TEC

Честито! Дано да сте здрави и много щастливи заедно!

Айде и тук ЧЕСТИТО! Таз хармония да бъде и пребъде, и да се множи с всяко следващо чедо!

Майче,ЧЕСТИТО,НЕКА ЗДРАВЕТО ,ЩАСТИЕТО,КЪСМЕТА И БЛАГОДЕНСТВИЕТО БЪДАТ ВИНАГИ С ВАС

Хайде Честито! Да ви е жива и здрава и да ви радва повече отколкото ви ядосва!

Да сте живи и здрави

Честито! Много усмивки, щастие и късмет да ви донесе малката принцеса!

Честитоо!!!

Мая, честито! Да ви радва и вие да се радвате ))))!!!

Благодаря ви
Казва се Лора.

Преди година отново се бях разтесала на тема домакинство. Вече нищо сериозно не беше останало за тесане. По едно време яко се бях разшетала и... изведнъж дадох силно назад. Или поне тогава ми се струваше назад. Не можех нищичко да пипна, предимно спях и се наложи жената да идва през ден. Оказах се бременна и това ми даде надежда, че бременността ми изцежда силите, а с домакинството съм ОК, но физически не мога да го поема. И все пак през цялата бременност доста тесах по тази тема. И накрая родих. И веднага ми дойдоха сили. Затегнах децата (че съвсем ги бях разпуснала). И малко по малко започнах да се включвам в домакинството. За сега положението изглежда наситено розово Тоест, направо съм супер. Е, не мога да поддържам къщата изцяло, но съм адски доволна от себе си. Все още не мога да бия тъпана и да кажа, че приключих с това, но мога поне да разклатя дайрето

Имам някои детайли за доизтесване. Но те са съвсем нови аспекти, които сега забелязвам.

mayadob написа:Благодаря ви
Казва се Лора.

Браво, бе Майче! Да са ти живи и здрави всички късметлий. Страхотна майка са си избрали!

Благодаря, Вяра

И още нещо бях тесала преди да забременея - тяло и фигура. Сега чаках да родя, за да видя как е. Е, не е никак. След предишните раждания надебелявах доста скоростно още в първите дни. Докато сега в началото си запазих лекотата от бременността. Но започнах отново да трупам след първия месец и половина. Тия дни имам чувството, че се наливам с часове. За два-три дена натежах. Нямам кантар, но няма и нужда да се меря, то се усеща.

Майче, ще ти ползвам дневника, не ми се пише в моята тема, някак я имам за приключена, а това сега излезе на дневен ред и реших, че не нужно да отварям отделно нова тема и дневник.

След няколко спираловидни кръга миналата неделя се блъснах в "срам". Ма голям срам ви казвам. И то аз, дето винаги съм се имала за "безсрамница"!!! Зад всичкия страх, тревоги, притеснения, даже зад паниката се оказа срам- повсеместен, оплел като паяжина всичко за което се сетих.Срам ме е от това, което съм правила, срам ме е от това, дето не съм го направила- що не съм го направила!!!, срам ме е от това, дето си съм си го помислила, срам ме е от онова - що не съм го помислила, срам ме е от това, което искам, желая, срам ме, че другото не го искам, не го желая, срам ме е, когато говоря, срам ме когато не говоря, срам ме е, че си мълча, срам ме е, че не си мълча, срам ме е когато се защитавам, срам ме е, че не се защитавам, срам ме е, че нямам резултат, срам ме е когато постигам резултат, срам от това, което мога, срам ме е от онова,че не го мога, срам ме е, че ...беее... направо ме срам, че съм жива и още повече ме е срам, че съм здрава !!!

Срамна работа

И от миналата неделя се опитвам да му намеря противоположността, да ги съединя...и не мога! т.е. всичко до което стигам , в моите понятия не е позитивно/ така де, срамът е негативен, нали така / "безсрамие"-не! категорично не!"величие"-пак ми е негативно натоварено, "самоувереност" - категорично не! "безразличие, непукизъм" - не! , донякъде, в известен смисъл, ама само донякъде "невинност", но ми лъха някак на недоразвитост...и не мога да го хвана...
Знам, че точно противоположностите за всеки са строго индивидуални, но ако някой има някакви идеи или нещо му хрумва - нека да каже, да го взема предвид благодаря

Аз при срам искам да се "скрия" и да се набутам вътре в себе си, така че при мен противоположното усещане е откритост, отвореност при усещане за спокойствие от това. Също ми помага да гледам по-глобално, ако мога, т.е. на кой му пука какво съм правила или не съм правила...

Еднорог, точно си го описала- "да се скрия, да се набутам навътре в себе си", и аз така, само че..откритост-не!за мен не е позитив! да си открит не само че не е добре, ами даже е опасно, пък "отворен" още по-..."спокойствие" пък винаги ми лъха на..."покой, дето води до вечен покой", "застояла блатясяла вода - в покой"...
Това за глобалното ясно, то и аз си мислех допреди седмица, че гледам глобално и отстрани на всичкото, пък кой какво щял да каже - освен аз самата- май никога не ме е било еня...ама ...на!!! изненада
Преди малко стигнах до "удовлетвореност", ама пак ми седи незавършено.
Ще пробвам и с "доверие" и ще видя какво ще излезе, въпреки че ..не, бе не е и доверие!!
Благодаря ти!