени всичко. Докато не поемеш отговорност за себе си, нищо няма да се оправи. Няма кой да дойде да почисти къщата ти, няма кой да дойде да помете около теб, няма кой да проникне в главата ти, да изхвърли боклуците от там, да коригира мисловните ти модели. Това трябва да направиш самата ти.
Има начини и те са много, описани в десетки книги. Има хора, които са готови да помогнат. Защото, когато човек търси начин - той просто изниква на пътя му.
Моето впечатление е, че ти се вкопчи в ТЕС, точно както се вкопчваш в лекарствата си. И искаш просто след няколко дози всичко да е наред. Това няма да стане. Иван ти го повтаря няколко пъти. Ще ти кожат и всички, които са постигнали успехи. Не че става с хапчетата, които пиеш - убедена съм. ТЕС не е хапче и не лекува симптоми. ТЕС достига до истинската причина, чрез детайлно и постепенно разследване - поне аз така го чувствам. ТЕС е едно необикновено пътуване към себе си.
ТЕС е безкрайно интилигентна, фина, качествена, съвършена система. Трябва само да й позволиш да се докосне до теб. С нея не се работи грубо. Тя иска време, иска мисъл, иска работа, самонаблюдение. ТЕС дава резултати - когато си упорит. Тя изисква доста работа, но възнаграждението си заслужава.
Може всичко това да ти звучи малко груб, но точно това искам. Този пост да ти подейства като кофа със студена вода и да се събудиш.
Не се отказвай от ТЕС. Нищо не губиш, можеш само да спечелиш. Ти беше на дъното, направи няколко сериозни крачки и ефект имаше. Но ти не искаш да видиш ефекта, ти го игнорираш с лека ръка. Само факта, че ТЕС те разплаква е толкова категорично доказателство, че повече няма на къде.
И пак ти казвам - не те обвинявам. Това са просто факти. Приеми го като оценка на човек, който те гледа от страни.
Аз вярвам, че си силна. Усещам го. Вярвам, че искаш да се оправиш - факта че намери ТЕС го доказва. Просто не спирай и следваш пътя. И не казвай - "няма ефект", имай малко повече вяра - ТЕС работи при всички.
И най - накрая ще ти препоръчам моята любима кника на Луиз Хей - "Излекувай живота си". Ако искаш - дай имейл - ще ти я пратя. Мисля, че тя ще докосне душата ти и ще ти даде малко стартови сили, с които да започнеш да подобряваш живота си!
Късмет от мен!

Публикувано на: 11 Май 2010 11:49
от Femme
Аз ти предлагам да започнеш Предизвикателството за благополучие
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=604

Мисля, че това ще те отпусне малко и ще ти даде възможност да правиш по-спокойно и другите неща.

Публикувано на: 11 Май 2010 12:35
от tonita
здравей , Powerless ,
когато писа за последен път , ми хрумна да ти дам идея .Искам да подчертая ,че изобщо не съм специалист в ТЕС и може би не съм човек ,който трябва да дава съвети , но не знам защо си помислих ,че може и да ти помогне . Тогава не го направих ,защото не знам как да направя цитат / доста глупаво :-( / , а исках да копирам първия ти пост . И мисълта ми беше - защо не пробваш да прочетеш първия си пост в темата ,най -първия и да прилагаш ТЕС ,просто го чети и си прави кръгове по точките ... и то не веднъж . Днес мнението на Mironi ме накара все пак да напиша това !
Желая ти много успех ! И не спирай с ТЕС !

Публикувано на: 11 Май 2010 23:07
от danivit
здравей power,
мисля че проблемът ти ми е познат. изпитала съм тези усещания за които говориш. чувствах се толкова безпомощна и отчаяна от състоянието си и от безуспешните опити да се отърся от него. това продължи с години. сега обаче се чувствам добре. но понеже не е по темата,не бих искала да го коментирам във форума. можеш да ми пишеш на е-mail: [email protected]
Powerless написа:Здравей Иване,
обръщам се лично към теб,защото едва ли иманякой,който би могъл да ми даде по компетентно мнение. Знам,че ми каза да пиша след седмица,но има нещо,което не е както трябва и това много ме притеснява.Откакто писах последният път изпълнявам всичките ти инструкций без най малкото отклонение.За съжаление нещата не вървят наникъде. До този извод ме доведе и днешната ми случка,която никак не е за разказване,но като съм се хванала на хорото-ще трябва да го играя. Както казах правя всичко- минимум 10 пъти на ден ТЕС, спорт,визуализаций,усмивки и тн.Днес имах записан час при фризьор и трябваше да отида,макар,чене излизам никъде.Съответно тръгнах навън много обнадеждена,че нищо лошо няма да се случи. Нали правя тес.Логично е нещата да вървят към по добро. Да ама не.Стигнах до салона и със сядането на стола ме стегна шапката. Пристъпи за припадъци,немога да седя,немога да стоя, подкосиха ми се ръцете и краката и в главата ми отново се намести адът.Немога да опиша чувството,защото е наистина неописуемо.Както и да е трябваше да издържа.имаше хора,срам и т н ,но когато си тръгнах едва успях да се отдалеча от салона със хиляди мъки и се строполих на земята. Съответно линейки,бърза помощ и в пирогов.
Дигнаха ме с малко мъка и диазепам предполагам и след като ме поразпитаха малко се обадиха на наще да дойдат да си ме приберат.
Няма да разказвам как се чувствам и какво ми струва всяко едно такова нещо,но то е ежедневие и няма пропуск.Въпросът ми е :трябва ли нещо да променя сега и какво да правя,за да избегна поне тези ситуаций.Трябва ли пак да сменям деклараций и НФ?Явно нещо се е закучило при мен и не работи.Къде греша,за да нямам макар и1 % напредък?

Публикувано на: 11 Май 2010 23:17
от ivangp
Защо да не е по темата. Точно по темата си е. Ние не сме някаква секта. Която друго освен ТЕС не признава. Кажи как се оправи!

Публикувано на: 12 Май 2010 12:29
от Hris
Ама,прав си Иване.От вчера само някакви гатанки среща човек в този форум.
Каква е тази загадъчност бе хора :shock:
Тук мисля,че всички сме отворени за новите-стари неща,за които някой може само да ни напомни или да ни насочи,как да ползваме в конкретен случай(проблем).