При мен нещата са интензивни напоследък. На талази имам и страхове, спазми и блокажи, които излизат. Не правя нещо специално за тях, настройката ми е, че се откъсват завинаги и се освобождавам. Физически това ми се отразява като периодично задържане на течности, нещо като вътрешна температура и напрежение, най-"страшното" засега е, че десният ми крак се подува, пулсира и е горещ, но това са бързи процеси и се освобождавам за 1-2-3 дни и после много е леко и готино усещането. Нямам желание много да ям, но си имам енергия, сякаш вече тези две неща не са свързани в мен. Не се и страхувам, това е станало от многото правене на ТЕС относно страх от неконтролируеми процеси в мен, тогава ми излизаха много, много спазми и гърчения от тялото. В този момент имам упование в тялото си, че прави всичко така, както трябва, благодаря му и си го обичам. Това е едно от най-хубавите неща, които ми се случиха - че се сприятелих с тялото си такова, каквото е. И вече не го упреквам, че ме държеше като отшелник с многобройните си алергии и непоносимости.
Тези процеси на освобождаване се редуват с много хубави състояния, които също нямам желание да контролирам. Така спонтанно получих много мощна и красива визуализация за хората от нашия сайт: бяхме всички в един кръг, като мощен пръстен от енергия, а в средата бяха на всички децата и животинките им. Всичко това беше в златна силна светлина, енергията постоянно течеше страшно бързо по пръстена. Много беше хубаво, аз иначе не съм много-много по визуализациите, но това самичко си дойде...
Когато всички тези неща преминават и съм чиста от усещания, вече в мен положението е много променено. Понякога чувствам огромна спокойна сила, като че мога всичко да променя и преобърна, но пък точно в тези моменти се радвам на нещата такива, каквито са.
Не на последно място, от време на време съм толкова щастлива /за сега безпричинно
/, че всички около мен се дразнят, особено мъжът ми, който потъва в негативизъм и ехидност често. Той ми е разрешил, още в началото, да правя всякакви техники, каквито си искам, върху него. Аз съм му правила проксита, когато се е задушавал от нерви и напрежение, и се получаваха много, много по-успешни като резултат от нещата, които правех за себе си тогава. Но сега нямам желание, смятам, че той трябва сам да си реши, а той за сега решава да си остане така, както е. Аз приемам това напълно спокойно и съм се сприятелила с него по нов начин /само не знам той дали го е забелязал...
/.