Публикувано на: 12 Ное 2010 20:33
Цитирам писмото пратено ми от Thesoanita.
Thesoanita написа:Здравей, Вяра! Прочетох твоят пост, в който и ти споделяш, че си се видяла като малко дете и си осъзнала, че нещо му се е случило на това дете, за да искаш сега непрекъснато одобрението на другите. Позволявам си да ти напиша някои неща, по които аз работя и имам резултати. Те нямат общо с ТЕС. Това е работа с нашето вътрешно дете. Това е част от нас, която никога не остарява, пази спомените от най-ранните ни години, наблюдава и сега какво става в живота ни. Работата с вътрешното ни дете е една от най-ефикасните техники за лекуване на раните от миналото ни. За съжаление ние много рядко сме в контакт с детето вътре в нас и то се чувства изоставено. Ако сме прекарали трудно детство, изпълнено със страх и конфликти, като възрастни продължаваме да раняваме и плашим вътрешното ни дете точно, както нашите родители и околните са правили с нас.То /детето в нас/няма къде да се подслони и е наш дълг да установим диалог с него, защотото има нужда от нашите любвеобилни грижи.Възрастният и детето/двете части в нас/трябва да установят връзка. Може да изглежда глупаво, но действа. Добре е да дадем на нашето вътрешно дете да разбере, че каквото и да се случи ние няма да го изоставим, няма да избягаме, ще бъдем винаги готови да реагираме в случай на необходимост.
упражнение: Сядаме в удобна поза, трябва да си осигурим спокойна атмофера, затваряме очи и започваме да говорим на детето вътре в нас. Необходимо е да дадем време, за да ни отговори. Важното е да настояваме за това общуване. Казваме му:" Искам да си поговорим, искам да те видя, искам да те обичам." Ако сме упорити нашите усилия ще бъдат възнаградени. Детето в нас ще ни се покаже, като образ, или ще чуем нещо или ще доловим нещо с останалите си сетива.
Друго упражнение: Можем да направим това упражнение, гледайки се в очите пред огледалото. Застенете пред огледало и се гледайте в очите. Погледнето много дълбоко в очите си и започнете да комуникирате с детето във вас. Първите думи, с които се обръщаме към него трябва да са извинение. Трябва да му се извиним,че дълго време не сме му обръщали внимание, че сме го упреквали. Трябва да му кажем, че искаме да възвърнем изгубеното време. Можем да го попитаме как да го направим щастливо, изясняваме какво го плаши и какво можем да направим за него за да избегне това. Важно е да използваме прости думи и изрази, все пак това е едно дете и трябва да ни разбере. Например: ""Какво би ти харесало да правиш днес? Аз мисля да потичам в парка, ще дойдеш ли с мен? "Ако то ви отговори ,че иска да се разходи край морето, например, значи диалогът е започнал.
Трябва да бъдем последователни и редовни. Дори за кратки моменти, всеки ден трябва да влизаме в контакт с детето вътре в нас. По този начин нашият живот значително ще се подобри.
Вяра, аз използвам метода визуализация и наистина влизам в контакт с моето вътрешно дете. Понеже на мен винаги ми е липсвала обич и топлина аз обсипвам детето в мен с много нежност и целувки. Обличам го с хубави дрехи, показвам го да се гледа в огледалото и да види колко е хубаво. Обсипвам го с комплименти и похвали. Играя с него на различни игри. Тази техника ползвам от месец май т.г. и забелязах, че почти веднага след първите ми срещи с детето в мен, хората започнаха да стават много внимателни и грижливи с мен. Общуването ми стана по-пълнокръвно и истинско , ако мога така да го кажа. Мога да ти разкажа и конкретни случки, но е дълго. Повярвай ми - действа! Тази техника на мен ми носи радост, хармония и покой. Сега мога да кажа, че се чувствам по-добре в собствената си кожа и обичам много повече всички около мен и те ми отвръщат със същото. Някой друг път ще ти напиша още някое упражнение за общуване с детето в нас. Ако ти е интересно, разбира се! Чао! Успех!
